Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 21.02.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

в публичното заседание на тридесети януари

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                      гр. дело № 8234 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.М.И. против „М.” ЕАД, с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Поддържа се, че на 11.03.2016 г. около обяд ищецът в качеството му на пътник/притежател на превозен документ-карта ЦГМ №********, се качил непосредствено преди затварянето на вратите във влак от метрото на София № А9-289 на метростанция „Софийски университет“ с посока на движение към метростанция „Младост-1“. Поддържа се, че влакът бил с напълно заети седящи места и препълнен с правостоящи граждани и това не позволило на ищеца да седне или да се приближи достатъчно, за да се хване за опорна дръжка, отделно мотрисата била от първите такива и не разполагала с допълнителни дръжки за захващане освен хоризонтални лостове, чиято употреба би затруднила ищеца с ръст 155 см, дори когато се намира непосредствено отдолу под лоста. Твърди се, че деликтните действия на служители на ответника в пряка причинно-следствена връзка, с които ищецът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди са: виновно поведение на водача на мотрисата, който я е привел в движение веднага след затваряне на вратите й, без да изчака придвижване на гражданите влезли вътре до седалки или лостове за захващане, привеждането на мотрисата в движение е сторено рязко, а не плавно и комфортно за пътниците, в резултат на което ищецът е загубил равновесие, паднал е и е получил петрохантерна фрактура на бедрената кост, с формиран свободен костен фрагмент от малкия трохантер, с дислокация на основните фрагменти на дължина. При условията на евентуалност заявява, че е налице чрезмерно ускорение на мотрисата и рязко потегляне, което да се е получило без желанието на водача, поради износен плъзгач /реостат/ или друга техническа неизправност, т.е. недобро включване на електродвигателите. Твърди се, че ответникът не е взел мерки за поддържането в добро състояние на посочените части от механизма за задвижване на мотрисата, което да осигури плавно и комфортно за пътниците потегляне на същата. Поддържа се, че ищецът е обезщетен със застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2600 лв. Поддържа се, че за претърпените неимуществени и имуществени вреди извън застрахователните лимити отговаря ответника. Поддържа се, че ищецът е търпял много болки, включително и от болезнените медицински интервенции, травмиран е силно психически от преживения стрес и шок, изпаднал в продължителна, принудителна социална изолация, лишен е от възможността да работи, както и от самочувствието и удовлетворението, което му носела работата. Поддържа се, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв., от която вече е заплатена сума в размер на 2 600 лв., поради което от ответника се претендира сумата от 27 400 лв. Твърди се, че ищецът е направил и разходи за лечение, съставляващи имуществени вреди и е пропуснал да получи възнаграждения по граждански договор, съставляващи пропуснати ползи.  

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 27 400 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди-физически и морални болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането-11.03.2016 г. до окончателното изплащане, обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди-разходи за лечение и пропуснати ползи от възнаграждение по сключен граждански договор с ДАР в общ размер на сумата от 4 133 лв., ведно със законната лихва от датата на иска-04.07.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез законния му представител-изпълнителния директор С.Б.. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че потеглянето на мотрисата е технически възможно и се осъществява на практика винаги по един и същи начин, който изключва рязкото потегляне. Поддържа се, че начинът на потегляне е независим дори и от машиниста, тъй като последният само стартира процеса, а останалото е въпрос на програма, заложена в самата техника, чрез която се реализира автоматичното потегляне на мотрисата. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер с твърдението, че същият е завишен, а искът за имуществени вреди с твърдението, че е формиран произволно, на база хипотетични пропуснати ползи.

