№ 136
гр. В, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от СЖС Гражданско дело № 20241300100419 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Н. Д. И. с ЕГН ********** и адрес: гр В, ул
„*** чрез адв.-пълномощник Л. С. от АК-В срещу „*** „АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, п.к. *** с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД във
вр. с чл.34 от ЗЗД
Ищцата твърди, че на 16.03.2006г. сключила Договор за кредит № 39/16.03.2006г с
„***“ АД , с правоприемник „***“АД в размер на 44 000 СНF/ швейцарски франка , от
които: 5000 СНF /швейцарски франка / за погасяване на банков кредит в размер на 3157
евро; 14 400 швейцарски франка / за погасяване на банков кредит в размер на 17 500 лева /, и
сумата от 24 600 СНF /швейцарски франка / - за лично ползване. Договорът бил обезпечен с
ипотека. Първите 12 броя погасителни вноски за периода от 05.04.2006г до 05.03.2007г. били
равни в размер на 247 СНF/ швейцарски франка/, формирани от сбор на главница плюс
лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 9, ал.1 от договора.
Останалите 221 броя погасителни вноски, считано от 05.04.2007г до 05.08.2026г. се
формирали от сбор на главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент и са
в размер на 323 СНF/ швейцарски франка/ месечно , като се променяли в зависимост от
размера на базовите лихвени проценти. Към момента на подписване на договора БЛП
съгласно договора е бил 6,27583 %.
Посочва, че крайният срок за погасяване на договора за кредит бил уговорен до
05.08.2026г., но го погасила за няколко години. С вдигане на курсовата разлика на
швейцарския франк, вноските ce увеличили, поради което взела заем от друга банка, за да
изплати кредита в швейцарски франкове, който окончателно изплатила до 2021г.
Излага, че на 07.03.2016г. с молба- декларация вх. № 1078 /07.03.2016г на Служба по
1
вписвания от банката е подновена учредената договорна ипотека. Към същата дата
остатъчната сума по договора за кредит бил в размер на 4768,20 CHF/ швейцарски франка.
Посочва, че сумата по договора за кредит е била уговорена в швейцарски франка,
съответно изплатена на банката съгласно условията на договора по курс на лева към
швейцарски франк в деня на плащане на съответната месечна вноска. Договорената сума е
била изплатена в левове по курса към деня на плащането през месец март 2006г в размер на
55 000лв., като в съответствие с договореното сумата от 5000 швейцарска франка била
превалутирана в евро при изплащането й . От нареждане - разписка от 24.03.2006г. било
видно, че старото салдо по сметката й към дата 24.03.2006г е в размер на 27943, 80 лв.
Признава, че през месец март 2006г. получила от ответника сумата в размер на 55 000
лева, равняваща се 44 000 CHF /швейцарски франка/, по курса на деня лева- швейцарски
франк, определен от банката- ответник .
Твърди, че е изплатила на банката сумата от 70 000 лева, която се обогатила
неоснователно за нейна сметка със сумата от 15 000 лева, явяваща се сбора на 10500 лева -
представляващи лихва, включена в анюитетните вноски, 2500 лева - представляващи
курсови разлики от увеличението на курса на швейцарски франк към лева, както и 2000 лева
- представляващи такси и комисионни по обслужване на кредита на банката, над получената
от нея сума от ответника в размер на 55 000лв.
Твърди, че договора за кредит е нищожен.
Позовава се на неравноправни клаузи в сключения договор за кредит, като посочва
практика на съда на ЕС и ВКС, с която се сочи, че договорите сключени в швейцарски
франкове са нищожни.
Излага, че договор за кредит следва да бъде прогласен за нищожен в цялост, като
последица от това ще се породят реституиионни претенции и за двете страни в приложение
на чл. 34 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 задължавала държавите членки
да транспонират в национално законодателство правилото, че неравноправните договорни
клаузи, сключени между потребители и продавачи или доставчици, не са обвързващи за
потребителите, т. е. съдът не следва да ги счита приложими /решение по съединени дела С-
80/21-С-82/21, т. 58.
Иска от съда да постанови решение с което да обяви недействителността на Договор
за кредит № 39/16.03.2006г сключен с „*** „АД , с правоприемник „*** „АД в размер на 44
000 швейцарски франка , от които 5000 СНF /швейцарски франка / за погасяване на банков
кредит в размер на 3157 евро / ; 14 400 швейцарски франка / за погасяване на банков кредит
в размер на 17 500 лева /, и сумата от 24 600 СНF /швейцарски франка / - за лично ползване,
като нищожен на основание чл. 26 , ал.1 от ЗЗД - в нарушение на закона и в нарушение на
добрите нрави, сключен при неравноправни клаузи и изискване за добросъвестност по
смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13.
Да осъди ответника да й заплати на основание чл.55 ЗЗД във вр. с чл.34 от ЗЗД
сумата от 15 000 лева / представляваща сбор на 10500 лева - представляващи лихва,
2
включена в анюитетните вноски, 2500 лева - представляващи курсови разлики от
увеличението на курса на швейцарски франк към лева, както и 2000 лева - представляващи
такси и комисионни по обслужване на кредита от банката /, с която неоснователно
ответникът се обогатил за сметка на ищцата, с отпадане на основанието за това, над
получената от нея сума от банката в размер на 55 000 лева.
С исковата молба представя доказателства и прави доказателствени искания. Отправя
искане за присъждане на разноски по делото.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „***“ АД с ЕИК ***
/Банката/ е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявените искове по
основание и размер.
