Присъда по дело №410/2020 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ: Подсъдимият М.Д.А. е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б", пр. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1,6. „в" във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, затова, че на 06.04.2020 год., около 04. 06 часа в с. Български извор, Ловешка област, ПП - 1 - 4, София – Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ", модел „525 Д", с Per. № ********, собственост на Д. М. А. ***, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, и след като управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч, превишаваща разрешената за населено място скорост от 50 км/ч за водачи, притежаващи правоспособност категория „В", по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. А. ***, като деянието е извършено след употребата на наркотични вещества - метаамфетамин, в количество от 17 ng/ml в кръвната проба, установено по надлежния ред, чрез съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 2718/ 2020 г. на Военномедицинска Академия и деецът е избягал от местопроизшествието.

В съдебно заседание А.Р.О., О.Р.О., Р.Р.О. и Р.О.И. бяха конституирани като частни обвинители, представлявани от адв. Б. в процеса.

Делото бе разгледано по реда на Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание представителят на ОП Ловеч поддържа обвинението против М.Д.А. *** за престъплението, което е посочено в обвинителния акт. Счита, че от събраните доказателства е изяснена  фактическата обстановка по делото, както и самия механизъм на настъпване на ПТП, което е част от тази фактическа обстановка, по начина, по който са отразени в обвинителния акт. Посочва, че се касае за деяние, извършено по непредпазливост, а формата на непредпазливост е  престъпна самонадеяност, при която подсъдимият е предвиждал, че управлявайки автомобила с тази скорост, която е превишена за населеното място и след употреба на наркотични вещества е могло да настъпят обществено опасни последици, но е мислил да ги предотврати.

Моли подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложи предвидено наказание, което е лишаване от свобода, около средата на предвидения размер, което е 8 г. лишаване от свобода, след редуциране на което по реда на чл. 58а от НК, следва да се изтърпи реално. Счита, че при определяне размера на наказанието следва да се има предвид от една страна като смекчаващи вината обстоятелства: чистото му съдебно минало и наличието от съвина от пострадалата, с оглед поведението й на пътното платно, а от друга страна да се отчете като отекчаващо вината обстоятелство наличието на наказания, наложени по административен ред за нарушаване на ЗДвП. Сочи, че кумулативно следва да се приложи и разпоредбата на чл. 343г от НК за подходящ срок, съобразно постоянната съдебна практика.

Адв. Б., процесуален представител на частните обвинители, изразява съгласие с представителя на държавното обвинение по отношение на установената фактическа обстановка и формата на вината при конкретния подсъдим, която е престъпна самонадеяност, т.е. по тежкото от двете форми на непредпазливото деяние.

Приема, че в случая за съвина, както е изтъкнал прокурора, не може да се говори, тъй като пострадалата нито е била представлявана, нито е защитавана, нито е разпитвана по някакъв начин. Твърди, че може да се говори за съпричиняване на вредоносния резултат, което е по-различно от съвина и касае гражданско-правните последици от произшествието. Изразява съгласие, че следва да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство, но посочва, че не е изследвана и установявана причината, поради която тази жена е била на пътното платно, в средата на пътната лента.

Сочи, че подсъдимият е санкциониран многократно по административен ред, като тези санкции са в една непрекъсната динамика и честота преди инкриминираното деяние. Налага довод, че е системен нарушител.

Намира, че като отегчаващо вината обстоятелство безспорно следва да се приеме и множеството допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, въпреки, че те са съставомерни за деянието, все пак следва да се има предвид, че скоростта, с която се е движил подсъдимият от 90 км/ч., т.е почти два пъти надвишава тази, която е разрешената в населено място. Счита, че употребата на наркотични вещества и бягството от местопроизшествието, въпреки че са квалифициращи обстоятелства, са и характеристичните данни на конкретния подсъдим, което има значение при определяне размера на наказанието, който следва да постигне целите, предвидени в чл. 36 и сл. от НК.

Твърди, че безспорно е установено, че в района на местопроизшествието няма оставени спирачни следи, от което следва липса на каквато и да е била реакция или за закъсняла реакция от страна на водача. Налага довод, че ако е предприето аварийно спиране, то неминуемо биха се отложили по пътното платно спирачни следи, които не са установени при огледа на местопроизшествието и после при анализа и изготвяне на автотехническата експертиза. Счита за декларативно приетото от вещото лице,  тъй като има свидетелски показания в делото, че подсъдимият се е движил със скорост 90 км/ч. и приблизително е изчислил, че скоростта в момента на удара е 65 км/ч. и затова е приел, че има някаква реакция, но в края на краищата тази реакция не се знае в кой момент е извършена от подсъдимия.