Ищецът поддържа в съдебно заседание така предявените искове чрез своя процесуален представител и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание оспорва изцяло така предявените искове чрез своя процесуален представител и по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е било спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 11.03.2016 г. ищецът, притежател на карта ЦГМ №********, се качил непосредствено преди затварянето на вратите във влак от метрото на София № А9-289 на метростанция „Софийски университет“ с посока на движение към метростанция „Младост 1“. Не е спорно, а и се установява от акт за злополука № 2/11.03.2016 г., че ищецът паднал при тръгване на влака и в пряка причинно-следствена връзка от падането получил многофрагментно счупване на трохантера на дясна бедрена кост-установява се със заключението на СМЕ. Със неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява още, че способностите на ищеца за придвижването му са били силно ограничени от момента на травмата до настоящия момент. Използвал е инвалидна количка и патерици. В момента има ограничен обем на движения в дясна т.б. и колянна стави, които са придружени от болеви симптоми. Походката е накуцваща и се осъществява с помощта на патерици. На ищеца е поставена изкуствена тазобедрена става-Lepine на увредения десен долен крайник, като въпреки тази оперативна интервенция има скъсяване на крайника спрямо другия с 3-4 см. Това състояние се дължи от разпадането на правилната метална остеосинтеза, дължащо се на многофрагментното счупване на трохантерния масив, поради тази причина на 03.02.2017 г. е извършено ендопротезиране.

Във връзка с лечението на получената травма ищецът е заплатил общо сума в размер на 1685 лв., от която сума в размер на 1610 лв. за прокс.феморален пирон къс-фактура № **********/12.03.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ извършеното плащане, сума в размер на 40 лв. за подмишечна патерица, съгласно фактура № **********/16.03.2016 г. и фискален бон към нея, сумата от 35 лв.-такса по сметка на УМБАЛ „С.“ ООД и фискален бон към нея.

За така претърпените болки и страдания от получената травматична увреда ищецът е обезщетен със сумата от 2600 лв. от застрахователя на ответното дружество по застрахователна полица „Злополука“ на пътниците.

Установява се, че ищецът е одобрен и включен в списъка на преводачите-албански език, считано от 25.03.2013 г. От служебна бележка с рег. № 402/31.03.2016 г. на Държавна агенция „Разузнаване“ се установява, че между ищеца и агенцията е сключен граждански договор № 64/12.10.2015 г. с предмет-провеждане на чуждоезиково обучение със срок на договора от 12.10.2015 г. до 30.06.2016 г., включително, по програма-преподаване на 34 часа седмично с възнаграждение, определено за един учебен част в размер на 8 лв.

От представените четири броя болнични листа се установява, че за периода от 11.03.2016 г. до 16.07.2016 г., в продължение на 128 календарни дни, ищецът е бил в отпуск по болест, т.е. за периода от 11.03.2016 г. до края на срока на договора 30.06.2016 г., той не е могъл да изпълнява задълженията си по него, респ. не е получавал уговореното възнаграждение.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите М.С.И.-дъщеря на ищеца и Д.Й.И.-служител в ответното дружество.

Свидетелката И. установява, че след инцидента е отишла да прибере баща си от метрото. Баща й имал страхотни болки, бил отведен в „С.“ и по спешност опериран. В болницата лежал един ден в реанимацията с кръвопреливане, защото имал загуба на кръв и огромни хематоми на крайника. Впоследствие били извършени последващи оперативни интервенции. Оказало се, че има някакъв дефект в самия имплант, махнали му единия пирон, единия винт, а после и втория винт. После била извършена операция за махане на винтовете, имало усложнения при самото махане и се наложило вече смяна на ставата. Ищецът бил с ограничени движения, на инвалидна количка. След всяка операция имало лечебен престой по седем дни, а после по един месец вкъщи домашно лечение. По време на домашното лечение на 10 дена ищецът ходел на консултация с лекуващия лекар, с инвалидната количка, превозван с линейка. Ищецът трудно ставал и цяла година се движил с инвалидна количка. Ищецът получил огромни усложнения от самото счупване, както и скъсяване на крака от лошо поставяне на импланта, ограничили се движенията му и получил парализа на ръцете. Единствено с патерици се движел. Свидетелката установява, че преди инцидента бил преподавател в ДАР по албански език, а към съда бил хонорован преводач от албански език. Съкратили го от работа, защото нямал възможност да кара кола, за да ходи на работа. Ищецът е пенсионер и е хоноруван, но вече не го викат на лекции, както и не може да се явява в съда, защото е в невъзможност да се придвижва с градския транспорт. При престоя си вкъщи ищецът не можел да се обслужва сам. Сега до банята стига сам с патериците. Ищецът е много депресиран, изгубил е всякакво желание, вследствие на пет операции за една година, някакви непрекъснати усложнения и безизходна работа, изгубил си самочувствието. Преди това бил човек с дух, вицове, среща със студенти, с млади хора, пазарувал, плащал сметките, помагал на съпругата си, а сега абсолютно нищо. Няма никакви контакти, не излиза навън, трудно се качва, когато се налага някъде да отиде.

