МОТИВИ по НОХД № 30197/13 г. по описа на
РС – МОНТАНА
ПОДСЪДИМИЯТ В.Б.Д. е
обвинен в
това, че на 18/19.12.2012 год. в гр. Бойчиновци обл. Монтана, при условията на
повторнист и в немаловажен случай, след предварителен сговор с М.Б.Д. xxx. Търново,
чрез използване на техническо средство/ метален прът/ и МПС отнел чужда движима
вещ - 2 379 литра бензин А-95 на стойност от 5 923.70 лв. от владението на „Петрол”
АД София с МОЛ И.В.И. xxx, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7
във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ М.Б.Д. е обвинен в това, че на 18/19.12.2012 год. в
гр. Бойчиновци обл. Монтана, след предварителен сговор с В.Б.Д. xxx. Търново, чрез
използване на техническо средство/ метален прът/ и МПС отнел чужда движима вещ-
2 379 литра бензин А-95 на стойност от 5 923.70 лв. от владението на „Петрол”АД
София с МОЛ И.В.И. xxx, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във
връзка с чл. 194 ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвиненията, пледирайки
конкретни по вид и размер наказания, като наложените наказания на подсъдимите
да бъдат изтърпяни ефективно.
ПОДСЪДИМИТЕ се признават за виновни по обвиненията,
давайки съгласия при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват
свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите
признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
ЗАЩИТНИКЪТ
на подсъдимите, адвокат Димитър Вълков от АК Монтана, назначен при условията на
чл. 372 ал. 2 от НПК пледира да им бъдат определени наказанията при условията
на чл. 58 а ал. 4 от НК.
Производството се разви при условията и реда
на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – съгласно чл. 371, т. 2 от НПК –
проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимите В.Б.Д. и
М.Б.Д. са братя. Двамата са с постоянен адрес по местоживеене xxx Търново. Подсъдимите
са осъждани за извършени престъпления от общ характер, като подсъдимия В.Д.
изтърпява наказание лишаване от свобода, а настоящето деяние го е извършил в
изпитателния срок на влязла в сила присъда.
Фирма „Петрол” АД
притежава обект в гр. Бойчиновци обл. Монтана- бензиностанция, представляваща
ТО 3311. МОЛ на бензиностанцията е свидетеля В. С. А. от гр. Монтана.
На 18.12.2012 год. подсъдимите
В.Д. и М.Д. пристигат в гр. Монтана, като се обаждат на техния познат св. Т. П.,
с който се познават от Италия, където са работили заедно. След като пристигат в
дома на свидетеля П. двамата подсъдими първоначално му казват, че са дошли да
оправят някаква
кола, като в последствие започват да му обясняват истинската причина за
пристигането си, а именно че искат да извършат кражба на гориво от бензиностанция
от някое малко населено място, тъй като през ноща такива бензиностанции не се
охраняват. Обясняват му, че са си взели 20 туби от по 20 литра за горивото и го
питат дали може да им намери
още 20 туби, тъй като смятат да източат бензин от бензиностанцията в град Бойчиновци,
обл. Монтана. Също така обясняват, че предната вечер са обиколили и наблюдавали
и са видяли, че през ноща не работи. Предлагат на свидетеля П. да изкара пари, като
от него
се иска само да обикаля с колата си за да гледа дали може да премине полиция
или друга кола.
В последствие същата
нощ двамата подсъдими се качват в лекия автомобил, марка „Алфа Ромео” с която
са дошли и е с монтанска регистрация, снабдени с предварително приготвените
туби и помпа, която носят със себе си. Свидетелят П. след като обикаля с
автомобила си и не вижда никой, с двамата подсъдими се насочват към бензиностанцията
в град Бойчиновци. Там с помоща и на техническо средство- щанга
тип „кози крак” подсъдимия В.Д. успява да разбие катинарите на капака на шахтата,
след което отвъртат болтове от тръба и поставят единия маркуч на помпата и
започват да пълнят носените с тях съдове - туби и бидончета с различна
вместимост- 20 литра, 25 литра, няколко туби от по 30 литра. Пълните съдове
товарят в автомобила с който са дошли и транспортират краденото гориво- бензин
до дома на свидетеля П., където вземат празните 20 туби и отново по същия начин
се връщат до бензиностанцията. Посъщия начин П. отново преминава да оглежда
района за коли и полиция, като поддържа връзка с подсъдимите по мобилния
телефон. Отново пълните съдове с гориво закарват до дома на П. и започват да
пълнят варели с гориво. През ноща след като
на няколко пъти успяват да открадат и източат от бензиностанцията 2 379 литра Гориво-
бензин А-95, подсъдимите и П. го складират в гаража на свидетеля П.. На
следващия ден започват да разпродават крадения бензин. На свидетеля Емил
Кръстев продават 200 литра
гориво за сумата от 400 лева, като му закарват бензина до дома му в пластмасови
туби, като го уверяват, че не е краден. Също така подсъдимия М.Д. закарва до
дома на свидетеля Йордан П. туби с гориво, казвайки му, че няма проблеми. П. от
своя страна
продава на свидетеля С. 200 литра гориво по 1.80 лева. На свидетеля Тасков
продават туба от 20 литра гориво за сумата от по 1.90 лева литъра, като в последствие
същият си закупува още гориво- общо 350 литра в туби и бидони.