Налага довод, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия следва да е при превес на отегчаващите вината обстоятелства, което да е над средния към максималния размер на минимума от закона, тъй като единственото смекчаващо вината обстоятелство е чистото му съдебно минало.

Предлага кумулативно да се наложи на подсъдимия наказание по чл. 343г от НК, което да бъде увеличено до 3 г.

Моли да бъдат заплатени на доверителите му направените по делото разноски.

Процесуалният представител на подсъдимия - адв. К. – посочва, че безспорно е установено от показанията на разпитаните свидетели, че вечерта, когато е станало произшествието, подсъдимият си е бил в къщи, бил е потърсен от свидетеля В.У., за да закара другата свидетелка Д.В.до домът й в с. Галата и той се съгласил. Сочи, че е установено, че подсъдимият не е употребявал алкохол. Твърди, че наличието на метаамфетамин в кръвта му е обстоятелство, което е резултат не на приемане на това вещество в същата вечер или в същия ден. Налага довод, че би могло наркотичното вещество да е прието или няколко дни преди това и в същото време да показва при извършения полеви или кръвен тест, какъвто е и конкретния случай.

Излага, по отношение на повдигнато като обвинение като квалифициращ елемент, а именно, че се е движил с несъобразена със закона и с пътните условия скорост, се е движил в рамките на населено място със скорост от 90 км/ч., макар че това не оневинява подзащитния му, в случая табелата за населено място е поставено в нарушение на Наредба № 1 от 2001 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройство за организиране на движението по пътищата. Сочи, че тази наредба регламентира къде и как се поставят пътните знаци и в конкретния случай този пътен знак, указващ началото на населеното място, трябва да се постави, като се изследва кадастралната карта на населеното място, т.е. да съвпада с урбанизираната територия на населеното място. Сочи, че в този конкретен случай знакът е поставен на около повече от 150 м. преди  урбанизираната територия на населеното място. Излага, че в конкретния случай ударът е станал малко след тази табела. Безспорно е, че към момента, когато е бил към табелата на населеното място той е бил, така са събраните доказателства и така е описано в обвинителния акт, е бил с около 90 км/ч. и в момента на удара е бил вече с около 60-65 км/ч., това е по заключението на експертизата, както и че е предприел намаляване на скоростта.

По отношение на направеното възражение от адв. Б., че няма спирачни следи и т.е. не можем да твърдим, че той е намалявал скоростта едва ли не, защитата се позовава на заключението на вещото лице в автотехническата експертиза, която е категорично, че в рамките на метри скоростта му намалява от 90 на 65 км/ч., т.е. имаме намаляване на скоростта. Защитата на подсъдимия счита, че липсват спирачни следи, тъй като по-съвременните автомобили в последните 20 г. се произвеждат с една така наречена Ай Би Ес система и тази система спомага за по-ефективно спиране, поради което в този диапазон от 90 на 60 км/ч. не оставя спирачни следи на пътя.

Адв. К. счита, че фаталното обстоятелство и основната причина за настъпване на ПТП наличието на пострадала в качеството й на пешеходец на пътното платно, тъй като от никой нормален водач на МПС не може да се иска от него да допуска, че по това време някой ще се разхожда, не да пресича внезапно заради нещо, а някой ще се разхожда по пътното платно в продължение на много време. Сочи, че тя се е движела в това време на денонощието, движейки се по средата на платното за движение, абсолютно безконтролно, несъобразявайки се изобщо с преминаващите МПС. Счита, че единственото обяснение за начина на движение на пострадалата е нейното здравословно състояние, което се установява от решението на ТЕЛК. Посочва, че тя е била там и се е движила продължително, който факт се установява от показанията на разпитаните свидетели. Разпитани са двама свидетели, които във времеви диапазон около половин час се обаждат на телефон 112 и казали, че има пешеходец на пътното платно извън селото, който се движи по средата на платното, но не са предприети никакви действия от полицията, а са имали достатъчно време, половин час от първото обаждане на 112, за да обходят района и да я забележат тази жена. Посочва, че близките на пострадалата е следвало да полагат грижи за нея и да не я допускат да се губи, както каза един от тях на ДП, че излизала от къщи и се губела. Счита, че те много добре са знаели нейното състояние и въпреки всичко не са положили никакви грижи за това. Налага довод, че съвиновното поведение на пешеходеца, на пострадалата, в случая е много над 50%.

Предлага съдът да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимум, при многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които обуславят приложението на чл. 55, ал.1, пр. 2, т. 1 от НК, а именно налагане на наказание лишаване от свобода под предвидения от закона минимум. Сочи, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се съобразят - чистото съдебно минало на подсъдимия,  съвиновното поведение на пострадалата, обстоятелството, че се касае за млад човек с много добри характеристични данни, за което са събрани писмени доказателства, тъй като е студент редовно обучение, който в свободното си време работи.

Защитата счита, че обстоятелства, които са посочени в обвинителния акт като квалифициращи, не би следвало да се вземат предвид като отекчаващи вината обстоятелства, защото те са взети предвид при определяне на квалификацията и на съответно по-тежкото като вид наказание.

Като алтернативно искане, защитата моли да се определи наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в закона и да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като се намали това наказание с 1/3, т.е. наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия да бъде лишаване от свобода да бъде под 3 г. или в рамките на 3 г., но във всички случаи и в двата алтернативни варианта, моли да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, дори за предвидения в закова максимален изпитателен срок. Счита, че целите на наказанието в този случай могат да бъдат изпълнени с прилагането на института на условното осъждане в целите, има предвид в тяхната съвкупност, както по отношение на личната, така и на генералната превенция. Сочи, че е млад човек, изразил критичност към извършеното деяние, дал е  пълни обяснения и е съдействал за разследването. Посочва, че  този млад човек може да се поправи и превъзпита, като му се даде възможност да завърши образованието си, да работи и не на последно място, като работи да изкарва средства за изплащане на обезщетението, защото безспорно той трябва да го плаща това обезщетение.

Посочва, че пострадалата в момента на удара се е намирала в средата на лентата за движение на доверителя му и е пресичала пътното платно, както твърдят вещите лица, отляво на дясно за него и в момента на удара е средата на лентата за движение, но тя идва от другата лента и от средата на пътното платно.

Подсъдимият М.Д.А. в последната си дума се признава за виновен, изразява критично отношение към извършеното и моли да не влиза в затвора, за да завърши образованието си.

Настоящата инстанция, като съобрази направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, гласните, писмените и веществени доказателства по делото, както и заключението на от заключението на вещо лице д-р Д. по съдебно - медицинска експертиза на л. 22-28 от досъдебното производство, от заключението на вещите лица д-р Я. и д-р М. по химикотоксикологична експертиза на л. 38 - 40 от досъдебното производство, от заключението на вещите лица д-р Я. и д-р М.по химикотоксикологична експертиза на л. 45-47 от досъдебното производство, от заключението на вещо лице по комплексна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица инж. Д., инж. В.и д-р Д. на л. 52-71 от досъдебното производство, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Д.А. *** и е студент втори курс в Университет по хранителни технологии гр. Пловдив.

Той има издадено СУМПС от кат. „М“ и „3“ и е санкциониран многократно за нарушения на ЗДВП.

На 06.04.2020 г. около 03.40 ч. в РУП - Тетевен е получен сигнал на тел. 112 от св. В. В. Г. от гр. *******за движещо се по средата на пътното платно лице в района на с. Български извор, обл. Ловешка. Идентичен сигнал в 04.06 ч. е подаден и от св.В. М.К. от гр. ***. Двамата свидетели са пътували и преминали през района, в който впоследствие е настъпило ПТП то. На мястото е бил изпратен патрулен автомобил, който установил настъпило ПТП, при което е блъснат пешеходец - жена, която е починала. ПТП е станало на ПП - I - 4 София - Варна, на изхода на с.Български извор, по посока гр.Варна. Започнало е разследване с извършването на оглед на местопроизшествието. Установено е, че пострадалата е Д. А. ***. От експертно решение № 1626/166 от 07.11.2018 г. от „МБАЛ-Троян“ ЕООД се установява, че А. е била с 50 % намалена работоспособност, с диагноза деменция и не се води на отчет към ДПБ Ловеч. Заболяването е започнало преди години с паметови смушения, които с времето се задълбочавали. През последната година е отчетено рязко влошаване на състоянието-започнала да забравя, станала объркана, често не разпознавала близките, не се хранила, изгубила чувство за засищане, познавала предметите, но не знаела как да си служи с тях, не можела да се справя с обичайни дейности от ежедневието, често халюцинирала и е лекувана амбулаторно.

На мястото не е бил намерен водача на превозното средство, което е блъснало пешеходката, тъй като същия е напуснал местопроизшествието. На мястото на огледа е намерена и иззета предна регистрационна табела, отговаряща на лек автомобил марка "БМВ", модел „525 Д" с Per. № *******, собственост на Д. М. А. ***.

Докато се е провеждал огледа на местопроизшествието, разследващия орган е бил уведомен от Участък „Полиция" с. Български извор, че водач на лек автомобил марка "БМВ", модел „525 Д", с Per. № ******** е М.Д.А. *** и заедно с пътувалата с него Д. А. В. от с.Галата, обл. Ловешка, са се явили в сградата на Участъка, където А. направил самопризнания за настъпилия пътен инцидент. Впоследствие А. е завел разследващия екип до лек автомобил, марка "БМВ", модел „525 Д" с Per. № *****, собственост на баща му, който е управлявал. Автомобилът е намерен пред дома на А. ***, извършен му е оглед и е иззет като веществено доказателство по делото.

От заключението на вещо лице д-р Д. по съдебно - медицинска експертиза на л. 22-28  от досъдебното производство се установява, че на А. са причинени: тежка гръдно-коремна травма - прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния мозък в шийния и поясния отдел, разкъсване на аортата, излив на кръв в двете гръдни половини, картина на остра кръвозагуба - петна на Минаков, двустранно счупени ребра и гръдна кост, ретроперитонеален хематом, счупване на лявата кръстно-тазова /сакроилиячна/ става; черепно-мозъчна травма - излив на кръв под меките мозъчни обвивки и в страничните мозъчни стомахчета, кръвонасядане на меките черепни обвивки централно-тилно и охлузване в дясната слабинна /ингвинална/ гънка, характерно счупване на дясната малкопищялна кост с очертан триъгълен фрагмент - Бампер счупване.

Непосредствената причина за смъртта на А. е несъвместимата с живота черепно - мозъчна - гръдно - коремна травма, с нарушена цялост на жизнено важни органи - разкъсана аорта, прекъснат гръбначен стълб и мозък в два отдела, кръвоозагуба.

Вещото лице е приело, че при тези увреждания смъртта е настъпила много бързо - в границите на минута и била неизбежна.

Посочено е, че уврежданията са резултат на тъпа травма с голяма сила. Според вида и разположението си уврежданията добре отговарят да са причинени при блъскане на пешеходец с посока отзад напред и много вероятно леко отдясно наляво при опорен десен крак, за което съди от наличието на счупване с характерна форма на дясната малкопищялна кост. Последвало е преразгъване на тялото /камшичен механизъм/ в областта на таза и шията, при което са причинени прекъсването на гръбначния стълб и охлузването в дясната слабинна гънка /по механизма на преразтягането на кожата/. Падане на тялото върху предния капак и предното стъкло, при което е причинено кръвонасядането в тилната област на главата и излива на кръв в мозъчните стомахчета и под меките мозъчни обвивки, промяна на конфигурацията на гръдния кош и счупване на ребрата двустранно /симетрично/ по предните мишнични линии, както е тежкото сътресение на тялото, довело до разкъсване на най-големия кръвоносен съд - аортата и последващ излив на кръв в двете гръдни половини.

Вещото лице не е установило наличие на алкохол в кръвта и урината на А.  наличие на алкохол.

От заключението на вещите лица д-р Я.и д-р М. по химикотоксикологична експертиза на л. 38 - 40  от досъдебното производство на пробите от кръв и урина на М.Д.А. се установява, че в пробите на подсъдимия е установено наличието на метаамфетамин в количество от 17 ng/ml в кръвната проба. А. е бил тестван и за алкохол с техническо средство, което е отчело отрицателен резултат.

От заключението на вещите лица д-р Я. и д-р М.по химикотоксикологична експертиза на л. 45-47 от досъдебното производство на пробите от кръв и урина на св. Д. А. В., се установява, че в пробите й е установено наличие на тетрахидроканабинол.

От свидетелските показания на Д.В.и В.А. У., както и от обясненията на подсъдимия, е установено, че заедно с нея и подсъдимия, в автомобила е пътувал и св.  В. А. У. от с.К., който също е очевидец на инцидента. Същата нощ У. се обадил с молба на подсъдимия М.А. да закарат св. В. от с.К. до с.Галата, обл. Ловешка. Подсъдимият се съгласил и това е била целта на пътуването им. След като подсъдимият А. блъснал пешеходката А., той обърнал автомобила в обратна посока и тримата се върнали в с.К..