Свидетелят Д.Й.И. установява, че работи в „Метрополитен“ от 1999 г. като машинист, а от 2013 г. като машинист инструктор. Свидетелят установява, че в момента използват два модела влакове в метрото-старият модел от 1989 г. и новият модел от 2012 г. Машинистът не може да влияе на някакво рязко или механично потегляне. В стария влак има един контролер на машиниста, който е с три ходови движения – първо, второ и трето положение. Това е когато е на ход. При спиране има също така три положения, които са именувани по друг начин. Машинистът участва само в преместването на тази ръкохватка напред. Той не може да влияе върху работата на самия влак. Самото задвижване на влака става по автоматична програма, която е разположена вътре в самия състав. Машинистът премества тази ръкохватка, отзад се включва т.нар. реостатен контролер, който започва да върти една програма. Следи се големината на тока, ако този ток е по-голям има реле, което изключва този контролер и изчаква тока да спадне и отново се включва. По този начин се получава едно автоматично набиране на скорост. Когато машинистът премести в първо положение контролера, влака се подготвя за тръгване, само се разхлабват спирачките. Нищо повече не става. Този влак не тръгва. Премествайки го на второ положение вече започва тази автоматична програма и ускорява и стига до един момент, в който вече влакът е развил достатъчна скорост или максимална скорост, а за по-висока скорост трябва да се премести контролера в трето положение. Ако машинистът реши вместо на второ положение да даде директно на трето положение контролерът, програмата пак започва отначало. Първо се изпълнява това, което трябва да стане – да се разхлабят спирачките, след това се извъртат всички позиции и след това вече се отслабва колектора. Няма никакво значение, дали ще се сложи на две или на три за първоначалното тръгване на влака. Във влака има разположени две защити. Ако се появи голям ток, защитата веднага се задейства и изключва дадения вагон и влакът не може да се движи, остава в първоначално положение. Освен тези токови защити има и диференциални защити, които пък следят да няма разлика между два отделни вагона или два отделни двигателя повече от 100 ампера. Появи ли се повече от 100-120 ампера веднага се изключва системата.

От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че няма практическа възможност за рязко потегляне /извън стандарта/ на какъвто и да било вид метровлак от тези, които са в експлоатация в „М.“ ЕАД в зависимост от действията на машиниста.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна.

Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

За първи път в писмените си бележки, т.е. в хода по същество ищецът чрез процесуалния си представител въвежда нови фактически твърдения, а именно, че отговорността на ответника за претърпените от ищеца вреди в резултат на процесната злополука е договорна и породена от сключен договор за превоз на пътник, обективиран в редовен превозен документ. Твърди се, че тази теза на ищеца била застъпена в петитума на исковата молба, като отговорността на ответника била ангажирана в качеството му на извършител на обществен превоз. Именно защото отговорността на ответника е била ангажирана по този начин, но и в качеството му на възложител на работа на водача на метро-влак № А9-289 съдът е дал указания за посочване на деликтни действия на служители на ответното дружество и такива са посочени от ищеца с уточнителна молба от 26.10.2016 г.

В доклада по делото в първото открито съдебно заедание съдът е квалифицирал иска по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, т.е., че се ангажира обезпечително-гаранционната отговорност на ответника за вреди от действия/бездействия на служител, в случая машинист на влака, при и по повод изпълнение на възложената му работа. Процесуалният представител на ищеца не е възразил срещу доклада по делото и не е направил изрично изявление за грешна правна квалификация, както и че претендира и ангажира договорната отговорност на ответното дружество, а не деликтна.

Ето защо е недопустимо в хода по същество да се въвеждат нови фактически твърдения, каквито не са били въведени с исковата молба.

