Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 2 март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 318 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени
са обективно съединени искове от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ...., с адрес ***, офис-сграда Л., ет..,
офис ., Представлявано от Д.Б., чрез пълномощника ю.к.Елена Рангелова, срещу
ответника К.Г.Г., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, с които моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника К.Г.Г., ЕГН **********,***,
че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК ...., следните суми:
- 500,00 лв. представляващи главница
за периода от 17.02.2017 г. до 7.07.2017 г.,
- 43,34
лв., лихва за периода от 17.02.2017 г. до 07.07.2017. г. (падеж на последна
погасителна вноска), представляващи договорна лихва
- 155,37 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 17.02.2017 г. (денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 31.10.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
дата 31.10.2017 г. между „С. к.“ ООД, ЕИК …. и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ...., по
силата на което вземанията на „С..к.“ ООД срещу К.Г.Г., произтичащи от Договор
за паричен заем № …… от дата 10.02.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„С. к.“ ООД, чрез пълномощника „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/110341 от дата 15.11.2017 г., изпратено с известие за доставяне.
Твърди се също, че с изрично
пълномощно законният представител на „С..к. ООД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД
в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и
за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника от „С. к.” ООД чрез
„А.з.с.н.в.“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-СТК/ 110341 от 10.11.2017г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за
паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително
писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/ 110341 от 26.05.2020 г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Писмото е
получено лично от ответника на 01.06.2020 г.
Представено е и копие от уведомително
писмо от „С.к.” ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/ 110341 от
10.11.2017. г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна
разписка, удостоверяващи изпращането на уведомително писмо за извършена цесия
до длъжника.
В срока за отговор и в съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител- адв.С.Д., назначен за особен
представител, е подал отговор на исковата молба, който поддържа и в съдебно
заседание. Оспорени са изцяло исковете и по основание и размер. Оспорена е
валидността на цесията и уведомлението, предсрочната изискуемост на вземането
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ,
Твърди, че е налице недействителност
на договора за кредит, поради неспазване на чл.11, т.II от ЗПК.
В процесния договор е посочена
абсолютната стойност на ГПР, без да е посочено кои компоненти са включени в
него и каква е стойността им в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК
Договорът за кредит е изписан с
шрифт — по-малък от 12, което е нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, което само по
себе си води до недействителност на същия.
Направено е възражение, че договорът
за паричен заем и общите условия към него съдържат неравноправни клаузи, водещи
до неговата недействителност.
Твърди, че е налице нарушение на чл.
5 от Закона за потребителския кредит, тъй като в договора не се съдържат точни
параметри на ключови за договора елементи.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № …/2020 г. на РС- Р. се установява, че е издадена заповед № …/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми:
- 500,00 лв. (петстотин лева )
представляващи главница за периода от 17.02.2017 г. до 7.07.2017 г.,
- 43,34
лв. (четиридесет и три лева и 34 стотинки) за периода от 17.02.2017 г. до
7.07.2017. г.
(падеж на последна погасителна
вноска), представляващи договорна лихва
- 155,37 лв. (сто петдесет и пет
лева и 37 стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от
17.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
както и направените в заповедното
производство разноски.
Представен е договор
за паричен заем с № …. към искане № ….., съгласно който заемодателят- ответника
се е задължил да предостави на заемодателя- „С. К.“ ООД, парична сума в размер
на 500.00 лева, като заемодателят се задължил да върне същия на погасителни
вноски, указани по размер и брой в договора, съставляващи главница по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на заемодателят
при фиксиран лихвен процент за срока на договора.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване
на препис от исковата молба и приложенията, който факт, настъпил в хода на процеса и следва да
бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Сключването на договора за цесия се
установява от приложените по делото доказателства – Приложение № 1 към Договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „С. к. ООД,
ЕИК ..... и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ...., по силата на което вземанията на „С. к.“
ООД срещу К.Г.Г., произтичащи от Договор за паричен заем № …….. от дата
10.02.2017 г., в които е посочено името на ответника.
Сумата по договора е получена от
заемателя, което следва от чл.4, ал.1 от договора, в който е посочено, че с полагане на подписа
си на договора ответната страна
удостоверява, че е получила в брой
заемна сума в размер от 500 лева
и се задължава да я заплати на заемодателя, съгласно уговореното в договора. Задължението
е осчетоводено.
Страните са постигнали съгласие
задължението да бъде погасено от заемателя на 12 седмични погасителни вноски в
размер 37.60 лева всяка с дата на първо плащане 17.02.2017 година. В чл.3, т.7
е посочен фиксиран годишен процент по заема – 40,08 %, в чл.3, т.7 е посочено ГПР 49,063 %. Изложено е, че
заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни лихви, такси,
комисионни, застрахователни премии и други, които не са посочени в договора за
заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е
известно, че е оторизиран представител на заемодателя. Заемодателят не носи
отговорност за направени такива плащания, когато техния вид основание и размер
не са определени в договора.
В чл. 7, ал. 4 от договора е
посочено, че страните се съгласяват, че всички задължения по договора (главница,
дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими
неустойка) стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на
плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна
вноска при ежеседмично плащане; 3 погасителни вноски, считано от падежа на
третата погасителна вноска при двуседмично плащане; 2 погасителни вноски,
считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по
договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят е декларирал,
че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят
да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. Изложено е още, че при настъпване на това събитие
заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да
уведомява заемателя за това в размер на 20 % от дължимата до
пълното погасяване на задълженията по договора сума, представляваща непогасена главница, договора лихва и
неустойка по чл.8 от договора, в случай, че има начислена такава.
Уговорена е и неустойка в чл.8 от
договора за непредоставяна на обезпечения по договора от страна на заемателя:
ако в 3-дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, която в случая е определена в размер от 246.33 лева,
което е разсрочено и е изискуемо в деня, в който настъпва падежа на
задълженията по договора за месечните погасителни вноски.
Не
е спорно по делото, че заемополучателят не е погасявал задължения по
договора, като в съответствие с разпределението на доказателствената тежест,
дадени с доклада по делото, не се ангажирани и доказателства в тази насока. В
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза е посочено, че задълженията по договора към дата 24.02.2020
година, която е датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, са със стойности:
- 500,00 лв. представляващи главница
за периода от 17.02.2017 г. до 07.07.2017 г.,
- 43,34
лв.- договорна лихва за периода от 17.02.2017 г. до 07.07.2017. г.,
представляващи договорна лихва
- 149.58 лв. представляващи
обезщетение за забава за периода от 17.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда- 14.02.2020 г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
При тази фактическа обстановка настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е
посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези
основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,036%.
Поради липсата на ясна формулировка
в договора как е формиран конкретния размер на ГПР настоящият състав приема, че
договорът е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато говорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца
връщане на главницата, която е получил
по договора.
В допълнение следва да бъде
посочено, че договорната лихва в размер на 40,08 % - фиксиран годишен процент
по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за
нищожност, съгласно чл.26, ал.1 пр. ІІ-ро ЗЗД, тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на
договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о..
Уговорките за неустойка също е
нищожна, тъй като в конкретния случай излизат извън присъщата за този институт
на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото
задължение и размера на санкцията за
неизпълнението му и евентуалните вреди.
Относно преценката за валидност на
уговорка за неустойка и
критериите за това ВКС се е произнесъл
в мотивите т.3 от Тълкувателно
решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на
ВКС.
По отношение на задължението за
начисляване на неустойка в размер от 20 % от оставащата част от главницата,
договорната лихва и неустойката, която ищецът смята, че е дължима поради
непредоставяне на обезпеченията, следва да бъде посочено още, че спорен
настоящият състав не може да се приеме,
че предсрочната изискуемост е породила действието си, тъй като изявлението на
кредитора да упражни това свое право не е достигнало до длъжника по договора.
За този извод следва да бъде взето предвид тълкуването на закона, дадено в т.18
от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 година на ВКС, ОСГТК,
съгласно което: „В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“ Следва да бъде посочено в
тази насока, че длъжникът и по правоотношение, по което страна е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, следва да бъде уведомен за
настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като не следва да бъде поставян в
по- неблагоприятно положение от кредитополучател по договор за кредит, сключен
с банка. Съгласно чл.2 ЗПК, който се прилага по отношение на договора,
индивидуализиран в исковата молба, целта на закона е да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
По изложените съображения съдът
намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 500 лева, представляваща
главница по договора за заем и претенциите за установяване дължимост на
неустойки, договорна лихва следва да
бъдат отхвърлени. Към настоящия момент са настъпили падежите на всички вноски
за главница по договора, поради което и на основание чл.235, ал.3 от ГПК този
факт следва да бъде взет предвид и сумите да бъдат присъдени. В този смисъл е и
т.1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2017 на ВКС, ОСГТК.
По отношение на лихвата за забава с
правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Лихвата за забава е дължима върху
главница в размер от 500 лева за периода от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 14.02.2020 година до
окончателното плащане на задължението.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска. В
списъка на разноски по чл.80 от ГПК
ищецът претендира присъждане на разноски, като не е конкретизирал
размерът им. Съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с
уважената част на иска. Ищецът е направил разноски по заповедното производство
в размер на 575 лв., от които 125 лв.-
внедена държавна такса, 300 лв.- изплатено възнаграждение на особен
представител и 150 лв.- изплатен хонорар на вещо лице. С оглед направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено
такова в размер на 100 лв. или общо разноски в размер на 675 лв. С оглед
уважената част на исковата претенция, която възлиза на 71.56 % съдът намира, че
следва да бъде присъдена сума в размер на 483.03 лв.- направени разноски по
исковата производство. По отношение на заповедното производство съдът
констатира, че са направени разноски в размер на 75 лв., от които 25 лв.-
внесена държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената
част на исковата претенция, която възлиза на 71.56 % съдът намира, че по
исковото производство следва да бъде присъдена сума в размер на 53.67 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ...., с адрес ***, офис-сграда
Лабиринт, ет.., офис .., представлявано от Д.Б., чрез пълномощника юк.Е.Р., срещу
ответника К.Г.Г., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца сумата от
500,00 лв. /петстотин лева/, представляващи главница за периода от 17.02.2017
г. до 07.07.2017 г., както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковете ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ...., с адрес ***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., чрез пълномощника юк.Е.Р., срещу
ответника К.Г.Г., ЕГН **********,***, с които моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми:
- 43,34
лв. /четиридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, лихва за периода от
17.02.2017 г. до 07.07.2017. г. (падеж на последна погасителна вноска),
представляващи договорна лихва и
- 155,37 лв. /сто петдесет и пет
лева и тридесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за забава за
периода от 17.02.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА К.Г.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ...., с адрес ***, офис-сграда Лабиринт,
ет.., офис ., представлявано от Д.Б., чрез пълномощника юк.Е. Р., сумата от
483.03 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и три стотинки/- направени
разноски по настоящото производство и сумата от 52.67 лв. /петдесет и два лева
и шестдесет и седем стотинки/- направени разноски по заповедното производство
/ч.гр.д. № ../2020 г. на РдРС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Перник в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия:/п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./