№ 25458
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110129282
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими, с
оглед на което следва да бъдат приети.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. от
14.20 часа, за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието. На
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 53, ал.
1 ЗСВ /в относимите им редакции обн. ДВ, бр. 11, от 2020 г., в сила до 26.04.2022 г./ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 146 965 лв., представляваща
обезщетение в размер на 13 брутни заплати , поради натрупан трудов стаж от 13 години и 4
месеца в органите на съдебната власт и последващо освобождаване от длъжност, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба /02.06.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с решение на В.. от 29.10.2008 г. е бил назначен за пръв път в
съдебната система на длъжност „П.“. Поддържа, че на 12.03.2012 г. е повишен в длъжност
„П.“, от която на 10.03.2016 г. бил освободен, поради избирането му за и. в И. към В.. от Н.
събрание на 16.02.2016 г. Твърди, че към момента на встъпването си в длъжност като и. е
имал трудов стаж в органите на съдебната власт в размер на 7 години и 3 месеца. Поддържа,
че на 14.04.2022 г. напуснал длъжността „и.“, на която натрупал трудов стаж в размер на 6
години и 1 месец, като към момента на напускането му чл. 53 от ЗСВ предвиждал, че за
и.ите в ИВ.. се прилагат разпоредбите на чл. 225 ЗСВ, както и че стажът на и.ите се зачита за
1
стаж по чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Излага съображения, че към датата на прекратяване на
правоотношението с ИВ.. е имал стаж в общ размер от 13 години и 4 месеца, като при
предишното му освобождаване от длъжност не е получавал обезщетение, поради което
ответникът, като последен работодател, следвало да му заплати такова в общ размер от
146 965 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди да
е заплатил на ищеца процесната сума.
В тежест на ищеца по иска е да докаже че е заемал длъжността „и.“ при ответника,
към който момент трудовото му правоотношение е прекратено и е придобил повече от 10
години стаж общо на длъжности за м., и., главен и. в И. на В.., и изборен член на В.., както и
размера на последното брутно възнаграждението при ответника преди прекратяване на
правоотношението.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираната сума.
Съдът ОБЯВЯВА за безспорно по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал
длъжността „и.“, като при прекратяване на същото на 14.04.2022 г. е имал общо 13 години и
4 месеца трудов стаж като и. и като орган на съдебната власт и за ответника е възникнало
задължение да му заплати обезщетение в размер на 146 965 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2