Р Е Ш Е Н И Е
№ ................
гр. Кюстендил, 11.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1510 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част Втора „Общ исков процес“ на Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по искова молба, депозирана от А.К.А.,
ЕГН: ********** с адрес *** чрез адв. В.В. против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5, представлявано от К. К. Г.
В
исковата молба се сочи, че на 18.04.2007г. между страните по делото бил сключен
Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот, по силата на който ищецът в качеството си на
кредитополучател, получил сумата от 55 000 лева.
Погасяването на кредита следвало да стане на равни месечни анюитетни вноски всяка в размер на 569,14 лева съгласно погасителен
план, неразделна част от договора и на основание пар. V, чл. 12 от същия. Кредитът бил обезпечен чрез
учредяване на договорна ипотека върху следния недвижим имот: ½ (една втора) ид.ч. от урегулиран поземлен имот представляващ: парцел XIV (четиринадесети) имот планоснимачен номер 5088 (пет хиляди и осемдесет и осем) в квартал № 374 (триста седемдесет и четири) по плана на град Кюстендил, утвърден със Заповед № 1345/26.05.1965 г., целият парцел състоящ се от 588 (петстотин осемдесет и осем) квадратни метра, при съседи на поземления имот: ул. „Пролет“, УПИ XV-5375, УПИ VIII-5089, УПИ IХ-5062, УПИ ХIII-5063, ведно с първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна постройка, ведно с едно североизточно мазе, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в имота на адрес гр. Кюстендил, ул. „П.“ № *, ет. 1, който имот бил подробно описан в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
Въпреки подписания договор и погасителен план, още през същата година, банката изменила първоначално уговорената месечната анюитетна вноска от 569,14 лева. В последствие същата била многократно увеличавана, независимо от предвиденото в чл. З, ал. 1 от Договора, че лихвата е твърд лихвен процент в размер на 11,25 %.
Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по процесния
договор, за да избегне принудителното събиране на сумата по реда на ГПК. Многократно търсил информация относно причината за увеличение на вноската - писмено и устно, но от ответното дружество не получил отговор.
Сумите, заплатени над първоначалната месечна анюитетна вноска, били недължимо платени и следвало да бъдат върнати на ищеца. Такива били и надплатените суми за годишна такса за управление, която била в размер на 0,5 % върху размера на непогасената главница към същата дата.
Горното обусловило невъзможността за
ищеца да погасява главницата по кредита в предварително определения размер, а така размерът на главницата почти не намалял от
първоначалния такъв, като към 2015 г. главницата била в размер на 49751,75
лева. Налице било капитализиране на лихви, а анатоцизмът бил позволен само в
търговско-правните отношения и то при определени условия, но не и в
гражданско-правните такива.
Отделно, съгласно чл.
10, ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви ставало съобразно наредбите на
БНБ като към датата на сключване на процесния договор липсвала такава наредба,
която да позволява анатоцизма.
Едностранното увеличение
на вноската ставало въз основа на неравноправни, поради което нищожни, клаузи от Договора за кредит за покупка на недвижим имот от
18.04.2007г., каквито били разпоредбите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал.3, чл. 15,
ал.2 и ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от процесния договор.
С едностранно повишаване на вноската ответникът прехвърлил изцяло риска
върху кредитополучателите, които били принудени да носят последствията както от собствената си финансова криза, така и тази на банките. Със запазване правото да се коригира лихвата по вече сключени кредити, банката прехвърляла върху кредитополучателя и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и политическия риск на страната. На практика се прехвърляли всички видове рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. По този начин банката си запазвала възможността да фиксира своята печалба, а това създавало монополни привилегии и комфорт на банките у нас.
С оглед гореизложеното се осъществил фактическият
състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
което обусловило и правния интерес за ищеца от водене на настоящото дело.
Ето защо се поддържа искане да
бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 5,
ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал.2, чл. 15, ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от
Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г. като
неравноправни, както и да бъде осъдено ответното дружество „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК: *********, да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, от
които: 970.00 лева представляващи разликата от предварително договорените
месечни вноски и заплатените от ищеца завишени такива за периода от сключване
на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019
г. и 30.00 лева, представляващи надплатена такса „Управление на кредита“ за
периода от датата на сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване
на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба в съда до погасяване на
задължението.