Междувременно на 19.12.2012
година свидетеля И.И.- работещ като регионален мениджър във фирма „Петрол”
извршва контролна проверка в бензиностанцията в град Бойчиновци, като при
проверката установява липса на гориво. Веднага уведомява
свидетеля В. А., който стопанисва обекта и заедно със служителя на бензиностанцията
свидетеля Евгени Крумов оглеждат района и установяват, че е извършена кражба на
горивото, като на нивомерната система има разфланцване и чрез измерване установяват,
че липсват общо 2 379 литра бензин А-95.
Във връзка със
случая е сигнализирано в полицията, като е образувано досъдебно производство.
В хода на
разследването е установено, че извършители на престъплението са подсъдимите Д.,
като с протокол за доброволно предаване от 24.12.2012 година свидетеля Михайлов
предава на органите на полицията туба 20 литра с бензин, за която заявява, че я
е закупил от П.. С протокол за доброволно предаване от 20.02.2012 година лицето
Йордан П. предава на органите на полицията 1 бр. Метален варел, 1 бр. Бидон, 2
бр. Метални варели, 160 литров варел, 4 бр. Метални туби 20 литра, 12 бр. Бидони
с вместимост 60 литра, 85 бр. Туби с различна вместимост, 2 бр. Пластмасови туби
от 10 литра вместимост, 3 парчета маркуч.
От изготвената
съдебно оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетия бензин А-95
е в размер на 5 923.70 лева съгласно заключението на вещото лице.
С оглед на изложеното с деянията си, от
обективна и от субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл, подсъдимите
са осъществили съставите на престъпленията, за който са обвинени.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията
на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен
начин. Страните не спорят по фактите и обстоятелствата на обвиненията, затова и
съдът не счита, че следва да излага мотиви в тази насока.
Причините за
извършване на деянието от подсъдимите е стремежът за облагодетелстване по лек и
престъпен начин без труд, ниско правосъзнание и утвърдените им престъпни навици.
За извършеното от подсъдимия В.Б.Д. престъпление
визирано по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание –
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така наложеното наказание с една трета,
а именно с ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/. При спазване правилата на чл. 61, т. 2, вр. чл.
60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи, че първоначалният режим при който осъденият
следаа да изтърпи наказанието е строг и това следва да стане в затвор или затворническо
общежитие от закрит тнп. Именно този режим съответства на съдебното минало на
осъдения. Последният е осъждан на лишаване от свобода преди извърпшане на
деянието, поради което първоначалнизгг режим на изтърпяване на наказанието
следва да е строг.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.
1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия В.Б.Д.
едно общо наказание по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 408/2013г. по
описа на РС-Враца, в сила от 18.07.2013г., до размера на най-тежкото от тях – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61 т. 2 във
връзка с чл. 60 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража да изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по присъдите участвали в
групирането- наказанието по НОХД № 408/2013г. по описа на РС-Враца, в сила от 18.07.2013г.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът ПРИВЕЖДА
в изпълнение присъдата по НОХД № 211/2010г. по описа на Районен съд Попово, в
сила от 13.10.2010г. с която е наложено на подсъдимия В.Б.Д. наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението
на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години.
За извършеното от подсъдимия М.Б.Д. престъпление визирано по-горе
съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВАНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така наложеното наказание с една трета, а
именно с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на присъдата. С оглед вида на наложеното наказание на
подсъдимия М.Д., съдът намери, че в случая не е налице законна пречка за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, арг. справка за съдимост на името на
подсъдимия- същия е неосъждан към момента на извършване на деянието, наложеното
наказание лишаване от свобода е по–малко от три години, и не на последно място
с оглед личността на подсъдимия, съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и за поправянето му, не е наложително определеното наказание да се
изтърпява ефективно, затова отложи изпълнението на наложеното му наказание за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.
1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М.Б.Д. едно общо наказание по
настоящата присъда и по присъда по НОХД № 408/2013г. по описа на РС-Враца, в
сила от 18.07.2013г., до размера на най-тежкото от тях – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание на
основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила и привеждането и в изпълнение.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по присъдите участвали в
групирането.
При определяне вида и размера на наказанията
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК,
намалявайки ги с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанията бяха
определени при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимите
- всеки един от тях е личност с невисока степен на обществена опасност, социалния
им статус и чистото съдебно минало по време на извършване на деянието на
подсъдимия М.Д.. Отегчаващо вината обстоятелство е невъстановяването на причинената
щета и значителния и размер. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и
сравнението, което налага тази разпоредба.
При определяне вида и размера
на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл. 36 НК
при отчитане разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на всеки от подсъдимите.
Съдът намира наложените наказания и за съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът ОТНЕМА
в полза на Държавата веществените доказателства - 1 бр. гумен маркуч-
синьозелен на цвят- сечение 1/5 см и 1 бр. деформиран катинар, които след
влизане на присъдата в сила следва да се унищожат, т. к са негодни по преназначение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимите В.Б.Д.
и М.Б.Д. да заплатят по сметка на
ОД на МВР Монтана сумата от по 20 лева разноски по водене на делото и по 5 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът
не присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София
за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът
ще се произнесе с Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: