№ 2357
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20221100502088 по описа за 2022 година
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№01742/23.12.2021 година,
подадена от ЗАД “Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, срещу отказ на ЧСИ М.Д., рег.№787
на КЧСИ, да намали размера на дължимите от длъжника разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение. Моли отказът на ЧСИ да бъде
отменен и съдът да редуцира възнаграждението до размер на сумата от
200лева, тъй като е налице плащане на дължимата сума и липса на всякакви
други процесуални действия, които да обосновават този хонорар, както и
липса на правна и фактическа сложност на делото. Моли жалбата да бъде
уважена, като претендира разноските в това производство.
В срока за отговор на жалбата другата страна в процесуалната връзка
П.Р.Е., не подава становище по жалбата.
ЧСИ М.Д., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за
неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20217870400223 по описа на ЧСИ М.Д., рег.№787
на КЧС, е образувано въз основа на молба, подадена от П.Р.М., ЕГН
**********, чрез адв. А.Б., обективираща искане за образуване на
изпълнително производство за принудително изпълнение на вземането на
взискателя срещу длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ****, като за целта е
поискано от ЧСИ да връчи покана за доброволно изпълнение (ПДИ) и
налагане на запор върху вземанията на длъжника спрямо банки. Към молбата
страната е представила изпълнителен лист от 24.11.2021г., издаден по в.гр.д.
№ 447/2021г. по описа на АС- Варна, с който длъжникът е осъден да заплати
на взискателя сумата от 50 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 18.05.2017г. до окончателното и заплащане. Представено е
пълномощно на адв.А.Б. и договор за правна помощ и съдействие, сключен
1
между адв. Б. и взискателя П.М., от който се установява, че уговореното
възнаграждение на адв. Б. е от 1 500лв., за което договорът установява, че е
платено в брой.
На 30.10.2021г. ЧСИ Д. изпраща ПДИ до длъжника, в която
инкорпорирана и постановление за разноски, съобразно което длъжникът
следва да понесе разноски в общ броя от 1 566лв., в която сума е включено
адвокатското възнаграждение. ПДИ е връчена на длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ****, на30.11.2021година. На същата дата е издадено е запорно
съобщение до „У.Б.“ АД.
На 03.12.2021година длъжникът подава възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
касателно размера на адвокатското възнаграждение, като иска намаляването
му да минималния размер, съобразно чл.10, т. от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Моли ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер и
ако същото е включено при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ то това
да бъде съобразено от ЧСИ.
На 08.12.2021година банката превежда по сметка на ЧСИ запорираната
сума по сметката на длъжника.
На 14.12.2021година ЧСИ издава постановление, с което отказва да
уважи възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК, който акт е връчен на
длъжника на същата дата.
На 23.12.2021година по делото постъпва процесната жалба, поради
което се явява подадена в срок и като изхождаща от оправомощено лице,
имащо интерес от обжалване съдът я приема за процесуално допустима.
По основателността и.
По размера на адвокатското възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е подал молба за образуване на
изпълнителното дело, като е поискал на длъжника да се изпрати покана за
доброволно изпълнение и да наложи запор върху сметките на длъжника.
Извън това процесуална действие адв. Б. не е осъществявал друго. В този
смисъл съдът приема, че не са налице действия по процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания на
взискателя от страна на адвоката на взискателя, които да обосноват размера
на уговореното и платено адвокатско възнаграждение.
Минималното адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на
ВАС, е сумата от 200лв. Именно това е сторил адвокатът на взискателя-
образувал е изпълнително дело. Следователно, минималното възнаграждение
за тази дейност е сумата от 200лева. По делото няма спор, че длъжникът, след
ПДИ, е осъществил плащане. Ето защо съдът приема жалбата за основателна
и атакуваните отказ и постановление на ЧСИ в частта за адвокатското
възнаграждение следва да бъде отменени над сумата от 200лв адвокатско
възнаграждение.
По искането за разноски от страна на жалбоподателя.
2
С оглед предшестващи актове на този състав и ревизираната от него
практика, с която се приема, че настоящето производство е аналогично на
производството по чл.248 ГПК, което няма самостоятелен характер, поради
което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса относно разноските за страната, инициирала производство (така
Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Ето защо разноски не следва да
се присъждат.
При извод за основателност на жалбата съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№01742/23.12.2021 година, подадена от ЗАД
“Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, срещу отказ на ЧСИ М.Д., рег.№787 на КЧСИ ,
постановен на 14.12.2021г. по изп.д.№ 20217870400223, да намали размера на
дължимите от длъжника разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, както и постановление на ЧСИ М.Д., рег.№787 на КЧСИ,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, по същото изпълнително
дело, от 30.11.2021г., в частта за адвокатско възнаграждение в размер над
сумата от 200лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3