№ 8657
гр. С., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110164452 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК ***********, с която е предявен отрицателен установителен иск
за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ищеца, че ответниците /фирма/, ЕИК
*********** - взискател по изпълнително дело № 20147810400904, и /фирма/,
ЕИК ************ - длъжник по посоченото изпълнително дело, не са
собственици на сграда с идентификатор *********** по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1840/20.07.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: /адрес/ (бул. “********”) - след ул.
************, със застроена площ от 135 кв.м., състояща се от търговска зала,
склад и сервизно помещение, заедно с мястото, в което е построена сградата,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м.,
нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния план на гр. С.,
местност ***********.
Ищецът /фирма/ твърди в исковата молба, че на 21.06.2023 г. в складова
база **********, находяща се в гр. С., бул. “********” ****, се явили група
лица, сред които и Р. А. - помощник на ЧСИ Г.Д., като последният заявил пред
служител на ищцовото дружество, че предстои да бъде извършен въвод във
владение в склад на ищеца, който е бил продаден от ЧСИ. Ищецът по-късно
бил уведомен от ЧСИ, че въводът ще бъде извършен на сграда с
идентификатор *********** по КККР, заедно с мястото, в което е построена
сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161. Ищецът
1
установил, че с Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в том
33, акт № 26 от 21.03.2015 г., ЧСИ Г.Д. е възложил процесния имот, за който е
била вписана ипотека, на /фирма/ - взискател по изпълнително дело №
20147810400904, с длъжник /фирма/. Ищецът оспорва публичната продан,
извършена от ЧСИ Г.Д. на 24.10.2014 г.
Навежда твърдения, че продаденият недвижим имот не съществува
реално, а дори и да съществува, то същият не принадлежи на длъжника
/фирма/, като поддържа, че негов собственик е ищцовото дружество, тъй като
представлява част от поземлен имот с идентификатор ***********. Твърди, че
сградата, продадена от ЧСИ, вероятно е част от сграда с идентификатор
***********.6, в която посочва, че няма такова обособено помещение, няма
други сервизни помещения и няма други граници, освен тези на цялата сграда,
а още по-малко такива, които да отговарят на описанието, дадено в
постановлението за възлагане.
Поддържа, че посочените поземлен имот и сграда са придобити от
ищцовото дружество на 26.06.2003 г. чрез апортна вноска, извършена от
/фирма/, след което собствеността не е прехвърляна на трети лица, като
ищецът ги владее и ползва несмущавано и до днес. При изложените
съображения счита, че изпълнението е насочено върху имот, който не
принадлежи на длъжника по изпълнителното дело. При евентуалност, ако
длъжникът е представител титул за собственост по изпълнителното дело,
ищецът твърди да е придобил собствеността върху процесния имот по
давност, като посочва, че давностният срок е изтекъл преди извършване на
публичната продан.
Ищецът твърди, че недвижим имот с пл. № 166, в който се намира
процесният недвижим имот, е нанесен в кадастъра като поземлен имот с
идентификатор **********, при посочени собственици – /фирма/ и /фирма/,
при липса на данни за носителите на други вещни права.
Посочва, че за установяване на идентичността на имотите е издадено
съответното удостоверение, от което се установява, че имот № 2757.166 в
документи по скица на ПИ, издадена от СГКК – С., е идентичен с част от имот
№ 000152 по картата на възстановена собствена собственост на землището на
с. В., ЕКАТТЕ *******, община “В.”. Твърди, че впоследствие Поземлен имот
с идентификатор ********** е разделен на три имота с идентификатори
*****************, **************** и ***********, като посочва, че в
скиците на поземлените имоти като собственик фигурира единствено
ищцовото дружество. Не на последно място, посочва, че складовете са
едноплощови /без вътрешни преградни стени/, като в тази връзка поддържа, че
процесният склад, който ЧСИ твърди да е продал, никога не е съществувал и
към момента не съществува като самостоятелен обект. Според ищеца
процесният склад представлява част от сграда с идентификатор
***********.6, в която посочва, че няма такова обособено помещение, няма
други сервизни помещения и няма други граници, освен тези на цялата сграда,
2
а още по-малко такива, които да отговарят на описанието, дадено в
постановлението за възлагане. Счита, че публичната продан е нищожна само
на посоченото основание /липса на предмет/. Твърди, че дори складът да
съществуваше като самостоятелен обект на правото на собственост и
длъжникът по изпълнителното дело да разполагаше с документ за
собственост, а ищецът – не, то имотът е придобит от ищцовото дружество с
непрекъснато и несмущавано владение, продължило повече от 10 години.
Моли съда да признае за установено, че процесната сграда с
идентификатор *********** по КККР не е била собственост на длъжника по
изпълнително дело № 20147810400904 /фирма/, съответно не е станала
собственост на взискателя по изпълнителното дело /фирма/. При
евентуалност, ако длъжникът е представил титул за собственост по
изпълнителното дело, ищецът твърди да е придобил собствеността върху
процесния имот по давност чрез непрекъснато и несмущавано владение,
продължило повече от 10 години, като посочва, че давностният срок е изтекъл
преди извършване на публичната продан. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
/фирма/. Счита предявения иск за недопустим по подробно изложени в
отговора съображения - недопустимо оспорване на извършената публична
продан, приключило принудително изпълнение върху спорния актив, липса на
активна легитимация за предявяване на иска. Оспорва предявения иск като
неоснователен.
Поддържа, че длъжникът по изпълнителното дело е бил собственик на
процесния имот, като посочва, че го е придобил на 11.11.2003 г. по силата на
нотариален акт за собственост № 133, том II, рег. № 7366, нот. дело №
314/2003 г. на нотариус В. Г., вписана в НК под № 340, вписан в Служба по
вписванията на 11.11.2003 г. Поддържа, че за съставяне на нотариалния акт
пред нотариуса са били представени надлежно документите, удостоверяващи
правото на собственост на дружеството.Твърди, че нотариалният акт от
11.11.2003 г. е вписан по-рано от акта, с който ищецът се легитимира като
собственик - 18.11.2003 г. Твърди, че от документа за собственост на
ищцовото дружество не става ясно да е придобило собствеността именно
върху процесния имот, като твърди, че предмет на акта е складова база
**********, представляваща поземлен имот, ведно с 20 бр. сгради върху него.
Твърди, че към момента върху поземления имот, придобит от ищеца,
впоследствие разделен на повече от един имот, са построени повече от 20
склада.
Поддържа, че /фирма/ - длъжник по изпълнителното дело е придобило
собствеността върху процесния имот - сграда, ведно с прилежащия й поземлен
имот, като е било собственик до 2015 г., когато е влязло в сила
постановлението за възлагане на имота на /фирма/. В случай, че съдът приеме,
че е налице конкуренция на права съгласно нотариалните актове на ищцовото
дружество и на /фирма/, твърди изтекла в полза на второто дружество
3
придобивна давност - от 11.11.2003 г. до 31.01.2015 г.
Посочва, че върху процесния имот е била учредена договорна ипотека в
полза на /фирма/, като впоследствие на 15.08.2014 г. върху имота е наложена
възбрана, след което е придобит от банката на публична продан. Счита, че
ищецът не доказва да е придобил процесния имот чрез давностно владение от
2003 г., като посочва, че преди извършване на публичната продан собственик е
било /фирма/.
Посочва, че върху процесния имот е била учредена договорна ипотека в
полза на /фирма/, като впоследствие на 15.08.2014 г. върху имота е наложена
възбрана, след което е придобит от банката на публична продан. Счита, че
ищецът не доказва да е придобил процесния имот чрез давностно владение от
2003 г., като посочва, че преди извършване на публичната продан собственик е
било /фирма/.
Твърди, че публичната продан се е състояла от24.10.2014 г. до 24.11.2014
г., като постановлението за възлагане е влязло в сила на 31.01.2015 г., а на
11.02.2015 г. е издаден документ за продажба на недвижимия имот по реда на
чл. 83, ал. 1 ППЗДДС. Твърди, че след придобиване на имота е подал данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като от тогава до сега са заплащани надлежно
и без прекъсване дължимите данъци и такси. Навежда твърдения, че от
влизане в сила на постановлението за възлагане упражнява собственическите
си права върху имота и манифестира владението си върху него /период по-
дълъг от пет години/. Релевира възражение във връзка с позоваването от
страна на ищеца на придобивна давност. Посочва, че дори ищецът да твърди,
че владее имота от момента на влизане в сила на постановлението за
възлагане, то не е изтекъл срок от 10 години, за да придобие собствеността.
Счита за недоказано твърдението на ищеца, че е собственик на процесния
имот.
Признава, че процесният имот представлява част от големия парцел,
собственост на ищеца, но твърди, че е самостоятелен имот с индивидуален
идентификатор и с отделна собственост - неговата. Счита претенцията за
неоснователна, а твърденията - за недоказани. Моли съда да остави исковата
молба без разглеждане като недопустима и да прекрати производството. В
случай, че счете същата за допустима, моли да постанови решение, с което да
отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът /фирма/ не е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право и формулираният петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация
4
по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По предявения иск в тежест на ответниците е да установят, че
ответникът /фирма/ е бил, съответно, че ответникът /фирма/ е собственик на
спорния недвижим имот - сграда с идентификатор *********** по КККР,
одобрени със Заповед РД- 1840/20.07.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес: /адрес/
(бул. “********”) - след ул. ************, със ЗП 135 кв.м., състоящ се от
търговска зала, склад и сервизно помещение, заедно с мястото, в което е
построена сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият
с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния
план на гр. С., местност ***********, на заявеното основание
/правопораждащ правото на собственост върху процесния имот фактически
състав/.
В тежест на ответника /фирма/ е да докаже своите възражения и
фактите, на които основава изгодни за себе си последици, включително да
докаже предпоставките за придобиване на собствеността върху имота по
давност през конкретния период от време (респективно да установи и правата
на праводателя си), а именно: упражняване на фактическата власт върху имота
с намерение за своене, както и явно, спокойно и непрекъснато владение на
имота за период от поне десет години, считано от началната дата на
установяване на владението.
По допустимостта на иска:
Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва или смущава от ответника с фактически или правни
действия; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, а имено ищецът
навежда твърдения за притежавано от него право на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР, както и върху
построените върху него сгради, вкл. и сграда № 6 в нейната цялост. Твърди, че
процесният склад № *********** (заедно с прилежщия към него терен) не е
самостоятелен обект, а представлява необособена част от склад № 6 и
следователно също е негова собственост. Това твърдяно от ищеца право на
собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника
************ чрез правни и фактически действия, а именно – чрез опит да
бъде извършен в негова полза въвод във владение.
Ето защо съдът намира, че е налице правен интерес за ищеца да предяви
отрицателен установителен иск, с който да отрече претенциите на
ответниците, които са пречка да реализира в пълна степен собственото си
право. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим.
5
По основателността на иска:
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за
собственост № 133 от 11.11.2003 г., том II, рег. № 7366, нот. дело № 314/2003
година на нотариус В. Г., рег. № 340, с район на действие СРС, вписан в
имотния регистър на същата дата, съгласно който процесният неурегулиран
поземлен имот № 161, целият с площ от 242 кв.м., нанесен в кадастрален лист
№ А-7-4-В по кадастралния план на гр. С., местност *********** заедно със
сграда със ЗП 135 кв. м., построена в него и с идентификатор *********** по
КККР, с адрес /адрес/ (бул. “********”) - след ул. ************, са били
предмет на апорт на непарична вноска в капитала на /фирма/ (с универсален
правоприемик ответника /фирма/), извършена от /фирма/.
По делото са приети Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 54 от 16.11.2012 г., том III, рег. № 15489, дело № 389 от 2012 г. на нотариус
В.И., № 271 с кантора в гр. С.; Постановление за възлагане на недвижим имот
от 16.12.2014 г., вписано в том 33, акт № 26 от 21.03.2015 г. и Документ за
продажба на недвижим имот по чл. 83, ал. 1 ППЗДДС от 11.02.2015 г. От тези
доказателства се установява, че процесният недвижим имот е бил ипотекиран
през 2012 г. от /фирма/ в полза на ************ АД, което дружество го е
придобило на публична продан, като постановлението за възлагане е влязло в
сила на 31.01.2015 г. и на 11.02.2015 г. е издаден документ за продажба на
недвижимия имот.
По делото е представен и Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит чрез апорт № 185 от 18.11.2003 г., том V, рег. №
8259, дело 873 от 2003 г., на нотариус Мариела Калоянова с № 200 и район на
действие СРС, както и Акт за общинска собственост № 1615, според които ПИ
№ *********** (част от имот № 166) заедно с построени в него 20 броя
складове, намиращ се на адрес гр. С., местност ***********, бул.
*********** (****), е бил апортиран като непарична вноска в капитала
/фирма/.
Представени са скици на поземлени имоти, издадени от службата по
геодезия, картография и кадастър: № 23995/17.04.2912 г.; № 15-499645-
11.05.2023 г.; № 15-1414489-05.12.2022 г.; копие от кадастрална карта с данни
от КРНИ и скица на сграда с идентификатор ***********. Видно от тях
процесният недвижим имот с идентификатор *********** фигурира в
кадастралната карта на р-н В., гр. С. като самостоятелен обект – склад, който
граничи на запад със сграда № *******.27.57.2629.6 – склад, принадлежащ на
ищеца, на север - с процесния имот № 161 или ПИ ***************, а на юг и
на изток – с ПИ № ***********, част от ПИ № 166 - също собственост на
ищеца.
Следователно, съгласно кадастралната карта процесният имот № 161 с
построения в него склад № 161.1. е вътрешна част от поземлен имот ПИ №
***********, който е собственост на ищеца. Той е съседен на склад №
***********.6, също собственост на ищеца, като двата делят обща стена.
6
Съгласно представените нотариални актове и кадастрални скици двата имота
са различни и самостоятелни един от друг.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като логично, обосновано и безпристрастно
изготвено. От заключението и приложенията към него се установява, че
въпреки данните от кадастъра за процесния склад и прилежащия към него
поземлен имот № 161, в момента на място в парцела съществува само една
сграда с метална конструкция с площ около 600 кв. м. Нанесените в КККР
сгради – склад на ищеца *******.27572629.6 и склад ***********, чието
право на собственост се претендира от ответника, в действителност не
съществуват като самостоятелни сгради и няма данни да са съществували като
такива. Поземлен имот с идентификатор ***************, прилежащ към
процесния склад също не съществува към момента като самостоятелен имот с
оградени или обозначени на терен граници. Въпреки това, от заключението и
сателитните снимки в Приложение № 6 към него се установява, че към месец
март 2003 г. е съществувала ограда, съвпадаща по местоположение с
границата на ПИ № 161. Вещото лице посочва, че тази ограда не фигурира в
последващи сателитни снимки, като според него тя е била премахната между
м. март 2003 г. и м. юни 2005 г.
В поясненията си пред съда в открито заседание, които съдът кредитира,
вещото лице заявява, че не е установило пристрояване или дострояване на
склада на ищеца, отговарящо на имот 161.1, както и че такова не е възможно с
оглед конструкцията на сградата. Няма следи от преустройство, като складът
на ищеца представлява едно голямо помещение без преградни стени и без
санитарен възел.
По делото са приобщени гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Й.П.З., който работи като организатор на охраната в складовата
база от 03.01.2008 г. Той споделя, че не знае представители на /фирма/ и
************ АД да са идвали в базата или да са предявявали собственически
претенции към нея до 2023 г., когато ЧСИ е искал да осъществи въвод във
владение. Посочва, че ищецът е отдал под наем целия склад № ***********.6
на дружеството /фирма/ преди повече от две години. Преди него е имало
други наематели. Твърди, че проверява всеки ден дали складовете са
заключени. Потвърждава, че в процесния склад няма нито тоалетна, нито
преградна стена. Твърди, че той се ползва за търговска дейност, като от него
може да се пазарува на едро и дребно.
Приети са платежни нареждания и справки от СО, удостоверяващи
плащането на данъци и такси и от двете страни за имотите, за които твърдят
право на собственост.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното по предявените искове:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално
7
допустим.
Видно е от приложените по делото Нотариален акт № 185 от 18.11.2003
г., том V, рег. № 8259, дело 873 от 2003 г., Постановление за възлагане на
недвижим имот, вписано в том 33, акт № 26 от 21.03.2015 г. и Документ за
продажба на недвижим имот по чл. 83, ал. 1 ППЗДДС от 11.02.2015 г., че
ответникът ************ АД е придобил на публична продан право на
собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор №
***************, както и върху построената върху него сграда № 1, считано
от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане – 31.01.2025 г.
От заключението на приетата и изслушана по делото СТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че недвижимият имот – сграда с №
***********. понастоящем не съществува като самостоятелен обект. Не се
доказа по делото, че такава сграда е съществувала към момента на
придобиването от /фирма/, нито от ************ АД до настоящия момент.
Единствената сграда, видна на място в момента, както и на приложените
сателитни снимки на обекта от 2000 г. до м. март 2003 г., е склад №
***********.6, който, съгласно представения по делото Нотариален акт № 185
от 18.11.2003 г., том V, рег. № 8259, дело 873 от 2003 г., принадлежи на ищеца.
Следователно, съдът приема, че към момента на придобиването на право
на собственост от страна на /фирма/ върху сграда № ***********, тя не е била
реално обособена и не е била годен обект на правото на собственост.
В тази връзка съгласно ТР № 3 от 28.06.2014 г. по т.д. № 3 от 2014 г.
ОСГТК, ако при сключване на разпоредителната сделка с реално определени
части от недвижим имот, те не са били фактически обособени, но е било
възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект съобразно
изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не
е нищожен поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1
ЗЗД.
Договорът би бил нищожен на това основание само ако съществува
фактическа или правна невъзможност за обособяване на обекта, т.е. ако към
момента на сключване на сделката не съществува фактическа възможност
имотът да възникне самостоятелно и/или има непреодолима правна пречка да
бъдат спазени административните изисквания за обособяването му, вкл.
приемане на инвестиционен проект, когато такъв е изискуем по закон.
В настоящия случай не се установява да е била налице фактическа или
правна невъзможност за обособяване съгласно приложимите строителни
изисквания на сграда № *********** от склад № ***********.6 към момента
на придобиване на правото на собственост от /фирма/. Поради това не може да
се приеме, че сделката е изначално нищожна.
Както е пояснено обаче в цитираното ТР № 3/2014 г. ОСГТК,
фактическото и правно обособяване съгласно приложимите строителни
правила и норми е елемент от фактическия състав на придобиването на
8
правото на собственост върху имота, като законът не определя поредност
между сключването на сделката и спазването на изискванията за
самостоятелен обект на право на собственост. Без осъществяването на всички
фактически и административни процедури по обособяването на реално
определената част от имота, сделката е действителна, но вещният ефект не
може да настъпи.
Тъй като процесният склад № *********** не се установява да е бил
обособен фактически от склад № 9 и не са налице книжа, удостоверяващи
спазването на изискванията на устройствените закони към нито един момент
от м. ноември 2003 г. насам, съдът приема, че макар и действителен,
вещнопрехвърлителният ефект на апорта на този имот в капитала на /фирма/
не е настъпил и дружеството не е придобило право на собственост върху
процесния склад от /фирма/.
Следователно и ************ АД не може да придобие чрез публична продан
правото на собственост върху имота от несобственик. Публичната продан е
деривативно придобивно основание, поради което тя може да прехвърли
правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжникът е негов
собственик (Решение № 365 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г., I г.
о., ГК). В изпълнение на принципа от римското право, че никой не може да
прехвърли право, което няма, в настоящия случай проданта не е породила
вещнопрехвърлителния си ефект. Тя обаче не е нищожна, тъй като съгласно
действащото законодателство прехвърлянето на чужда вещ не е
недействително, а единствено непротивопоставимо на действителния
собственик и другите лица с права върху имота.
Горните изводи не се разколебават от обсъдените по делото отразявания
в кадастъра, според които процесният склад е реално обособен и
самостоятелен и негов собственик е бил /фирма/, съотв. в последствие такъв е
станал ************ АД. Кадастърът не доказва и не създава вещни права, а
само отразява такива (т.4 ТР № 8/2014 г. ОСГК на ВКС; Решение № 173 от
07.04.2010 г. по гр. д. № 527/2009 II г.о. на ВКС). Той не може да установи и че
даден имот е обособен фактически и правно, когато се докаже, че това в
действителност не е така. Когато вписванията в кадастъра не отговарят на
обективната действителност, както е в настоящия случай, съдът е длъжен да
не го взима предвид, а да се съобрази с действителното правно положение,
определено от правото на собственост.
По отношение на поземлен имот № ***************, съдът приема с
оглед на събраните по делото доказателства, че той представлява обособен
обект на правото на собственост, въпреки че към момента той не е ограден
или по друг начин видимо обособен от имот № ***********.
9
Както е посочено в задължителните указания на т. 2 от Тълкувателно
решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., за да бъде разграничен
един поземлен имот от друг, не е нужно границите му да бъдат нанесени
материално чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или дори чрез
нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта, а е
достатъчно един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат
определени. В настоящия случай в нотариален акт за собственост № 133 от
11.11.2003, се посочва като предмет на апорт в капитала на /фирма/ -
неурегулиран поземлен имот № 161, като се дефинират неговите граници при
съседи от всички страни – имот № 166 с нов идентификатор № ***********,
собственост на ищеца. Тъй като процесният поземлен имот е надлежно
обособен от съседните му имоти чрез дефинирането на границите му в
посочения нотариален акт, той следва да се счита за самостоятелен обект на
правото на собственост. Като такъв, по отношение на него апортът е породил
вещнопрехвърлително действие и на 11.11.2003 г. негов собственик е станал
/фирма/. В последствие имотът е придобит от ************ АД на публична
продан с влизането в сила на постановлението за възлагане на 31.01.2015 г.
По делото се установи, че процесният поземлен имот №
***************. е придобит по давност на основание чл. 79 ЗС, вр. чл. 68 ЗС
от ищеца /фирма/, чрез упражняване на явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт върху имота в продължение на повече от 15 години.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево
изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл. 69 от ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
10
От приетите по делото свидетелски показания се установява, че ищецът
е упражнявал фактическа власт върху процесния поземлен имот през цялата
продължителност на трудовото правоотношение на свидетеля, а именно – от
3.01.2008 година до днес. Ищецът го е ползвал по предназначение лично за
извършване на търговската си дейност през този период.
Владението му е смутено чак на 21.06.2023 г., когато е бил уведомен за
предстоящ въвод във владение в полза на ответника ************ АД, което
изпълнително действие е прекъснало давността на основание чл. 116, б. „в“
ЗЗД. Предходните изпълнителни действия, извършени от ************ АД не
могат да прекъснат придобивната давност по отношение на ищеца, тъй като
той не е бил страна в изпълнителното производство срещу /фирма/.
Прекъсването на давността по чл. 116, ал. 1 б. „в“ ЗЗД може да се осъществи
само срещу длъжника в изпълнителния процес. Спрямо трети лица,
упражняващи владение върху имота, предмет на принудително изпълнение,
давността се прекъсва с въвода във владение или с опита да бъде извършен
такъв.
Следователно между доказаното начало на фактическата власт на ищеца
върху процесния имот през 2008 г. и съобщението за въвода са изтекли повече
от 15 години. Така първият елемент от фактическия състав на придобивната
давност, а именно непрекъснато владение в продължение на повече от 5, респ.
10 години, е налице.
Съгласно чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Тъй като тази презумпция не бе оборена в хода
на настоящото производство, следва да се приеме, че ищецът е владял
процесния недвижим имот като свой за посочения по-горе период.
От представената справка от СО е видно, че ищецът е плащал местни
данъци и такси за имота поне от 2011 г. Плащането на данъците и таксите за
имота само по себе си не доказва намерение за своене, но в случая е една
допълнителна индиция, която в съвкупност с останалите доказателства по
делото потвърждава владелческото качество на ищеца.
Същевременно ответникът ************ АД не доказа при условията
на пълно и главно доказване, че е владял имота след придобиването му на
публична продан през 2015 г. Както бе посочено по-горе, плащането на
данъци и такси за недвижим имот, при липсата на други доказателства за
упражняване на фактическа власт и намерение за своене на имота, не може да
установи владение. Същото важи и за вписването на титуляра на право на
11
собственост в кадастъра – то не е от естеството да докаже упражняването на
владение. Ответникът ************ АД не е представил никакви
доказателства, че е упражнявал фактическа власт върху имота съгласно чл. 68,
ал. 1 ЗС, поради което не може да се приеме, че са налице предпоставките на
чл. 79 ЗС за придобиването му по давност. Не се доказа по делото и неговият
праводател /фирма/ изобщо да е упражнявал фактическа власт върху имота от
придобиването му през 2003 г. до влизането в сила на постановлението за
възлагане в началото на 2015 г.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът /фирма/ не
е придобил на основание апорт право на собственост върху процесния склад
№ ***********, поради което собствеността не е преминала посредством
публична продан към ************ АД. Макар и ************ АД да е
придобило право на собственост върху поземлен имот № ***********, то е
изгубило това право, тъй като то е придобито от ищеца по давност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, които се дължат по равно от всеки един от ответниците. Видно
от ангажираните по делото доказателства ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 261.59 лв., държавна такса за вписване на исковата
молба – 29,50, депозит за СТЕ - 300 лв. и такса за издаване на удостоверения –
15 лв. – общо 606.09 лв. На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи за това.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление – /адрес/, представлявано
от С.В. – изпълнителен директор, отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление – /адрес/, представлявано
от изп. директори М.С. и С.М., и ответникът /фирма/, ЕИК ************ със
12
седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от Ж.Р.Ш., че
ответникът /фирма/, ЕИК ************ не е собственик на сграда с
идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-1840/20.07.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: /адрес/ (бул. “********”) - след ул. ************,
със застроена площ от 135 кв.м., заедно с мястото, в което е построена
сградата, съставляващо неурегулиран поземлен имот № 161, целият с площ от
242 кв.м., нанесен в кадастрален лист № А-7-4-В по кадастралния план на гр.
С., местност ***********, както и приобретателят /фирма/, ЕИК ***********
не е собственик на сграда с идентификатор *********** по КККР заедно с
мястото, в което е построена сградата, съставляващо неурегулиран поземлен
имот № 161.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление – /адрес/, представлявано от изп. директори М.С. и С.М. да
заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление –
/адрес/, представлявано от С.В. – изпълнителен директор, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски в размер на 303.45 лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************ със седалище и адрес на
управление в /адрес/, представлявано от Ж.Р.Ш. да заплати на /фирма/, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление – /адрес/, представлявано
от С.В. – изпълнителен директор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
размер на 303.45 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13