Решение по дело №1896/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „ЛИДИКАР“ ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. К. К., заявена чрез пълномощника адв.Р. В. от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в [населено място], [улица] срещу Решение № 32-573445/29.09.2023г. на Директора на ТД-Митница-Бургас.

С обжалваното решение се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 607,09лв. и ДДС в размер на 1335,58лв. или общо в размер [рег. номер]. и законна лихва върху сумата за периода 17.10.2020 г. до датата на връчване на решението и за периода, следващ определения в решението срок за доброволно изпълнение до датата на плащане на задължението.

Иска се отмяната на оспорения административен акт като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Твърди се, че при издаване на оспореното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане, издадена съгласно чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, връчена на „Лидикар“ ООД, в съответствие с разпоредбата на чл. 84в, ал. 4 от ЗМ. Посочва се, че е нарушено правото на изслушване, тъй като в съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. липсват данни за право на достъп до документите и информацията, които административният орган смята да използва при неблагоприятно решение, както и не е предоставена възможност за изразяване на становище по основни доказателства. В жалбата се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, преди отхвърляне на декларираната митническа стойност от жалбоподателя не е изискана допълнителна информация. Оспорва се достоверността на информацията предоставена от Канадските митнически власти, съответно се навежда, че липсват каквито и да било основания, които да се основават на годни писмени доказателства, в достоверността на декларираната от жалбоподателя митническа стойност на процесното МПС. В тази връзка е посочено, че необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката определена на основание чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., немотивирано и бланкетно са отхвърлени методите, посочени в чл. 74, § 2, б. “а“- „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Твърди се, че административният орган не е изчерпил в хода на проверката всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи, като в тази връзка се оспорва и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност, като се счита неправилно и включването на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. Твърди се, че издаденото решение е в противоречие със съдебната практика на СЕС. По подробно изложени в жалбата и представени писмени бележки по делото се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по делото. Ангажира доказателства.

Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Ташкова, оспорва жалбата, представя административната преписка, и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че при издаване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в ЗМ и Регламента и счита, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства.

От събраните по делото доказателства съдът установи по фактите следното:

На 17.10.2020г. в МП „Пристанище Бургас център“ е приета М. с MRN 20BG001007024456R8 с вносител в ел, д. 3/15 С. Н. С. с EORI № BGB200616ZAAZTSX2, декларатор в ел. д. 3/18 „ЛИДИКАР“ ООД, с [ЕИК] и косвен представител в ел. д. 3/19 „ЛИДИКАР“ ООД, с [ЕИК] за режим допускане за свободно обръщение на стока с описание в ел. д. № 6/8: представляващ катастрофирал пътнически автомобил, марка: DODGE; модел: SWINGER; тип: бензин; бр. места: 5; товароносимост: 0; първ. рег: 19710101; цвят: BLACK, раб. обем: 2500 куб. см; мощност: 212 HPSAE; двиг. №: не се чете; шаси №: LL23G1R291559. За стоката е посочено: В ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ - СА Канада: в ел. д. № 4/1 „Условие на доставка“ - „CFR - Стойност и навло“; в ел. д. № 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура “/№ 6/15,, Код на стоката — код по Т.“ - 8703 23 90; в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - „1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса)“; в ел. д. № 4/14 „Цена на стоката“ - 1 118.00; в ел. д. № 4/10 „Валута“ - CAD; в ел. д. № 7/10 „Идентификационен номер на контейнера“ - MSCU9951389.

На база декларираните данни, към датата на приемане на М. размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е „CFR - Стойност и навло“. Към митническата декларация са приложени: търговска фактура № RA- Е20082004/20.08,2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; опаковъчен лист към фактура № RA-E Е20082004, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc., 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; талон № 43590835; генерален коносамент № MEDUMC507792; търговска фактура № **********/12.10.2020г., издадена от „ЛОГИ СПЕД" ООД.

Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е следната: при цена на автомобила по фактура от 1118 CАD, без отчетени разходи за транспорт и доставка; митническа стойност от 1402,22лв. на база моментния валутен курс 1,25422 BGN/CАD, разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане-120лв., данъчна основа от 1662,44лв. е определено мито от 140,22лв. и ДДС от 332,49лв..