Въпросът за конкуренцията между договорната и деликтната отговорност в хипотезите, когато неизпълнението на договорно задължение същевременно представлява и непозволено увреждане, е дискусионен в правната доктрина и в съдебната практика. Практическият аспект на разграничението между двата вида отговорност се свързва най-вече с обема на подлежащите на обезщетяване вреди, и по-конкретно с възможността да се търси обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание. Със Закона за автомобилните превози е предвидена отговорност на превозвача за живота и всяко телесно или психическо увреждане на пътник вследствие злополука във връзка с превоза, т.е. в обема на неговата договорна отговорност са включени и неимуществените вреди. Право на пострадалия пътник е да прецени кой начин на защита ще избере, в зависимост от това с какви доказателства разполага, за да проведе успешно доказване на правопораждащото основание. Изцяло в този смисъл е Решение № 1361 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2007 г., IV г. о., ГК, което се споделя от настоящия съдебен състав. Че конкуренция между двата вида отговорност е допустима личи и от мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК, с което е прието, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

В случая първоначално ищецът е избрал да ангажира деликтната отговорност на ответника, а не договорната му. Ето защо не може за първи път в хода по същество да твърди, че всъщност ангажира договорната му отговорност.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема с оглед фактическите твърдения на ищеца, уточнени с последваща писмена молба, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, който и с оглед ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства, съобразно разпределената му доказателствена тежест се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца, произтекли от виновно поведение на водача на мотрисата, който я е привел в движение веднага след затваряне на вратите й, без да изчака придвижване на гражданите влезли вътре до седалки или лостове за захващане, от рязко привеждане на мотрисата в движение, а не плавно и комфортно за пътниците, при условията на евентуалност от чрезмерно ускорение на мотрисата и рязко потегляне, което да се е получило без желанието на водача, поради износен плъзгач /реостат/ или друга техническа неизправност, т.е. недобро включване на електродвигателите, от бездействието на ответника за вземане на мерки за поддържането в добро състояние на посочените части от механизма за задвижване на мотрисата, което да осигури плавно и комфортно за пътниците потегляне на същата.

За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица.

За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.

Фактите, че е налице възлагане на работа от страна на ответника, както и че ищецът е паднал при тръгване на влака, вследствие на което е получил описаното по-горе травматично увреждане, са установени безспорно, а и не са били спорни между страните.

Спорно е наличието на противоправно поведение на служители на ответника. С оглед свидетелските показания на Д.Й.И. и неоспореното от страните заключение на СТЕ, настоящият съдебен състав намира, че не е налице противоправно поведение от страна на машиниста на процесния влак № А9-289. Безспорно се установява, че начинът на потегляне на влака не зависи от действията на машиниста. По делото не се установява от ангажираните доказателства към момента на произшествието да е имало техническа неизправност на влака, т.е. недобро включване на електродвигателите, не се установи и бездействие на ответника, изразяващо се в не вземане на мерки за поддържането в добро състояние на посочените части от механизма за задвижване на мотрисата, което да осигури плавно и комфортно за пътниците потегляне на същата.

Безспорно се установи, че начинът на тръгване на влака и съответното ускорение са заложени във фабричната настройка на двигателите и ответникът няма нито възможност, нито техника да извършва друга настройка на двигателите, респ. да променя фабричната настройка. Безспорно се установи, че в случай на някаква неизправност във влака има две защити-токова и диференциална. Ако се появи голям ток, защитата веднага се задейства и изключва дадения вагон и влакът не може да се движи, остава в първоначално положение. Освен тези токови защити има и диференциални защити, които пък следят да няма разлика между два отделни вагона или два отделни двигателя повече от 100 ампера. Появи ли се повече от 100-120 ампера веднага се изключва системата.

Предвид горното съдът намира, че не е налице виновно, противоправно поведение на машиниста на процесния влак, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността на ответника на деликтно основание.

По тази причина предявените искове ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

Ответникът е направил разноски по делото в размер на размер на 200 лв.-депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено на основание на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид изхода на делото, заявеното своевременно искане от ответника и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 500 лв.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от С.М.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-адвокат Е.И. против „М.“ ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 27 400 лв. /двадесет и седем хиляди и четиристотин лв./, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди-физически и морални болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането-11.03.2016 г. до окончателното изплащане, обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди-разходи за лечение в размер на 1 685 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и пет лв./ и пропуснати ползи от възнаграждение по сключен граждански договор с Държавна агенция „Разузнаване“ в размер на сумата от 2 448 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и осем лв./, ведно със законната лихва от датата на иска-04.07.2016 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-адвокат Е.И. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „М.“ ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  сумата от 500 лв. /петстотин лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: