Номер 304225.08.2020 г.Град Б...
Окръжен съд – Б...Четвърти въззивен граждански състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело №
20201200500875 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК. Образувано е по
частна жалба на "А.с.в." ЕАД, подадена против частта от разпореждане № 1087 от
04.02.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 213 от 2020 г. на Районен съд Б..., с
която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу М. М. К. за
сумата от 180 лева, представляваща стойност на допълнителна услуга по финансиране и
разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. В нея се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения първоинстанционен акт. Моли
се за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд със задължителни указания за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК и за въпросното вземане.
Екземпляр от частната жалба не е изпращан на длъжника.
Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Същността на производството по чл. 410 от ГПК е да се установи дали едно вземане е
спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на заявлението, се ограничава
до неговата редовност. С изменението и допълнението на ГПК, посредством ЗИДГПК,
обнародван в ДВ, бр. 100 от 2019 г., в чл. 410, ал. 3 от ГПК се предвиди - в отклонение от
общото правило - че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението по чл. 410 от ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК пък беше разписано, че съдът отказва издаване на
заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи
или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този
начин законодателят вмени в задължение на съда в хода на заповедното производство да
следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или
предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от
общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 от ГПК се въведе изрично
задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Ето защо правилно районният съд е осъществил проверка, имаща за
цел да установи налице ли са неравноправни клаузи, във връзка с които е породено
процесното парично вземане.
1
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец
и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай, от
доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за
потребителски кредит под формата на заем CrediGo е видно, че М. М. К. , за когото се
твърди, че е длъжник, действително има качеството на потребител.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни са онези клаузи,
които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които
се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически
по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/. Защитата на
потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на такива /чл. 2 от ЗПК/. Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната
финансова услуга.
В т. 3 на договора за заем CrediGo е уговорено заемополучателят да ползва допълнителна
услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка. В т. 39 на общите условия към договора за заем е предвидено, че и
при предсрочно прекратяване на контракта, заемополучателят дължи на заемодателя пълния
размер на вноските за допълнителната услуга. Следователно възнаграждението за
последната се дължи и когато такава не е била предоставена на клиента поради отказ от
договора или прекратяване на същия. Тази клауза налага на потребителя да изпълни
задълженията си дори когато насрещната страна не изпълни нейните. Ето защо тя наистина
се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, както правилно е приела и първата инстанция. Същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Уговорката за заплащане на такава допълнителна
услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-
слаба страна и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
субектите по процесното правоотношение.
Ирелевантно е обстоятелството, изтъкнато от частния жалбоподател, че съгласието за
ползване на допълнителната услуга не е задължителна предпоставка за предоставянето на
заема. Тук следва да се подчертае, че самият характер на тази уговорка създава
неравноправността, а не фактът на приемането й.
От съществено значение е и това, че възнаграждението за допълнителната услуга става
изискуемо с подписването на съответната клауза и се изплаща разсрочено, което означава,
че дори и никога потребителят да не се възползва от услугата, той винаги дължи плащане на
цената за нея.
Не може да не се обърне внимание и на факта, че цената, която следва да се заплати за
допълнителната услуга, не е никак малка по размер. Доколкото договорът е двустранен,
страната, която дължи заплащане на определена сума пари, има право да получи срещу това,
при ясно разписани правила, конкретни стока или услуга. Настоящият случай не е такъв, тъй
като се поема едно парично задължение, посочено в договора като цена за допълнителна
услуга, без да е сигурно дали потребителят действително ще се възползва от това право.
В същото време, заплащането на цената за допълнителната услуга води до оскъпяване на
2
кредитирането, в резултат на което се стига до обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. В тази връзка следва да се отбележи, че това не е отчетено при
формиране на годишния процент на разходите, начинът и размерът на определянето на
който са ограничени с нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК.
Важно е и това, че систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и 4 и чл. 21, ал. 1 от
ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на
кредитополучателя се възлагат и други плащания. Това ограничение се отнася и за случаите,
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото и правното им
основание не може да се обособи като предмет на специфична и конкретна услуга,
предоставяна на потребителя.
Налага се заключението, че оспорената част на разпореждането, с която е отказано издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно вземане за допълнителна услуга, е
законосъобразна.
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К., настоящото определение няма да подлежи на
касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Б..., Гражданско отделение, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "А.с.в." ЕАД, подадена против частта от
разпореждане № 1087 от 04.02.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 213 от
2020 г. на Районен съд Б..., с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу М. М. К. за сумата от 180 лева, представляваща стойност на
допълнителна услуга по финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3