Ответникът не оспорва и признава, че между ищцата и „***“ АД на 16.03.2006 г. е
сключен Договор за банков ипотечен кредит № 39/16.03.2006 г. (Договора) за посочения
размер и цели, но е отпуснат по желание и молба-Искане за отпускане на ипотечен кредит с
вх. № 058/13.03.2006 г., на кредитополучателя-ищцата.
Излага аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете.
Навежда възражение за неоснователност на предявения осъдителен иск за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради изтекла погасителна
давност за предявяване на иска. В тази насока посочва, че в националната ни правна уредба
е предвиден петгодишен давностен срок за претендиране на сумите, платени на нищожно
правно основание. Счита, че давността за предявяване на иска е започнала да тече от
15.03.2016 г. с подписването на Анекс № 002 от 15.03.2016 г. към Договор за банков
ипотечен кредит 39/16.03.2006 г. и е изтекла на 15.03.2021г. Посочва, че ищцата е приела
решение договорът да бъде превалутиран в лева. В анекса е посочена дължимата сума в лева
след извършване на обмяната и от този момент нататък кредитът е трансформиран в лева.
От изразеното желание на ищцата договорът за кредит да бъде окончателно превалутиран
формира извод, че тя е осъзнавала или е била длъжна да осъзнава своя интерес.
Отправя искане до съда за отхвърляне на исковите претенции. Представя
доказателства и прави доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство по делото ищцата прави изменение на размера на
исковете от 70000лв. на общата сума от 92 442,53 лв., както следва: По първия иск за
обявяване нищожността на Договор за ипотечен кредит № 39/16.03.2006г намалява размера
на сумата от 55 000 лева на 48783,11 лева, която сума е материалния интерес на иска. По
осъдителния иск с правно основание по чл. 34 във вр. с чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД от 15
000 лв. на общо сума от 43658,82 лв., явяваща се сбор на сумите от: 29 594, 29 лв.
представляващи платена лихва по кредита ; 12178,25 лв., представляваща сбор от курсови
разлики от увеличението на курса на швейцарски франк към лева между получената сума
3
като главница от 48 783,71 в лева до платената главница по кредита от 60961,96 лева;
1886,28 лв., представляващи такси и комисионни по обслужване на кредита от банката.
Изменението на исковите претенции е допусната с определение, постановено в
открито съдебно заседание на 24.09.2025г., на основание чл.214 ГПК.
Вският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът „***“ АД и универсален
правоприемник на прекратената без ликвидация, поради вливането си в „***“ АД, „***“ АД,
което се установява и от приложения Анекс№2/15.03.2016г.
По делото страните не споря, а и от приложените доказателства се установява,
наличието на сключен Договор за ипотечен кредит № 39/16.03.2006 г. по силата на който
„***“ АД - праводател на ответника, е предоставило на ищцата кредит в размер от 44 000
CHF /швейцарски франка/ за посочените в чл.1 цели –за погасяване на два кредита на
кредитополучателя в други банки и 24 600 CHF за лично ползване. Солидарен длъжник по
договора е Гошо Милчов Илиев. Крайният срок за погасяване на кредита е до 05.06.2026 г.
/чл.4, ал.3/.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, погасяването на кредита се извършва с 233 месечни
вноски, дължими на 5-то календарно число от всеки месец за срока на действие на договора.
Първите 12 бр. погасителни вноски, считано от 05.04.2006г. до 05.03.2007г. са равни и са в
размер на 247 СНF, представляващ сбор от главница плюс лихва, определена на база
фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 9, ал.1. Останалите 221 бр. погасителни вноски,
считано от 05.04.2007г. до 05.08.2026г., се формират от сбора от главница плюс лихва
определена на база плаващ лихвен процент, съгласно чл.9, ал.2, и към подписване на
договора са в размер на 323 СНF (триста двадесет и три швейцарски франка). Посочено е, че
актуализациите в Базовите лихвени проценти на Банката се отразяват в промяна размера на
погасителната вноска съгласно т.3.12.4.”а” от Общите бизнес условия на Банката, за което
кредитополучателят и солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменяемо
съгласие.
Съгласно чл.8 при ползване и/или погасяване на кредита във валута, различна от тази
посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на
Банката за деня.
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоените суми по кредита за първите 12
месеца, считано от 05.04.2006г. до 05.03.2007г., се начислява фиксирана лихва в размер на
2,9% на годишна база, а в ал. 2 - че за останалия период до окончателното погасяване на
кредита, кредитополучателят заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен
процент, представляващ Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката, който към момента на
подписване на договора БЛП за СНF е в размер на 6,27583%. В ал.3 е предвидено, че при
4
просрочие на която и да е вноска кредитополучателя дължи наказателна лихва в размер на
сбора от определената в ал.1, съответно ал. 2, лихва и наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
В чл.10,ал.1,т.17 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща на
Банката годишна такса за управление на кредита в размер на 0,25% върху непогасения
остатък от главницата по кредита непосредствено преди падежа на погасителната вноска
през месец декември на всяка календарна година от срока на действие на договора за кредит.
Таксата се събира заедно с погасителната вноска през месец декември.
В чл. 10, ал. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право да поиска
Банката да превалутира представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно
в български лева или евро, като за услугата се съгласява да плати съответната комисионна,
съгласно Тарифата на банката за физически лица. Кредитополучателят изрично се съгласява
с подписване на договора за кредит Банката да превалутира заема в лева или евро по
търговски курс "купува" на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти,
съгласно действащ лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута и
съответния вид кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 6 с подписване на договора за кредит кредитополучателят
изрично се съгласява Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро
по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно
действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за
служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната
стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена
като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския
франк за съответното полугодие се повиши с 20% в сравнение със съответната стойност на
швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита.
Съгласно чл. 10, ал. 9 от договора като превалутиране по смисъла на договора за
кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката,
съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата
по задължението.
С чл. 10, ал. 10 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че
промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро
(валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му
в български лева в резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите
лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Посочено е, че в тази връзка
напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на
фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални
вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и
лихвите след превалутиране на кредита.
5
Видно от чл.13 на договора за обезпечение на всички вземанията на кредитора по
договора кредитополучателя и солидарния длъжник са учредили в полза на Банката –
кредитора втора по ред договорна ипотека върху недвижим имот с административен адрес:
гр.В, ул.’’***, собственост на кредитополучателя.
С Анекс № 001/15.03.2016 г. към сключения договор за банков кредит
№39/16.03.2006г. е уговорено, че кредитополучателят и солидарният длъжник се съгласяват
да осигурят по сметката си при кредитодателя необходимите суми за подновяване
вписването на обезпеченията по кредита, преди изтичането на законоустановения срок за
вписването им, както и всички необходими документи за подновяване на тези вписвания
С Анекс № 002 от 15.03.2016 г. към Договор за банков ипотечен кредит №
39/16.03.2006 г., страните са се договорили остатъчният непогасен размер на кредита в
размер на 4752,02 швейцарски франка да бъде превалутиран от швейцарски франкове към
български лева при прилагане на обменния курс на швейцарския франк към датата на
подписване на анекса и размер на превалутираната редовна главница 8 605,43 лева.
Съгласно параг.1 страните са уговорили, че съдържанието на анекса заменя напълно и
изцяло съдържанието на Договора за кредит №39/16.03.2006г.
От приетото заключение на назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована с доказателствения материал по
делото, се установява следното:
Договорената кредитна сума в размер на 44 000,00 швейцарски франка е усвоена
изцяло на 17.03.2006 г. като е преведена по разплащателна сметка на кредитополучателя-
ищцата във швейцарски франкове. Впоследствие, когато са използвани парите от кредита,
ищецата продавала на банката необходимата й равностойност в шфейцарски франкове и
вземал от касата български левове.
Видно от т.2 на заключението, ищцата е погасявала получения кредит в швейцарски
франкове през периода от 17.03.2006 г. до 15.03.2016 г. като е погасила в швейцаски
франкове: главница - 39 247,38 CHF; договорна лихва - 20995,46 CHF; лихва за просрочие -
7,21 CHF; такси- 1257,78 CHF.
След превалутиране на кредита в български лева с Анекс № 002 от 15.03.2016 г. през
периода от 15.03.2016 г. до 17.11.2021 г. ищцата е погасявала кредита в български лева и е
погасила в лева: главница - 8 605,43 лв.; договорна лихва - 1 831,21 лв.; лихви за просрочие -
11,14 лв.; такси - 0,00 лв. Кредитът е изцяло погасен на 17.11.2021г.
Вещото лице е изчислило, че при фиксиран валутен курс на швейцарския франк
спрямо българския лев - 1,24298 лева за 1,00 СНF през периода от 17.03.2006 г., когато е
усвоен кредита до 15.03.2016 г., когато е превалутиран кредита в български лева ищцата би
внесла следните суми в левова равностойност за погасителни вноски: главница - 48 783,71
6
лв.; договорна лихва - 26 096,94 лв.; лихви за просрочие - 8,96 лв.;
такси - 1 563,40 лв.
Вещото лице е констатирало и дало заключение, че при променящ се валутен курс на
швейцарския франк спрямо българския лев за периода от 17.03.2006 г., когато е усвоен
кредита до 15.03.2016 г., когато е превалутиран кредита в български лева ищцата е заплатила
следните суми в левова равностойност за погасителни вноски: главница - 60 961,96 лв.;
договорна лихва - 29 594,29 лв.; лихви за просрочие - 10,59 лв.;
такси - 1 886,29 лв.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
По установителния иск:
За основателността на иска по чл. 26, ал. 1, предл.1-во ЗЗД ищцата следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор, да е сключен в
нарушение на закона и в нарушение на добрите нрави, сключен при неравноправни клаузи и
изискване за добросъвестност по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 .
По делото не е спорно, а и видно от приложения договор за ипотечен кредит между
ищцата и вляло се в ответника дружество „*** „АД е сключен договор за ипотечен кредит
№ 39 на 16.03.2006 г., по силата на който й е предоставен кредит в размер на 44 000
швейцарски франка, които се е задължила да върне на 233 месечни вноски, представляващи
сбор от главница и лихва, както и два анекса от дата 15.03.2016 г. към същия договор.
Към датата на сключване на договора е действал Закона за защита на потребителите и
за правилата за търговия (Обн., ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., в сила от 3.07.1999 г., изм. и доп.,
бр. 17 от 21.02.2003 г., доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм., бр. 42 от 17.05.2005 г., отм., бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), които
е отменен със Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от
10.06.2006 г.). Действително процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор на основание § 1, т. 1 от ЗЗППТ (отм.), съгласно който текст "потребител" е всяко
лице, което придобива стоки или ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои
близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят, като не са
налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и
задоволяване на нуждата от потребителски блага. От договора е видно, че ищцата-
кредитополучател е сключила договора именно като физическо лице и за целите посочени в
чл.1 от договора-за погасяване на посочените кредити и за лично ползване. По делото
липсват доказателства предоставеният кредитен ресурс да е използван за търговски цели,
поради което възражението на ответника, че ищцата няма качеството потребител е
неоснователно и недоказано.