Във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС в А. М. по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г., изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency. Писмото е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г.. С писмо с per. № 32-470240/10.07.2023 г. от директора на ДМРР е изпратен оригинален файл предоставен от канадската митническа администрация (Приложение към писмо с per. № 32-470240/10.07.2023 r.- BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес]). Предвид горното е осъществен последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоката, декларирана с М. с MRN 20BG001007024456R8/17.10.2020 г. като са анализирани всички, приложени към М. документи и предоставените данни от канадските митнически власти. При тази последваща проверка е установено съответствие по отношение на декларираната стока - автомобил 1971 DODGE SWINGER, VIN: LL23G1R291559, 1316 KG, - колона D - Item Description от таблица BG ExportDeclaration- 9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities; контейнер № MSCU9951389 - колона B- Container ID от таблица BGJExportDeelaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Containers, c който е превозван автомобила, както и по отношение на номера на канадската износна декларация - CAED; 01A264VCE6932020-09-01776, посочен в морска товарителница № MEDUMC507792, представена от декларатора, като същия номер е посочен в колона А - Proof_ of _Report от таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 (Quebec [интернет адрес], sheet ExportDeclaration. Установено е несъответствие по отношение на декларираната в М. цена в размер на 1 118 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти информация за цена в размер на 5 425 CAD, посочена в колона I - Total, Value от таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities. Във връзка c посочената информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което са изискани от вносителя С. С. и декларатора „Лидикар“ ООД копия от всякакви налични документи относно декларираната цена на стоката, както и подробна информация за техническото състояние на автомобила, дали да извършвани по него ремонтни дейности. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано „Prepayment“ (предплащане).

В отговор на 15.02.2023 г. в ТД Митница Бургас е постъпило писмо с peг. №32-61086 от декларатора „ЛИДИКАР“ ООД, с искане за промяна в ел. д. Ms 3/21 „Код на статуса на представителя“ - от 3 да бъде поправено на 2 и в ел. д. Ms 3/18 „Декларатор“ да бъде поправено от „ЛИДИКАР“ ООД на С. Н. С.. Деклараторът прилага и надлежно заверено пълномощно за пряко представителство от лицето С. Н. С. е дата 11.09.2020 г..

С решение с peг. № 32-206314/02.06.2023 г. директорът на ТД Митница Бургас е отказал извършване на поправка в ел. д. Ms 3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел. д, Ms 3/18 „Декларатор“ в М. с MRN 2OBGO01OO7O24456R8/ 17.10.2020 г. на основание чл. 173, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) Ns 952/2013 г..След проверка на придружаващите М. документи и поради факта, че деклараторът „ЛИДИКАР“ ООД, с [ЕИК] не е предоставил нужната допълнителна информация е установено че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната в М. цена и условие на доставка съгласно приложената фактура RA-E20082004/20.08.2020 г., като например оферти, поръчки, проформа фактури, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката. Прието е и че въпреки, че условието на плащане е „Prepayment“ липсват банкови извлечения или други документи за извършено плащане. Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до Лидикар ООД и С. С. е изпратено съобщение с рег. № 32-523883/21.08.2023 г., с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007024456R8/17.10.2020г. /л.70 по дело/. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище.

В това писмо е посочено от митническите органи, че въз основа на постъпилата информация от канадските митнически власти и поради липса на доказателства за достоверността на декларираната цена по вноса по разглежданата митническа декларация, декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и определена на база фактура № RA-E20082004/20.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, митническа стойност, посочена в митническа декларация MRN 20BG001007024456R8/17.10.2020 г., следва да бъде отхвърлена. В тази връзка е посочено, че на основание чл. 74,§1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническата стойност на внесената стока ще бъде определена по вторичните методи. Митническите органи последователно са разгледали методите, визирани в чл. 74, §2 б. а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като стигнали до извод, че същите се явяват неприложими. Като мотив да изключат приложението на метода визиран в б. а) и б. б) са посочили, че при извършена справка в информационната система МИС3А за период от 45 дни преди и 45 дни след извършения внос не се съдържат данни за внос на идентични или сходни стоки, договорните стойности за които да са приети. Изложено е още, че поради наличните данни за ПТП е невъзможно установяване на идентични или сходни стоки, доколкото всяко ПТП или друга интервенция отличава съответното МПС от всички останали автомобили от същата марка. Съответно разнородният характер на щетите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство. Отбелязано е още, че липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки и внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза, с което е отхвърлено приложението на метода по б. в). Посочено е още, че липсва база данни, съдържаща информацията нужна за приложението на метода по б. г). При тези съображения, митническите органи са уведомили вносителя и декларатора, че митническата стойност ще бъде определена по резервния метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като за целите на определяне на действителната митническа стойност ще се ползва стойността декларирана при износа на същата стока. В съобщението са изчислени и новите задължения, съобразно новоопределената митническа стойност, за които предстои да бъде издадено решение.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното по делото решение рег. № 32 -573445/29.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с М. с MRN 20BG001007024456R8/17.10.2020г. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 7473,06 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 17.10.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 747,31 лева. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 8340,37 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1668,07 лева. На основание чл. 105. §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито от 607,09 лева и ДДС от 1335,80 лева или общо в размер на 1 942,67 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 17.10.2020 г. до уведомяването на длъжника.

Видно от мотивите на решението е прието, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E20082004/20.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 4880 rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни – продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено.

Съгласно мотивите на решението при изложените доводи, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за периода 29.08.2020 г. – 27.11.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 9 889 CAD (12 402,98 лв). За да определят окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 680,54 лева, представляващи средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същия период на разглеждания внос. Посочени са и декларациите, въз основа на които е извършено изчислението на приетите разходи за вноса.

Решението е връчено на жалбоподателя на 13.10.2023 г., с придружително писмо изх.№ 32-589458/12.10.2023г./л.38/ видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.41).

При така установеното по фактите, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона 14-дневен срок. Решението е получено на 13.10.2023 г., а жалбата е подадена на 13.10.2023 г.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно. Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок. По делото е установено, че жалбоподателят е депозирал становище в указания срок.

Така оспореното решение е в изискуемата писмена форма съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му.

Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорения АА са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК по следните съображения:

Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г./ Съгласно посочената разпоредба допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, както е посочено в докладна записка по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява, като няма и твърдения в тази посока, че е издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Така въведения текст не задължава митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, а им дава такава възможност, поради което обстоятелството, че в случая от жалбоподателя не е поискана допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила. Още повече, че в хода на самото производство същият има възможност да представи всички доказателства, с които разполага и счита, че могат да оборят констатациите на митническите органи.

Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001007024456R0/17.10.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Както бе посочено по-горе за целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения. В настоящия случай, мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства. За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката.

При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

На следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки автомобил е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, §2, т. 14 от Регламента за изпълнение, е следвало митническия орган да докаже, че по зададените критерии като модел, марка, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада е налична или не е налична информация, и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случая като доказателство за извършените от органа действия същият е следвало да състави протокол по чл. 50 от ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ, от които да може да бъде установено какви процесуални действия са извършени във връзка с отхвърляне на вторичните методи. (виж. Решение № 847/24.01.2024 г. по адм. д. № 5517/2023 г. по описа на ВАС, първо отделение, и Решение № 3/03.01.2024 г. по адм. д. № 6110/2023 г. по описа на ВАС, осмо отделение). От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган не е положил дължимата грижа при използването на вторичните методи да проучи всички източници на информация, с които разполага, като необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази насока са решения от 09.11.2017 г. по дело С-46/16 LS Customs Services, т. 52 и т. 35 по дело С-187/21, Faweks kft.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

В обобщение, съдът приема, че незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се заплатят разноски по делото в размер на 790 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса, 740 лева – заплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е стореното възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника. Съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение в случая е приблизително 530 лева, предвид процесуалната активност на представителя на жалбоподателя, проведени са по делото повече от две съдебни заседания, поради което съдът приема, че претендираното по делото адв.възнаграждение не е прекомерно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 32-573445/29.09.2023г. на Директора на ТД-Митница-Бургас, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка: DODGE; модел: SWINGER; тип: бензин; бр. места: 5; шаси №: LL23G1R291559, поставен под режим допускане за свободно обръщение с М. с MRN 20BG001007024456R8/17.10.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 7473,06 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 1942,67 лв., от които мито в размер на 607,09 лв. и ДДС в размер на 1335,80 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 17.10.2020 г. до уведомяването на длъжника.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], сумата от 790лв. (седемстотин и деветдесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.