От заключението на вещо лице по комплексна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица инж. Д., инж. В. и д-р Д. на л. 52-71 от досъдебното производство се установява механизма на ПТП. Те посочват, че произшествието е настъпило на 06.04.2020 г. в с. Б. Извор. Положителни температури, суха настилка, тъмна част на денонощието. Прав участък и лека крива надясно на 60м след ОР. Видимост осигурена от къси светлини /от показанията/. Няма улично осветление. Режимът за движение към мястото на ПТП е при максимална скорост 50 км/час за населено място /ППС кат. В/. Излагат, че на 06.04.2020 г. в с. Б. Извор посока гр. София се движи лек автомобил БМВ и скоростта на движение на лекия автомобил е 90 км/ч. Асфалтовата настилка е суха, платното за движение е двупосочно, тъмна част на денонощието. БМВ изпреварва товарен автомобил и се прибира в дясната лента преди ОР1. В същия момент, по посока на гр. София, по средата на дясната за посоката лента се намира пострадалата. Водачът на БМВ забелязва пешеходеца и започва спиране, но надлъжното разстояние е недостатъчно. На около 20 метра след избрания ОР2, автомобилът удря с предната си част пешеходеца, в посока отзад напред, при опорен десен крак. Следва преразгъване на тялото в областта на таза и шията, което е причинило прекъсване на гръбначен стълб. Пешеходецът се удря в преден капак на л.а. „БМВ" /довело до двустранно счупване на ребра и разкъсване на аортата/, като горната част на тялото достига до долната част на предно панорамно стъкло. Пострадалата се движи с автомобила, след което в следствие на рязкото намаляването на скоростта и удара в предното стъкло, тялото е отхвърлено напред с последващо падане върху платното за движение и се установява на мястото, фиксирано в протокола за оглед.

Вещите лица приемат, че скоростта на лекия автомобил „БМВ“ преди удара в пешеходката е била 90 км/ч, а в момента на удара - 65 км/ч.

Те са посочили, че опасната зона за спиране на автомобила, при установената скорост на движение, е  79. 82 метра. Сравнили са това разстояние  и разстоянието на видимост, което приемат, че е 75 м., като са направили извод,  че при конкретните пътни условия и скоростта си на движение от 90 км/ч, водачът на л.а. „БМВ" не е разполагал с техническата възможност да спре преди мястото на удара, като по този начин предотврати ПТП. Прието е, че водачът на БМВ е разполагал с възможността да види пострадалата в момент, когато тя е била на разстояние от около 75 метра от МПС, когато е попаднала в 2 луксовата осветена зона на късите светлини.

Вещите лица са посочили, че ПТП е било предотвратимо, ако водачът се е движел с 50 км/ч. Опасната зона за спиране при скорост на движение от 50 км/ч. е 34. 51 метра.

Вещите лица са изчислили, че мястото на удара е на около 20 метра след ОР2, малко преди описаната зона с отломки и масло и в зоната от 1.8 до 2. 2 метра вдясно от осева линия - около средата на лентата за движение към гр. София.

Настоящата инстанция прие тази фактическа обстановка въз основа на  направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което кореспондира на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и на заключението на от заключението на вещо лице д-р Д. по съдебно - медицинска експертиза на л. 22-28  от досъдебното производство, заключението на вещите лица д-р Я. и д-р М. по химикотоксикологична експертиза на л. 38 - 40 от досъдебното производство, заключението на вещите лица д-р Я. и д-р М. по химикотоксикологична експертиза на л. 45-47  от досъдебното производство, заключението на вещо лице по комплексна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица инж. Д., инж. В. и д-р Д. на л. 52-71 от досъдебното производство.

Съдът прие, че М.Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1-во във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на 06.04.2020 год., около 04:06 часа, в с. Български извор, Ловешка област, ПП - 1 - 4, София – Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ", модел „525 Д", с Peг. № ********, собственост на Д. М. А. ***, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч., превишаваща разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. за водачи, притежаващи правоспособност категория „В“, по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. А. ***, като деянието е извършено след употребата на наркотични вещества - метаамфетамин, в количество от 17 ng/ml в кръвната проба, установено по надлежния ред, чрез съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 2718/2020 г. на Военномедицинска Академия и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1-во във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия чрез действие, като на посочената дата и място, при управление на конкретизираното МПС, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и след като управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч., превишаваща разрешената за населено място скорост от 50 км/ч. за водачи, притежаващи правоспособност категория „В“, по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Д. А. ***, като деянието е извършено след употребата на наркотични вещества - метаамфетамин, в количество от 17 ng/ml в кръвната проба, установено по надлежния ред, чрез съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 2718/2020 г. на Военномедицинска Академия и деецът е избягал от местопроизшествието.

От заключението на вещо лице по комплексна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица инж. Д., инж. В. и д-р Д. на л. 52-71 от досъдебното производство се установява, че скоростта на лекия автомобил „БМВ" преди удара в пешеходката е била 90 км/ч, а в момента на удара - 65 км/ч. Налице е допуснато от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като се е движел в населено място със скорост от 90 км/ч и разрешената скорост за движение  е 50 км/час. 

Деянието е извършено след употребата на наркотични вещества - метаамфетамин, в количество от 17 ng/ml в кръвната проба, което е установено по надлежния ред, чрез съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза № 2718/2020 г. на Военномедицинска Академия.

По делото е установено, че непосредствено след настъпване на ПТП, подсъдимият е напуснал мястото му и е избягал от местопроизшествието.

Налице е пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - причинена смърт на пешеходеца Д. А. ***. От заключението на  вещо лице д-р Д. по съдебно - медицинска експертиза на л. 22-28 от досъдебното производство се установяват причинените увреждания на пострадалата, механизма на причиняването им и непосредствената причина за смъртта й.

Тази инстанция приема, че е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалата, тъй като нейното поведението е допринесло за настъпването на нейната смърт, тъй като по делото бе безспорно установено, че значителен период от време, през нощта, тя се е намирала на пътното платно, ПП - 1 - 4, София – Варна, което  е с интензивно движение, в нарушение на чл. 108 от ЗДвП. Този факт се установява от показанията на св. от св. В. В. Г. и св.В. М. К., които на 06.04.2020 г. са подали сигнал на тел. 112 за движещо се по средата на пътното платно лице в района на с. Български извор, обл. Ловешка. По делото е установено, че около 03.40 ч. в РУП - Тетевен е получен сигнал на тел. 112 от св. В. В. Г. от гр. Благоевград за движещо се по средата на пътното платно лице в района на с. Български извор, обл. Ловешка и сигнал със същото съдържание е подаден в 04.06 ч. от св.В. М. К. от гр. Дупница.  От изисканото и прието като писмено доказателство по делото експертно решение № 1626/166 от 07.11.2018 г. от „МБАЛ-Троян“ ЕООД се установява, че А. е била с 50 % работоспособност и диагноза  деменция и не се води на отчет към ДПБ Ловеч. Заболяването е започнало преди години с паметови смушения, които с времето се задълбочавали. През последната година е отчетено рязко влошаване на състоянието-започнала да забравя, станала объркана, често не разпознавала близките, не се хранила, изгубила чувство за засищане, познавала предметите, но не знаела как да си служи с тях, не можела да се справя с обичайни дейности от ежедневието, често халюцинирала и е лекувана амбулаторно. В показанията си на досъдебното производство като свидетели А.Р.О., О.Р.О., Р.Р.О. и Р.О.И. са потвърдили, че пострадалата е имала здравословни проблеми. В обвинителния акт са описани обстоятелствата, които сочат на допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата и от пострадалата и това нарушение се намира в причинна връзка с настъпилия обществено опасен резултат. Съпричинавянето на съставомерния резултат от страна на пострадалата е значително в конкретния казус и рефлектира върху наказателната отговорност на подсъдимия.

 

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по непредпазливост, като формата на непредпазливост е самонадеяност,  като управлявайки автомобила с превишена за населено място скорост и след употреба на наркотично вещество, е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е мислел да ги предотврати.

Настоящата инстанция определи на подсъдимия М.Д.А. на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка  с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК наказание в размер на  4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. В НК за престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1-во във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства : чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, учи, добрата характеристика, факта, че с направеното самопризнание на досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, много добро процесуално поведение в хода на цялото производство, изразява критично отношение към извършеното и наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на постралата, а като отекчаващи вината обстоятелство съобрази наложените наказания на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП и високата обществена опасност на деянието. При тези мотиви съдът определи на М.Д.А. на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка  с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК го  4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства. Ловешкият окръжен съд на основание чл. 58а, ал.1 от НК намали  така определеното наказание от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода с 1/3, или М.Д.А. следва да изтърпи наказание от 3/три/ години лишаване от свобода.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСНК, Поведението на пострадалия от пътно транспортно произшествие пешеходец, когато е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъплението по чл. 343, като смекчаващо обстоятелство. Прието е в т. 1, че 

„Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие, което е създало предпоставки за настъпването му или нарушаване от негова страна на правила за движение по пътищата, като по този начин е допринесено за причиняване на вредоносния резултат, са типични обстоятелства, които следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието на дееца. Необходимо е те да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Степента, в която пострадалият е съпричинил резултата, се преценява в зависимост от установените факти във всеки конкретен случай и също следва да се вземе предвид при определяне на наказанието. В тази насока няма основание да се изостави разбирането в т. 1, б. б) на Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 7/1964 г., че по транспортните престъпления в някои случаи съдилищата не са оценявали правилно съпричиняването на резултата от пострадалите лица, които грубо са нарушили правилата за движението по улиците и пътищата, и поради това са налагали неоправдано тежки наказания“.

Неоснователно е становището на адв. Б., че следва да се ценят като отекчаващи вината обстоятелства : скоростта, с която се е движел подсъдимия, а именно 90 км/час, която е два пъти по – висока от разрешената от 50 км/час, както и факта, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и е избягал от мястото на произшествието. Управление на МПС след употреба на наркотични вещества и избягал от мястото на произшествието са квалифициращи обстоятелства по ал. 3 на чл. 343 НК и не следва повторно да се отчитат като отекчаващи вината обстоятелства при определяне на размера на наказанието, съгласно чл. 56 НК. Управление на МПС след употреба на наркотични вещества е част от обективната страна на престъплението, която е отчетена от законодателя при регламентиране на санкционните последици за извършителите на този състав на престъплението. От заключението на вещо лице по комплексна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица инж. Д., инж. В. и д-р Д. на л. 52-71 от досъдебното производство се установява, че скоростта на лекия автомобил „БМВ" преди удара  е била 90 км/ч, а в момента на удара - 65 км/ч. Налице е допуснато от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като се е движел в населено място от 90 км/час и разрешената скорост за движение  е 50 км/час.

Съдът не споделя и тезата на адв. К., че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК под най – ниския предел, предвиден в закона. За да намери приложение посочената разпоредба и да се определи наказание под най – ниския предел, съдът следва да установи изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да направи извод, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, ако бъде наложено, би се оказало несъразмерно тежко. Отчетени бяха от тази инстанция при определяне на наказанието като смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, учи, работи в свободното си време, добрата характеристика, факта, че с направеното самопризнание на досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, много добро процесуално поведение в хода на цялото производство, изразява критично отношение към извършеното и наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалата, а като отекчаващо вината обстоятелство бяха съобразени наложените наказания на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП и високата обществена опасност на деянието. При тези мотиви съдът определи на подсъдимия наказание в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, при преобладаващи смекчаващи вината обстоятелства, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК намали  с 1/3, или М.Д.А. следва да изтърпи наказание от 3/три/ години лишаване от свобода. В конкретния казус, съдът прие, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, но същите не са изключителни, с оглед на наложените наказания на подсъдимия за нарушения по ЗДвП и високата обществена опасност на деянието. Тази инстанция счита, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се формира извод, каквото е изискването й, че ако бъде наложено на подсъдимия и най – лекото предвидено в закона наказание, което в случая е три години, би се оказало несъразмерно тежко.

Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание на М.Д.А. за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.  Настоящата инстанция прие, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК – наложеното наказание на подсъдимия е три години лишаване от свобода, не е осъждан и съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да изтърпи наказанието реално. Действително престъплението, за което е осъдена А.,  е тежко престъпление, с висока степен на обществена опасност. Съдът прие, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието реално, като съобрази данните за личността на подсъдимата – касае се за инцидентна проява в живота му, деянието е извършено по непредпазливост, млад човек е, учи, добрата характеристика, факта, че с направеното самопризнание на досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, много добро процесуално поведение в хода на цялото производство, изразява критично отношение към извършеното,  наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалата, признава вината си, направено самопризнание пред настоящата инстанция по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което доведе до разглеждане на делото по реда на глава XXI „Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция“  и факта, че му е наложено на основание чл. 343 г от НК наказание по чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСНК, Съпричиняване на резултата от пострадалия при пътно –транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагане на изтърпяване на наказанието по чл. 66, ал. 1 НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК с прилагане на института на условно осъждане. Посочено е в т. 1, че „Систематичното място на нормата на чл. 66, ал. 1 в Глава VII от НК - "Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание" сочи, че към момента на обсъждане на нейното приложение дейността по налагане на наказанието е приключила. Възможността да се отложи изтърпяването на вече наложеното наказание зависи от наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК - да е определено наказание до три години лишаване от свобода; деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения да не е наложително той да го изтърпи. В този смисъл съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е определящ фактор при решаване на въпроса за отлагането или не на изтърпяването на наказанието, защото законодателят е акцентирал върху поправянето на осъдения, което обстоятелство има приоритет при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието. Тази цел надделява над останалите индивидуални и общи цели на наказанието, което обаче не означава, че те следва да бъдат подценени.

За да бъде отговорено на въпроса дали е наложително осъденият да изтърпи определеното му наказание лишаване от свобода, съдът трябва да отчете степента на обществена опасност на деянието и преди всичко тази на дееца, без да подлага отново на преценка смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Тази дейност вече е извършена от него при определяне на наказанието по реда на Глава V от НК. Несъмнено при формирането на обсъжданата преценка роля играят смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които е съпричиняването - колкото повече са те, толкова степента на обществена опасност на дееца е по-ниска. Същото се отнася и за степента на обществена опасност на деянието.

Общата превенция е значим фактор, но не следва да се надценява, тъй като законодателят не й е придал водеща роля. Отчитането на приноса на пострадалия има важно превантивно значение по отношение на останалите пешеходци- участници в движението, доколкото основна цел при наказването е да се намалят всички фактори, допринасящи за извършване на престъпления, един от които е съпричиняването. Ето защо, макар и общопревантивният ефект на наказанието да следва винаги да бъде преценяван, законодателят е отдал приоритет на възможността осъденият да се поправи без изтърпяване на наложеното наказание.

