Решение по дело №305/2018 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 4 септември 2019 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20181710100305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 93

гр. Брезник 02.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря  МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 305 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 и следващи от ЗЗД. 

 По изложените в исковата молба обстоятелства Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от Р. В. – Управител, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена И.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на дружеството сума в размер 202.40 лв. (двеста и два лева и четиридесет стотинки), както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски. 

Като трето лице – помагач на ищеца по делото е конституиран „4финанс“ ЕООД (Вивус), с ЕИК: *********, със седалище: гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски“, ул. „Н. Габровски“ № 79, ет. 2, представлявано от З. С. Р. и Е. Б. М. – управители. 

Ответникът е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда и в рамките на указания едномесечен срок не е подал писмен отговор по исковата претенция. В съдебно заседание не оспорва изложените в исковата молба твърдения. Признава така предявеният иск, като моли съдът при произнасянето си да намали претендираните разноски.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Твърди се, че на 13.07.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и И.Р. С.е сключен Договор за кредит № ****, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

В процесния случай, на 13.07.2015 г. страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № **** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си И.Р.С. изразила желание да й бъде отпусната сума в размер 350 лв. (триста и петдесет лева). Кредитът е отпуснат на името на кредитополучателя в клон на „Изи Пей“, за период от 30 дни, с падежна дата – 12.08.2015 г. Тъй като договорът за кредит бил първи между страните, такси и лихви по него не се начисляват.

Кредитополучателят се е възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11.1 от Общите условия, като И. С. упражнява правото си няколко пъти, като в крайна сметка срокът за връщане на кредита е удължен до новата падежна дата – 04.10.2015 г.

С настъпване на падежа по договора – 02.09.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 05.10.2015 г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент – в конкретния случай – 0 % върху неизплатената главница за периода на просрочието.

Във връзка с неизпълнението, от „Вивус“ изпратили три броя напомнителни писма до С.. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № *** се таксуват по 10 лв. (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ******* г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *****, в общ размер на BGN 470,68 (четиристотин и седемдесет лева и 68 ст.), от които както следва: главница - BGN 202,40 лв. (двеста и два лева и 40 стотинки), наказателна лихва - BGN 238,28 (двеста тридесет и осем лева и 28 стотинки) за периода 05.10.2015 г. до 31.01.2018 г.; отписани такси за събиране (3 бр изпратени писма) BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена“.

В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставили на „Кредитреформ България“ ЕООД, Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава, като същият не е престирал гореописаните задължения.

Ответникът И.Р С., не оспорва изложените в исковата молба твърдения. В съдебно заседание признава така предявеният иск.

От представената по делото документи е видно, че е налице сключен договор между ищцовото дружество и ответника, като по този договор е налице неизпълнение от страна на И.С.

При това положение и като държи сметка за обстоятелството, че на ответника е предоставената възможност да ангажира доказателства и същият не ангажира такива, то И.Р. С. дължи заплащане на сумата посочена в исковата молба. По делото липсват доказателства, че ответникът е издължил сумата посочена като дължима, поради което искът е основателен и следва да се уважи така, както е предявен. Съдът следва да постанови решение, с което И.Р.С. да бъде осъдена да заплати на Кредитреформ България” ЕООД сумата 202.40 лв. (двеста и два лева и четиридесет стотинки), ведно със законната лихва от считано от момента на подаване на исковата молба – 05.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.  чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, Районният съд счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв. Ответникът следва да заплати и сумата от 50 лева за платена държавна такса от ищцовото дружество.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА И.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от Р. В. – Управител сумата от 202.40 лв. (двеста и два лева и четиридесет стотинки), както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.Р.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от Р. В. – Управител сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) направени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето – помагач на ищеца „4финанс“ ЕООД (Вивус), с ЕИК: *********, със седалище: гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски“, ул. „Н. Габровски“ № 79, ет. 2, представлявано от З. С. Р. и Е. Б. М. – Управители.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ__________________