Р Е Ш
Е Н И Е
:
№ 260251/15.12.2020 година, гр. Пещера.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 02.12.2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова
по гр. дело № 700 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.146
от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Ц.А.Ц.,
ЕГН – ********** *** чрез процесуалния й представител адв. Д.Ф., срещу ответника
„Вива Кредит“ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“,
ет.2, офис 73 Г, с управител Д. Димитрова,в която твърди ,че на 27.08.2019 година между страните по настоящото дело бил сключен Договор за паричен
заем“ Viva
Standart 14“ под № 5547168
за сумата от 3000 лева при
фиксиран годишен лихвен процент 40,32 %;годишен процент на разходите – 49,37 %
и срок на погасяване 60 седмици. Съгласно клаузите на договора в чл.1,ал.3
било предвидено,че при експресно
разглеждане на искането за
отпускане на кредит
кредитополучателят дължал
заплащане на сума в размер на 1887 лева
,която била прибавена към
месечната погасителна вноска и ,с
която падежното вземане нараствало на 188.72 лева .Освен това в чл.4 от договора имало и задължение за кредитополучателя да осигури в срок от три дни след сключване
на договора ,едно от двете предвидени обезпечения:Физическо лице ,което да
отговаря на условията подробно описани в договора или Банкова гаранция ,като при
неизпълнение на това условие кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1257.90
лева.Така определената неустойка се
заплащала разсрочено като се
прибавяла към месечната погасителна вноска и същата нараствала до 230.65 лева.Твърди се още, че ищцата била
усвоила изцяло заемната сума, но не дължала плащания за лихва, за такса за
разглеждане и за неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен, тъй като
с договорения лихвен процент в размер на 40,32 % се нарушават добрите нрави и се
внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга. Ищцата заявява, че са създадени предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя както с клаузата за сумата от 1887 лева-експресно
разглеждане на искането ,така и със клаузата за неустойка в размер на
1257.90 лева.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде провъзгласена
нищожността на Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № 5547168/27.08.2019 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, като противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона
за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, или в условията
на евентуалност да се прогласи
нищожността на клаузите на чл. 1, ал.2, ал.3 и ал.4 и чл. 4, ал.1 и ал.2 от
Договора за паричен заем като неравноправни и противоречащи на добрите нрави.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.
В
указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявения иск със становището
,че възнаградителната лихва представлявала цената на предоставената от кредитора услуга-ползването
на паричните средства,поради това той
бил свободен да определи нейния
размер.Размерът й бил договорен съобразно
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД.Единствено ограничение било въведено в
чл.19,ал.4 от ЗПК,което било спазено в процесния договор.Оспорват твърденията
за нищожност на клаузите за неустойка и
експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредита .Моли се да се постанови решение ,с което да се
отхвърли предявения иск.Не се сочат
доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и
сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № 5547168/27.08.2019 година ;Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;Тарифа на „Вива Кредит „ООД ;вносни бележки се установява ,че
на 27.08.2019 година между „Вива Кредит“
ООД гр.София в качеството му на
заемодател и Ц. А. Ц. ***
в качеството й на заемател е сключен писмен договор за паричен заем ,по силата на който
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя
сумата от 3000 лева ,която сума заемателят се задължава да върне при следните условия: чрез погасителна вноска
в размер на 188.72 лева ,в която са включени част от дължимите-главница,лихва и такса за
експресно разглеждане ;срок на заема
е 60 седмици ,а брой вноски 30 при
фиксиран годишен лихвен
процент по заема -40.32%;лихвен процент на ден при отказ от договора до 14-ден 0.11%;общ размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане на договора от 5661.60 лева;годишен процент на разходите
по заема 49.37%.Съгласно клаузите
на договора заемателят се задължавал в 3
дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения :Поръчител отговарящ на условията подробно описани в договора или банкова
гаранция.Страните се съгласявали ,че в
случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне
на обезпечение заемателят
дължал неустойка в размер на 1257.90
лева ,която да се разсрочи и
заплаща на равни части към всяка погасителна вноска и в този случай дължимата вноска е в размер на 230.65 лева ,а общото задължение
по договора е в размер на 6919.50 лева.С
подписване на договора заемателят удостоверявал ,че е получил от заемодателят заемната сума ,като договорът има силата на разписка за предадената и съответно получена
сума.Видно от приложения Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити същият
съдържа информация за кредитния продукт като няма данни в него
същият да е бил връчен на
заемателя Ц.А.Ц. преди или към
подписване на договор Viva Standart 14 № 5547168/27.08.2019 г.Видно от представените приходни ордери заемателят
Ц. е извършвала плащания по процесния договор за заем.
За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи ,че при извършената от
нея проверка установила,че съгласно
сключения от страните договор за кредит
от 27.08.2019 година усвоената
сума от заемателката Ц. е в размер на
3000 лева .Заетата сума е следвало да се
издължи чрез погасителни вноски с точно
определен падеж като първата е на
10.09.2019 година ,а последната е на 20.10.2019 година.Вещото лице е установило
,че по този договор заемателят е
направил плащане в периода 06.12.2019 година до 14.02.2020 година в размер на 2942.80 лева,с което е погасила и
разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 175 лева ,за периода от 14.09.2019 година до 28.12.2019
година.Дължими по погасителен план към Договор за паричен заем № 5547168 от 27.08.2019 година са 12 погасителни вноски ,всяка в размер на 230.65 лева и са за
периода от 10.09.2019 година до
14.02.2020 година в размер на 2767.80 лева.В тази сума според вещото лице е останала неплатена главница в размер на 1037.09 лева ; договорена
лихва в размер на 472.60 лева ;
неустойка за неосигурено обезпечение в
размер на 503.16 лева ; такса за експресно разглеждане в размер на 734.80 лева.В заключението си
вещото лице сочи ,че размерът на договорената лихва върху заетата сума от 3000 лева по договор № 5547168 от 27.08.2019 година за
периода от 10.09.2019 година до
20.10.2019 година е 774.60 лева при лихвен процент 40.32%.За същият период
от време размерът на законната лихва е в размер на 203.86 лева .Според вещото
лице процесният договор след прибавяне на клаузата за неустойка
и за експресно разглеждане се оскъпява в лихвен процент със 128% и ГПР 237.4455%.В заключението се
сочи още ,че в процесния договор в
ГПР от 49.37% е включено само лихвата
по кредита от 774.60 лева.В заключението се сочи още ,че размерът на приложимия в
правоотношението ГПР,ако в него включат
и уговорените в чл.1,ал.3, и чл.4,ал.2
неустойка и такса за експресно
разглеждане на договора ще бъде в размер на 286,81%.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Настоящият състав намира, че процесният договор попада в
приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице
по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е потребител
на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на
Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният
съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те
да нямат директен ефект . Договорите за заем съставляват финансови услуги и
клаузите ,които са договорени от страните подлежат на проверка за валидност при
твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи ,че страните по делото са обвързани от
валиден договор за заем № Viva Standart 14 № 5547168,с който „Вива Кредит“ООД
гр.София е предоставил на ищцата
сумата от 3000 лева ,като последната се задължила да върне сумата от 6919.50 лева.Установи се от
заключението на вещото лице ,че към момента
ищецът е заплатил на ответника по
настоящото дело съгласно договора
сумата от 2942.80 лева и според експертизата оставало да върне сумата
от 2 767.80 лева.
В настоящия случай спорните клаузи от договора са
чл.3,чл.4,ал.2 и чл.2,т.8 от договора
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Клаузите следва да са уговорени индивидуално
на основание чл.146 от ЗЗП.В разпоредбата са посочени и различни хипотези за тези клаузи.
Изключение от горното правило ,отнасящо се до договорите
,с които се предоставят финансови
услуги ,какъвто е процесния случай ,се
съдържа в чл.144,ал.2 от ЗЗП.Съгласно чл.144,ал.2,т.1 от ЗЗП- доставчикът на
финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени
без предизвестие лихвен процент
дължим от потребителя или на
потребителя,или стойността на всички
разходи,свързани с финансовите услуги
при условие,че е поел задължение да уведоми за промяната другата страна по договора в 7 дневен срок и
другата страна по договора да има
правото незабавно да прекрати договора.Другото
условие ,което е приложимо само при безсрочните договори е поемането
на задължение от търговеца в тридневен срок да информира потребителя
за промените и потребителя да има право
да прекрати договора –чл.144,ал.2,т.2
от ЗЗП.
В конкретния случай не е налице изключението
в закона при положение,че не е
уговорено между страните възможност за
прекратяване на договора при промяна
на лихвените условия.Ето защо
,следва да се пристъпи
към общия принцип и посочените
хипотези за неравноправност.
Съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП,неравноправна е
клаузата ,която задължава
потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от
З., неравноправността се преценява към момента на сключването на
договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи, а според чл. 146, ал. 1 от
З., неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. В случая клаузите на чл. 2 от договора посочва ,че
заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи и съгласно чл.3 от договора дължи такса за експресно разглеждане в размер на 1887
лева. Таксата „за експресно разглеждане на документи“ само по себе си е в
нарушение на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването и управлението на кредита,
а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или
комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита.
Клаузата на чл.
4,ал.2 сочи ,че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по ал.1 заемателят дължи
неустойка в размер на 1257.90 лева ,като
не урежда каквито и да е било правила за изчисляване на неустойката с оглед
размера на неизпълненото задължение от потребителя ,като тя се дължи след подписване на договора и в случай
,че потребителят не може да осигури едно от
двете обезпечения,а ако се откаже от договора дължи лихва до 14 ден
в размер на 0.11% на ден. Клаузата
за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий
за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната
клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. И санкционната функция
на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.В случая неустойката
е с 41.93% над отпуснатата сума
,което е в разрез с принципа на
добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, като
потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка.
Според чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация и за
"годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В т. 8 от
процесния договор е посочен размерът на
ГПР по кредита – от 48.37% ,а в т.5 е
посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40.32% като никъде
в процесния договор не посочено какво се
включва и какво не във величината ГПР, както и че същата е включена в общата
сума, посочена в погасителния план и дължима на кредитополучателя.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като – лихви, комисионни, разходи,
възнаграждения и пр., изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Формулата за изчисляването му е уредена в Приложение № 1 към
чл. 19, ал. 2 от ЗПК. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен
елемент на договора, което води до недействителност на тази клауза.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови
решение ,с което да уважи предявения иск и да провъзгласи за нищожни клаузите на
чл.3,чл.4,ал.2 и чл.2,т.8 от договора.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва
да се възложи заплащането на
разноски на ищцата в размер на 800 лева-възнаграждение на
адвокат и по сметка на ПщРС разноски за
в.л. в размер на 300 лева и д.т. в размер на
156.78 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНА на основание
чл.146, ал. 1 от ЗЗП, на клаузите по чл.3,
чл.4, ал.2 и чл.2, т.8 от договор за заем „Viva Standart 14“ № 5547168, сключен между
„Вива Кредит“ООД гр.София с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“,
ет.2, офис 73 Г, с управител Д. Димитрова и Ц.А.Ц., ЕГН – ********** *** чрез процесуалния й
представител адв. Д.Ф..
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД гр. София
да заплати на Ц.А.Ц. *** разноски по делото в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“
ООД гр. София да заплати по сметка на ПщРС разноски за в.л. в размер на 300 лева и д.т. в размер на 156.78 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: