Решение по дело №1510/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Е.А.А., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0304-000145/20.06.2023 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Несебър. Със заповедта на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – "прекратяване на регистрация на ППС", за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с целта на закона, както и противоречие с принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не се представлява.

По допустимостта:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя. Жалбата е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледа по същество.

По делото е установено следното от фактическа страна:

На 20.06.2023 г. младши автоконтрольор при РУ Несебър, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД, № 486956 на Conrad Anderson (Конрад Андерсон) за това, че управлява лек автомобил Форд Фокус, рег. № А9330ВА, собственост на Евгени А.А., без да притежава СУМПС. Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадена ЗППАМ № 23-0304-000145/20.06.2023 г. от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с която на собственика Евгени А. е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. видно от която полицейските инспектори в РУ към ОДМВР са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че оспореният АА е издаден от компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. Заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, което удовлетворява изискванията на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относно мотивирането на акта. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Правилно е приложен материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който... не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП - ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесният казус е определен минималния законов срок, поради което не следва да се изисква излагането на допълнителни мотиви относно определеният срок на действие на ЗППАМ. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност залегнал в чл. 6 от АПК.

За да бъде съставомерно приложена процесната ПАМ в хипотеза като настоящата, следва да са налице следните обстоятелства, а именно: адресат на ЗППАМ да бъде собственик - какъвто се явява жалбоподателя, чието превозно средство - каквато собственост е процесното МПС е управлявано от лице, неправоспособен водач - какъвто е Конрад Андерсон. По делото е представено писмо от разследващ полицай при Пето РУ към ОДМВР – Бургас, от което се установява, че водачът Конрад Андерсон притежава СУМПС № CD2163060, издадено на 28.05.2015 г. от компетентните власти на Обединено Кралство Великобритания, но на съдът е служебно известно, че посоченото СУМПС издадено от Кралство Великобритания, което е с категория „L“ (provisional drivers licence) или „временно свидетелство за управление“ дава право на притежателите им да управляват автомобил на територията на Великобритания, който е обозначен като учебен и само в присъствието и под наблюдението на инструктор. Документът не дава право на притежателя да управлява МПС извън територията на Великобритания. В тази връзка административният орган правилно е приел, че Конрад Андерсон е неправоспособен водач тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДВП цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, т. е. обжалваната ПАМ има превантивен и преустановителен характер. Същата е израз на държавно-властнически правомощия, предпоставка за възникването на които е липсата на дължимият контрол и отговорност от страна на собственика на МПС. И доколкото движението с МПС може да бъде източник на опасност за останалите участници в движението, закона предвижда редица изисквания – гаранция за законосъобразното развитие на отношенията в областта на движението по пътищата – от реда и условията за придобиване на СУМПС, през реда и условията за регистрация и въвеждане в движение на МПС до изискванията за контрол и отговорност както на водачите, така и на собствениците на МПС спрямо определи обстоятелства, потенциален източник на опасност. В конкретния случай обстоятелството, че жалбоподателят е считал, че предоставя автомобила си на правоспособен водач, не може да бъде основание за отмяна на процесната заповед.. Върховния административен съд е имал възможността да посочи, в напълно аналогична хипотеза, че "Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. / Решение № 9667 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г., /

В случая на процесната ПАМ правилно е наложена на основание чл. 171, т. 2, б. "а", изр. второ от ЗДвП на собственика на автомобила - Е.А.А..

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на ППС" по отношение на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна. Оспорената ЗППАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и целта му.

По разноските:

При този изход на спора ответника има право на разноски, но доколкото не ги е претендирал своевременно такива не му се дължат.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, XXV състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.А., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0304-000145/20.06.2023 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Бургас, РУ Несебър.

Решението е окончателно.

Съдия: