Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 7292 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 343316 от 20.02.2018 г. е
допуснато да се извърши съдебна делба между Е.С.Р. и П.Л.П. по отношение на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София, район “Подуене”,
ж. к. „*********, със застроена площ на 89.85кв. м., с идентификатор
68134.601.195.1.7, по кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със
заповед № РД-18-4/09.03.2016 г., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, при съседи на апартамента: от изток - ап.6, от запад - фасада,
от север - стълбище и от юг - фасада, ЗАЕДНО с МАЗЕ № 7 със застроена площ от
2.54 кв. м., при съседи на мазето: от изток - коридор, от запад - фасада, от
север - мазе на ап.№6, от юг - мазе на ап.№8, ЗАЕДНО с 3.967% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната собственост, при
следните квоти: 1/2 идеални части за Е.С.Р. и 1/2 идеални части за П.Л.П..
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от съделителя П.Л.П.,
с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Делбеният
имот е придобит по време на брака между страните. След прекратяване на брака имотът
е предоставен за ползване на жалбоподателя, а насрещната страна го е напуснала
след фактическата раздяла на 07.03.2004 г. От момента на влизане в сила на
бракоразводното съдебно решение – 01.02.2005 г., до момента на завеждане на
делото, повече от 10 години, е владял недвижимия имот без да допуска ищцата до него, считайки го за изключителна
негова собственост. Ищцата е нямала достъп до имота, в каквато насока са
събраните по делото показания на свидетелите Н.М.и И.Г.. Счита, че показанията
на свидетелите П.П. и на М.Р.са недостоверни и
житейски нелогични. Също така свидетелят М.Р.е брат на ищцата. Счита, че
решаващият съд неправилно е възложил върху него доказателствената тежест, а не
върху ищцата за оборване на презумпцията по чл.69 ЗС. От показанията на
свидетелите П.П. и М.Р.счита, че не може да се обори
тази презумпция. Като е приел противното, СРС е постановил неправилно решение.
Същевременно своевременно – с писмения отговор на исковата молба, на основание
чл.120 ЗЗД е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност по отношение на делбения имот. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от съделителя
Е.С.Р., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
правилно решаващият съд е приел възражението на ответника за недоказано.
Действията по своене на притежаваните от нея идеални
части от делбения имот не са явни и недвусмислени,
като жалбоподателят не е манифестирал пред нея това свое намерение, което не е
доведено до нейното знание. От ангажираните по делото свидетелски показания е
установено, че е посещавала имота, поради което владението на жалбоподателя не
е било непрекъснато и необезпокоявано. Жалбоподателят не е заявил намеренията
си пред трети лица да владее имота и да не я допуска в него. С оглед на това
счита, че жалбоподателят не е манифестирал намерението си да владее имота като
свой и да не я допуска в него. Твърди, че редовно е посещавала имота,
включително с разпитаните по делото свидетели. Макар да е посещавала имота,
когато жалбоподателят е бил на работа, той е бил наясно с тези посещения. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В предмета на делото е включен иск за делба, предявен
от Е.С.Р. срещу П.Л.П., относно следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр. София, район “Подуене”,
ж. к. „*********, вх. А, ет.2, със застроена площ на 89.85кв. м., с
идентификатор 68134.601.195.1.7, по кадастрална карта и кадастрален регистър,
одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: от изток - ап.6, от
запад - фасада, от север - стълбище и от юг - фасада, заедно с мазе № 7 със застроена
площ от 2.54 кв. м., при съседи на мазето: от изток - коридор, от запад - фасада,
от север - мазе на ап.№6, от юг - мазе на ап.№8, заедно с 3.967% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавната собственост.
Ищцата твърди, че имотът е придобит по време на брака й с ответника, който е
прекратен с влязло в сила съдебно решение. Моли съда да допусне делба на
посочения имот при равни квоти между съделителите.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Позовава се на изтекла придобивна давност по отношение притежаваните от ищцата
идеални части. Твърди, че от 07.03.2004 г. до настоящия момент самостоятелно
упражнявал непрекъснато владение върху целия апартамент, като не допуска ищцата
в него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за
делба, като му присъди сторените по делото разноски.
С договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти на 13.11.1991 г. страните по делото са
купили от делбения имот.
С решение № 70/22.11.2004 г., постановено по гр. д. №
1417/2004 г. по описа на СРС, БК, 90 състав, е прекратен брака, сключен на
25.04.1987 г. с акт № 169 на Коларовски районен
народен съвет – гр. София, между П.Л.П. и Е.С.П., като съдът е одобрил постигнатото
между страните споразумение по чл.99, ал.3 СК. С него страните са се съгласили
родителските права върху непълнолетните им деца да се предоставят на бащата, а
семейното жилище след прекратяване на брака се предоставя за ползване на П.Л.П.,
като Е.С.П. го е напуснала при установяване на фактическата раздяла. Семейното
жилище е процесния имот.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Н.Д.М.–
майка на ответника, се установява, че ответникът живеел в кв. „Левски Г“, като
не може да посочи номера на жилищния блок. Живеел там от 15-16 г., както и към
момента. Преди развода е живял със съпругата си Е.. Тя не живеела в имота от
12-13 години. След развода й с ответника не живеела в това жилище. Идвала само
един път около година след развода, за да си вземе вещ от апартамента.
Свидетелката е посещавала жилището, за да гледа децата. Не допускали ищцата до
апартамента. Ответникът е правил подобрения в имота – сменял е дограма, слагал
е плочки, ламинат. След развода ищцата е напуснала
жилището и не е виждала децата.
От показанията на свидетеля И.А.Г.се установява че
познава страните. Ответникът живеел в кв. „Левски Г“, били съседи с него. Не
знаел къде живее ищцата. Ответникът живеел в апартамента, откакто бил построен
жилищния блок – 1990 г. – 1991 г. от 12-13 г. живеел сам, а преди това там
живеела и съпругата му. След развода тя не обитавала имота. Ищцата е посещавала
апартамента, но ответникът не я допускал, защото апартаментът бил закупен от
родителите му и от него. Ответникът споделил със свидетеля, че ищцата се
опитвала да идва. Свидетеля я е виждал веднъж.
Входната врата на жилищния блок се заключвала. Свидетелят забелязал
ищцата на площадката пред апартамента. Тя позвънила на вратата, ответникът се
показал и си говорели пред вратата. Свидетелят не е виждал ищцата да идва и да
взема децата.
Пред СРС е разпитан и свидетеля М.С.Р.– брат на
ищцата. От показанията му се установява, че познава ответника отдавна, тъй като
бил близък на семейството. Имотът се намирал в кв. „Левски Г“, на втория етаж,
като не може да посочи номера на жилищния блок. Този имот бил купен по време на
брака между страните. След развода им ответникът останал да живее в апартамента
заедно с децата. Ищцата била много притеснена от ответника заради извършен
побой и насилие. Продължила да посещава имота и да се грижи за децата, които
били непълнолетни. Не знае ответникът да е забранявал на ищцата да посещава
имота, да й създава пречки за това. Ищцата посещавала имота почти през ден.
Свидетелят я придружавал, защото ищцата се страхувала от ответника. Купувала
храна за децата и ги изпращала на училище. Тя продължила да се грижи за децата
до преди 2 години, когато децата се изнесли от дома им. След това ищецът смени
бравата и нямало как да посещават имота. Свидетелят не е присъствал на
ситуация, при която ищцата да е гонена от имота. Ищцата посещавала имота през
ден, следобед. Свидетелят работел на смени, поради което е имал възможност да
придружава ищцата. Когато са ходили в имота, ответникът понякога бил там.
От показанията на свидетелката П.Р.П. се установява,
че познава делбения имот, който се намирал в кв.
„Левски Г“. с ищцата били приятелки над 15 години. Тя имала проблеми със
съпруга си. Напуснала е жилището, но не е престанала да се грижи за децата-
постоянно е ходила там да се грижи да тях. Свидетелката също е ходила с ищцата
до жилището. Ищцата ходела в жилището, когато ответникът бил на работа. Ищцата винаги
имала ключове от жилището. Престанала да ходи там от 2 – 3 години. Не е присъствала
на ситуация, в която ответникът да гони ищцата от апартамента. Процесният апартамент се намирал на втория етаж, имал
сервизно помещение и спални. Влизала няколко пъти в жилището. Повече е
пребивавала в хола на апартамента.
Във въззивното производство
е представено и прието като доказателство постановление за възлагане на
недвижимо имущество от 20.09.2018 г., надлежно вписано в книгите за вписване,
съгласно което процесният апартамент е възложен по изп. д. № 20178380409250 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838,
с район на действие СГС, на трето за процеса лице – Д.М.Д..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установи, че делбеният имот е
придобит по силата на възмездна сделка през време на брака им, поради което и
на основание чл.19, ал.1 СК от 1985 г. (отм.) е в режим на съпружеска
имуществена общност. С прекратяване на брака между страните и на основание
чл.26, ал.1 СК от 1985 г. (отм.), действал към момента на постановяване на
влязлото в сила съдебно решение, имуществена общност по отношение на имота е
прекратена. Ето защо и на основание чл.27 СК от 1985 г. (отм.) страните се
легитимират като съсобственици на недвижимия имот при равни делбени
квоти.
Жалбоподателят – ответник своевременно е релевирал с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба възражение за придобиване на притежаваните от ищцата
идеални части от имота по силата на давностно владение,
упражнявано за периода 07.03.2004 г. до депозиране на отговора.
Предвид задължителните разяснения, дадени с ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК,
презумпцията на чл.69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването, какъвто е и
разглеждания случай – съсобствеността е възникла от прекратена
с развод съпружеска имуществена общност. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал за упражнява фактическата власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му са своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Съсобственик, който упражнява
фактическата власт върху чужди идеални части, може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че
е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението за владее техните идеални части за себе си.
С оглед посочените задължителни разяснения, като е
указал на ответника, че следва да установи както фактическата власт върху
недвижимия имот за заявения периода, така и че е манифестирал пред другия
съсобственик намерението си да владее целия имот като свой, решаващият съд не е
допуснал соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, а точно е разпределил
доказателствената тежест между страните, съгласно формираната задължителна
практика на ВКС.
Обосновани са изводите на решаващия съд, че по делото
не е установено обстоятелството, че ответникът е демонстрирал намерението си за
отблъсне владението на ищцата и да владее имота изцяло за себе си, като това е
сторено едва през 2014 г., когато ответникът сменил бравата на жилището. Този
извод е формиран след анализ на ангажираните по делото гласни доказателства в
тяхната съвкупност и при извършена преценка относно доказателствената им
стойност. Разпитаните пред СРС свидетели на ответника Н.М.и И.Г. посочват, че
ищцата не е била допускана до имота, но нито един от тях не дава показания за
възприети от тях обстоятелства посредством кои конкретни действия ответникът е
възпрепятствал достъпа на ищцата до делбения имот.
Ето защо въз основа на тези показания не може да се обоснове извод в тази
насока. Същевременно показанията на свидетелите М.Р.и П.П.
дават сведения за безпрепятствени посещения на ищцата в делбеното
жилище до 2014 г., когато е сменена бравата в него. Същевременно от 2014 г. до
завеждане на делото не е изтекъл изискуемия в случая 10 – годишен срок,
съгласно изискването на чл.79, ал.1 ЗК, за придобиване на идеалните части на
ищцата от ответника по силата на давностно владение.
По изложените съображения релевираните доводи на жалбопоателя в тази насока се явяват неоснователи.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. В случая след провеждане на устните състезания пред първата
инстанция собствеността върху процесния имот е придобита
от трето за процеса лице, по силата на възлагане на имота в хода на воден
изпълнителен процес. На основание чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането на имота от
съдебния изпълнител има вещно-правно действие. От деня на постановлението за
възлагането то прехвърля на купувача правата, които длъжникът е имал върху
продадената вещ и е деривативно основание за
придобиване на собственост. Ето защо по делото се установи, че към момента на
постановяване на въззивното съдебно решение страните
не се легитимират като съсобственици на процесния
имот. Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск за делба.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, предвид настъпилия нов факт след устните състезания в първата
инстанция, обжалваното решение следва да се отмени, като предявеният иск за
делба следва да се отхвърли.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 40 лв. – сторени разноски
във въззивното производство.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника следва да се присдви сумата от 300 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 343316/20.02.2018 г., постановено по гр. д.
№ 37927/2016 г. по описа на СРС, ГО,
53 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
ж. к. ********** и съдебен адрес *** – адв. П.З.,
срещу П.Л.П., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*********, вх.**********и съдебен
адрес *** – адв. Е.Д., за делба на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 7, находящ се в гр. София,
район “Подуене”, ж. к. „*********, със застроена площ
на 89.85кв. м., с идентификатор 68134.601.195.1.7, по кадастрална карта и
кадастрален регистър, одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г., състоящ се
от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента: от
изток - ап.6, от запад - фасада, от север - стълбище и от юг - фасада, ЗАЕДНО с
МАЗЕ № 7 със застроена площ от 2.54
кв. м., при съседи на мазето: от изток - коридор, от запад - фасада, от север -
мазе на ап.№6, от юг - мазе на ап.№8, ЗАЕДНО с 3.967% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавната собственост, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. **********
и съдебен адрес *** – адв. П.З., да заплати на П.Л.П.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв.
Е.Д., сумата от 40 (четиридесет)
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство на страната в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.