№ 541
гр. Велико Търново, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110103311 по описа за 2023 година
Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът Ц. С. Ч. твърди, че в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
21897/2011 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 4203/2011 г.
по описа на ЧСИ Бъзински , рег№ 838 в КЧСИ с район на действие СГС.
Излага, че ответникът е депозирал молба от 7.09.2015 г. за конституирането
му като взискател по изпълнителното дело, след като е придобил вземането
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г.
Сочи, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.2 от
ГПК с постановление на ЧСИ, влязло в сила на 3.01.2022 г. Излага, че от
издаденото от ЧСИ удостоверение е видно, че последното изпълнително
действие по делото е извършено на 14.01.2013 г. Изтъква, че погасителна
давност за вземането по изпълнителния лист е започнала да тече на 26.06.2015
г., като петгодишният давностен срок е изтекъл на 26.06.2020 г. С оглед
горното моли съда да приеме за установено, че не дължи сумата от 15944,27
лева, представляваща общ размер на вземанията по изпълнителен лист от
3.06.2011 г. издаден по ч.гр.д.№ 21897/2011 г. на СРС, поради погясяването
им по давност. Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от
адв. М.-Г. от ВТАК, която поддържа иска.
1
Ответникът „Макроадванс" АД, гр.София е депозирал в срок отговор на
исковата молба, в който заявява неоснователност на иска. Оспорва
твърдението за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Излага,
че по изп.дело са извършвани изпълнителни действия, последното от които е
от 11.08.2017 г. и че след прекратяване на изп.дело № 4203/2011 г. по негова
молба е образувано изп.д № 38/2022 г. на ЧСИ Д.Бойчев с рег.№ 726 в КЧСИ
с район на действие ВТОС, по което са извършвани изпълнителни действия.
Твърди, че давността е прекъсвана многократно и не е изтекла и моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа изложените оспорвания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените доказателства по делото е видно, че по ч. гр.д.
№21897/2011 г. на СРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК от 3.06.2011 г. и изпълнителен лист от 3.06.2011 г. в полза на
„Уникредит Булбанк“ АД срещу Ц. С. Ч. за сумата от 14984,93 лева, от която
12186,84 лева главница; договорна лихва от 2785,90 лева за периода
20.09.2009 г.- 19.05.2011 г.; дължими такси към 19.05.2011 г. - 12,19 лева;
законна лихва от депозиране на заявлението -20.05.2011 г. до окончателното
изплащане , разноски за внесена държавна такса от 299,70 лева и адвокатско
възнаграждение от 659,64 лева. По молба на взискателя „Уникредит
Булбанк“ АД от 22.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 4203/2011 г.
на ЧСИ М.Бъзински рег.№ 838 на КЧСИ с район на действие СГС. По това
изпълнително дело са наложени запори върху сметките на длъжника в
множество банки , видно от изпратените запорни съобщения от 23.06.2011 г.
Със запорно съобщение № 50204/ 23.06.2011 г. е наложен запор върху всяко
възнаграждение за труд, което длъжникът получава от „Тримекс- Димитров,
Максимов и Асаад“ ООД, гр.В.Търново. На 14.01.2013 г. е наложен запор
върху лек автомобил на длъжника. На 7.09.2015 г. ответникът
„Макроадванс“ АД е поискал да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело на основание сключен между него и „Уникредит
Булбанк“ АД договор за цесия от 22.06.2015 г., по силата на който вземането
срещу Ц. С. Ч. е придобито от цесионера. На 10.02.2016 г. взискателят е
2
поискал извършване на справка и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение получавано от длъжника при наличие на регистриран трудов
договор. С молба от 13.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор
върху трудово възнаграждение, ако длъжникът работи по трудов договор, или
налагане на запор върху сметки на длъжника в посочена банка. На
11.08.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение получавано от длъжника от „Тримекс-Димитров, Максимов,
Асаад“ АД гр.В.Търново. Изпратено е уведомление изх.№ 118474/14.08.2017
г. до „Тримекс-Димитров, Максимов и Асаад“ АД гр. В.Търново, с което ЧСИ
уведомява третото задължено лице относно изпратеното запорно съобщение
изх.№ 50204/23.06.2011 г. , по което удържани суми не са постъпвали и
изисква превеждане на всички дължими суми, от датата на връчване на
запорното съобщение до момента. С молба от 8.11.2021 г. взискателят е
поискал прекратяване на изпълнителното дело при наличие на
предпоставките по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, вдигане на всички запори,
възбрани и обезпечителни мерки и връщане на изпълнителния лист.
Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 14.12.2021 г.
на основание чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК. Издадено е удостоверение изх.№
23755/8.04.2022 г. от ЧСИ, в което е посочено, че постановлението за
прекратяване на изп.дело е влязло в сила на 4.01.2022 г. и че последното
изпълнително действие е налагане на запор на МПС от 14.01.2013 г. С молба
от 18.08.2022 г. от взискателя при ЧСИ Д.Бойчев рег.№ 726 в КЧСИ с район
на действие ВТОС е образувано изп.дело № 38/22 г. въз основа на
изпълнителния лист от 3.06.2011 г., издаден срещу Ц. С. Ч. по ч.гр.д.№
21897/2011 г. на СРС. По това изпълнително дело с писмо изх.№
5316/23.08.2022 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника при работодаеля „ Евро 07“ АД, гр.София. На 28.10.2022 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение в „ОК Експрес“ ООД ,
гр.Пазарджик. На 11.09.2023 г. е наложен запор върху вземания от банкови
сметки при „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по
чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава
3
възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск
изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно
изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Оспорва се
вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за
изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна
давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай следва да се
съобразят задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по
т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително дело №4203/11 е
образувано през 2011 година. Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и действията, с
които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният
съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства, като не
иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение и
в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е
направено противоположно по смисъл тълкуване. Последното ТР № 3 по
тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителното разрешение, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
4
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на
ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производство
се установи, че първото изпълнително дело– ИД № 4203 е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2011 година.
Изпълнителното производство е прекратено с постановление от 14.12.2021 г.
на основание чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК, влязло в сила на 4.01.2022 г. Както бе
посочено по-горе, погасителната давност за вземания по изпълнителни дела
образувани до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС и такава
съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС е започнала да тече от 26.06.2015 г. След молба от 7.09.2015 г.
ответникът «Макроадванс» АД е конституиран като взискател на мястото на
прехвърлителя на вземането по сключения между него и първоначалния
взискател договор за цесия. Като частен правоприемник ответникът –
цесионер е встъпил в неговото процесуално качество и положение, поради
което самото му конституиране не прекъсва давността, ако в молбата не е
посочен изпълнителен способ. В случая няма такова посочване, като
изпълнителен способ – налагане на запори върху трудово възнаграждение е
посочен за пръв път в молба от 10.02.2016 г., впоследствие с молба от
13.02.2017 г. и молба от 11.08.2017 г. Противно на твърденията на ищеца,
който се позовава на издаденото от ЧСИ Бъзински удостоверение изх.№
23755/8.04.2022 г., според което последното извършено изпълнително
действие по делото преди прекратяването му е наложения запор върху МПС
от 14.01.2013 г., съдът намира, че последното валидно извършено
изпълнително действие е от 14.08.2017 г. Тогава във връзка с активното
поведение на взискателя, поискал с молба от 11.08.2017 г. налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника при «Тримекс- Димитров,
Максимов и Асаад» АД, гр.В.Търново, ЧСИ е изпратил уведомление до
третото задължено лице с искане да се изпълни задължението по запорно
съобщение изх.№ 50204/23.06.2011 г., по което към този момент не е имало
постъпили суми. С този си акт ЧСИ е осъществил изпълнително действие,
което макар и разглеждано като квази запор / при вече наложен запор върху
трудовото възнаграждение, който не е бил вдиган е било безсмислено да се
налага нов при същия работодател/, е годно да прекъсне погасителната
давност. Тук следва да се отбележи още, че възраженията относно настъпила
5
перемпция, при която изпълнителните действия извън определена категория
/касаещи права на трети лица/ следва да се считат неизвършени, е
неоснователно. Това е така поради обстоятелството, че към 14.08.2017 г.
изпълнителното дело не е било перемирано- за периода 14.08.2015 г.-
14.08.2017 г. няма бездействие на взискателите, доколкото последната молба
от «Уникредит Булбанк» АД за извършване на изпълнителни действия е от
12.09.2014 г., а молбата за извършване на изпълнителни действия от новия
взискател «Макроадванс» АД е от 9.02.2016 г. От последното валидно
извършено изпълнително действие на 14.08.2017 г. погасителната давност за
вземането би следвало да се счита изтекла на 14.08.2022 г., ако за периода
13.03.2020 г.- 21.05.2020 г. не действаше Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение , който в чл.3,т.2 постановява, че за
времето от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение давностните
срокове спират да текат. С §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ се установява възобновяване
на сроковете след изтичане на 7 дни от обнародването в ДВ бр.44/2020 г.,
тоест считано от 21.05.2020 г. Съобразявайки цитираните разпоредби следва
да се счита, че погасителната давност за вземането би изтекла на 21.10.2022 г.
Имайки предвид, че след образуването на изп.д.№ 38/22 г. при ЧСИ Д.Бойчев
с изх.№ 5316/23.08.2022 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника при работодателя „ Евро 07“ АД, гр.София, с което давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност /впоследствие са извършени и
други изпълнителни действия/, към момента погасителната давност за
вземането не е изтекла.
С оглед на изложеното искът за приемане на установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от общо 15944,27 лева по изпълнителен лист от
3.06.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 21897/2011 г. на СРС , за което е образувано
изп.д.№ 38/22 г. на ЧСИ рег.№ 726 в КЧСИ с район на действие ВТОС е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът е освободен частично от заплащане на държавна такса, но не и
от разноски. При този изход на делото на основание чл. 78,ал.3 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определени от съда на основание чл. 78,ал.8
от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ на 200
лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и изготвените
писмени становища.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване на установено, че Ц. С. Ч. с ЕГН ********** от гр.В***,
ет**** не дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул. “ Г.С.Раковски“ № 147, ап.14 сумата от
15944,27 / петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 27 ст./,
представляваща общ размер на вземанията по изпълнителен лист от 3.06.2011
г., издаден по ч.гр.д.№ 21897/2011 г. на СРС, поради погясяването им по
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц. С. Ч. с ЕГН ********** от гр.В***, ет**** да заплати на
„МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул. “ Г.С.Раковски“ № 147, ап.14 сумата от 200 /двеста/ лева
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ВТОС, чрез ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7