№ 628
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Н. Д. Д.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100602630 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 142 от 19.03.2024 г., постановена от Софийски районен съд,
НО, 95-ти състав, по НОХД № 1492/2023 г., съдът е признал подсъдимия М.
О. Н. за виновен в това, че:
На 01.07.2020 г., в гр. Нови Искър, в парк в кв. „Курило“, причинил на
Б.К.И. средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с крак в гърдите, в
следствие на което И. паднал на земята, като при падането се подпрял с лявата
ръка на земята, като телесната повреда се изразява в счупване на основната
фаланга на палеца на лявата ръка, което причинило на Б.К.И. трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за период, по-голям от 30
/тридесет/ дни - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което е на
основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложил наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА
На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така
определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за изпитателния срок
от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът е
осъдил подсъдимия М. О. Н. да заплати по сметка на СДВР сумата от 432,30
лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза на
процеса, както и сумата от 120,00 лева по сметка на СРС - разноски в
съдебната фаза на производството.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия М.
О. Н., чрез неговия упълномощен защитник адвокат Г. Г.- САК, в която се
прави искане присъдата на Софийски районен съд да бъде отменена. Сочи се,
че присъдата почива на предположения, доколкото липсвали преки и
безспорни доказателства за вината на подсъдимия. Защитата прави разбор на
доказателствата, като счита, че от тях не може да се докаже повдигнатото
срещу Н. обвинение. Адвокатът подчертава, че в присъдата не е посочен
часът, в който се твърди да е извършено деянието, като в обвинителния акт
било посочено, че това е станало около 21.00ч., докато от свидетелските
показания се установява, че сблъсък между пострадалия и подсъдимия е
имало на същата дата – 01.07.2020г., но около 16.00 -17.00 ч. Защитата оспорва
и приетата от Софийски районен съд съдебномедицинска експертиза, като
сочи, че тя е била назначена по досъдебното производство на 23.10.2020 г. и
изготвена на същия ден, а телесните увреждания имат характера на леки
телесни повреди. Защитата твърди и допуснати съществени процесуални
нарушения, както и такива на материалния закон, поради което счита
присъдата на Софийски районен съд за изцяло неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, постановена при липсата на обективност и недостатъчна
преценка на приложените по делото доказателства, поради което отново се
прави искане за отмяната й и признаване на подсъдимия за невиновен. В
жалбата се прави искане за допускане на повторна съдебномедицинска
експертиза с посочени задачи.
Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба, в което се излагат
доводи, че Софийски районен съд е извел неправилни изводи по отношение на
механизма на престъпното деяние, като прави разбор на доказателствата в
тази насока. Защитата прави извод, че Софийски районен съд не е установил
правилно времето и мястото, на което са се състояли инкриминираните
събития, като в мотивите бил посочен времеви диапазон между 16.00 и 21.00
ч.. Не бил установен характерът на увреждането, както и кой пръв е започнал
сбиването. В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия и
назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза.
2
В разпоредително заседание от 08.05.2024 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба, намери, че за
правилното му изясняване не се налага разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещите лица, като по отношение на доказателствените искания, съдът сочи, че
ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване на страните.
В открито съдебно заседание от 19.06.2024 г. пред въззивната инстанция
се явяват подсъдимият и неговия защитник, както и представител на
Софийска градска прокуратура. След изслушване на страните, съдът допуска
и назначава повторна съдебномедицинска експертиза на пострадалия Б.И..
В открито съдебно заседание от 25.09.2024 г., въззивният съд прочита и
приема допуснатата съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество защитникът адвокат Г., поддържа изцяло изложеното
във въззивната жалба. Счита, че в мотивите си първоинстанционният съд не е
изяснил часът на нанесената телесна повреда, както и сочи, че не е установено
по безспорен и категоричен начин кой е бил причината за възникването на
този инцидент. Излага съображения за достоверността на възприетата от
първия съд фактическа обстановка, като обсъжда и обособява свидетелите в
две групи с противоречиви възприятия. Изтъква, че има съмнения
пострадалото лице да е посещавало медицински център в гр. Нови Искър,
както и изразява съмнение по отношение на характера на телесната повреда,
предвид посещението на спешен център „Пирогов“ чак на следващия след
деянието ден и премахването на гипса от пострадалото лице на двадесет и
петия ден, което сочи в противовес с така приетите експертизи. Защитникът
счита, че така установената телесна повреда на пострадалото лице е
вследствие на залитане при загуба на равновесие. Поради изложеното, моли
настоящия състав да отмени съдебния акт на първоинстанционния съд и да
постанови акт, с който да признае подсъдимия за невиновен.
Прокурорът намира, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна. Счита, че съдът е обсъдил подробно всички събрани
доказателства, като относно допуснатата и приета повторна
съдебномедицинска експертиза сочи, че същата не налага промяна на
заключението относно вида и характера на телесната повреда. Изтъква, че
мястото и времето на оказаната на пострадалия медицинска помощ не
променят механизма и характера на телесната повреда, поради което, моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият Н., поддържа казаното от неговия защитник и изразява
съжаление, че на мястото на деянието е нямало камери. В последната си дума,
моли да бъде признат за невиновен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението
към нея, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и
3
след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение
на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните
доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно
фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в
следното:
Подсъдимият М. О. Н. е роден е на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с
адрес: гр. Нови Искър, ул. *******, с ЕГН **********.
На 01.07.2020 г., за времето между 16,00 часа и 17,00 часа, пострадалият
Б.И. и свидетел Н.Д. се намирали пред павилион за пици, находящ се в гр.
Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“, където консумирали закупени от тях
пици. При това към тях приближил подсъдимият М. Н.. Свидетел Д. и
подсъдимият Н. се познавали от общи приятели. Свидетел Д. поздравила
подсъдимия и се обърнала с гръб към него, след което последният се загледал
към нея продължително време. Поради това пострадалият Б.И. попитал
подсъдимия защо я гледа. Подсъдимият Н. не дал отговор и си тръгнал.
След посещението си на горепосочения павилион, свидетелите Б.И. и
Н.Д. отишли в парк „Курило“, в гр. Нови Искър. Там седнали на пейка.
Подсъдимият Н. също се бил придвижил до посочения парк с автомобил,
заедно с негови приятели - свидетелите В.И. и Ц.К.. Той паркирал на
разстояние около 30 - 40 метра от парка и излязъл от автомобила, а
свидетелите В.И. и Ц.К. останали вътре. Подсъдимият Н. се насочил към
свидетелите Н.Д. и Б.И., като последните го видели. Още докато вървял към
свидетелите, подсъдимият извикал свидетел Б.И. да дойде при него и
пострадалият Б.И. станал и се приближил към подсъдимия. Това се случило в
началото на парка, на стълбище на входа. Когато двамата били в близост един
до друг, подсъдимият Н. нанесъл на свидетел Б.И. удар с крак в областта на
гърдите. Вследствие на удара свидетел Б.И. залитнал и паднал на земята, тъй
като мястото, на което се намирали, било стръмно и под наклон. При падането
пострадалият Б.И. се подпрял с лявата си ръка върху асфалтовата повърхност,
при което получил травматично увреждане на палеца. След като вече бил на
земята, подсъдимият Н. се надвесил над него и продължил да му нанася удари
с юмруци и крака по цялото тяло. Свидетел Б.И. се опитвал да се предпази,
при което двамата се сборичкали. Боричкането било прекратено от намесата
на две неустановени лица от женски пол, които се намирали в парка, както и
от свидетел Д., която викала и също опитвала да ги разтърве.
Свидетелите В.И. и Ц.К. наблюдавали случващото се от мястото, на което
били останали да чакат подсъдимия Н.. Те приближили едва след
преустановяване действията на подсъдимия, след което тримата се отправили
в неустановена посока.
След оттеглянето на подсъдимия и свидетелите В.И. и Ц.К., свидетел Д.
се обадила по телефона на свидетел И.С.. Последният живеел в близост.
Свидетел Д. го помолила да донесе лед, тъй като палецът на лявата ръка на
свидетел Б.И. бил подут и го болял. Не след дълго свидетел С. донесъл шише
със студена вода. При пристигането му, свидетел Д. и пострадалият Б.И. му
разказали за случилото се и тъй като свидетел С. познавал подсъдимия, му се
обадил по телефона. Двамата се уговорили се да се срещнат по-късно при
ресторант „Дружба“ в гр. Нови Искър. На място на уговорената среща
подсъдимият Н. пристигнал около 21,00 часа, заедно със свидетелите В.И. и
4
Ц.К., а свидетел И.С. бил придружен от свидетелите Б.И. и Н.Д..
Подсъдимият Н. и свидетел Б.И. провери разговор, в опит да изяснят
причините относно случилото се по-рано, след което всички се разделили.
Пострадалият Б.И., заедно със свидетелите Д. и С. отишли в спешния
кабинет в кв. „Кумарица“, гр. Нови Искър, с цел да бъде прегледан палецът на
ръката на свидетел Б.И., поради силната болка, която изпитвал. Там
медицинските лица съобщили на последния, че имат съмнение за счупена кост
и го насочили към УМБАЛСМП „Пирогов“. Поради това свидетел Б.И. се
прибрал се в дома си, от където заедно с майка му- С.А. отишли в
УМБАЛСМП „Пирогов“. Горното се случило на 02.07.2020 г., като около в
01,02 часа свидетел Б.И. бил приет и прегледан. При прегледа били различни
по вид телесни увреждания в областта на главата му, гърба, поясната област,
лактите, лявата предмишница, областта на коленете, както и счупване на
основната фаланга на първия пръст /палеца/ на лявата ръка. С оглед
констатираното счупване на палеца, му била поставена гипсова имобилизация,
която обхващала цялата ръка до лакътя.
На четиринадесетия ден от имобилизацията, пострадалият Б.И. посетил
УМБАЛСМП „Пирогов“ за извършване на контролен преглед. След
посочения преглед му е назначен последващ за премахване на поставената
имобилизация на пръста, а няколко дни пред последно назначения преглед,
свидетел Б.И. сам я премахнал, тъй като била отпусната.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена
съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице е, че
пострадалият Б.И. получил счупване на основната фаланга на палеца на
лявата ръка, което му причинило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за период по-голям от 30 /тридесет/ дни. Относно механизма на
получаване на травмата заключението на експертизата е, че счупването е в
резултат от едновременно усукване и натиск върху пръста и може да се
получи при описания от пострадалия инцидент. Относно останалите
констатирани телесни увреждания, вещото лице е приело, че са му причинили
болка и страдание и са получени при падане на терена.
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била възприета от
Софийски районен съд. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на
досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и заключения на способи на доказване – експертизи,
възприети и взети предвид и от настоящия съд, а именно:
Гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите:
Б.К.И., депозирани в хода на досъдебното производство /л.15- л.16 и л.22/,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2, пр.2 от НПК и тези, снети в с. з. на 03.10.2023 г. /л.159/гръб- л.161 от
съдебното производство пред СРС/; Н.Е. Д., депозирани в хода на досъдебното
производство /л. 18, л.21 и л.63/, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и снети в с.
з. на 20.06.2023 г. /л.80/гръб- л.82 от съдебното производство пред СРС/; И.Н.
С., депозирани в хода на досъдебното производство /л. 98/, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,
5
пр.2 от НПК и тези, снети в с. з. на 20.06.2023 г. /л.82/гръб-83 от съдебното
производство пред СРС/; В. В.И., снети в с. з. на 20.06.2023 г. /л.83/гръб- л.84
от съдебното производство пред СРС/; Ц.К.К., снети в с.з. от 20.06.2023 г.
/л.84/гръб- л.85 от съдебното производство пред СРС/ и обясненията на
подсъдимото лице М. О. Н.;
Писмени доказателствени средства - справка за съдимост на
подсъдимия /л. 35 от досъдебното производство/; медицинска документация за
извършен преглед, предоставена от УМБАЛСМП „Пирогов“ /л. 40- л.43 от
досъдебното производство и л.200- л.211 от съдебното производство пред
СРС/; справка от МЦ „XXXI“, гр. Нови Искър /л. 198-л. 199 от съдебното
производство пред СРС/; СМУ № 282.07/2020 г.; протокол за разпознаване на
лице /л. 23 от досъдебното производство/; извлечение от амбулаторна книга;
както и заключенията по извършените и приети по делото експертизи:
съдебномедицинска експертиза /л.28-л.32 от досъдебното производство/;
повторна съдебномедицинска експертиза /л.34-л.51 от въззивното съдебно
производство пред СГС/; съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
Н.Д. /л. 100-л.104 от досъдебното производство/.
Способи за доказване - съдебномедицинска експертиза /л.28-л.32 от
досъдебното производство/ и повторна съдебномедицинска експертиза /л.34-
л.51 от въззивното съдебно производство пред СГС/; съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на Н.Д. /л. 100-л.104 от досъдебното производство/.
Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени
доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, както и на
събраните такива в хода на въззивното съдебно следствие, като прецени, че
същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като споделя изцяло
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитане, обясненията на подсъдимото лице, приложените писмени
доказателства и доказателствени средства и използваните способи на
доказване – експертизи.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първия съд.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
6
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда, първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо, в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
При формиране на изводите си по фактите, Софийски районен съд
правилно е дал вяра на показанията на свидетел Б.И.. Настоящият съд, както и
първият, намира тези показания за вътрешно непротиворечиви, хармонични и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същите се отличават с устойчивост, като при съвкупния им анализ,
настоящият съд не установи съществени несъответствия в изложените
обстоятелства. Показанията на свидетеля в своята цялост и досежно
относимите към предмета на доказване факти изясняват, че на процесната
дата, в часовия диапазон между 16,00 часа и 21,00 часа, подсъдимият Н. е
видял свидетеля - първо пред заведение за бързо хранене, а след това в парк
„Курило“, където след удар от страна на подсъдимия към пострадалия Б.И.,
последният е паднал на земята, вследствие на което е получил счупване на
палеца на лявата ръка. Първият съд правилно е кредитирал показанията на
свидетел Б.И. досежно поводът за нанесената телесна повреда /без да бъде
провокиран от пострадалия/, часовия диапазон и мястото на извършването,
както и последващото поведение на свидетеля, а именно състоялата се среща
пред ресторант „Дружба“ и посещението на медицински център в гр. Нови
Искър и УМБАЛСМП „Пирогов“. Тези показания на свидетеля напълно
кореспондират с дадените показания от свидетел Д. и свидетел С., както и с
приетите по делото съдебномедицински експертизи и писмени доказателства -
документи от медицинските заведения. Относно твърдяното от свидетел Б.И.,
7
а именно, че е свалил гипса от пръста си преди изтичане на тридесетдневния
срок за неговото обездвижване, сочено от защитата на подсъдимия като
условие за недълга наложителност от обездвижване, а от там и неосъществена
средна телесна повреда, следва да се отбележи, че не субективните възприятия
и действия на пострадалото лице, определят характера на телесната повреда, а
медицинските заключения на вещите лица по така назначените
съдебномедицински експертизи. Именно последните говорят за механизма на
нанасяне на телесната повреда, както и за нейния характер.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно
кредитируемостта на показания на свидетел Н.Д.. Съдът намира, че
показанията на този свидетел са обективни и достоверни, тъй като същите
подробно и в логическа последователност разказват за нанесения от
подсъдимия удар с крак по свидетел Б.И., неговото падане и последващото
поведение и състояние - видимото състояние на палеца на лявата му ръка и
потърсената от него медицинска помощ.
От депозираните от тези двама свидетели показания, съдебният състав
прие за безспорно установено, че началото на физическия конфликт е било
дадено от подсъдимия Н., чрез нанасяне на удар с крак в областта на гърдите
на пострадалия Б.И., в резултат от който той залитнал и паднал назад,
респективно се подпрял с ръка, за да предпази главата си. Тези фактически
изводи съдът прави и съобразно корелацията им с писмените доказателства и
заключението на съдебномедицинската експертиза. Последната посочва
аналогичен възможен механизъм на получаване на констатираните у
пострадалия травматични увреждания с описаното от двамата свидетели, в
частност конкретното нараняване.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетел И.С.. Той не е присъствал
на случилите се в парка в кв. „Курило“ събития, но непосредствено след това е
възприел състоянието на пострадалия Б.И., в това число болката в пръста,
която изпитвал. Преценявайки показанията му като обективни и достоверни,
предвид липсата на лична заинтересованост, както и първия съд, настоящият
прецени, че депозираното от свидетел С. потвърждава, че травматичното
увреждане на палеца на лявата ръка на пострадалия Б.И. е настъпило в
резултат от удара, нанесен му в парка от подсъдимия Н. и последвалото
падане назад.
8
Изложеното от свидетел С. относно последвалата среща при ресторант
„Дружба“ между подсъдимия Н. и пострадалия Б.И. и придружаващите ги
лица, дава основание на настоящия съд да приеме за добросъвестно изложена
информация, отчитайки свидетеля като безпристрастен и познаващ и двете
страни по делото. Съобщеното от свидетел С. относно тази среща напълно
кореспондира с показанията на свидетелите Б.И. и Н.Д. и е в противовес със
съобщеното от свидетелите В.И. и Ц.К., които отричат да се е състояла такава
среща.
Съдът отчете декларираната от свидетелите Б.И., Д. и С. липса на спомен
относно някои детайли от процесните събития, която липса съдът отчита като
житейски обоснована и логична, предвид изминалия дълъг период от време.
Именно поради горното, настоящият съд счита, че правилно Софийски
районен съд е прочел техните показания, дадени в хода на досъдебното
производство и ги е взел предвид в мотивите си, тъй като тези показания са
дадени в период от време, близък до инкриминираните събития.
От друга страна, показанията на свидетелите В.И. и Ц.К. се отличават с
изключителна детайлност и съхранен спомен по отношение на факти и
обстоятелства, които биха обслужили защитната теза на подсъдимия. Те
отричат част от факти, които както първият, така и настоящият съд приема за
безспорно установени, а именно характерът на травматичните увреждания на
пострадалия, както и осъществилата се по- късно среща. Както свидетел В.И.,
така и свидетел Ц.К. еднопосочно заявяват за времето и мястото на
възникване на конфликта между подсъдимия Н. и пострадалият Б.И., която
част от дадени от тях показания настоящият съд кредитира. По отношение на
съобщеното от тези свидетели, че първи пострадалият Б.И. е замахнал, както и
че са имали добра видимост към случващото се и пострадалият няма видими
наранявания, съдът не даде вяра. Горното противоречи на приобщените по
делото както писмени доказателства, така и приети експертизи, сочещи
конкретни травматични увреждания, както и на възможността тези свидетели
да имат добра видимост от мястото, на което са се намирали.
Действително, в обясненията си подсъдимият Н., сочи, че не е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Тези обяснения правилно са
били дискредитирани от първоинстанционния съд, тъй като не намират опора
в останалия доказателствен материал. Обясненията на подсъдимия се явяват
9
напълно изолирани и оборени по несъмнен начин от непротиворечивите,
последователни и взаимно допълващи се показания на свидетелите Б.И., Н.Д.
и И.С., както и от приетите по делото съдебномедицински експертизи и
писмени доказателства. Обясненията на подсъдимия имат двойствена природа,
като освен доказателствено средство, те представляват и основно средство за
защита. В случая, съдът намери, че казаното от подсъдимия Н. не
противоречи на останалите събрани по делото доказателства досежно времето
и мястото на състоялата се среща, като по отношение на дадените от
подсъдимия останали обяснения, съдът счита, че същите представляват опит
за изграждане на неговата защита и не представляват източник на
информация.
Съдът дава вяра и на изготвените по делото експертизи, доколкото
същите отговарят на поставените задачи и са мотивирани, като от тях се
установява характера, естеството, механизма на причиняване и медико-
биологичната характеристика на телесни увреждания на пострадалият Б.И.. И
двете съдебномедицински експертизи дават еднакви по същество изводи, като
са изготвени от компетентни вещи лица, чиито изводи са обосновани и
изчерпателни.
Видно от заключението на така приетата съдебномедицинска експертиза
е, че на пострадалия Б.И. му е причинено счупване на основната фаланга на
палеца на лявата ръка, която травма е резултат от едновременно усукване и
натиск върху пръста и може да се получи при описания от него инцидент.
Потвърждаващо горното заключение е и заключението, дадено от вещите
лица по съдебномедицинската експертиза, назначена в хода на въззивното
съдебното следствие. Същото сочи, че причиненото на пострадалия Б.И.
телесно увреждане е счупване на проксималната фаланга на палец на лявата
ръка. Това заключение подробно описва и механизма на причиняване на
соченото телесно увреждане, а именно - в резултат от удар върху твърд,
тъпоръбест предмет, какъвто имат описаните стъпала и терен, което отговаря
на съобщеното от пострадалия, че при падането е подложил ръка под главата
си. Според вещите лица, установеното телесно увреждане е със срок на
възстановяване месец и половина, което води до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник за срок по- дълъг от тридесет дни.
Така приетата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на свидетел Д. сочи за нейната психичната годност да дава
свидетелски показания, въпреки непълнолетната й възраст към момента на
деянието. Така изготвеното заключение съдебният състав кредитира като
компетентно изготвено и дало обосновани отговори на поставените задачи.
Относим към правилното изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване е и протоколът от извършеното от свидетел Б.И. разпознаване.
10
Процесуално-следственото действие е проведено съобразно предвидените в
разпоредбите на НПК изисквания и ред, предвид което съдебният състав
кредитира изготвения протокол, приемайки, че допринася за изясняването на
въпроса за авторството на деянието.
Въззивният съд, също както и първоинстанционния съд, кредитира и
останалите писмени доказателствени средства напълно, като намира за
правилно и законосъобразно използването им от първия съд при изграждането
на фактическите му изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи
установената по делото фактическа обстановка.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за промяна на установената от районния съд фактическа
обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се
установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно
установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съда да формира еднозначни изводи по фактите и изцяло споделя
направения в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени
материали.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – време, място, начин на
извършване на деянието, както и авторството на същото, като по отношение
на твърдяното във въззивната жалба неизяснено време на извършване на
деянието и разнопосочност в свидетелските показания в това отношение,
следва да се отбележи, че правилно първият съд е приел часови диапазон на
извършване на деянието, като е съобразил всички дадени свидетелски
показания, видно от които може само да се установи интервал от време, в
който е извършено деянието. Горното е допустимо и не противоречи на
съдебната практика, както и не променя механизма и характера на нанесената
телесна повреда. Същите аргументи са относими и към твърдението на
защитата относно неизясняване в пълнота дали и кога е потърсена медицинска
помощ, оборимо и от приетите по делото писмени доказателства, а именно
писмо и приложени документи от УМБАЛСМП „Пирогов“, където ясно са
посочени дата и час на извършения медицински преглед.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
Софийски районен съд са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
11
Както и първият съд и настоящият счита, че несъмнено е установено от
доказателствата по делото осъщественото от подсъдимия М. Н. от обективна
и субективна страна престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно е доказано, че на 01.07.2020 г., в гр.
Нови Искър, в парк в кв. „Курило“, подсъдимият Н. е причинил на
пострадалия Б.И. средна телесна повреда, като му нанесъл удар с крак в
гърдите, в следствие на което пострадалият И. паднал на земята, като при
падането се подпрял с лявата ръка на земята и от последното претърпял
телесно увреждане, изразяващо в счупване на основната фаланга на палеца на
лявата ръка, причинило му трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период, по-голям от 30 /тридесет/ дни.
Причиненото на пострадалия Б.И. травматично увреждане по медико-
биологичния си характер осъществява законоустановените признаци на
средната телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението
на крайниците по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Съобразно Постановление №
3 от 27.11.1979 г. на Пленума на ВС, „…затрудняването по смисъла на закона
представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват
движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само
затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза,
мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие при
нормалното и свободно извършване на движението... Уврежданията са
съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа
стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на
затруднения в извършване на основната функция на крайника поради
счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др. ... Необходим
признак на този състав е затрудняването на движението на снагата или
врата да е трайно“. В настоящия случай са налице обективни обективните
признаци на състава на престъплението, вменено на подсъдимото лице, които
са установени и доказани посредством свидетелските показания и
заключенията на съдебномедицинските експертизи, сочещи не само характера
и веда на телесното увреждане, но и неговата трайност по смисъла на закона.
Също установено е, че в резултат от нанесените от подсъдимия удари,
причинените на пострадалия увреждания са повече от едно, като реализират
различни медико-биологични признаци на телесната повреда, подробно
описани в експертните заключения, като телесната повреда е квалифицирана
като една, съобразно постигнатия общ най-тежък престъпен резултат.
От субективна страна подсъдимият Н. е действал при форма на вината
евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Горното е изводимо от
доказания по делото механизъм на деянието и насочеността на действията,
при които подсъдимият с нанасянето на удара с крак в гърдите на пострадалия
Б.И., е повалил на земята последния, което е довело до счупване на палеца на
лявата ръка на пострадалото лице. Подсъдимият Н. е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е и е допускал
12
настъпването на общественоопасните последици от тях и с поведението си е
допринесъл за настъпването на противоправния резултат. При извършеното от
подсъдимия деяние безспорно е налице и изискуемата от закона пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между осъщественото деяние и
настъпилия вредоносен резултат, която се установява категорично
посредством заключенията на съдебномедицинските експертизи, които са
еднопосочни и непротиворечащи си.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният
съд е направил законосъобразни, правилни, обосновани и доказателствено
обезпечени правни изводи за вмененото на подсъдимия М. Н. инкриминирано
деяние, като правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
подсъдимото лице е било признато за виновно за извършеното от него
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С оглед изложеното във въззивната жалба по отношение оценъчната
дейност на съда, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както и че
при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата
относно определения часови диапазон от време на извършване на деянието,
следва да се изложи, че фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло
и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други.
Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на
присъдата изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и
съображенията си относно кредитируемостта на доказателствените средства,
като не е сторил това произволно, а въз основа на задълбочен и правилен
анализ и съпоставка на доказателствените източници едни спрямо други.
Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени,
както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си обвиняемото
лице е осъществило от обективна и субективна страна всички признаци от
състава на вмененото му престъпление. Контролиращата съдебна инстанция и
страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната
воля на първоинстанционния съд и начинът на формирането .
Предвид изложеното до тук, настоящият въззивен състав приема, че
присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
13
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция
констатира наличието на основания, налагащи изменяне на така
постановената присъда в санкционната й част. Настоящата инстанция не се
солидаризира с правните изводи на решаващия първоинстанционен съд,
касаещи индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимото
лице.
Съдът, като извърши преценка на вида и размера на наказанието,
съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така
съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, добрите характеристични данни,
инцидентния характер на деянието, както и известната провокация, която е
била осъществена от пострадалото лице при първоначалната им среща пред
пицарията. Съдът не намери отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед на изложеното, съдът намери, че неправилно, наказанието на
подсъдимия М. О. Н. е било определено от СРС при условията на чл. 54 от
НК, като същото е следвало да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1,
т.2, б. „Б“ от НК, тъй като предвиденото в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Ето защо присъдата в тази й част следва да бъде
изменена, като вместо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на
подсъдимия М. О. Н. бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните
пробационни мерки:
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК : Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА - изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК : Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 142 от 19.03.2024 г. по НОХД № 1492 по описа за
2023 година на СРС, НО, 95-ти състав в частта за наказанието, като:
Налага на подсъдимия М. О. Н., ЕГН **********, наказание ПРОБАЦИЯ
на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК, за извършеното от него
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК , със следните пробационни
мерки:
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК : Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА - изразяваща се в явяване и
подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично
14
- На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК : Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15