В условията на
евентуалност, в случай, че искът за сумата от 1000 лева
не бъде уважен на посоченото основание, се иска присъждането й на основание
надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за
периода на сключването на договора 18.04.2007г. до датата на подаване на
исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху същата от
датата на завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.
Претендират се и съдебните разноски в настоящото
производство, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирала писмен отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция. Сключеният между страните процесен договор, който бил
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, включвал договореният лихвен процент,
който към датата на подписване на договора бил посочен в чл. 5, ал. 1 от същия
и бил в размер на 11.25%, като в ал. 3 изрично била посочена възможността този
лихвен процент да бъде променян в зависимост от външни и независими от
банката фактори - инфлацията, основния лихвен процент на
БНБ и пазарните условия.
В чл.7, ал.1 от Договора,
страните били уговорили и годишна такса за покриване на разходите по
управлението и обслужването на кредита в размер на 0.5% върху остатъка от
главницата, която се събирала ежемесечно.
Размерът на месечната анюитетна вноска се определял
съобразно уговореното в чл. 12 от Договора и винаги се бил формирал от суми за
погашение на главница, на договорна лихва и на такса за управление и
обслужване, при допускането, че длъжникът изпълнява точно и в срок задълженията
си, както е приел и се е задължил, сключвайки Договора и усвоявайки
договорената сума.
Не отговаряли на истината твърденията
на ищеца, че бил изправна страна по договора и точно и в срок изпълнявал
задълженията си по същия, както и че договореният лихвен
процент бил многократно увеличаван от банката, което довело до увеличението на
месечната анюитетна вноска по кредита.
Увеличеният размер на ежемесечно дължимите към банката суми по кредита
на ищеца не се дължали нито на увеличаване на договорения лихвен процент,
нито на увеличение на уговорената по взаимно съгласие годишна такса за
управление. Ищецът нееднократно забавял изпълнението на
задълженията си за погасяване на дълга на посочената от него падежна дата за
съответната вноска, поради което и на основание чл. 6, ал. 1 от Договора,
банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 пункта
над договорения лихвен процент. Ето защо към уговорената
и посочена в Договора сума за месечна вноска, която била определена
при допускането за точно и срочно изпълнение от кредитополучателя, били
прибавяни сумите, дължими в резултат на забавно и/или частично
изпълнение на задължението от страна на ищеца.
Именно поради влошеното си финансово състояние
ищецът се обърнал към банката с молба за предоговаряне на условията по кредита
му, в резултат на което било сключено Допълнително споразумение № 1 към
Договора, а впоследствие и второ такова – Допълнително споразумение № 2 от
11.05.2011 г., отново по искане на ищеца, с уговорени намалени размери на анюитетните
вноски. Независимо от горното, ищецът спрял да обслужва кредита си, поради
което банката обявила същия за предсрочно изискуем и се снабдила с изпълнителен
лист за вземането си. Това довело до трето предоговаряне на условията по
кредита, обективирано в сключено между страните Споразумение от 21.12.2015 г.
като банката решила да не предприема принудително събиране на вземането си. В
параграф III от
Споразумението длъжникът А.К.А. изрично потвърдил и декларирал,
че признава всички вземания на банката, подробно описани в Споразумението, за основателни,
ликвидни и изискуеми, заявил, че не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита си и признал и основанието, и размера на
задълженията си към банката, произтичащи от Договора.
Понастоящем ищецът бил в
неизпълнение на задълженията си по посоченото Споразумение от 21.12.2015 г.
Не ставало ясно нито от исковата
молба, нито от уточняващата такава, за какво завишаване ставало дума и на кои
договорени месечни вноски ищецът претендирал недължимост. Липсвала яснота и
относно основанието и размера на претенцията.
Що се отнася до
искането за прогласяване нищожността на посочените в исковата молба договорни
клаузи, ответникът навежда доводи за неоснователност именно поради
индивидуалния подход на банката спрямо него. Възможността лихвеният процент да
бъде променян едностранно от Банката била обвързана с
реализацията на обективни факти, които не зависели от волята на Банката и които
били изрично посочени в Договора, а именно промяна в „размера на инфлацията,
основният лихвен процент на БНБ и пазарните условия“. Кредитополучателят бил
запознат с условията на индивидуалния си договор за кредит като на базата на
информирано съгласие взел решение относно участието си като страна по този
договор. Не били неравноправни, и в тази връзка нищожни, посочените в исковата
молба договорни клаузи, а що се отнася до чл. 15, ал.2 и 3 от Договора,
искането за прогласяване нищожността на последния било и недопустимо, тъй като
към датата на депозиране на исковата молба тези клаузи не обвързвали по никакъв
начин страните, тъй като били изменени със Споразумението от 21.12.2015 г.
В горния смисъл
ответникът излага подробни съображения.
Относно исковата
претенция, заявена в условията на евентуалност, ответникът сочи недопустимост
на същата, доколкото съгласно Споразумение от 21.12.2015 г. ищецът доброволно и
изрично бил признал както основанията, така и размерът на вземанията на
банката.
Ето защо се поддържа искане да бъде
отхвърлена като недопустима, неоснователна и недоказана исковата претенция.
В условията на евентуалност и ако се
установи, че ответникът дължи изцяло или отчасти претендираната сума на
сочените от ищеца основания, ответникът прави възражение за изтекла погасителна
давност срещу предявените искове в частта им, формирана от сумите, сочени като
„надплатени“ в периода от първата падежна вноска по кредита до пет години преди
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Претендират се и направените съдебни
и деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от заверено копие на Договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт
на недвижим имот, сключен между страните на 18.04.2007г. е, че банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лева за
закупуване и ремонт на посочения в договора недвижим имот. Уговорено било
сумата да бъде усвоена на два пъти – такава в размер на 14590 лв. – за
закупуване на процесния имот, като било постигнато съгласие същата да бъде
преведена директно на продавача на имота, както и остатъкът от 40 410 лв.
– за ремонт, усвоима по начин, предвиден в посочения в договора подзаконов
нормативен акт. Съгласно чл. 5, ал.1 от Договора главницата се олихвява с
лихвен процент в размер на 11.25 % годишно, като при забава на плащанията
просрочените суми се олихвявали с наказателна лихва в размер на 5 пункта над
договорения в чл. 5, ал.1 лихвен процент. По силата на ал. 3 от него Банката е
запазила правото си да променя едностранно размера на посочения в ал. 1 лихвен
процент. Съгласно чл. 7 ал. 3 пък, Банката може да променя едностранно размера
на годишната такса за управление. Член 12 от Договора предвижда кредитът да
бъде издължен на 300 месечни анюитетни вноски в размер на 564,14 лв. всяка,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 29.05.2007г. на 29-то число на месеца. Според
договореното в чл. 15, ал. 2 и 3 кредитополучателят можел да погаси предсрочно
дълга си, но при това би дължал такса в размер на 5 % върху размера на
предсрочно погасената сума. В чл. 19 страните приели, че Банката не отговаря за
неизпълнение на задълженията си по този договор, настъпило поради извънредни
технически причини, примерно изброени в тази клауза. Съгласно уговорката н чл.
20, ал. 1 от договора кредитополучателят дал съгласие да бъде застрахован по
застраховка „Живот“, а предложеното обезпечение с имуществена застраховка. Предвидено
е при промяна на лихвения процент или на годишната такса за управление и
обслужване на кредита банката да уведомява кредитополучателя за новия размер на
анюитетната вноска, за което не следвало да се подписва анекс към договора. Уговореният
краен срок за издължаване по кредита бил 29.04.2032 г.
При
условията на процесния договор, а и видно от заверено копие на Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 73, том III, рег. № 2992 е, че
такава ипотека била учредена върху недвижим имот на кредитополучателя и
ипотекарен длъжник в полза на ответното дружество.
От
представеното заверено копие на Допълнително споразумение № 1 към процесния
договор е видно, че страните са постигнали съгласие (с оглед невъзможността на
кредитополучателя, тук ищец, да обслужва задълженията си по договора) кредитът
да бъде издължен на осемнадесет месечни вноски в размер на 348,26 лв. всяка,
считано от 29.10.2009г. и на 253 месечни вноски в размер на 637,01 лв., считано
от 09.04.2011 г. Така, страните се споразумели към датата на подписване на
допълнителното споразумение, че задължението възлиза на общ размер от
55 519,93 лв. Крайният срок за погасяване на кредита останал непроменен.
Видно
от заверено копие на Допълнително споразумение № 1 от 11.05.2011 г. към
процесния договор, е че страните се споразумели, че към посочената дата общият
размер на задължението възлиза на 53597,16 лв., платими, както следва:
осемнадесет месечни вноски по 348,76 лв. всяка, считано от 29.05.2011 г. и 234
месечни вноски в размер 710,77 лв. всяка, считано от 29.11.2012 г. Уговорена
била възможност за кредитополучателя да промени размера на оставащите (след
посочените 18 месечни вноски) такива при наличието на предвидени в
споразумението условия. Крайният падеж на задълженията по договора останал
29.04.2032 г.
От
представеното на л. 33 от делото заверено копие на изпълнителен лист се
установява, че такъв е издаден в полза на ответното дружество срещу ищеца в
настоящото в производството по ч.гр.д. № 1648/2015г. на КРС за сумите, както
следва: 49 751,75 лв. – главница по процесния договор и допълнителните
споразумения към него; 12030,76 лв. – договорна лихва за периода 29.07.2013г. –
05.10.2015г.; 9604,23 лв. – наказателна лихва за периода 29.07.2013г. до 05.10.2015г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 06.10.2015г., а така също и за разноските по
производството.
Видно
от представеното на л. 34 до 37 от делото заверено копие на споразумение между
страните от 21.12.2015г. е, че такова е постигнатото по повод процесния
договор, като същото предвижда облекчени за кредитополучателя условия по
издължаване на задълженията му. От съдържанието на същото се установява, че
страните са постигнали съгласие за това, че общият размер на задължението към
16.01.2016г. възлиза на 75 165,79 лв, от които: 49751,75 лв. главница;
21634,99 лв. присъдени и непогасени договорни и наказателни лихви; 2394,29 лв.
– присъдени и непогасени разноски и разноски по изпълнение, както и 1384,76 лв.
непогасени законови лихви до 15.01.2016г.
Представени
от ответното дружество на л. 125 до 134 от делото са и 2 бр. погасителни
планове за процесния кредит съответно от 14.05.2007г. и от 01.06.2011 г.
По
делото са приети експертни заключения, както следва: вх. № 2554/03.02.2020 г.
(л. 74 до 122 от делото), изготвено от вещото лице М.В.; допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза вх. № 264421/26.10.2020г. (л. 242 – 246 от делото), на същото вещо
лице, вкл. изготвена въз основа на
издадените и приети по делото извлечения от банковите сметки на ищеца (л.
200-230); повторна съдебно-счетоводна експертиза вх. № 264116/19.02.2021 г. (л.
348 – 423), изготвена от вещото лице. Р.Й., както и друго такова, изпълнено от
същото вещо лице (Р.Й.) с вх. № 267911/06.04.2021 г. (л. 425 – 451 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 146 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), във вр.
с чл. 26, ал.1, предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за
прогласяване нищожността на клаузи от Договор за кредит за покупка и ремонт на
недвижим имот от 18.04.2007г., които са неравноправни, както и иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.
Доказателствената тежест по
исковете е разпределена по правилата на чл. 154 от ГПК, като по иска с правно основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 22
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3-то
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в тежест е ищеца е било
възложено да установи сключването на процесния договор при наличието на
твърдените основания за нищожност, а на ответника – да докаже, че оспорените
като неравноправни договорни клаузи са индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 55,
ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е било да установи факта на плащане на процесната
сума, а на ответника – да докаже съществуването на основание да я получи,
съотв. да задържи извършеното плащане.
При така разпределената доказателствена
тежест са ангажирани доказателства, от които е установимо съществуването на
процесното облигационно отношение. В т.см. не е налице спор по делото.
Спорът между страните, досежно първия иск,
е концентриран в това, дали са нищожни като неравноправни сочените договорни
клаузи на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал.2, чл.
15, ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от Договора, с произтичащите от това и претендирани
последици на надплащане на процесната сума.
Съществуващото между страните договорно
правоотношение попада под обхвата на ЗЗП, тъй като договорите за кредит, в това число
потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и
клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност по чл.143 от ЗЗП.
Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е
отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл.144 ал.2 т.1 и ал.3
т.1 от ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът
следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и посочените
ограничения, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга.
По
силата на чл.5, ал. 3 от него Банката е запазила правото си да променя
едностранно размера на посочения в ал. 1 лихвен процент.
Съгласно
чл. 7 ал. 3 Банката може да променя едностранно размера на годишната такса за
управление.
Размерът на задължението е резултат от
последващите допълнителни споразумения от 2009 г. и 2011г, съотв. от 2015г.,
които имат характеристиката на сключена между страните спогодба (чл. 365 ЗЗД). А последната може да има
както установителен, така и правопораждащ и правопроменящ характер. Това
означава, че е правно допустимо с подобен договор да бъде променен размерът на
задължението за лихва, а и главница, дори и в посока на тяхното увеличаване,
доколкото страните могат да си правят взаимни отстъпки /от страна на банката –
такива са гратисните периоди от по 18 месеца и намаляването на размера на лихвата на 5,5 % през този период (спр.
приетите по делото експертни заключения), а от страна на длъжника – такава може
да бъде и поемане на задължение за плащане на по-голяма лихва в сравнение с
първоначалната, което обстоятелство тук дори не е налице, доколкото
„увеличеният“ размер на лихвата в действителност компенсира кредитора за
намаления през гратисните периоди лихвен процент/. Така, подобна спогодба с
нищо не противоречи на закона или добрите нрави, а сключването й е изцяло в
разпоредителната власт на страните съобразно чл. 9 ЗЗД. Това обаче, изключва
възможността да бъдат проверявани в контекста, посочен в исковата молба, заради
което исковете за прогласяване нищожността на процесните клаузи ще бъде оставен
без уважение.
Дори и да не се споделя горното, от приетите по делото
писмени доказателства, не се установи банката да се е възползвала от правото
си, залегнало в разпоредбата на чл. 5, ал.3 от процесния договор, респ. да
черпи права от нея.
Аналогично, не се установи да е променяна и
годишната такса за обслужване и управление на кредита (чл. 7, ал.3 от процесния
договор).
В този контекст и за прецизност следва да се посочи,
че съдебната практика приема за допустима уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, но
само ако тази уговорка отговаря на следните кумулативни условия: 1)
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в ОУ; 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е
ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства
да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
„значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя“.
В договора в случая са разписани правилата за
определяне на дължимата от кредитополучателя лихва. Изменението на лихвения
процент по кредита е поставено в зависимост от показатели, които не се
определят едностранно от банката, и дава възможност да се подели риска от
инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар между двете страни по
договора. Промяната на който и да е от двата компонента влияе на общия размер
на лихвения процент както в посока на неговото увеличаване, така и в посока на
неговото намаляване. Това е видно и от заключенията на вещите лица, от самите
решения на органа на банката, а и от сключените анекси. Всъщност установява се,
че за първите
30 вноски от кредита лихвеният процент е уговореният такъв 11,75 (11,25% + 0,5
месечна такса); от 31 до 48 вноска вкл., както и от 50 до 67 вноска вкл., въз
основа на двете допълнителни споразумения към процесния договор, лихвата е
намалена на 5,5 %, а след 67-ма вноска – лихвата е 16,34 %, но договореният
лихвен процент от 11,75 (11,25+0.25) остава непроменен, а увеличението е с 4,59
% (съотв. – с 2.12 % при 49-та вноска), които представляват надбавка,
компенсираща отложените лихви и не представлява упражняване на правото на
банката по чл. 5, ал. 3 от Договора. С прилагане на споразуменията,
първоначално договореният лихвен процент е намаляван за периода от по 18 месеца
за всяко от допълнителните споразумения и с оглед прекратяване на плащанията по
договора не са установени надплатени суми. Тези изводи на вещото лице В., които
съдът възприема като обективно и компетентно изготвени, остават непроменени и
при повторно допуснатите експертни обследвания на въпроса, направени от вещото
лице Р. Й., която също констатира липса на надплатени суми, вкл. в условията на
липса на капитализация на лихвите.
С оглед на горното съдът намира, че липсва неяснота
досежно съдържанието и компонентите на договорения лихвен процент, неговата
структура, методика за изчисляване и обстоятелствата, чието настъпване
предпоставя изменение на лихвения процент. Кредитополучателят не е бил поставен
в неравностойно положение спрямо банката, тъй като измененията на лихвените
нива са били изрично договаряни.
Според
договореното в чл. 15, ал. 2 и 3 кредитополучателят можел да погаси предсрочно
дълга си, но при това би дължал такса в размер на 5 % върху размера на
предсрочно погасената сума. В случая не е налице хипотезата на предсрочно
изплащане на дълга. Дори напротив. Въпреки това посочената клауза не е нищожна,
поради противоречие с разпоредбата на чл. 32 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК, т.к. посоченият
нормативен акт е приет (ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
като съгласно § 5 ПЗР на ЗПК разпоредбите
на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди
датата на влизането му в сила, какъвто и процесният от 2007 г.
В
чл. 19 страните приели, че Банката не отговаря за неизпълнение на задълженията
си по този договор, настъпило поради извънредни технически причини, примерно
изброени в тази клауза, а доводи за подобно неизпълнение не са наведени, респ.
не са и установени. Посочената клауза не е неравноправна не само защото не се
твърди да е налице неизпълнение от страна на банката, поради посочените причини,
но и защото тази уговорка възпроизвежда текст от закона. Отговорността на
банката е изключена при наличие на форсмажорни обстоятелства, свързани с
непосредственото функциониране на информационната система на банката като извънредните технически причини, срив в
информационната система, прекъсване на комуникационни линии, спиране на електрозахранването и при извънредни
ситуации, като стихийни природни бедствия, общонационални стачки и други,
тоест, касае се за такива
извънредни обстоятелства които са
свързани с обективна и невиновна невъзможност банката да изпълни задължението
си да предостави на потребителя уговорения кредит за усвояването му в
уговорения срок. В случая спор по делото, че подобно изпълнение всъщност е
налице, липсва, респ. тази клауза изобщо не е и не би била задействана. Заради
това не може да се сподели и твърдението за нейната неравноправност.
Съгласно
уговорката на чл. 20, ал. 1 от договора кредитополучателят дал съгласие да бъде
застрахован по застраховка „Живот“, а предложеното обезпечение с имуществена
застраховка. В т.см. неясна и без смисъл е волята на ищеца за прогласяване
нищожността на тази клауза, доколкото самият той е изразил съгласие за това. Разпоредбата
урежда задълженията на ищеца, а не тези на ответника-търговец, поради което не
попада в обхвата на чл.143 т.3 от ЗЗП.
Извън
посоченото, по отношение на никоя от клаузите в договора и споразуменията към
него не може да се поставя въпрос за неравноправност, тъй като тези клаузи са
договорени индивидуално – с оглед конкретния кредитополучател, с оглед
конкретния дълг и т.н. Ищецът не може да се позовава на тяхната
неравноправност, тъй като е изгубил правото да се ползва от потребителската
защита, според изричния императив на чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Изложеното сочи на
неоснователност на иска да бъде прогласена
нищожността на клаузите на чл. 5, ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал.2, чл. 15,
ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от Договор за кредит за покупка и ремонт на
недвижим имот от 18.04.2007 г. като неравноправни.
Досежно иска да бъде осъдено ответното дружество „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК: *********, да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, от които:
970.00 лева представляващи разликата от предварително договорените месечни
вноски и заплатените от ищеца завишени такива за периода от сключване на
договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г.
и 30.00 лева, представляващи надплатена такса „Управление на кредита“ за
периода от датата на сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване
на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба в съда до погасяване на
задължението.
Твърди се в обстоятелстеваната част на исковата молба, че разликата се
дължи на плащане, извършено по силата на нищожни клаузи.
Действително при нищожност на
сделката, поради противоречие на закона, е налице именно начална липса на
основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55,
ал. 1, предл.1 ЗЗД. По този правен въпрос съществува еднозначна съдебна
практика – р. №607/2009 г. на ІІІ г.отд, по гр.д.№ 402/2008 г. и др., която
напълно се споделя от настоящия състав.
При тези
обстоятелства и доколкото, както вече се посочи, не се установиха нищожни
клаузи от процесния договор, по силата на които ищецът
да е заплатил суми, не може да се приеме, че липсва основание за плащане на
сумите в исковия размер. Разликата между първоначално уговорените анюитетени
вноски и увеличението
за сочения исков период, представлява надбавка, компенсираща отложените лихви и
не представлява упражняване на правото на банката по чл. 5, ал. 3 от Договора.
В т. см. е и приетото по делото експертно заключение вх. № 264421/26.10.2020 г.
на вещото лице В., което както вече се посочи, се цени с доверие. Според него за
първите 30 вноски от кредита лихвеният процент е уговореният такъв 11,75
(11,25% + 0,5 месечна такса); от 31 до 48 вноска вкл, както и от 50 до 67
вноска вкл., въз основа на двете допълнителни споразумения към процесния
договор, лихвата е намалена на 5,5 %,
а след 67-ма вноска – лихвата е 16,34 %, но договореният лихвен процент от
11,75 (11,25+0.25) остава непроменен, а увеличението е с 4,59 % (съотв. – с
2.12 % при 49-та вноска), които представляват надбавка, компенсираща отложените
лихви и не представлява упражняване на правото на банката по чл. 5, ал. 3 от
Договора. Така, експертът сочи, че с прилагане на споразуменията, първоначално
договореният лихвен процент е намаляван за периода от по 18 месеца за всяко от
допълнителните споразумения и с оглед прекратяване на плащанията по договора не
са установени надплатени суми. Тези изводи на вещото лице В., които съдът
възприема като обективно и компетентно изготвени, остават непроменени и при
повторно допуснатите експертни обследвания на въпроса, направени от вещото лице
Р. Й., която също констатира липса на надплатени суми, вкл. в условията на
липса на капитализация на лихвите.
Поради това и тази претенция се възприема
за неоснователна и като такава ще бъде оставена без уважение.
Досежно евентуалната
претенция:
В условията на евентуалност, в случай, че искът за сумата от 1000 лева
не бъде уважен на посоченото основание, се иска присъждането й на основание
надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник за
периода на сключването на договора 18.04.2007г. до датата на подаване на
исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху същата от
датата на завеждане на исковата молба до погасяване на задължението.
Според приетите по делото заключения на експертите, които, както вече
се отбеляза се ценят като обективни и пълни, през периода няма увеличение на
главницата, а действията на Банката са изцяло в съответствие с договореното
както с договора, така и с последвалите споразумения към него. Не се установи
със средствата на ГПК неправилно изчисление от страна на кредитора. Изготвени
са погасителни планове съобразно договореното, като общо е погасена сума по
кредита в размер на 74022,42 лв. Взети са предвид всички последвали
споразумения, като данни за грешки при изчисленията не се събраха.
Поради изложеното и тази претенция се възприема за неоснователна.
По разноските: С оглед изхода от делото на ответника се следват деловодни
разноски - арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. От доказателството делото е
видно, че са сторени такива в размер на 619,50 лв., в т.ч. 400 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 219,50 заплатени суми за вещо лице, които ще
бъдат възложени в тежест на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от А.К.А., ЕГН: ********** с адрес *** против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5 иск, да
бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 5,
ал.3, чл. 7, ал. 3, чл. 15, ал.2, чл. 15, ал.3, чл. 19 и чл. 20, ал.1 от
Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот от 18.04.2007 г. като
неравноправни, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от А.К.А., ЕГН: ********** с адрес *** против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5 иск, да бъде осъдено ответното дружество „Обединена българска банка“ АД,
ЕИК: *********, да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, от които:
970.00 лева представляващи разликата от предварително договорените месечни
вноски и заплатените от ищеца завишени такива за периода от сключване на
договора 18.04.2007 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г.
и 30.00 лева, представляващи надплатена такса „Управление на кредита“ за
периода от датата на сключване на договора 18.04.2007 г. до датата на подаване
на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на подаване на исковата молба в съда до погасяване на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения в условията на евентуалност от А.К.А., ЕГН: ********** с адрес *** против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5 иск, да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
сумата в размер на 1000 лева, като надплатена, поради неправилно изчисляване на
лихвата от банката – ответник за периода на сключването на договора
18.04.2007г. до датата на подаване на исковата молба – 25.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху същата от датата на завеждане на исковата молба до
погасяване на задължението, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 5 сумата в размер
на 619,50 лв. (шестстотин и
деветнадесет лева и петдесет стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:________________