№ 1241
гр. Плевен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430101366 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от А. М. И. против ***, с правно
основание чл. 432, aл. 1 KЗ.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като с
оспорва искът .
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от правна и фактическа
страна следното:
Застрахователна преписка № *************- за вреди, вследствие на *** от *** г., е
била разгледана, като от представените при образуване на преписката документи не се
установява, че на ищцата следва да се дължи застрахователно обезщетение. За това
обстоятелство тя е уведомена чрез писмо с изх. №****/***г. Ищцата претендира, че за нея
са настъпили немуществени вреди в резултат от *** на Т. И. Ф. на ***г., настъпила в
следствие на *** от ***г., около 22:40, в гр. Плевен, на улица ***, между лек автомобил
„***“ с per. №******* и пешеходеца - Т. Ф..
Съгласно чл. 432,ал. 1 от КЗ: Увpeдeнoтo лицe, cпpямo ĸoeтo зacтpaxoвaният e
oтгoвopeн, имa пpaвo дa иcĸa oбeзщeтeниeтo пpяĸo oт зacтpaxoвaтeля пo зacтpaxoвĸa
„Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт” пpи cпaзвaнe нa изиcĸвaниятa нa чл. 380. (2) Зacтpaxoвaтeлят пo
зacтpaxoвĸa „Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт” мoжe дa пpaви възpaжeниятa, ĸoитo пpoизтичaт oт
зacтpaxoвaтeлния дoгoвop и oт гpaждaнcĸaтa oтгoвopнocт нa зacтpaxoвaния, c изĸлючeниe нa
възpaжeниятa пo чл. 395, aл. 6 и 7 и чл. 430, aл. 1, т. 1 – 4 и aл. 2. Koгaтo зacтpaxoвĸaтa
„Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт” e зaдължитeлнa, зacтpaxoвaтeлят нe мoжe дa пpaви и
възpaжeниятa зa caмoyчacтиe нa зacтpaxoвaния. Πo зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa
„Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт” нa aвтoмoбилиcтитe зacтpaxoвaтeлят нe мoжe дa пpaви и
възpaжeниятa пo чл. 363, aл. 4, чл. 364, aл. 4 и чл. 365, aл. 2. (3) Πo зacтpaxoвĸa „Гpaждaнcĸa
oтгoвopнocт”, ĸoятo e зaдължитeлнa, зacтpaxoвaтeлят oтгoвapя пpeд yвpeдeнoтo лицe и
ĸoгaтo зacтpaxoвaният гo e yвpeдил yмишлeнo. В исковата молба се твърди, че
1
юридическият факт, от който произтича вземането на ищцата е *** на Т. И. Ф., настъпила в
следствие от процесното произшествие. Посочва се също така, че между ищцата и нейния
*** е съществувала обич, привързаност и близки отношения, разбирателство и пълно
доверие, поради което настъпилият *** за пострадалия се възприема болезнено от неговата
***.
От така сторените с исковата молба фактически твърдения не се установява, че
ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от *** на *** си вместо най-
близките и роднини, доколкото не се твърди такива да не съществуват или пострадалия и
най-близките и родственици да са били в обтегнати отношения.Не се установява и това, че
ищцата следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради
възникнала особена близост с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с
близките на пострадалия. Не се твърди ищцата да няма близки - ***, ***, *** и др. или
поради житейски обстоятелства да е имала отношения на особена близост, които да
обосновават житейска връзка, различна от обичайната между *** и ***. Например - не се
твърди ищцата да е страдала от заболяване, поради което да е зависела изключително от
грижите на пострадалия - нейния ***, като след *** му да няма кой да полага грижи за нея,
или да е била отглеждана от *** си при заместваща грижа и вместо ***, поради
невъзможност или други житейски обстоятелства рождената й *** да я отгледа.
Не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на
което ищцата и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от
обичайните между *** и ***, или да са довели до проявление на неимуществени вреди,
различни от обичайните, присъщи на добри отношения между *** и ***.
Така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието на
иска по-скоро обосновават претенция за парична сума, отколкото обосновават накърнени
права на ищцата, нуждаещи се от съдебна защита.
Ищцата не е наследник на пострадалия по права линия, доколкото той е оставил
наследници от първи ред — низходящи, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди и независимо, че е *** на пострадалия, не е сред най- близкия му
кръг. Близкият родствен кръг се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Но за да е основателна претенцията на ищцата за репариране на
неимуществени вреди следва поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността да
е станала толкова силна, че *** на пострадалия да е довела у ищцата до значителни морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
родствена връзка и характерни за съдържанието и отношения между *** и ***.
Загубата на ***, за отношенията с който спрямо ищцата се заявяват твърдения за
безконфликтност и взаимно доверие, обосновават в достатъчна степен да се направи
изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай
на смърт само на най-близките на ***ия. Както е посочено в Тълкувателно решение №
1/2016 г, постановено от ОСНГТК на ВКС на ***г„ материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от *** на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от ***г. и Постановление № 5 от *** 1969г на Пленума на Върховния
съд. По изключение (каквото не се твърди или установява от доказателствата по делото)
на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с ***ия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания се следва обезщетение. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с ***ия и действително претърпени от ***
на ***ия вреди.
Неверни са твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило
единствено по причина от действията на водача при управлението на лек автомобил „***“ с
per. №*******. В тази връзка, неверни са твърденията за механизъм на процесното
произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е
осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача .
По повод на транспортния инцидент е съставен Констативен протокол за *** с
2
пострадали лица от мл. *** А.Й. по описа на сектор ***.
Видно от план-схемата на пътнотранспортното произшествие, може да се направи
извод, че пострадалият Т. Ф. е преминал от тротоара към пътното платно определено за
автомобили. Следва да се отбележи, че съгласно съставения протокол в *** на пострадалия
Ф. е установена концентрация на алкохол - ***.
На самостоятелно основание е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Ф., поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно.
В случая пострадалия не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата,
ако го беше направил нямаше да се стигне до транспортния инцидент.
На следващо място, пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ПвП,
съгласно която при липса на тротоар, пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница.
В това именно намира основание и направеното възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който поставяйки се в състояние на *** се е лишил от възможността
за адекватна преценка на пътната обстановка и е слязъл от тротоара на пътното платно, като
се е движил по посока на движение на процесното МПС, вместо да се движи по наличния в
посоката му на движение свободен тротоар или поне да се движи в противоположната
посока на движение на МПС страна на пътното платно, т.е. от лявата страна на пътното
платно, а не от дясната му страна по посока на движение на самото МПС.
Пострадалият Т. Ф. като пешеходец е създал предпоставките за настъпване на
произшествието и е станал в равна степен на поведението на водача, причина за
осъществяването му.
Спрямо ищцата не са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция.
Размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за
неимуществени вреди, е изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и
определени като елементи за обезвреда. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства,
определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа
за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид
приложените доказателства, претендираната от името на ищцата парична сума е в
изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД смисъл.
На самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за обезвреда на
неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на
сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
Действащият към момента на предявяване на претенцията на ищцата §96. (1) от
Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за
застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определя лимит по
претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ. като: ,До влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. ”, но под
условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение №
3
1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на ***г.щцата не е доказала при условията на
пълно и главно доказване вредите, вината, както и наличието на причинноследствена
връзка между причинените вреди и вредоносния резултат.
Искът за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди е
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване вредите, както
и наличието на причинноследствена връзка между вредите и вредоносния резултат.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявените от
С.П.В. искове, като неоснователни и недоказани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. М. И., ЕГН **********, **********, против ***
АД, ЕИК *********, ***, с правно основание чл. 432, aл. 1 KЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, ЧЛ. 86 ЗЗД,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4