Приложим към момента на възникване на облигационното правоотношение
16.03.2006 г. между кредитора и кредитополучателя е Законът за банките (обн., ДВ, бр. 52 от
1997 г.; доп., бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 21, 52, 70 и 98 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г.,
7
бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19,
31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, ЗЗ и 34 от 2006 г.) и отменен със Закона за кредитните
институции в сила от 01.01.2007 г., както и Закона за защита на потребителите и за
правилата за търговия (Обн., ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г., в сила от 3.07.1999 г., изм. и доп., бр.
17 от 21.02.2003 г., доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм., бр. 42 от 17.05.2005 г., отм., бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), които
е отменен със Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от
10.06.2006 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗБ (отм.); при отпускане на кредити банката
задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които
съдържат: данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и други) и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; метода за
изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част
от годишния лихвен процент; допълнителните задължения, свързани с разплащанията;
размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от Централната
банка. Възнаградителната лихва се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за
ползвания финансов ресурс - чл. 430, ал. 2 ТЗ и представлява стойността на заетия капитал
за определен период от време.
Следователно "цената" на заемния ресурс трябва да бъде изрично установена, а
обективните критерии, при които се поражда потестативното право на банката едностранно
да изменя нейния размер (вкл. чрез увеличението на лихвената ставка), трябва да бъдат
изчерпателно изброени. Предвид това, Окръжен съд - В намира, че в самия договор за
ипотечен кредит е следвало безусловно и изцяло да се уговорят всички разходи, които
кредитополучателят има/ще направи във връзка с отпуснатия кредит.
Основният спор по установителния иск между страните се концентрира върху
неравноправния характер на клаузите, прехвърлящи върху кредитополучателя валутния риск
от изменението на променливия курс на швейцарския франк за срока на договора за кредит
и следва ли да се прогласи целия договор за нищожен.
Процесният договор е с характер на потребителски и съдът намира за допустима
преценката за неравноправност на валутните клаузи от договора на основанията предвидени
в чл. 35 от ЗЗППТ(отм.);
На първо място в чл. 8 от договора за кредит е предвидено, че "При ползване и/или
погасяване на кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за
арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня". В цитираната клауза,
както и в която и да е друга от договора, липсва информация относно конкретния размер на
приложимия арбитражен обменен курс: евро/швейцарски франк или швейцарски
франк/лева, не са посочени обективни пазарни индекси и измерители, формиращи неговия
размер, поради което този обменен курс нито е определен, нито е определяем към момента
на сключване на договора, а стойностите се променят във времето и се определят
едностранно от банката. Тази неустановеност прави невъзможно последващото
8
преизчисляване на дължимите месечни погасителни вноски в швейцарски франк, доколкото
обичайна практика е постъпленията на кредитополучателя по банковите му сметки да бъдат
в лева с оглед произхода на плащането / по трудов или граждански договор с
местоизпълнение в България/.
В чл. 10, ал. 5 и ал. 6 от договора са уредени хипотезите и условията за
превалутирането на кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че чл. 10, ал. 5 от договора е нищожен в частта,
съгласно която "кредитополучателят изрично се съгласява при превалутиране на кредита да
се приложи търговски курс купува на банката към датата на превалутирането и лихвени
проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната
валута и съответния вид кредит". Кредитополучателят следва да бъде информиран
предварително за размера на обменния курс, дължимите такси, комисиони и т. н. и да ги
приеме изрично като условие за валидно извършване на сделката по превалутиране.
Бланкетното препращане към неопределен и неопределяем по размер курс купува на
банката за съответната валута, както и към приложимите лихвени равнища на банката за
съответната валута и съответния вид кредит в един бъдещ момент, но неопределени, нито
определяеми по обективни критерии заложени в самия договор, обуславя нищожност на
клаузата. По аналогични съображения е нищожен и чл. 10, ал. 6, който дава право на банката
служебно да превалутира кредита при определени обстоятелства. В случая с пълна сила
важи обосновката, че както методиката за изчисление на лихвата по кредитите следва да
бъде изрично и изчерпателно определена в договорите за кредит, така и кредитополучателят
следва да бъде информиран предварително за размера на обменния курс, дължимите такси и
комисиони и да ги приеме изрично като условие за валидно извършване на сделката по
превалутиране.
Страните са уговорили помежду си съгласно чл. 10, ал. 9 от договора, че "Като
превалутиране по смисъла на настоящия договор за кредит се определя промяна на валутата,
в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи
действащият лихвен процент на Банката, съгласно Лихвения бюлетин за физически лица на
новата валута за изчисляване на лихвата по задължението. " Чл. 10, ал. 9 от договора, е
нищожен в частта, в която обосновава извършването на превалутирането по неопределен по
размер в договора курс, за който няма посочени обективни пазарни индекси и измерители за
изчисляването му в договора, едностранно се посочва от банката в нейния Лихвен бюлетин
в един бъдещ момент след подписване на договора за кредит и по отношение на който не е
налице предварително знание и информирано съгласие на кредитополучателя с конкретния
му размер. Тук следва да се посочи и че неравноправна е клаузата на чл. 10, ал. 7, съгласно
която банката обяснява понятието "валутен риск" единствено като промяна на фиксинга на
БНБ за швейцарски франк към евро или лева за срока на действие на договора, но нито в
тази клауза, нито в която и да е друга, не присъства информация относно икономическите и
правните последици за кредитополучателя при настъпване на валутен риск.