Следователно, съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане“.

 

Тази инстанция не споделя тезата на ОП Ловеч и адв. Б., че подсъдимия следва да изтърпи наложеното наказание лишение от свобода реално, тъй като са налице материално правните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК и решението на съда по този въпрос е с съответствие със задължителните  указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 2/2016 г., ОСНК. Подсъдимият не е лице с висока обществена опасност, дал е подробни обяснения на досъдебното производство, които са спомогнали за разкриване на обективната истина по делото. През цялото производство изразява критично отношение към извършеното и пред настоящата инстанция направи самопризнание пред настоящата инстанция по реда на чл. 371, т. 2 НПК, което доведе до разглеждане на делото по реда на глава XXI „Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция“. Наложеното на подсъдимия на основание чл. 343 г от НК кумулативно наказание по чл. 37, т. 7 от НК е лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца. На подсъдимият е определен максимален пет годишен изпитателен срок, който също следва да спомогне за постигане целите на наказанието, чрез своя възпиращ и предупредителен ефект. Установено бе, че е млад човек, не е осъждан, който учи и работи в свободното си време и следва да му бъде дадена възможност да завърши образованието си. Прието бе, че пострадалата е допринесла за настъпване на съставомерния резултат, като нейното поведение е създало предпоставка за настъпване на ПТП то, тъй като грубо е нарушила чл. 108 ЗДвП, като  значителен период от време, през нощта, се е намирала на пътното платно, на главен път ПП - 1 - 4, София – Варна, и в значителна степен е допринесла на настъпване на съставомерния резултат. Степента на обществена опасност на конкретното деяние следва да се преценява в контекста на значително съпричиняване от страна на пострадалата на съставомерния резултат, тъй като без нейното неправомерно поведение пътния инцидент не би настъпил. Касае се за пострадало лице, което е било в тъмни дрехи и се е намирало в конкретния момент в лентата за движение на подсъдимия, на главен път, през нощта. Подсъдимият не е следвало да управлява МПС с тази скорост и след употреба на наркотично вещество, но в конкретния участък /главен път и тъмна част на денонощието/ не е било възможно да се предвиди наличие на пешеходец. С оглед данните за личността на подсъдимия, механизма на ПТП то и съществения принос на пострадалия за настъпването на произшествието, съдът приема, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат изпълнени с приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

Ловешкият окръжен съд наложи на основание чл. 343г от НК на М.Д.А. наказание по чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от  4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление. При определяне на наказанието съдът съобрази от една страна като смекчаващи вината обстоятелства : чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, учи, работи  свободното си време, добрата характеристика, факта, че с направеното самопризнание на досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, много добро процесуално поведение в хода на цялото производство, изразява критично отношение към извършеното и наличието на съпричиняване на съставомерния резултат от страна на постралата, а като отекчаващо вината обстоятелство прецени  наложените наказания на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП и високата обществена опасност на деянието.

Настоящата инстанция прие, че така наложените наказания са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

Съдът осъди М.Д.А.  да заплати на А.Р.О., О.Р.О., Р.Р.О. и Р.О.И. сумата от 1 200. 00 /хиляда и двеста/ лева, представляващи разноски за повереник.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди М.Д.А.  да заплати по сметката на РУ „Полиция”- гр.Тетевен разноски по делото в размер на 2 583.90 /две хиляди петстотин осемдесет и три лева и деветдесет стотинки/ лева, както и 5. 00 /пет/ лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът постанови веществените доказателства:  Обект № 1 - регистрационна табела от лек автомобил с peг. № ********, ведно с черна пластмасова поставка, за която се захваща табелата към автомобила; Обект 2 - черна на цвят отломка с триъгълна форма с винтов отвор, наподобяваща такава, към която се захваща регистрационна табела за автомобил; Обект № 3 - метален винт ведно с две шайби, иззети от лявата страна на местоположението на предната регистрационно табела на л. а. „БМВ", модел „525 Д" с peг. № ********, паркиран в с. К., Ловешка област, на ул. „Васил Левски" срещу дом № 53, както и л. а. „БМВ", модел „525 Д" с peг. № ******** - на съхранение на служебен паркинг в РУ- МВР-Тетевен - протокол за доброволно предаване от 06.04.2020 г. на л. а. „БМВ", модел „525 Д" с peг. №**************, да се върнат на Д. М. А. ***, след влизане на присъдата в сила.

По изложените мотиви съдът постанови присъда си.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: