№ 2914
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215486 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба против наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-025476/ 024.10.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което на В. И. Т., на основание чл. 183, ал.5, т.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице за обжалване на
наказателното постановление, с молба същото да се отмени; алтернативно, да
се прецени маловажност на случая или намаляване на размера на глобата.
Акцентира се на незаконосъобразност и необоснованост на постановения акт.
Възразява се, при условията на евентуалност, по прекомерност на
юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се представлява се от процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се
представлява. Взима становище по делото в писмени бележки, като намира,
че НК следва да бъде потвърдено сато правилно и законосъобразно.
1
Претендира юрисконсултско възнаграждение; прави възражение за
прекомерност на адвокатски хонорар.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказващият орган е установил следните фактически
обстоятелства по делото: на 09.10.2023 г. около 20.56 ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка „В.” с рег. № ..... в гр.София по бул.”Г.”, с
посока на движение от бул.“П.“ към бул.“И. Г.“, като на първото кръстовище
на бул.“И. Г.“ приближава, навлиза и преминава на направо на забранен
червен сигнал на светофарната уредба, работеща нормално и в режим, като
не съобразява поведението си със светлинните сигнали.
Във връзка с горното е съставен АУАН и е издадено процесното
наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се констатира от акта за установяване
на административно нарушение, който има доказателствена стойност, от
показанията на св.И. А. И., заповеди за компетентност, справка-картон на
водача, както и от останалите материали по делото.
Св.И. в съдебно заседание потвърждава в цялост отразеното от него в
АУАН по случая. Съдът цени показанията на свидетеля, те са логични и
непротиворечиви.
Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени
по предвидения в закона ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество същата е
основателна.
Първоинстанционният съд е задължен да провери законността на
2
обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и
процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН
преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните
правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по
смисъла на закона, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. В
този смисъл актосъставителят и АНО са оправомощени да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП постановява задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна и предвижда
задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Административнонаказващият орган в
наказателното постановление е приел, че преминаването на жалбоподателя
при червен сигнал на светофарната уредба представлява „несъобразяване със
светлинните сигнали”, като не е посочено кой нормативен акт и с какъв текст
вменява задължение за участниците в движението да не преминават при
подаден червен сигнал на светофарна уредба. Нормата на чл. 6, т.1 от ЗДВП
не визира обстоятелството, при какви светлинни сигнали какви действия
следва да извършат участниците в пътното движение, в частност водачите на
ППС. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗДвП, министърът на регионалното развитие
съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията
и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на
движението по пътищата, отворени за обществено ползване / Наредба № 17/
23.07.2001г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни
сигнали/. В този смисъл разпоредбата на чл.6, т.1 се допълва от друга
законова разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за
поведение на водачите на ППС при подадени различни по цвят светлинни
сигнали на светофарна уредба. В чл.57 ЗАНН са изброени изчерпателно
реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено
посочването на „законните разпоредби, които са били нарушени виновно”.
Административнонаказващият орган не е посочил конкретната правна норма,
въвеждаща задължение за водачите на ППС да не преминават през
кръстовище при подаден червен сигнал на светофарната уредба, и така не е
изпълнил задължението си да посочи правната норма, която е била нарушена.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването
само на бланкетната норма, е винаги съществено процесуално нарушение, тъй
3
като засяга пряко правото на защита на санкционираното лице да разбере,
какво нарушение му се вменява и в кои текстове от закона и подзаконовите
нормативни актове са заложени задължения, които той не е изпълнил.
Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не е възможно на този
етап от производството и има за последица единствено отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
По сочените по-горе съображения наказателното постановление следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-025476/ 024.10.2023 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с
което на В. И. Т., на основание чл. 183, ал.5, т.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4