В клаузата на чл. 10, ал. 10 от Договора, съгласно която "Кредитополучателят
9
декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за
швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането
по смисъла на договора за кредит, може да има за последица повишаване на месечните
погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева, в резултат на
приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на
Банката за физически лица. В тази връзка, напълно приема да носи за своя сметка валутния и
лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се
съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи
от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. ", като във
връзка с посочените клаузи ал. 11 предвижда, че "Кредитополучателят декларира", че при
подписване на настоящия договор са му били разяснени разпоредбите на чл. 10, ал. 5 – чл.
10, ал. 10 по-горе и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от същите
разпоредби.". Цитираната разпоредба е нищожна поради противоречие със закона, доколкото
размерът на кредита, на лихвата и месечните погасителни вноски следва да бъдат изрично и
изчерпателно определени в самия договор за кредит, а никъде в приложения такъв не е
видно, че фиксингът на БНБ е част от методиката за изчисление на лихвата, на
първоначално отпусканата главница или на дължимите месечни погасителни вноски, нито
този фиксинг на БНБ е посочен като приложим обменен курс при превалутиране на кредита.
Договора за кредит предвижда при превалутиране да се прилага неопределен по размер
търговски курс купува на банката, но не и фиксинга на БНБ за швейцарски франк към лева
или евро. Второто изречение от чл. 10, ал. 10, предвиждащ бланкова декларация на
кредитополучателя, че приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск и се
съгласява да поеме всички евентуални вреди, произтичащи от промяна на валутните курсове
и лихвите при превалутиране, е нищожна доколкото никъде в същата или в която и да е
друга клауза не са обяснени на ясен и достъпен икономически език всички възможни
неблагоприятни икономически и правни последици за кредитополучателя при поемане на
валутен риск, пряка последица от сключване на договор за кредит в швейцарски франк.
Следва да се подчертае и че по делото не са ангажирани доказателства за
предоставена преддоговорна информация от страна на банката. Липсват доказателства в
насока, че е предоставена пълна и достъпно изложена преддоговорна информация, а освен
това аналогична информация липсва и в съдържанието на самия договор за кредит, с която
на ясен и разбираем за средностатистическия потребител език да бъде обяснено какво
представлява поемания от него валутен риск и до какви последици ще доведе сключването
на договор във валута различна от лев. Анализираните по-горе клаузи от договора са
неравноправни на основание чл. 35, ал. 2, т. 8 ЗЗППТ (отм.) /чл. 143, т. 10 от ЗЗП/, доколкото
налагат на потребителя приемането на клаузи, в това число за поемане на валутен риск, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Освен това
същите клаузи са подвеждащи, неясни и непълни по отношение на юридическите и
икономическите последици за кредитополучателя от поетия валутен риск по отношение на
всяко едно от дължимите от него парични задължения по договора – остатък от олихвяема
главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, неустойки и др. разноски, всяко едно
10
от които е променлива величина, чиято левова равностойност зависи пряко от приложимия
по договора валутен курс. В договора за кредит не фигурира клауза, която по достатъчно
ясен и категоричен начин да обяснява на потребителя, че промяната на обменния курс на
валутата по кредита би могла да доведе до чувствително нарастване левовата равностойност
на остатъка от дължимата от него главница, и успоредно с това увеличаване левовата
равностойност на дължимите по договора лихви, такси, комисиони и други разноски, така че
на базата на тази информация потребителят да съпостави поемания от него валутен риск с
предлаганото от банката несъществено намаляване на лихвения процент при сключване на
договор за кредит във валутна единица швейцарски франк спрямо същия договор в лева и
евро, и на база на тази предварителна информация, като отчете своите финансови
възможности, поеманите рискове и потребностите си, в това число предстоящите плащания,
да вземе информирано решение. В договора липсва информация относно конкретния размер
или стойност на приложимия обменен курс евро/швейцарски франк или швейцарски
франк/лева към датата на сключване на договора, в договора не са посочени обективни
пазарни индекси и измерители, формиращи неговия размер, поради което този обменен курс
нито е определен, нито е определяем по размер съгласно посочена в договора методика за
неговото изчисляване, формирана от обективно и изчерпателно изброени пазарни индекси и
измерители. Поради тази неопределеност на приложимите валутни курсове, съчетана с
предоставеното право на банката едностранно да определя неговия размер, всички
разпоредби от договора за кредит, дефиниращи извършване обмяна на валутата по
неустановени курсове евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева, чиито размери
се определят едностранно от банката, без да са зададени в договора предварително
обективни пазарни фактори и индекси за тяхното изчисление, са неравноправини и
нищожни на основание чл. 35, ал. 2, т. 9 вр. 37 ЗЗППТ (отм.) /чл. 143, т. 9 от ЗЗП/, тъй като:
"позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в
него основание", както и на основание чл. 35, ал. 2, т. 11 ЗЗППТ (отм.) /чл. 143, т. 13 от ЗЗП/,
която прогласява нищожността на клауза, която "предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването
на договора".
Видно от представените по делото доказателства, страните са сключили и Анекс №
002/15.03.2016г. към договора, с който са уговорили, че размерът на превалутираната
редовна главница 4752.02 швейцарски франка при курс 1.8109 възлиза на 8605.43 лева, а
размерът на превалутираната начислена, неизискуема лихва от 268.57 швейцарски франка
при курс 1.8109 – 486.35 лева. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
всъщност с Анекса се цели така формираното задължение /въз основа на неравноправните
клаузи и настъпилия валутен риск/ да се приеме изрично от потребителя и на Анекса да се
придаде "индивидуален характер". Следва да се посочи, че извършеното превалутиране се
базира на уговорки, основани на неравноправни и нищожни клаузи в Договора за кредит.
Превалутирането е извършено по курса към момента на сключването на Анекса, за който
11
както бе посочено и по-горе кредитополучателят е нямал информация при възникване на
правоотношението, респ. не е бил наясно с последиците от промените в обменния курс. В
този смисъл следва да се има предвид, че допълнително споразумение, представляващо
спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния
договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД, в този смисъл е и Решение № 146/01.11.2017
г. по т. д. № 2615/2016 г. на ВКС. Ето защо съдът намира, че и т. 2. 5 и т. 2. 6 от Анекс № 1 от
27.05.2016 г. също са нищожни.
Предвид нищожния характер на клаузите на чл.8, чл.10, ал.5, ал.6,ал.7,ал.9, ал.10 и
ал.11 от Договор за ипотечен кредит № 39/16.03.2006 г., както и на т. 2. 5 и т. 2. 6 от Анекс №
002/15.03.2016г. към договора на осн. чл.37 от ЗЗППТ (отм.), настоящият състав счита, че
същите имат икономически смисъл единствено и съвместно с клаузите от чл.1-чл.4 заедно
определят основния предмет на договора. Предоставен е кредит в швейцарски франкове
като кредитополучателят-ищцата дължи да погасява кредита на месечни вноски във
валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове за арбитражиране се прилагат
съответните курсове на Банката за деня. Кредитополучателят декларира, че е съгласен, че
промяната в курс купува/продава на швейцарския франк към българския лев може да има за
последица повишаване размера на погасителните вноски, с оглед на което напълно приема
да носи за своя сметка валутния риск. Преценката за липса на прозрачност на групата клаузи,
отговарящи на определението „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13, и оттам за неравноправния им характер води до извод, че целят договор за
кредит се явява недействителен, тъй като не може да бъде изпълняван без неравноправните
клаузи.
По изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да
се прогласи нищожността на целия договор за ипотечен кредит като сключен в
противоречие на закона на осн.чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
По реституционната претенция на ищцата с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД за връщане на надплатените суми по нищожния договор.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ищецът следва да
докаже плащането на сумата, а ответникът- основанието си да получи същата.
В случая прогласяването на нищожността на договора е основание за връщане на
ползите, неправомерно получени от банката в ущърб на потребителя с цел възстановяване
на правното и фактическо положение такова, каквото е съществувало преди сключването на
нищожния договор. Прогласяването на нищожността на договора води до трансформирането
на последния от възмезден в безвъзмезден такъв, тъй като потребителят ще дължи връщане
единствено на първоначално предоставените от банката парични средства – т.нар. „чиста
12
главница”.
Ищцата претендира от ответника сумата от 43658,82 лв., която сума се явява сбор от
29 594, 29 лв. представляващи платена договорна лихва по кредита; 12178,25 лв.,
представляваща сбор от курсови разлики от увеличението на курса на швейцарски франк
към лева между получената сума като главница от 48 783,71 в лева до платената главница по
кредита от 60961,96 лева; 1886,28 лв., представляващи такси и комисионни по обслужване
на кредита от банката, като получени без основание от ответника по нищожен договор за
ипотечен кредит №39/16.03.2006г.
В съдебно заседание на 24.09.2025г. процесуалният представител на ищцата изрично
е заявил, че предмет на иска не е главницата от 8 605.43лв.-тя е дадена в лева и е плащана от
ищцата в лева. Следователно в случая не следва да се анализират извършените от ищцата
плащания след подписването на Анекс № 002/15.03.2016г. към договора, т.е. за периода от
15.03.2016г. до 17.11.2021г. – датата на погасяването на кредита изцяло.
Предмет на осъдителния иск са платени суми от ищцата на ответника без основание
– по нищожния договор за кредит за периода от датата на сключване на договора-17-
03.2006г. и до 15.03.2016г. през който е погасявала процесния кредит в швейцарски
франкове.
При установената недействителност на процесния договор за кредит всяка от
страните дължи на другата полученото без основание. Ищцата Н. И. дължи връщане на
предоставената в заем сума от 44 000 швейцарски франка, което вече е сторила преди
завеждане на настоящото дело, а банката дължи връщане на платените над размера от 44 000
швейцарски франка суми като недължимо получени. От т.1 на СИЕ безспорно се
установява, че кредита е изцяло погасен на 17.11.2021г.
От т.2 на заключението на СИЕ се установява, че през процесния период от
17.03.2006г. до 15.03.2016г. ищцата е плащала кредита в швейцарски франкове и е погасила
в швейцаски франкове: главница - 39 247,38 CHF; договорна лихва - 20995,46 CHF; лихва за
просрочие - 7,21 CHF; такси- 1257,78 CHF.
Съгласно изчисленията на експерта при фиксиран валутен курс на швейцарския
франк спрямо българския лев - 1,24298 лева за 1,00 СНF през периода от 17.03.2006 г., когато
е усвоен кредита до 15.03.2016 г., когато е превалутиран кредита в български лева ищцата би
внесла следните суми - в левова равностойност за погасителни вноски: главница - 48 783,71
лв.; договорна лихва - 26 096,94 лв.; лихви за просрочие - 8,96 лв.;
такси - 1 563,40 лв.
Съгласно заключението при променящ се валутен курс на швейцарския франк спрямо
българския лев за периода от 17.03.2006 г., когато е усвоен кредита до 15.03.2016 г., когато е
превалутиран кредита в български лева ищцата е заплатила следните суми - в левова
равностойност за погасителни вноски: главница - 60 961,96 лв.; договорна лихва - 29 594,29
лв.; лихви за просрочие - 10,59 лв.; такси - 1 886,29 лв.
При тези данни съдът намира за установено, че за процесният период от 17.03.2006г.
13
до 15.03.2016г. недължимо платените суми от ищцата на ответника са - 29 594,29 лв.-
договорна лихва; 12 178,25 лв. - курсови разлики от увеличението на курса на швейцарски
франк към лева, изчислена като разлика мужду платената от ищцата главница за периода
възлизаща на 60961,96 лева и размера на главницата при фиксиран курс на швейцарския
франк към датата на сключване на договора 48 783,71 в лева (60961,96 лева - 48 783,71лева =
12 178,25 лева ); 1886,28 лв. - такси и комисионни по обслужване на кредита.
Ето защо и осъдителният иск по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД следва да се уважи в
пълния предявен размер като ответникът бъде осъден за заплати на ищцата следните суми:
29 594,29 лв.- договорна лихва; 12 178,25 лв. - курсови разлики от увеличението на курса на
швейцарски франк към лева, 1886,28 лв. - такси и комисионни по обслужване на кредита,
получени без основание през периода 17.03.2006г. до 15.03.2016г. по нищожен договор за
ипотечен кредит №39/16.03.2006г.
По възражението на ответника за погасена по давност реституционна претенция на
ищцата с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД поради изтекла 5-годишна погасителна
давност.
В случая е спорен въпроса относно приложението на правилата за погасителната
давност към заявената реституционна претенця, доколкото от една страна искът е за връщане
на суми, платени в период, покрит от давността, предвидена в чл. 110 ЗЗД, но от друга
страна ищцата се ползва със засилена защита на правата си като потребител и се позовава на
практика на СЕС, намерила израз в Решение С-80/21-С-82/21, съгласно която дори двойно
по-дългият давностен срок от десет години, установен в полското законодателство е приет за
несъответен на принципа за ефективност, установен с директива 93/13.
По този въпрос съдът намира следното:
Чл. 110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Началният момент, от който тече погасителната давност за вземане по чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание
/ППВС 1/79 г. /.
С Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори /Директивата/ държавите членки са задължени чрез
националната си правна система да осигурят неприложимост спрямо потребителя на
неравноправни клаузи в потребителски договори и да осигурят подходящи и ефективни
мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в потребителски
договори.
С Решение от 08.05.2022 г. по Съединени дела С-80/21—С-82/21, Съдът е приел, че
Директивата не допуска национална съдебна практика, съгласно която десетгодишен
давностен срок за предявяване на иск от потребителя за връщане на суми, които са
недължимо платени на продавач или доставчик в изпълнение на съдържаща се в договор за
14
кредит неравноправна клауза, започва да тече от датата на всяка изпълнена престация от
потребителя, дори самият той да не е могъл към тази дата да оцени неравноправността на
договорната клауза или не е знаел за нейната неравноправност, и без да се отчита
обстоятелството, че периодът за издължаване по договора — в разглеждания случай
тридесет години — значително надхвърля десетгодишния законов давностен срок.
С формираната национална практика, намерила израз в Решение № 124/24.07.2024 г.
на ВКС, I ТО по т. д. № 342/2023 г. е възприето следното:
"С оглед на засилената защита на потребителя като икономически по- слабата страна,
предвидена в директивата и разяснена в практиката на Съда на Европейския съюз,
изключването на действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането
на суми, оказали се недължими, поражда съответния реституционен ефект за връщането им,
какъвто е разглежданият казус. Основната цел е възстановяване на правното и фактическо
положение, в което потребителят би се намирал при липса на тази клауза. В практиката на
СЕС са дадени насоки относно приложението на правния институт на погасителната давност
при реституционни претенции на потребителя, който по правило се урежда от националното
законодателство. В този смисъл установените от националните законодателства ред и
условия не следва да бъдат по-неблагоприятни от тези относно сходни съдебни
производства по вътрешното право (принцип на равностойност) или да бъдат уредени по
начин, който прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на
правата, предоставени от общностния правов ред (принцип на ефективност) - така в
решение от 26.10.2006 г. по дело C- 168/05,Mostaza Claro, т. 24; решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела C- 224/19 и C259/19, т. 83; решение от 22.04.2021 г. по дело C-485/19, т. 52.
СЕС приема, че противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен
характер, предявени от потребител с цел претендиране на права, черпени от Директива
93/13, само по себе си не противоречи на принципа на ефективност, стига прилагането му на
практика да не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени с тази директива (така в решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/19
и C-782/19, т. 40; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C- 14 259/19, т. 92;
решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/21, т. 27). Счетено е, че давностен срок може да бъде
съвместим с принципа на ефективност, ако потребителят е имал възможност да узнае за
правата си, преди този срок да започне или да изтече (в този смисъл решение от 10.06.2021 г.
по съединени дела С-776/19 и С- 782/19, т. 46; решение от 09.07.2020 г. по съединени дела С-
698/18 и С-699/18, т. 67; решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С- 224/19 и С-259/19, т.
91). В решение от 25.04.2024 г. по дело С-484/21, т. 32-35, и решение от 25.04.2024 г. по дело
С-561/21 на СЕС, т. 36-38, са дадени разяснения, че давностният срок по реституционни
претенции, който започва да тече от датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е
установена неравноправността на съответната договорна клауза в потребителския договор и
е обявена нищожността й, е съвместим с принципа на ефективност, тъй като потребителят
има възможност да се запознае с правата си, преди този срок да започне да тече или да
изтече, като продавачът/доставчикът си запазва възможността да докаже, че потребителят е
15
знаел или разумно е можел да знае за неравноправността й, преди да бъде постановен такъв
съдебен акт. В същия смисъл е и даденото от СЕС тълкуване с оглед принципа на правна
сигурност в т. 39-42 и в т. 1 от диспозитива на решение от 25.04.2024 г. по дело С-561/21.
Това разрешение е възприето от касационната инстанция в Решение № 106/15.07.2024 г. по т.
д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., според което началният момент, от който тече
5-годишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от
приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът
на получаване на сумата при начална липса на основание (т. 7 от ППВС № 1/79 г.), при
условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за
неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при
липса на така посоченото условие - моментът на осъществяването му.
Преценката за това е конкретна въз основа на установените по делото обстоятелства.
В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е обявена за
нищожна като неравноправната клауза, към датата на влизане в сила на решението
потребителят със сигурност е узнал за правата си, като това не лишава от възможност
продавачът/ доставчикът да докаже, че потребител е знаел или разумно е можел да узнае за
това обстоятелство преди този момент. ".
Като възприема изцяло така цитираната практика на СЕС и ВКС и като извърши
конкретна преценка на фактите по настоящото дело, съдът намира следното:
Анализа на горецитираната съдебна практика налага извода, че противопоставянето
на възражение за изтекъл давностен срок на исковете връщане на надплатени суми,
предявени от потребител с цел претендиране на права, черпени от Директива 93/13, само по
себе си не противоречи на принципа на ефективност, но следва при разглеждане на такова
възражение съдът да съобрази, че прилагането му не трябва да прави невъзможно или
прекомерно трудно упражняването на потребителските права по директивата. Решаваща за
преценката дали съответният национален правен режим осигурява подходящи и ефективни
мерки за осигуряване на потребителската защита от неравноправни клаузи е не толкова
продължителността на давностния срок /тя обичайно е определена със закон и
предварително известна на страните, поради което принципно е достатъчна за организация
на защитата им/, колкото моментът, от който тече давността. Предвид обстоятелството, че
потребителят е в положение на по-слабата икономически страна от гледна точна
възможността за преговори и информираност, следва да се приеме, че релевантен е
моментът, в който потребителят е знаел или разумно е можел да си даде сметка за
неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, като
определянето на този момент е въпрос на конкретна преценка, въз основа на конкретните
обстоятелства по делото. Следва да се определи моментът, към който потребителят е могъл
да оцени неравноправността на договорната клауза или да узнае за нейната
неравноправност, за да упражни правата си.
В свое становище от 28.04.2025г. ищцата твърди, че е узнала за възможността за
наличие за неравноправни клаузи, след като в интернет и пресата е публикуван коментар на
16
Решение на ВКС от 26.11.2024 г. по т.д. № 1060/2022 I-во. Т.О. на ВКС.
В решение от 08.05.2022 г. по съединени дела С-80/21-С-82/21 СЕС е посочил, че
давностният срок може да е съвместим с принципа за ефективност - ако потребителят е имал
възможност да узнае за правата си преди този срок да започне да тече или да изтече. В
настоящия случай, посоченият принцип е спазен, доколкото се приема, че давностният срок
е започнал да тече от момента, в който по делото има данни потребителят да се е позовал на
неравноправността на процесните клаузи пред съд, а именно - датата на исковата молба от
18.12.2024 г. Следва да се прецени, че към този момент потребителят е знаел или поне е
твърдял, че процесният договор съдържа нищожни като неравноправни клаузи и е поискал
от съда прогласяване на тяхната нищожност. Ето защо следва да се приеме, че петгодишната
погасителна давност е започнала да тече на 18.12.2024 г., като дори и до постановяване на
настоящото решение, същата не е изтекла.
По разноските:
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищцата Н. И.. На ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер на 8547,71 лева,
от които 3697,71 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. за заплатен депозит за изготвяне на
съдебно-икономическа експертиза и 4650лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по
приложения договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024г.
Водим от горното, Вски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за ипотечен кредит № 39/16.03.2006 г., сключен
между Н. Д. И. с ЕГН: ********** и „***“ АД, ЕИК: ***, в качеството й на универсален
правоприемник на „***“ АД на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1-во ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК: ***, правоприемник на "***" АД, на основание чл. 55, ал.
1, предл.1 ЗЗД да заплати на Н. Д. И. с ЕГН: ********** сумите, както следва: 29 594,29 лв.-
договорна лихва; 12 178,25 лв. - курсови разлики от увеличението на курса на швейцарски
франк към лева, 1886,28 лв. - такси и комисионни по обслужване на кредита, получени без
основание през периода 17.03.2006г. до 15.03.2016г. по нищожен Договор за ипотечен
кредит № 39/16.03.2006 г.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК: ***, да заплати на Н. Д. И. с ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 8547,71 лева – разноски за производството
17
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
18