Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.С., 03.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15818 по описа за 2013 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на О.Б.против Д.Ф.„З.“, с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове - иск правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 81 396.04 лв.,
представляваща причинени вреди, пряка и непосредствена последица в резултат на
неизпълнение на законоустановено задължение на изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“
да направи предложение до М.НА Ф.за предвиждане в централния бюджет на данък
добавена стойност в размер на 81 396.04 лв. върху сумата от 406 980.33 лв.
– неплатен остатък от безвъзмездна финансова помощ по Договор № 2350/24.10.2005
за предоставяне безвъзмездна финансова помощ по САПАРД и Анекс от 29.08.2008г.
към него, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 31 602.23
лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за период 11.02.2010 г.
до 19.11.2013г. върху сумата от 81396.04 лв.
Ищецът твърди, че на 25.10.2006г. е сключил договор № 2350, по силата на
който ответникът Д.Ф.„З.“ се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му
на „ползвател“, безвъзмездна финансова помощ, на основание чл. 13, ал. 2
Наредба № 38 от 27.08.2003г. по мярка „Обновяване и развитие на традиции“ и въз
основа на решение за одобрение на проект № 290701100111. Посочва, че одобрената
помощ е имала за предназначение „Изграждане на втори етап на мост – канал за
преминаване на главен колектор“, като нейният размер е определен с договора да
възлиза до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, от
което 75% се осигуряват от Eвропейския съюз и 25 % от държавния бюджет на
Република България. Поддържа, че първоначалният размер на одобрената финансова
помощ е 1 092 165.00 лв. без ДДС, като окончателния й размер се
определя от фонда след приспадане на всички изискуеми документи. Излага, че се
е задължил да осъществи инвестицията в срок до 30.05.2008г., а ответникът се е
задължил да изплати договорената финансова помощ в срок от 3 месеца от
постъпване на заявката за плащане, придружена с всички необходими документи. Навежда,
че във връзка с договора са подписани 3 анекса - Анекс за намаляване размера на
договорената безвъзмездна финансова помощ от 29.08.2008г., с който договорена
помощ е била намалена до размер на 1 012 419 лв. без ДДС; Анекс от
14.04.2008г., с който срокът на договора се удължава до 31.08.2008г.; Анекс от
09.09.2008г., с който срокът за изпълнение се удължава до 14.09.2008г. Твърди,
че инвестицията е извършена в уговорения срок, като на 06.10.2008г. е подал при
ответника заявка за заплащане на сумата от 1 077 898 лв. без ДДС, към
която са приложени всички изискуеми документи. Посочва, че ответникът е
заплатил сумата от 605 438.67 лв. без ДДС /726 526.40 лв./, като е останал
задължен за разликата над тази сума в размер на 488 376. 40 лв. с ДДС.
Излага, че за събиране на дължимите суми е заведено т.д. № 5481/2011г. по описа
на СГС, VI-5
състав. Навежда доводи, че съгласно Постановленията за изпълнение на
държавния бюджет на Република България за 2008г. и 2009г., средства за данък
върху добавената стойност по проекти на общините по програма САПАРД в
изпълнение на чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 на МС от 200г. , включително
за възстановяване на признатите разходи за ДДС над ползвания заем по проектите,
се предоставят въз основа на предложение от изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“,
с приложена информация за окончателния размер на ДДС съобразно одобрения размер
на безвъзмездната финансова помощ по САПАРД за всеки изпълнен проект. Поддържа,
че изпълнителният директор на Д.Ф.„З.“ не е направил предложение до
Министерството на финансите във връзка с полагаемия се ДДС върху неизплатения
остатък от дължимата финансова помощ по процесния договор и поради това такива
средства за ДДС не са били планирани в централния бюджет. Излага, че неизпълнението
на това задължение представлява противоправно поведение на изпълнителния
директор на Д.Ф.„З.“, тъй като е налице законово изискване, което не е спазено
от негова страна, като от това за ищеца са настъпили имуществени вреди в размер
на полагащите се средства за ДДС от централния бюджет, както и в размера на
дължимите лихви за забава върху тези средства.
Ответникът оспорва иска. Противопоставя се на твърденията на ищеца, че към
подадената заявка за плащане са приложени всички изискуеми документи. Поддържа,
че към заявката на ищеца не са приложени фактури, платежни нареждания и банкови
извлечения от деня на извършване на плащането, доказващи плащане от страна на
ищеца във връзка с подготовка на проекта. Твърди, че върху вземания за ДДС не
се дължи лихва за забава. Счита, че началният срок от който трябва да се
изчислява обезщетението за забава, в размер на законната лихва следва да
изчислява считано от 09.11.2009г. – моментът в който са предоставени всички
изискуеми документи.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът навежда твърдения, че са му причинени вреди в причинна връзка с
противоправно поведение на изпълнителния директор на ответника Д.Ф.„З.“,
изразяващи се в неизпълнение на задължение във връзка с упражняване на права на
ищеца по чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 от 12.03.2005г. на МС. Изпълнителният
директор, изпълнява функциите си, в качеството на представител на фонда в
отношенията му с трети лица. В този смисъл, предявеният искът следва да се
квалифицира като такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, според който, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Обстоятелството, че
между страните са сключени Договор № 2350 от 26.10.2006г., както и договор от
22.07.2008г. за предоставяне на безлихвен заем по чл. 2, ал. 1, т. 4 от
Постановление № 40 от 12.03.2005г. на МС, не разколебават извода за деликтното
основание на предявения иск. Твърдяното задължение на изпълнителния директор на
фонда, произтича от закона, а не от договорите и е свързано с иницииране на
особена административна процедура по погасяването на отпуснати заеми за заплащане
на ДДС по изпълнение на дейности по проекта. За да се уважи предявеният иск, по
делото следва да се установи противоправно и виновно поведение на изпълнителя
на работата, настъпили вреди и причинна връзка между поведението и вредите.
Съгласно чл. 1, ал. 1 т. 1, б. „а“ от Постановление № 40 от 2005 г. на МС -
право да получи временен безлихвен заем от централния бюджет има община с одобрен
проект по САПАРД, която има сключен договор с Д.Ф."З." за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията и по реда на Наредба
№ 34 от 2003 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ за развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура по Специалната
предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на З.то и селските
райони в Република България (САПАРД) и има договор с изпълнител на съответния
проект, сключен при условията и по реда на наредбите по т. 1 и с включена
изрична клауза, че за плащането ще се ползва безлихвен заем от централния бюджет.
Лимитът на тези заеми за всяка община се определя от Д.Ф."З." при
условията и по реда на чл. 2, така
чл. 3, ал. 3 от постановлението. Самите заеми се отпускат по реда на чл. 5
от постановлението – общината инициира бюджетно платежно нареждане към
изпълнителя по съответния проект, като одобряването на плащането се извършва от
Д.Ф.„З.“ в рамките на лимита, заложен за съответната община.
В общия случай, общината има задължение да възстанови предоставените заеми
в четиримесечен срок от изтичане на крайния срок по изпълнение на проекта – чл.
6 от Постановление № 40 от 2005 г. на МС /ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008г./.
Изключение от това правило е предвидено за заемите по чл. 2, ал. 1, т. 4 за плащане
на съответния размер на ДДС по плащанията по изпълнение на проекта. Съгласно
чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 от 2005 г. на МС /ДВ. бр.16 от 15 Февруари
2008г./ предоставените заеми по чл. 2,
ал. 1, т. 4 от централния бюджет се възстановяват с други целеви трансфери
(субвенции) от централния бюджет за общините с одобрени проекти по програма
САПАРД, предвидени в съответния годишен закон за държавния бюджет. Субвенцията
по същността си представлява сума, предоставяна безвъзмездно от държавния
бюджет под определено условие. Съгласно § 36 от Закона за държавния бюджет на
Република България за 2008 г., респ. § 35 от ЗДБРБ за 2009 г., предвидените в
централния бюджет суми за покриване на разходите за данък върху добавената
стойност за реализацията на общинските проекти по САПАРД, както и за други
разходи на централния бюджет, извършвани чрез общините, се предоставят на
общините чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет. В
същото време, според т. 9 от писмо изх. ДДС № ДДС № 14 от 16.12.2009 г. на МФ
относно: изготвянето и представянето на отчетите за касовото изпълнение на
бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове към 31.12.2009 г. - ползваните
временни безлихвени заеми за разходи за ДДС по проектите се отчитат като
погасени след корекция на бюджетните взаимоотношения на общината с централния
бюджет в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от ПМС № 40 от 2005 г. и на основание § 35
от ПЗР на ЗДБРБ за 2009 г. и чл. 104 от ПМС № 27 от 2009 г. Предвид изложеното
следва да се направи извод, че отпуснатите временни безлихвени заеми на
общините по Постановление № 40 от 2005 г. на МС /ДВ. бр.16 от 15 Февруари
2008г./ за плащане на съответния размер на ДДС по плащанията по изпълнение на
проекта се погасяват безвъзмездно от държавата.
За да се извърши бюджетната корекция за погасяване на отпуснатите заеми за
ДДС е нужно активно поведение от страна на органите на ответника - така чл. 106
от Постановление № 15 от 1 февруари 2008 г. за изпълнението на държавния бюджет
на Република България за 2008 г., респ. чл. 104 от Постановление № 27 от 9
февруари 2009 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за
2009г., предвидените в централния бюджет за 2008 г., съгласно които средства за
данък върху добавената стойност (ДДС) по проекти на общините по програма САПАРД
в изпълнение на чл. 3, ал. 5 от Постановление № 40 на Министерския съвет от
2005 г., включително за възстановяване на признатите разходи за ДДС над
ползвания заем по проектите, се предоставят въз основа на предложение от
изпълнителния директор на Д.Ф."З." с приложена информация за
окончателния размер на ДДС съобразно одобрения размер на безвъзмездната
финансова помощ по САПАРД за всеки изпълнен проект. С оглед на това отправянето
на предложение до Министъра на финансите е условие за безвъзмездното погасяване
на тези заеми.
По делото се установява, че на 25.10.2006г. е сключен договор № 2350, по
силата на който ответникът Д.Ф.„З.“ се е задължил да предостави на ищеца, в
качеството му на „ползвател“, безвъзмездна финансова помощ, на основание чл.
13, ал. 2 Наредба № 38 от 27.08.2003г. по мярка „Обновяване и развитие на
традиции“ и въз основа на решение за одобрение на проект № 290701100111. По
делото не спори, че одобрената помощ е имала за предназначение за „Изграждане
на втори етап на мост – канал за преминаване на главен колектор“, като нейният
размер е определен с договора да възлиза до 100% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, от което 75% се осигуряват от европейския съюз
и 25 % от държавния бюджет на Република България. Видно от договора,
първоначалният размер на одобрената финансова помощ е 1 092 165.00 лв. без ДДС,
като окончателния й размер се определя от фонда след приспадане на всички
изискуеми документи. Установява се, че ищецът се е задължил да осъществи
инвестицията в срок до 30.05.2008г., а ответникът да изплати договорената
финансова помощ в срок от 3 месеца от постъпване на заявката за плащане,
придружена с всички необходими документи. По делото не се спори, че във връзка
с договора са подписани 3 анекса - Анекс за намаляване размера на договорената
безвъзмездна финансова помощ от 29.08.2008г., с който договорена помощ е била
намалена до размер на 1 012 419 лв. без ДДС; Анекс от 14.04.2008г., с който
срокът на договора се удължава до 31.08.2008г.; Анекс от 09.09.2008г., с който
срокът за изпълнение се удължава до 14.09.2008г.
С оглед на това, доколкото на ищеца е отпусната безвъзмездна финансова
помощ по САПАРД, той е имал право на получаване на безлихвен заем по
Постановление № 40 от 12.03.2005 на МС. Установява се, че на 22.07.2008г. между
страните е подписан договор за предоставяне на безлихвен заем, при определен
лимит за окончателно плащане на разходите по изпълнение на проекта – до
1 294 137.60 лв., от които до 1 078 448 лв. – одобрени
инвестиционни разходи и 215 689.60 лв. - ДДС по тях.
По делото не се установява ищецът да се е възползвал от пълния предвиден за
него лимит за безлихвен заем за плащане на ДДС по разходи по изпълнение на
съответния одобрен проект. Не са представени платежни нареждания или банкови
документи, които да удостоверяват превеждане на парични суми по сметка на
изпълнителя на проекта. Нещо повече, фактите по делото навеждат към извода, че
общината е нямало как да се възползва от пълния размер на заема за ДДС. Видно
от уведомително писмо за извършени плащания изх. № 01-0800/1792 от 21.12.2009г.
на Д.Ф.„З.“ адресирано до ищеца по делото, ответникът е наложил финансова
корекция и е намалил окончателния размер на ангажимента по договора между
страните за безвъзмездна финансова помощ по САПАРД с 25 %, като е изплатена
сумата от 617 513.67 лв. Това намаление необходимо се отразява и върху
лимитът на безлихвения заем за ДДС, доколкото той е относителна величина и се
определя на базата на размера на разходите по изпълнение на съответния одобрен
проект – арг. от чл. 2, ал. 2 от Постановление № 40 на Министерския съвет от
2005 г. Така Д.Ф.„З.“ не би одобрил плащане, което да надхвърля лимит на
безлихвения заем, определен на база намалената безвъзмездна финансова помощ.
Предвид посоченото, за ответника не е възникнало задължение за отправяне на
предложение до Министъра на финансите и иницииране на процедура по чл. 3, ал. 5
от Постановлението погасяване на суми по безлихвен заем за заплащане на ДДС по
изпълнение на проекта в размер на 81 396.04 лв., върху неизплатената безвъзмездна финансова помощ по САПАРД
от 406 980.33 лв., доколкото такъв заем не е реално отпуснат. Това от своя
страна изключва противоправността на соченото увреждащо поведение.
Действително, представено по делото Решение 861 от 29.05.2014г. по т.д. №
5481/2011г. на СГС, Т.О., VI-5
състав, постановено между страните по настоящето производство, Д.Ф.„З.“ е
осъден да заплати на О.Б., сумата от 406 980.33 лв., представляваща
неплатен остатък от сумата 1 012 419 лв. без ДДС, дължима договорена
безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъедителна
програма на ЕС за развитие на З.то и селските райони в Република България
/САПАРД/. Решението, в тази му част е потвърдено от Решение № 2561 от
23.12.2005г. по т.д. № 3822/2014 на САС, T.O., 3-ти състав и
е влязло в сила. Предвид това, настоящият състав е обвързан от силата на
пресъдено нещо на Решението по т.д. № 5481/2011г. на СГС, Т.О., VI-5 състав по
отношение на обстоятелството, че ищецът има вземане за пълния размер на
договорената в Договор № 2350 от 25.10.2006г. и Анекс от 29.08.2008г. към него
безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД възлизащ на 1 012 419
лв. без ДДС. Това обстоятелство е относимо и към лимита на безлихвения заем за
ДДС. Ищецът би имал право да получи този заем в размер съответстващ на
финансовата помощ от 1 012 419 лв. без ДДС. Чрез намаляване на
размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ по САПАРД е бил намален и
лимитът на безлихвените заеми, които ищецът е можело да ползва и в последствие
на това одобреният и реално отпуснат размер на безлихвения заем по проекта. По
този начин, като се има предвид възможността за погасяването на безлихвения
заем чрез целева субвенция от държавния бюджет, за ищеца действително са
възникнали вреди в размера на ДДС върху разходите за изпълнение на процесния
проект. Следва обаче да се има предвид, че предметът на делото се очертава от
основанието и петитума на предявения иск. Тези вреди са в причинна връзка с
намаляването на първоначално уговорената финансова помощ от страна на ответника,
което от своя страна има за необходима последица намаляването на лимита за
безлихвените заеми за общината по постановлението, а не посоченото в исковата
си молба, неизпълнение на задълженията на ответника за отправяне на предложение
до Министъра на финансите по чл. 106 от Постановление № 15 от 1 февруари 2008
г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2008 г., респ.
чл. 104 от Постановление № 27 от 9 февруари 2009 г. за изпълнението на
държавния бюджет на Република България за 2009г. Предвиденият ред в
постановленията за изпълнение на държавния бюджет не се отнасят до самото
отпускане на безлихвения заем, а единствено до неговото погасяване. Съдът не
може да се произнася на база факти, които не са посочени в исковата молба като основание
на предявения иск, нито в тази връзка да дава указания по реда на чл. 145 ГПК
на ищеца да наведе такива факти. С оглед на това, въпреки че се установява
настъпването на вреди за ищеца, те не са в причинна връзка с наведеното в
исковата молба поведение на ответника. Все пак, предвид пределите на силата на
пресъдено нещо на настоящето решение, за ищеца остава възможността да предяви
иск за заплащане на претърпените от него вреди във връзка с намаляване на
безвъзмездната финансова помощ по програма САПАРД.
Предвид горепосоченото, предявеният на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД иск,
за заплащане на сумата от 81 396.04 лв., представляваща причинени вреди, пряка
и непосредствена последица в резултат на неизпълнение на законоустановено
задължение на изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“ да направи предложение до М.НА
Ф.за предвиждане в централния бюджет на данък добавена стойност в размер на 81
396.04 лв. върху неплатения остатък от 406 980.33 лв. – безвъзмездна
финансова помощ по Договор № 2350/24.10.2005 за предоставяне безвъзмездна
финансова помощ по САПАРД и Анекс от 29.08.2008г. към него, се явява
неоснователен в неговата цялост и следва да бъде отхвърлен.
С оглед на възприетото по иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, неоснователна се
явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за вреди от 81 396.04 лв., за периода 11.02.2010г. –
19.11.2013г., която лихва се претендира в размер на 31 602.23 лв.
При този изход на спора на ответника следва да се заплатят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че
съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум,
определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.Б., БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „*******против
Д.Ф.„З.“, седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „******* искове:
- на основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 81 396.04 лв., представляваща
причинени вреди, пряка и непосредствена последица в резултат на неизпълнение на
законоустановено задължение на изпълнителния директор на Д.Ф.„З.“ да направи
предложение до М.НА Ф.за предвиждане в централния бюджет на данък добавена
стойност в размер на 81 396.04 лв. върху неплатения остатък от 406 980.33 лв. –
безвъзмездна финансова помощ по Договор № 2350/24.10.2005 за предоставяне
безвъзмездна финансова помощ по САПАРД и Анекс от 29.08.2008г. към него;
- на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 31 602.23 лв., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 81 396.04 лв. за периода
11.02.2010г. – 19.11.2013г.
ОСЪЖДА О.Б., БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „*******да заплати на Д.Ф.„З.“, седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 100 лв. /сто лева/, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: