РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120106265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. София, район *****, представлявано от
управителя Р.И.М. – Т. и/или Т.И.В., действащо чрез пълномощника си адвокат Д. П.,
против Д. Т. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, с която се претендира
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 2129/13.07.2022 г. по ч.гр.д. № 3161/2022 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 2 142. 84 лева, представляваща частично
претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 01.04.2020 г. до
01.09.2020 г., сумата от 1 378. 50 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 01.04.2020 г. до 01.09.2020 г., сумата от 400 лева, представляваща лихва за
забава върху претендираната главницата, начислена за периода от 16.07.2020 г. до
20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението –20.05.2022 г., до изплащане на вземането. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на облигационно правоотношение от 18.05.2017 г. между ответника и и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по сключен между тях договор за
потребителски паричен кредит № 2719303 за предоставяне на кредит в размер на 50
1
500 лева. Кредитополучателят се задължил да върне сумата на 120 месечни
погасителни вноски с краен срок за погасяване – 01.05.2027 година. В договора е
уговорен Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 8, 16 % и годишен лихвен
процент /ГЛП/ в размер на 6, 99 %. След усвояване на кредита кредитополучателят не е
погасил месечните вноски съгласно договора. Претендираната сума е за вноските с
настъпил падеж за периода от 01.04.2020 г. до 01.09.2020 г. Наред с това се излага, че
вземанията по договора са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 17.01.2022 година, като ответникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия с получаването на исковата
молба, ведно с приложенията към нея, което следвало да бъде отчетено съобразно чл.
235, ал. 3 от ГПК. Преди това също му били изпращани книжа, като едното от тях се
върнало непотърсено, а другото с отбелязване, че лицето се е изместило от адреса.
Излага се, че към настоящият момент липсва плащане на търсените суми, поради което
и се предявяват настоящите искове.
Правното основание на исковете е чл. 79, ал. 1 и чл. 86 във връзка с чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска, тъй като се касаело
за извършена данъчна измама от страна на „Уникредит Кънсюмър/УниКредит
Булбанк, които обявили задължението му към тях за несъбираемо и за намалили с него
своята годишна счетоводна печалба по ЗСч. Продажбата на вземанията на колекторска
фирма вече съставлявало и престъпление.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не оспорва, че е
подписал договора за кредит и е получил посочената в него парична сума.
Потвърждава, че не е върнал дължимите от него вноски за периода от 01.04.2020 г. до
01.09.2020 г., като излага, че причината за това е влошеното му здравословно
състояние, като инвалидизиран в решение на ТЕЛК. Заявява също така, че е уведомен
за цесията от ищеца и писмено и устно, но счита, че искът е неоснователен, тъй като
цесията не била валидна, доколкото „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
намалило счетоводната си печалба и това водело до невалидност на цесията.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2129/13.07.2022 г. по ч.гр.д. № 3161/2022 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в срок възражение срещу
2
заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
По делото няма спор за сключения между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД с ЕИК ********* и ответника договор за потребителски паричен кредит №
2719303/18.05.2017 г., съгласно който Д. К. е получил кредит в размер на 50 000 лева,
като се дължи връщането на сумата ведно със съответното договорно възнаграждение
или общо на сумата от 72 503. 40 лева на 120 месечни вноски от по 604. 20 лв., като
падежът на първата вноска е на 01.06.2017 г., а на последната такава в размер на 603.
60 лв. на 01.05.2027 г., като е приложен и погасителния план към договора. Годишният
лихвен процент /ГЛП/ е 6. 99 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 8. 16 %.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
17.01.2022 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовото дружество,
първото е прехвърлило на второто дружество вземания към свои длъжници, като
съгласно приложение № 1 към договора, сред тях фигурира и вземането към ответника
в размер на главница от 39 267. 98 лева – главница и лихвите към датата на сключване
на договора в размер на 4 916. 79 лева, под номер 349.С договора цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията им от негово име. Цесионерът пък е упълномощил за това адвокатско
дружество – И. и Д.“. Представени по делото са уведомления в тази връзка, за които
няма данни да са достигнали до ответника.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго
лице, за което е задължен да уведоми длъжника.
В тази връзка по делото е представен сключеният между дружествата договор
за цесия, с който е валидно прехвърлено вземането към ответника. В тази връзка на
първо място следва да се отбележи, че е налице редовно уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като първоначалният кредитор – цедент,
е упълномощил цесионера да стори това, като са налице изрични пълномощни в този
смисъл и уведомление, приложени към исковата молба. Независимо, че липсва
доказателства същите да са били получени от длъжника преди завеждане на делото,
същите са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея,
му е връчена на 26.10.2022 г. С оглед на това и предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК ответника следва да се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията. Наред с това същият в съдебно заседание изрично е заявил, че е бил
уведомен за това и писмено и по телефона. На следващо място за валидността на
3
цесията е без значение дали някоя от страните е намалила счетоводната си печалба,
дали е следвало да стори това и т.н. Ако има някакви нарушения на ЗСч то същите
биха имали значение в евентуално производство по налагане на административно
наказание или някакво ревизионно производство, но нямат никакво отношение към
подлежащия за решаване правен спор.
Наред с това се установи заемното правоотношение между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника със съответните уговорки по него, което
всъщност не се и оспорва. Ответникът не оспорва, че е получил предоставената му в
заем парична сума, както и че не извършвал плащане на вноските с настъпил падеж в
периода от периода от 01.04.2020 г. до 01.09.2020 г., чиито размер съобразно
уговорките между страните по договора и погасителния план възлиза в размер на
търсените такива. В същото време и съблюдавайки практиката на СЕС и разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не се констатира наличието на
такива в процесния договор с оглед предмета на заявените претенции. По отношение
на търсената мораторна лихва следва да се отбележи, че дължимата такава, съобразно
заявената начална дата 16.07.2022 г. до 20.05.2022 г. възлиза на 394. 71 лв., като за
вноските с падеж на 01.08.2020 г. и 01.09.2020 г лихва върху главницата по тях се
дължи не от 16.07.2020 г., а от деня следващ уговорения падеж, който не е настъпил
към 16.07.2020 г. Извършено изчисление съобразно горното разяснение води до
основателност на този иск до горния размер, което налага отхвърлянето за горницата
над него.
Поради изложеното съдът намира, че исковете за главница и договорна лихва
като основателни и доказани следва да бъдат уважени, като също се отнася и частично
по отношение на иска за мораторна лихва. Основателна съответно е и акцесорната
претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 20.05.2022 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и по разноските:
При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 258. 08 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
При този изход на спора се явяват частично основателна претенцията на ищеца
за заплащане на направените по настоящото делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати сумата от 112. 26 лв. за заплатената държавна такса на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част от исковете.
Или общата дължима сума за разноските от страна на ответника възлиза на 370.
34 лв.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено , че Д. Т. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****,
дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район *****, представлявано от управителя Р.И.М. – Т. и/или Т.И.В., част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2129/13.07.2022 г. по ч.гр.д. № 3161/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата от 2 142. 84 лева, представляваща главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 01.04.2020 г. до 01.09.2020 г., сумата от 1 378. 50 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.04.2020 г. до 01.09.2020
г., сумата от 394. 71 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главницата, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 20.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
20.05.2022 г., до изплащане на вземането, като отхвърля иска за мораторна лихва над
уважения размер от 394. 71 лв. до пълния заявен размер от 400 лв.
Осъжда Д. Т. К. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, да заплати на
„ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район *****, представлявано от управителя Р.И.М. – Т. и/или Т.И.В., сумата от 370. 34
лв. /триста и седемдесет лева и 34 ст./ за направените по делото разноски, от които
258. 08 лв. по ч.гр.д. № 3161/2022 г. и 112. 26 лв. по гр.д. № 6265/2022 г., двете по
описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5