Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, ХVІ- ти състав, в публичното заседание на втори
февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
Кипров
при секретаря Галина
Владимирова
като разгледа докладваното
от съдия Кипров адм.дело № 1415/2020г. по описа на
Административен съд- Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.226 от АПК.
С решение
№ 8159/ 24.06.2020 г. по адм. дело № 13355/ 2019 г. по описа на ВАС е отменено решение №
1225/19.06.2019 г. по адм. дело №
465/2018 г. по описа на АС-Варна и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Производството
по делото е било образувано по жалба на С.М.С., действащ като ЕТ„СМС-С.С.“, със
седалище и адрес на управление с.Горни Дъбник, ул.“П.Р.С.“ № 23, против РА №
Р-03002716008817-091-001/01.09.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна, потвърден с решение № 403/19.01.2018г. на директора на дирекция
„ОДОП“ - Варна. Жалбоподателят счита обжалвания акт за изцяло неправилен и
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на приложимите
процесуални и материалноправни разпоредби : твърди, че през процесните
периоди ЕТ не е извършвал стопанска дейност, за която да дължи плащане на
данъци; не е разполагал с място, от което да извършва търговска дейност; не е
разполагал със средства за закупуване на продадената стока; оспорва приобщените
като доказателства файлове, предоставени от „Е.Е.“ ООД; счита за неправилен извода
на ревизиращия орган да бъде регистриран по ЗДДС, считано до 14.10.2014г.; оспорва
като незаконосъобразен извода, че следва да му бъдат начислени вноски по КСО и
ЗЗО върху доходи за 2014г. и 2015г. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Кр. В.
поддържа жалбата, която съдържа искане за присъждане на направените по делото деловодни разноски. Не представя
писмена защита в определения от съда срок.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ - Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Д. М. изразява становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за три разглеждания на делото. Не представя писмена защита в определения от
съда срок.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно потвърден
при обжалването по
административен ред РА, същата отговаря на
изискванията на закона, поради което е процесуално допустима.
Производството по
издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на заповед за
възлагане на ревизия № Р-03002716008817-020-001/13.12.2016г., изменена
със ЗВР № Р-03002716008817-020-002/22.05.2017г.
Извършената
ревизия е приключила със съставен на основание чл.117 от ДОПК ревизионен доклад
№ Р-03002716008817-092-001/04.08.2017г., съдържащ
предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към тях.
Въз основа на него, на основание
чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден ревизионен акт № Р-03002716008817-091-001/01.09.2017г., с който на С.М.С.
, действащ и като ЕТ“ СМС-С.С.“ за ревизираните данъчни период 2014г.,2015г.
и 2016г. са
установени
данъчни задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗЗО , както и лихви за забава.
Ревизираното
лице е обжалвало ревизионния акт по реда на
чл.155 и сл. от ДОПК пред директора на дирекция ”ОДОП” - Варна, който се е
произнесъл с решение № 403/19.01.2018г., с което го е поттвърдил като
законосъобразен и обоснован.
По валидността на акта:
При дължимата
пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съдът намира, че същият
представлява валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от
надлежно оправомощен административен орган и приключила в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, като
установява
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от
двамата органи по приходите с квалифициран електронен
подпис по смисъла на
чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не
само на ревизионния акт, но и това на ЗВР,
ЗИЗВР и РД
е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са
предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.
Освен
валиден, оспореният РА е издаден при спазване на установената за него форма регламентирана в разпоредбата на чл.120 от ДОПК ,като препращайки към съдържанието на ревизионния доклад ревизиращите
органи законосъобразно са се възползвали от възможността по чл. 120, ал.2 от ДОПК.
По
материално-правната и процесуална законосъобразност
на РА :
І. По отношение
на установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014г. и 2015г.
В хода
на ревизията е установено, че С.М.С., ЕГН ********** е местно физическо лице за
България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ с постоянен адрес в гр. Шумен.
Лицето е регистрирано по Търговския закон от 09.08.2008г. като ЕТ „СМС- С.С."
и е едноличен собственик на капитала на „Лайт Индъстри 7С" ЕООД,
регистрирано на 23.02.2009г.
До
всички банки на територията на страната са изпратени искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, от отговорите на които е
установено, че С.М.С. притежава банкови сметки в ОББ и в „Банка Пиреос
България“ АД /л.45-109/. С Протокол № Р-03002716008817-ППД-001/23.06.2017г. /л.
37-38/ са приобщени събраните доказателства при извършена проверка за установяване
на факти и обстоятелства /ПУФО/, свързани със С.М.С. с ЕТ „СМС- С.С.",
приключила с протокол №. П-16002616116580-073-001/29.11.2016г. /л. 21-26/. В
хода на ПУФО е извършена насрещна проверка на „Е.Е." ООД с ЕИК ********* ,
документирана с ПИНП № П-29002916116880-141 -001/08.08.2016г., при която от „Е.Е."
ООД е представен електронен диск с информация във вид на файл с наименование
„Кореспондиращи документи С..хЬ“/л.11/, подписан с електронен подпис. В хода на
ревизията е получена допълнителна информация от „Е.Е." ООД под формата на
сканирани документи и файлове, които са качени на електронен носител /диск/,
съдържащ справки за колетните и пощенски пратки и за сумата на наложните
платежи с получател С.М.С. за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2016г. с
наименование „***.xls“ /л.5/.
Информацията
от диска с наименование „Кореспондиращи документи.pdf“ /л.11/, съдържа: Файл с
фотокопия на 10 броя разписки за доставка на пощенски записи за изплатени в брой
суми от наложени платежи на С.М.С. ; Файл с наименование „С.М.С..хЬ“, съдържащ
данни под формата на справка в табличен вид за куриерски поръчки. Броят на
записите в таблицата е 1171. Общата сума на изплатените парични преводи на С.М.С.
установена от приходните органи е в
размер на 263542.20лв. От същата таблица са извлечени справки за пощенски парични
преводи, изпратени от С.М.С., във връзка с покупка на стоки „Sheet ППП
подател“- таблицата съдържа 48 броя записи за изпратени пощенски преводи от С.М.С.
в размер на 6768.50лв. Файл с наименование „***.xls“ - съдържа информация за
колетните и пощенски пратки/парични преводи, сумите на наложените платежи, за
които в графа телефон на получател или подател е посочен телефон ***, които
данни се отнасят за С.М.С., видно от посочване на името му, ЕГН и телефон.
За изчисляване
на приходите на С.М.С. информацията е извлечена от този файл с подател С.М.С. в колоните „подател име“ и
„подател фирма“. От данните в този файл ревизиращите органи са установили сумите
на наложените платежи, като обработката на данните е извършена с нова таблица
на страница с наименование „CD“ /според съкращенията на „Е.Е.“ ООД, така се
обозначават наложените платежи/.
Платените
разходи за куриерски услуги от С.М.С., извлечени от файла „***.xls“, лист“КУ
получател" са на обща стойност 739.47лв., от които 171.25лв. за 2014г., 338.33лв. за 2015г. и 229.89 за 2016г.
Пощенските
парични преводи, изпратени от С.М.С., са извлечени от файла „С.М.С..xls“, лист
„ППП подател“, селектирано само за неговото име и са установени в размер на
6768.50лв. Същите са приети от ревизиращите органи като разходи за покупка на
стоки, в т.ч.: закупените стоки за 2014г. - 1604лв., за 2015г. -3251.50лв. и за
2016г. - 1913лв.
В хода на
ревизията е изпратено искане № Р-03002716008817-041-031/12.05.2017г. до „Е.Е.“
ООД за представяне на заверени копия на банковите извлечения и/или касовите
документи, с които на С.М.С., собственик на пратките/изпращач съгласно товарителниците/,
са били изплатени сумите по наложените платежи и наложени платежи чрез пощенски
парични преводи, за периода 01.01.2014-31.12.2015г. /л.39 от преписката/, в
резултат на което е предоставен линк към електронен адрес. Изтеглени са 9092
файла/изображения, поместени в четири папки - „loadings-ехр“, ,,loading_imp“,
„post.ds“ и „гко“, съдържащи копия на товарителниците, по които С.М.С. е
изпращач или получател, разписки за доставка на пощенска пратка/записи на С.М.С.,
разписки за прием на паричен превод, разходни касови ордери за изплатени суми
от „Е.Е." ООД на С.М.С.. От представените сканирани документи е установено,
че С.М.С. е получавал наложени платежи с разходни касови ордери /РКО/ и
пощенски записи/парични преводи, като това той е удостоверил с положения от
него подпис /л.5/.
Изпратени
са искания за представяне на сведения и писмени обяснения от трети лица - до Пенка
И. *** и е получен отговор, че е получавала пратки от Еконт с поръчани по
интернет дрехи, плащани чрез наложен платеж. На пратките като изпращач е
вписано името на С.С. /л. 27-29/. Същото
искане е изпратено до Габриела Росенова
Николова от гр. Нови Искър, която дава обяснение, че е получила посочените в
искането пратки и товарителници от С.М.С., които е платила с наложен платеж.
Пратките са съдържали избрани дрехи от сайта Продавалник (ОЛХ) /л. 18-20/.
Въз
основа на събраните доказателства приходните органи са приели, че за ревизирания
период С.М.С. е реализирал доходи от търговска дейност по занятие - търговия
със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж. Наложените
платежи за 2014г. са определени на обща стойност 193784лв., като от тях
151383лв. изплатени с пощенски паричен превод ; за 2015г. общата сума на
наложните платежи е определена на 459 440лв., от които 110050лв. изплатени с
пощенски паричен превод. За останалите суми са представени от „Е.Е." ООД
разходни касови ордери с подписи и с посочване на трите имена на лицето.
Прието
е , че С.М.С. е извършил многократни продажби на стоки - дрехи, използвайки
куриерските и пощенски услуги на „Е.Е." ООД, без да документира продажбите
в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство, като не е подавал годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Видът на реализирания доход е определен
от ревизиращите органи като такъв от
стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.
След
приспадане на задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на
физическото лице, с РА е определена годишната данъчна основа за доходите от
стопанската дейност на лицето като едноличен търговец по чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ
и данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ както следва:
За
2014г. годишна данъчна основа в размер на 171943,22лв. и дължим данък по чл.
48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 25791лв., ведно с лихви за забава в размер на
6122.93лв.
За
2015г. годишна даньчна основа в размер на 371227.24лв. и дължим данък по чл.
48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 55684лв., ведно с лихви за забава в размер на
7534.40лв.
Съдът
намира жалбата в тази част за частично основателна. Според съда, релевантните
за правилното приложение на материалния закон факти са установени от приходните
органи при наличието на допуснати от тях съществени нарушения на процесуалните
правила. Съгласно изложението на стр.2 от РА /Мотиви за издаване/ , констатациите
на ревизиращия екип са потвърдени , тъй
като съдържащите се в тях факти са установени съгласно получени от „Е.Е.“ ООД справки
в електронен формат за изпълнени пратки с подател С.М.С.. Съответно , в раздел
ІV.“По
закон за данък върху доходите на физическите лица“ от РД /стр.5/, след изречението
„ Въз основа на събраните в хода на приключилата проверка за анализ на данни в
електронен формат и приобщените доказателства се установява следното„ , са подробно
описани доказателствата въз основа на които са установени релевантните факти –
касае се за изпратени от „Е.Е.“ ООД на технически носител данни във вид на
отделни файлове, които са събрани в хода на проверка приключила с ПАДЕФ №
П-16002616116580-073-001/29.11.2016 г. , резултатите от която са приобщени към
ревизионното производство с протокол № Р-03002716008817-ППД-001/23.06.2017 год.
Подобно приобщаване в ревизията на доказателства събрани в хода на извършена проверка е
процесуално допустимо съгласно второто изречение на чл.110, ал.3 от ДОПК, но
фактите се считат за установени само ако съответните доказателства са събрани
при правилно приложение на процесуалния закон. Не такива са извършените от
ревизиращите органи процесуални действия по събиране на относимите
доказателства. Към датата 23.06.2017 г. , когато въпросните доказателства са
приобщени към ревизионното производство , приложима за събирането им е била разпоредбата
на чл. 54 от ДОПК в първата й редакция, която
във всички свои алинеи определя като надлежни доказателства разпечатките на
данни от технически носител. Такива разпечатки, още по-малко пък заверени по
реда на чл.54,ал.5 от ДОПК, не са
събирани в хода на ревизионното производство – разпечатки са направени едва в
хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото, а в хода на
ревизионното производство директно е ползван предоставения от третото лице „Е.Е.“
ООД технически носител, информацията от който не е била копирана от приходните
органи по реда на чл.40, ал.1 от ДОПК. Събирането на доказателства по този
начин е в нарушение на процесуалните правила, тъй като възможността да се
допускат като доказателства данни изпратени по електронен път, когато
електронният документ в който се съдържат е подписан с квалифициран електронен
подпис е въведена едва с изменението на чл.54 от ДОПК, обн. в ДВ бр.105 от 2020
г., в сила от 1.01.2021 год. С оглед последното, независимо че с постановеното
на 2.02.2021 г. определение по пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.194,ал.2 от ГПК
, съдът е приел за недоказано инициираното от жалбоподателя оспорване на истинността
на съставения от „Е.Е.“ ООД електронен документ /формалната му доказателствена сила,т.е. авторството на квалифицирания
електронен подпис на управителя Н.Й.С. / , то така установената истинност на
документа го прави единствено автентичен, но не и процесуално
законосъобразен – на преценка относно тяхната формална и материална
доказателствена сила подлежат само тези документи, които са събрани по
установения от закона процесуален ред. Освен, че не са събрани в съответствие с
процесуалния закон, ползваните от ревизиращите органи доказателства /такива без
обвързваща съда материална
доказателствена сила/ се отличават и с компрометирана вярност в съдържанието им – допуснатите множество грешки
са подробно описани в заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, дадено от вещото лице М.И.М. в проведеното на 2.02.2021 г. съдебно заседание / гръб на л.135 от съд. дело/.
От друга страна, липсата на сигурност в достоверността на така събраната от
ревизиращите органи информация е установена и със заключението на вещото лице
Кр. К. по т.2, т.8, т.10, т.11 и т.12 от извършената по делото съдебно-
техническа експертиза.
По тези
причини съдът намира, че правилното
установяване на фактите предполага преценка на събраните от съда по реда на
пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 192 от ГПК писмени доказателства –
представените на хартиен носител от третото лице „Е.Е.“ ООД оригинали на товарителници
и оригинални документи, представляващи РКО за плащане в брой /наложен платеж/ и
разписки за доставка на пощенска пратка /записи
за пощенски паричен превод/. Пълен и подробен анализ на тези документи е
възложен за извършване с назначената при второто разглеждане на делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Повдигнатият в тази връзка от
жалбоподателя спор е в насока, че там където не фигурират в тези документи
неговите имена и подпис , посочените в тях суми не са получени от него, поради
което те не следва да участват при формирането на данъчната основа. Така в
проведеното на 15.09.2020 г. съдебно заседание, при отделяне на спорното от
безспорното в съответствие с дадените от ВАС указания, е направено от
процесуалния представител на жалбоподателя адвокат В. следното изявление : „Където в ръкописния текст е записано С.С. под
печатния, това си е неговият подпис и той действително е получавал съответните
доставки, за които нямаме оспорване. Така спорът относно авторството остава единствено за
електронния подпис на електронните документи„ – л.23. Касае се за признание на
неизгоден за страната факт, което представлява годно по делото доказателство
установяващо, че посочените във въпросните документи суми действително са били получени
от жалбоподателя. Признанието е направено въпреки успешното проведеното при
първото разглеждане на делото оспорване на истинността на договор от 1.07.2014
г. , анекс към него от 3.12.2014 г. и пълномощно от 18.02.2016 г., за което е
било открито производство по пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.193 от ГПК с
определение на съда от 24.10.2018 г. – л.134 от адм. дело № 465/2018 г.
Твърдението на жалбоподателя, че тези документи не са подписани от него е
установено с извършените две съдебно-графологични експертизи - първата по протокол № 112/15.11.2018 г.
/л.150-156/ и повторна по протокол № 85/10.04.2019
г. /л.349-356/. Въз основа на тези експертизи следва на основание пар.2 от ДР
на ДОПК във вр. с чл.194,ал.2 от ГПК да бъде признато, че въпросните три документа са неистински по отношение
авторството на С.М.С.. Извън горепосочените оспорвания на истинността на документи,
други такива не са били законосъобразно реализирани от жалбоподателя в хода на
целия съдебен процес - отправеното от
адв. В. с молба с. д. 1701/ 2.02.2021 г. оспорване на автентичността на документите
по наложените платежи и паричните преводи, описани на стр.7 – 27 от
заключението на вещото лице извършило допълнителната съдебно-счетоводна експертиза
е лишено от правна стойност, тъй като съгласно чл.193, ал.1 от ГПК такова
оспорване е процесуално допустимо най-късно до края на заседанието, в което
документите са представени ,а те са представени още при първото разглеждане на
делото.
Следващите
от тези фактически установявания изводи са два : Първият е , че независимо от
обстоятелството, че жалбоподателят не е подписвал договор и анекс с „Е.Е.“ ООД
, той е ползвал услугите на това
дружество, чрез което лично е получавал парични суми, представляващи подлежащ
на данъчно облагане доход. Вторият е , че жалбоподателят не е упълномощавал на
18.02.2016 г. лицата Д. С.а И. и Д. Н.В. да получават и изпращат чрез „Е.Е.“
ООД пратки, наложени платежи и парични преводи от негово име, поради което неправилен
е извода на ревизиращите органи, че фактически получените от третото лице Д. Н.В.
суми представляват придобит от жалбоподателя доход по смисъла на чл.11,ал.3 от ЗДДФЛ. Установяването на релевантните за приложението на тази норма факти е в
доказателствена тежест на ревизиращите органи, т. е. за ответника по делото, а
след като в случая не е установено наличието на дадено от С.М.С. пълномощно, то
не следва да се счита, че сумите са получени от Д. Вълкова по нареждане на
жалбоподателя или по споразумение между него и платеца. Съобразно тези
обстоятелства, подлежащ на облагане доход представляват само тези парични суми,
установени с документите в които фигурира автентичния и неоспорен по надлежния
ред личен подпис на жалбоподателя С.М.С.. Установяването на отразените в тези
документи суми е възложено с І-ви вариант от т.8 на назначената с определение
на съда от 27.10.2020 г. допълнителна съдебно-счетоводна експертиза - л.43 от делото. Тази експертиза е приета
със с. д .№ 1304/25.01.2021 г. , като в даденото по време на съдебното
заседание от 2.02.2021 г. заключение /л.134/, вещото лице М.М. потвърждава , че
установяванията са извършени от нея именно по същият начин, изложен от адвокат В.
на горепосоченият л.23 от делото.
Даденото в този смисъл заключение на вещото лице е следното : „ Там, където
давам заключение за суми получени от С.М.С. идентифицирам, че са получени от
него, защото изцяло ръкописно е изписано името и има подпис срещу това име“. С оглед
последното, отправените в тази връзка възражения на адв. В. съдът намира за изцяло несъстоятелни. Лично получените
от С.С. парични суми са описани като рекапитулация в колона
2 от таблицата на стр.27 от експертизата – л.103 от делото. Не са установени по
делото каквито и да било причини за да не се приеме като правилно и обосновано така
даденото заключение на вещото лице М., поради което като има предвид посочените
в същото регулярно получавани от жалбоподателя парични суми през периода от м.07.2014 г. до м.06.2016 г. /изключение правят само м.08 и
м.09.2015г. и м.03.2016 г./ , то съдът счита, че установените по този начин факти
сочат на извършвана от жалбоподателя дейност в качеството му на търговец по смисъла на
чл.1,ал.3 от ТЗ – продажба на стоки, доставяни
чрез куриер на „Е.Е.“ ООД и заплащани от купувача с наложен платеж или запис за
пощенски паричен превод. С оглед последното, правилно според съда ревизиращите
органи са квалифицирали получените от жалбоподателя парични суми като облагаем доход
от стопанска дейност като едноличен търговец по смисъла на чл.26 от ЗДДФЛ. Установените
чрез експертизата като получени лично от жалбоподателя през 2014 г. парични
суми са в общ размер на 44 771 лв., за които по делото не е налице спор за
липсата на подадена във връзка с тях декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. След
приспадане на признатите с РА разходи /други
такива не са доказани от жалбоподателя/ за закупени стоки в размер на 1604 лв.
и платени такси на „Е.Е.“ ООД в размер на 171,25 лв. , установява се облагаем
доход по чл.26 от ЗДДФЛ в размер на 42 995,75 лв. След приспадане на
правилно посочените в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /вариант 1 на
стр.36 – гръб на л.107 от делото/ вноски за ДОО в размер на 1843,20 лв., за
ДПЗО в размер на 720 лв. и за здравно осигуряване в размер на 1152 лв., установява
се за 2014 г. годишна данъчна основа по
чл.28 от ЗДДФЛ в размер на 39 280,55 лв. При прилагане на данъчната ставка по чл.48, ал.2
от ЗДДФЛ установява се дължим за 2014 г. данък в размер на 5 892,08 лв.,
за който от датата на изискуемост 1.05.2015 г. до датата на издаване на РА
1.09.2017 г. се дължи лихва в размер на
1400,45 лв. По тези съображения , в частта за данък върху доходите на ЕТ по
чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г., съдът намира оспореният РА за материално
законосъобразен до размер на главницата от 5 892,08 лв., включително и до размер
на лихвата от 1400,45 лв., включително. По отношение на тази част от РА жалбата
е неоснователна и подлежи на отхвърляне
като такава. Съответно, в частта над 5892,08 лв. до 25791,00 лв. за главницата
и в частта над 1400,45 лв. до 6122,93 лв. за лихвата, оспореният РА е
материално незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна в тази му част.
По
същите съображения съдът намира за установено, че лично получените от
жалбоподателя през 2015 г. парични суми
са в размер на 68 348 лв. – колона 2 от рекапитулация на стр.27 от
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза – л.103 от делото. След приспадане
на дължимия ДДС и на признатите с РА разходи /други такива не са доказани от
страна на жалбоподателя/ за закупени стоки в
размер на 3251,50 лв. и за платени такси на „Е.Е.“ ООД в размер на 338,
33 лв. , установява се облагаем доход по
чл.26 от ЗДДФЛ в размер на 57 095, 33 лв. След приспадане на правилно посочените
в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза / вариант 1 на стр.36 – гръб на л.107
от делото/ вноски за ДОО в размер на 3933,60 лв. , за ДЗПО в размер на 1560 лв., за здравно осигуряване в
размер на 2496 лв. , установява се за 2015 г. годишна данъчна основа по чл.28
от ЗДДФЛ в размер на 49045, 74 лв. При
прилагане на данъчната ставка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ установява се дължим за 2015 г. данък в размер на 7356,86 лв., за който от датата на изискуемост 4.05.2016 г.
до датата на издаване на РА 1.09.2017 г.
се дължи лихва в размер на 993,38 лв. По тези съображения, в частта за
данък върху доходите на ЕТ по чл.48, ал.2 от ЗЗДФЛ за данъчен период 2015 г. ,
съдът намира оспореният РА за материално законосъобразен до размер на
главницата от 7356,86 лв., включително и до размер на лихвата от 993,38 лв.
,включително. По отношение на тази част от РА жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава. Съответно, в частта
над 7356,86 лв. до 55 684,00 лв. за главницата и в частта над 993,38
лв. до 7534,40 лв. за лихвата ,
оспореният РА е материално незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна в тази му част.
Съобразно
гореизложеното за подлежащите на отмяна части на РА и относно тези за които жалбата
подлежи на отхвърляне като неоснователна , оспореният РА следва да бъде изменен
за д.п. 2014 г. и 2015 г. в съответствие с горепосочените размери на
установените задължения за данък върху доходите на ЕТ по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ.
ІІ. По отношение
ДДС по ЗДДС.
Съгласно приетите
за установени от ревизиращите органи данни, реализираният от
жалбоподателя до 30.09.2014г. стокооборот
възлиза на 68435 лв., т.е. оборотът
е преминал прага от 50000,00лв. ,
поради което е прието, че на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС лицето е следвало
да подаде до 14.10.2014г. заявление за регистрация по ЗДДС. На основание чл. 101,
ал. 6 и ал. 7 от ЗДДС е прието, че жалбоподателят е
трябвало да бъде регистриран по ЗДДС на 28.10.2014г., поради което оборотът за
месец 10.2014г. е разделен на два периода - от 01.10.2014г. до 28.10.2014г. -
32411лв., и от 29.10.2014г. до 31.10.2014г. - 5164лв., в това
число
дължим ДДС в размер на 860.67лв.
Съгласно
изискванията на чл. 125 от ЗДДС е прието, че след тази дата С.М.С.
е имал задължението да подава за всеки данъчен период справка-декларация за ДДС и отчетни регистри
по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Съответно, следвало е да начислява данък по реда на чл. 86 от ЗДДС за
всички извършени от него облагаеми доставки на територията на страната и на
основание чл. 89, ат. 1 от ЗДДС да внася данъка, когато е налице резултат за
периода „данък за внасяне“.
Доводите
с които жалбоподателят оспорва приетите от ревизиращите органи установявания са
същите - отрича се извършването на стопанска
дейност и реализирането на стокообороти от нея.
Съдът
намира жалбата в тази част за частично основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.3,ал.1 от ЗДДС
данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност,
без значение от целите и резултатите от нея. Според втората алинея на същата
разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия. Независимата
икономическа дейност е и всяка дейност осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, вкл. експлоатация на материално и нематериално имущество
с цел получаване на редовен доход от него.
Съдът
намира за правилни
изводите на данъчния орган, че ревизираното лице е извършвало независима икономическа
дейност изразяваща се в продажба на дрехи чрез „Е.Е.“ ООД и в получаване на
приходи
от същата. Причините са еднакви с изложени по – горе - през продължителен период от време жалбоподателят
редовно
е осъществявал продажби на дрехи чрез куриерски пратки от „Е.Е.“ ООД. Налице са
доставки с място на изпълнение на територията на страната и същите са облагаеми
по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Фактът, че жалбоподателят има качеството и
на едноличен търговец по смисъла на ТЗ, има за процесния
случай отношение
единствено към необходимостта от регистрация по ЗДДС. Независимо от различните
качества които лицето притежава , става въпрос за едно и също физическо лице, поради
което не
е необходимо едно и също лице два пъти да бъде регистрирано по ЗДДС.
Като
има предвид горепосочените в частта по ЗДДФЛ размери на лично получените от С.М.С. парични
средства ,съдът приема за установено чрез заключението по вариант 2 от т.6.4 на
стр.39 от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /л.109 от делото/ , че
реализираният от жалбоподателя оборот е надхвърлил сумата от 50000 лв. към датата 28.02.2015 г., когато той е в
размер на 57 238 лв.- заключението на
вещото лице е представено във формата на таблица в колона 2 от която са посочени
лично получените от жалбоподателя суми, а в колона 3 е посочен оборота с
натрупване. По делото не е налице спор,
че произтичащите
от закона задължения за регистрация по ЗДДС и начисляване на данък върху
стойността на извършените облагаеми
доставки не са изпълнени, като съгласно действащата към датата
28.02.2015 г. разпоредба на чл.96,ал.1
от ЗДДС, заявлението за регистрация е следвало да бъде подадено в срок до
14.03.2015 год. Съгласно разпоредбите на чл.101,ал.6 и ал.7 от ЗДДС,
регистрацията по ЗДДС е следвало да бъде извършена най-късно до 28.03.2015 год.
Съгласно
чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в
случаите когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания
и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде
издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в
срок, до датата на която са отпаднали основанията за
регистрация. В този смисъл и като
приема за правилно установени данъчните основи посочени в колона 5 от
заключението на вещото лице М. М. по вариант 2 от т.6.4 на стр. 39 от допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза / л.109 от делото/ , съдът споделяйки изводите на
ревизиращите органи по приложението на чл.67,ал.2 от ЗДДС и чл. 53, ал.2 от
ППЗДДС намира, че след прилагане на ставката по чл.66, ал.1,т.1 от ЗДДС дължимият от жалбоподателят ДДС по данъчни
периоди и размери е следният :
-931,83
лв. за д.п.м. април 2015 г.
-1805,83
лв. за д.п.м. май 2015 г.
-2059,67
лв. за д.п.м. юни 2015 г.
-2237,83
лв. за д.п.м. юли 2015 г.
-123,67
лв. за д.п.м. октомври 2015 г.
-170,83
лв. за д.п. м. ноември 2015 г.
-333,17
лв. за д.п.м. декември 2015 г.
-24,17
лв. за д.п.м. януари 2016 г.
-24,17
лв. за д.п.м. февруари 2016 г.
-227,67
лв. за д.п.м. април 2016 г.
-1125,67
лв. за д.п.м. май 2016 г.
- 27
лв. за д.п.м. юни 2016 г.
Върху така посочените размери на главниците се дължи лихва
считано от изтичането на съответните срокове по чл.125,ал.5 от ЗДДС до датата
на издаване на РА 1.09.2017 г., както следва :
-217,85
лв. за д.п.м. април 2015 г.
-406,62
лв. за д.п.м. май 2015 г.
-446,59
лв. за д.п.м. юни 2015 г.
-464,66
лв. за д.п.м. юли 2015 г.
-22,55
лв. за д.п.м. октомври 2015 г.
-29,77
лв. за д.п.м. ноември 2015 г.
-55,18
лв. за д.п.м. декември 2015 г.
-3,79
лв. за д.п.м. януари 2016 г.
-3.60
лв. за д.п.м. февруари 2016 г.
-29.98
лв. за д.п.м. април 2016 г.
-138,85
лв. за д.п.м. май 2016 г.
-3,11
лв. за д.п.м. юни 2016 г.
Съобразно тези установявания, оспореният РА е материално
законосъобразен до така посочените за съответните данъчни периоди размери на
главниците и лихвите включително, съответно в тези части жалбата е
неоснователна и подлежи на отхвърляне като такава.
Съответно, оспореният РА е материално незаконосъобразен и като
такъв подлежи на отмяна в следните
негови части :
-860,67 лв. главница и 244,08 лв. лихва за д.п.м.10.2014 г.
-6556,67 лв. главница и 1808,28 лв. лихва за д.п. м. 11.2014 г.
-8933 лв. главница и 2386,56 лв. лихва за д.п.м. 12.2014 г.
-5860,33 лв. главница и 1511,88 лв. лихва за д.п.м. 01.2015 г.
-7606,50 лв. главница и 1903,13 лв. лихва за д.п.м. 02.2015 г.
-7122,83 лв. главница и 1724,68 лв. лихва за д.п.м. 03.2015 г.
-над 931,83 лв. до 7783 лв. за главницата и над 217,85 лв. до
1819,59 лв. за лихвата, относно д.п.м. април 2015 г.
-над 1805,83 лв. до 6393,50 лв. за главницата и над 406,62 лв. до
1437,84 лв. за лихвата , относно д.п.м. май 2015 г.
-над 2059,67 лв. до 7027.92 лв. за главницата и над 446,59 лв. до
1523,82 лв. за лихвата, относно д.п.м. юни 2015 г.
-над 2237,83 лв. до 6003 лв. за главницата и над 464,66 лв. до 1249,80 лв. за лихвата, относно д.п.м. юли
2015 г.
-5685,42 лв. главница и 1134,63 лв. лихва за д.п.м. август 2015
г.
-6914,67 лв. главница и 1322,22 лв. лихва за д.п.м. септември
2015 г.
-над 123,67 лв. до 5111,50 лв. за главницата и над 22,55 лв. до
930,48 лв. за лихвата, относно д.п.м. октомври 2015 г.
-над 170,83 лв. до 6031,33 лв. за главницата и над 29,77 лв. до 1050,92 лв. за лихвата, относно д.п.м.
ноември 2015 г.
-над 333,17 лв. до 5033,33
лв. за главницата и над 55,18 лв. до 833,62 лв. за лихвата, относно д.п.м.
декември 2015 г.
-над 24,17 лв. до 3367,50 лв. за главницата и над 3,79 лв. до
527,75 лв. за лихвата, относно д.п.м. януари 2016 г.
-над 24,17 лв. до 6312 лв. за главницата и над 3,60 лв. до 940,07
лв. за лихвата, относно д.п.м. февруари 2016 г.
-7059,17 лв. главница и 990,49 лв. лихва за д.п.м. март 2016 г.
-над 227,67 лв. до 6547,50 лв. за главницата и над 29,98 лв. до
860,43 лв. за лихвата, относно д.п.м. април 2016 г.
-над 1125,67 лв. до 5618,75 лв. за главницата и над 138,85 лв. до
693,06 лв. за лихвата, относно д.п.м. май 2016 г.
-над 27 лв. до 7236,75 лв. за главницата и над 3,11 лв. до 832,29
лв. за лихвата, относно д.п.м. юни 2016 г.
Съобразно гореизложеното, извън тези данъчни периоди за които РА
подлежи на цялостна отмяна, то по отношение на останалите данъчни периоди за които РА е частично
законосъобразен, а в другата му част подлежи на отмяна като материално незаконосъобразен,
същият следва да бъде изменен в съответствие с горепосочените размери на
установените задължения за ДДС по ЗДДС.
ІІІ. По отношение на задължителните осигурителни вноски за самоосигуряващи
се лица за ДОО, за ДПЗО-УПФ и по ЗЗО.
От фактическа страна не е налице спор по делото, че през 2014 г .
и 2015 г. не са внасяни от жалбоподателя задължителните осигурителни вноски за
ДОО, за ДПЗО-УПФ и по ЗЗО, както и че във връзка с тях не са подавани
съответните декларации.
Съобразно установеното по приложението на ЗДДФЛ , облагаемия
доход за 2014 г. /м. юли – м. декември 2014г./ е в размер на 42 995,75 лв. Тази сума
надвишава максималния размер на годишния
осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, който за периода през който е
упражнявана трудова дейност е в размер
на 14 400 лв. съгласно определеният в чл.8,ал.1,т.4 от З-на за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2014 г. максимален месечен размер на
осигурителния доход от 2400 лв. / 6 х 2400 лв. = 14400 лв./. При така определеният годишен
осигурителен доход в размер на 14 400 лв. и ставка по чл.6, ал.1,т.2,б.“а“ от КСО в размер на 12,8% , и като се има предвид факта, че авансови осигурителни
вноски не са внасяни, то размерът на дължимата окончателна осигурителна вноска
за фонд „Пенсии“ на ДОО възлиза на сумата от 1843,20 лв. Върху този размер на главницата, дължимата
съгласно чл.113 от КСО лихва за периода
от 2.05.2015 г. до 1.09.2017 г. е в размер на 453,14 лв. В този размер са и
установените с оспореният РА задължителни осигурителни вноски за ДОО по КСО за 2014 г. , поради което съдът
намира РА за материално законосъобразен в тази му част, съответно жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в същата част.
Съобразно установеното по приложението на ЗДДФЛ, облагаемия доход
за 2015 г. е в размер на 57095,33 лв. Тази сума надвишава максималния размер на
годишния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице ,който е в размер на 31200
лв. съгласно определеният в чл.8,ал.1,т.4 от З-на за бюджета за държавното
обществено осигуряване за 2015 г. максимален месечен размер на осигурителния
доход от 2600 лв. / 12 х 2600 лв. = 31200 лв./. При така определеният годишен
осигурителен доход в размер на 31200 лв. и ставка по чл.6,ал.1,т.2,б.“а“ от КСО в размер на 12,8 %, и като се има
предвид факта, че авансови осигурителни вноски не са внасяни, то размерът на
дължимата окончателна осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО възлиза на
сумата от 3993,60 лв. Върху този размер на главницата, дължимата съгласно
чл.113 от КСО лихва за периода от 3.05.2016 г. до 1.09.2017 г. е в размер на
587,98 лв. В този размер са и установените с оспореният РА задължителни
осигурителни вноски за ДОО по КСО за 2015 г., поради което съдът намира РА за
материално законосъобразен в тази му част, съответно жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава в същата част.
С оглед несъмнено установената дата на раждане на С.М.С. /
3.02.1976г./ , същият попада в кръга на лицата подлежащи на допълнително задължително
пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, съгласно чл.127, ал.1 от КСО. Съгласно чл.157,ал.5 от КСО, осигурителните вноски за ДЗПО-УПФ са за
сметка на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице, а съгласно
чл.157,ал.6 от КСО те се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни
вноски за ДОО. Последните за 2014 год., както вече бе посочено са в размер на 14 400
лв., при което като се има предвид факта, че авансови вноски не са правени в
съответствие с изискванията на чл.158 от КСО и като се приложи ставката от 5 % по чл.157,ал.1,т.1,б.“в“ от КСО, то размерът
на дължимата осигурителна вноска за ДЗПО-УПФ за 2014 г. възлиза на 720 лв. Върху
този размер на главницата, дължимата съгласно чл.113 от КСО лихва за периода от
2.05.2015 г. до 1.09.2017 г. е в размер на 176,94 лв. В този размер са и
установените с оспореният РА задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ по
КСО за 2014 г., поради което съдът намира РА за материално законосъобразен в
тази му част, съответно жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава в същата част.
Доходите за които се дължат осигурителни вноски за ДОО за 2015 г.
са в посоченият вече размер от 31 200 лв. С оглед липсата на направени от
жалбоподателя авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г., то след
прилагане на ставката от 5 %, установява
се дължима за 2015 г. задължителна осигурителна вноска за ДЗПО- УПФ в размер на 1560
лв. Върху този размер на главницата,
дължимата съгласно чл.113 от КСО лихва за периода от 3.05.2016 г. до 1.09.2017
г. е в размер на 229,67 лв. В този размер са и установените с оспореният РА
задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г., поради което съдът
намира РА за материално законосъобразен в тази му част, съответно жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в същата част.
С оспореният РА е прието ,че за периода м.01-06.2014 г. жалбоподателят не е бил
здравно осигурен, поради което дължи вноски за здравно осигуряване на основание
чл.40,ал.5,т.1 от ЗЗО – върху осигурителен доход не по-малък от половината от
минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, т.е. върху
210 лв. За периода м.07- м.12.2014 г. е безспорно установено , че жалбоподателят не е внасял
здравноосигурителни вноски в съответствие с изискването на чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО. Съобразно горепосоченият размер на окончателния осигурителен доход за 2014
г. от 14 400 лв. и предвид факта, че авансови здравно осигурителни вноски
не са правени, то след прилагане на ставката от 8 % съгласно чл.2 от З-на за бюджета
на НЗОК за 2014 г., установява се дължима
за 2014 г. здравно-осигурителна вноска по ЗЗО в размер на 1152 лв. Върху този
размер на главницата, дължимата съгласно
чл.107 от ЗЗО лихва за периода от 2.05.2015 г. до 1.09.2017 г. е в
размер на 292,96 лв. В този размер са и установените с оспореният РА задължителни
здравно-осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице по ЗЗО за 2014 г.,
поради което съдът намира РА за
материално законосъобразен в тази му част, съответно жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава в същата част.
Безспорно установен е по делото факта, че за д.п. 2015 г. не са
били внасяни здравно-осигурителни вноски от жалбоподателя в съответствие с изискването
на чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО. Съобразно горепосоченият размер на окончателния
осигурителен доход за 2015 г. от 31 200 лв. и предвид факта ,че авансови
здравно-осигурителни вноски не са правени ,то след прилагане на ставката от 8 %
съгласно чл.2 от З-на за бюджета на НЗОК за 2015 г. , установява се дължима за
2015 г. здравно-осигурителна вноска по ЗЗО в
размер на 2496 лв. Върху тази размер на главницата, дължимата съгласно
чл.107 от ЗЗО лихва за периода от 3.05.2016 г. до 1.09.2017 г. е в размер на
367,47 лв. В този размер са и установените с оспореният РА задължителни
здравно-осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице по ЗЗО за 2015 г. ,
поради което съдът намира РА за материално законосъобразен в тази му част,
съответно жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в
същата част.
Съобразно
гореизложеното, при спорен материален интерес в общ размер на 263 796,25
лв./главница + лихви/ , жалбата се явява
основателна в размер на материалния интерес от 223 365,90 лв., съответно е
неоснователна в размер на материалния интерес от 40 430,35 лв. При този изход на спора и съгласно разпоредбата на
чл.161, ал.1 от ДОПК , на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
съответствие с уваженият размер на жалбата, а на ответната страна в съответствие с отхвърленият размер на жалбата. Списък на разноските не е
представен от жалбоподателя, като както при първото, така и при второто
разглеждане на делото, от страна на неговият процесуален представител не са
посочвани в съдебно заседание размер и
вид на претендираните разноски –
единствено в съдържанието на жалбата срещу РА е записано ,че се претендират деловодни разноски, а в касационното
производство претенция за разноски не е била отправяна. Сторените от жалбоподателя
в първоинстанционното производство деловодни разноски представляват платени 50
лв. държавна такса, 220 лв. за съдебно-графологична експертиза, 555 лв. за
съдебно-счетоводна експертиза, 150 лв. са съдебно-техническа /компютърна/
експертиза и 350 лв. за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, или в
общ размер от 1325 лв. Сторените от
ответника разноски представляват платени 350 лв. за повторна
съдебно-графологична експертиза , 150 лв. за съдебно-техническа /компютърна/
експертиза и 350 лв. за допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, или общ размер от 850 лв. Неоснователно от
пълномощника на ответника се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за три разглеждания на делото –
съгласно чл.161,ал.1,изр.3 от ДОПК, такова се присъжда за всяка инстанция, т.е.
веднъж за касационната инстанция , когато с молба от 24.02.2020 г. е било осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт Ив. Н.- П. и втори път за
първоинстанционното производство, когато процесуално представителство е било
осъществено от юрисконсултите Н.-П. и М..
Съобразно горепосоченият общ размер на спорния материален интерес, юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено според разпоредбата на чл.8,ал.1,т.5
от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ,съгласно която то се явява в
размер на 5 167,96 лв. , при
което общият размер на разноските на ответника възлиза на 6017,96 лв. В
съответствие с отхвърлената част на жалбата, на ответника се дължат и следва да
бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство общо в размер на 922,31
лв. и такива за касационното производство, но само за юрисконсултско възнаграждение в размер на 792,04 лв. , т.е. общо за две
съдебни инстанции в размер на 1714,35
лв. В съответствие с уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат и следва
да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1121,92 лв. – при първото и второто
разглеждания на делото не са искани разноски за адвокатско възнаграждение. След
извършване на компенсация, жалбоподателят следва да заплати на ответника
разноски в размер на 592,43 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по
жалба на С.М.С., действащ и като ЕТ„СМС-С.С.“, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление с. Горни Дъбник, ул.“П.Р.С.“ № 23 издаденият от органи по приходите при ТД на
НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03002716008817-091-001/01.09.2017г. ,
потвърден с Решение № 403/19.01.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Варна,
като установява задължения на същият както следва :
1.Данък
върху доходите на ЕТ по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ :
-данъчен
период 2014 год. – 5 892,08 лв. главница и 1400,45 лв. лихва.
-данъчен
период 2015 год. – 7356,86 лв. главница и 993,38 лв. лихва.
2. ДДС
по ЗДДС :
-д.п.
м.04. 2015 г. – 931,83 лв. главница и 217,85 лв. лихва.
-д.п.
м.05.2015 г. – 1805,83 лв. главница и 406,62 лв. лихва.
-д.п.
м.06.2015 г. – 2059,67 лв. главница и 446,59 лв. лихва.
-д.п.м.07.2015
г. – 2237,83 лв. главница и 464,66 лв. лихва.
-д.п.
м.10.2015 г. – 123,67 лв. главница и 22,55 лв. лихва.
-д.п.
м.11.2015 г. – 170,83 лв. главница и 29,77 лв. лихва.
-д.п.
м. 12.2015 г. – 333,17 лв. главница и 55,18 лв. лихва.
-д.п.
м. 01.2016 г. – 24,17 лв. главница и 3,79 лв. лихва.
-д.п.
м. 02.2016 г. – 24,17 лв. главница и 3,60 лв. лихва.
-д.п.
м. 04.2016 г. – 227,67 лв. главница и 29,98 лв. лихва.
-д.п.
м. 05.2016 г. – 1125,67 лв. главница и 138,85 лв. лихва.
-д.п.
м.06.2016 г. – 27 лв. главница и 3,11 лв. лихва.
ОТМЕНЯ
същият Ревизионен акт в следните негови части, с които са установени задължения
за ДДС по ЗДДС :
-д.п.
м.10.2014 г. – 860,67 лв. главница и 244,08 лв. лихва.
-д.п.
м.11.2014 г. – 6556,67 лв. главница и 1808,28 лв. лихва.
-д.п.
м.12.2014 г. – 8933 лв. главница и 2386,56 лв. лихва.
-д.п.
м.01.2015 г. – 5860,33 лв. главница и 1511,88 лв. лихва.
-д.п.
м.02.2015 г. – 7606,50 лв. главница и 1903,13 лв. лихва.
-д.п.
м.03.2015 г. – 7122,83 лв. главница и 1724,68 лв. лихва.
-д.п.
м.08.2015 г. – 5685,42 лв. главница и 1134,63 лв. лихва.
-д.п.
м. 09.2015 г. – 6914,67 лв. главница и 1322,22 лв. лихва.
-д.п.
03.2016 г. – 7059,17 лв. главница и 990,49 лв. лихва.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на С.М.С., действащ и като ЕТ „СМС- С.С.“ , срещу
същият Ревизионен акт, с който на същият са установени задължения в следните негови части :
1.Задължителни
осигурителни вноски за ДОО – самоосигуряващи се лица по КСО :
-д.п.
2014 г. – 1843,20 лв. главница и 453,14 лв. лихва.
-д.п.
2015 г. – 3993,60 лв. главница и 587,98 лв. лихва.
2.
Задължителни здравноосигурителни вноски – самоосигуряващи се лица по ЗЗО :
-д.п.
2014 г. – 1152 лв. главница и 292,96 лв. лихва.
-д.п.
2015 г. – 2496 лв. главница и 367,47 лв. лихва.
3.
Задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО :
-д.п.
2014 г. – 720 лв. главница и 176,94 лв. лихва.
-д.п.
2015 г. – 1560 лв. главница и 229,67 лв. лихва.
На
основание пар.2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.194,ал.3 от ГПК признава за
неистински относно авторството на С.М.С.
следните документи :
-Договор
за преференциални цени на куриерски и пощенски услуги при интеграция на
електронен магазин към софтуерна система на Е.Е. от 1.07.2014 г. и Анекс към
него от 3.12.2014 г.
-Пълномощно
от 18.02.2016 год.
ОСЪЖДА С.М.С.,
действащ и като ЕТ„СМС-С.С.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
с.Горни Дъбник, ул.“П.Р.С.“ № 23 да заплати на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП
гр. Варна сумата 592, 43 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :