Р Е Ш Е Н И Е № 786
гр. Пловдив, 08.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр. д. №1309 по описа на съда за 2018г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила
е жалба от С. Г. М.,
ЕГН **********- длъжник по изп. д. №20188250400289 по описа на ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825, район на действие- ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението
по изпълнителното дело върху
несеквестируемо имущество-
апартамент, находящ се в **********,
с площ от 35,87 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56784.540.229.5.18,
ведно с прилежащото към него избено помещение
№1 с площ от 3
кв.м. и 0,374 %
идеални части от общите
части на сградата.
Твърди се, че посоченият имот
съставлява жилището на
жалбоподателката, поради което същото е несеквестируемо на
основание чл.444, т.7 от
ГПК. Иска се
отмяна на действията на
съдебния изпълнител по насочване
на изпълнението върху имота,
както и на действията, които нарушават несеквестируемостта, каквито
според жалбоподателката са
наложената възбрана и насрочения
опис на имота.
С оглед изложените доводи в
жалбата се иска спиране на
насрочения за 20.06.2018г.
опис на имота.
Ответната страна
по жалбата- „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *********,/взискател в изпълнителното
производство/, не взема становище по
нея.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в
жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.436, ал.1 от
ГПК, от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/ срещу
насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо. В т. 1 на Тълкувателно
решение № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в
жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано
или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава
жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания
само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост,
съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта
и без да е отправено изрично искане за това. Доколкото в случая длъжникът
се позовава именно на несеквестируемостта на имот, върху
който е насочено
принудително изпълнение, тя е допустима,
като евентуалната отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би
била законна последица от извода за несеквестируемост на вещта и не е обвързана
от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е
неговото естество.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Видно от
приложеното заверено копие
от изпълнителното дело,
същото е с взискател-
„Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, и длъжници-
„Лион трейдинг“ ООД, И. Г. М., А. К. М. и С. Г. М., като
с разпореждане на
съдебния изпълнител от 04.05.2018г. е била
наложена възбрана и
насрочен за 20.06.2018г. опис на апартамент, находящ
се в гр. *************, с
площ от
35,87 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.540.229.5.18, ведно
с прилежащото към него избено помещение
№1 с площ от 3
кв.м. и 0,374 %
идеални части от общите
части на сградата.
От приложените
по изпълнителното дело
писмени доказателства безспорно
се установява, че освен
процесния имот
жалбоподателката притежава още
едно жилище- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.523.1888.1.1, намиращо
се в **********,
върху което е
вписана законна ипотека
в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД, като по делото
няма спор, а и
се признава изрично
от съдебния изпълнител в
писмените му мотиви
по жалбата, че същото
е изнесено на
публична продан по
изпълнително дело №20138250400277, което е
с взискател „Юробанк
България“ АД. При така
установените по делото фактически обстоятелства
настоящият състав на съда
намира, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно е насочил изпълнението
върху процесния имот-
апартамент, находящ се в
гр. *************. Съгласно разпоредбата
на чл.444, т.7 от ГПК изпълнението
не може да
бъде насочено върху
жилището на длъжника,
ако той и
никой от членовете
на семейството му, с
които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо
дали длъжникът живее
в него; ако
жилището надхвърля жилищните
нужди на длъжника и
членовете на семейството му,
определени с наредба
на Министерския съвет,
надвишаващата част от
него се продава,
ако са налице
условията по чл.39, ал.2
от Закона за собствеността. С посочената
разпоредба се предоставя
закрила на длъжника
чрез забрана за насочване
на принудителното изпълнение
върху жилището му,
независимо дали живее
в него, като целта
на разпоредбата е
длъжникът и живеещите
с него членове на
семейството му да
не бъдат лишени
от място за
живеене. С оглед
съдържанието и целта
на посочената разпоредба
следва да се
приеме, че в
случаите, когато длъжникът
притежава повече от едно жилище,
то със закрилата
по чл.444, т.7 от
ГПК се ползва едно
от тях, като същото
не може да бъде
обект на принудително изпълнение
по всички образувани срещу
длъжника изпълнителни дела,
независимо от броя
им. В настоящия случай,
доколкото вече е
налице принудително изпълнение,
макар и по друго
изпълнително дело, върху
единия притежаван от
длъжника жилищен имот,
то другият имот е
несеквестируем и насочването
на изпълнението върху него
по процесното изпълнително
дело се явява
в противоречие с разпоредбата
на чл.444, т.7 от
ГПК, тъй като
по този начин би се стигнало
до ситуация длъжникът
да бъде лишен
и от двата притежавани от него
жилищни имота и по
този начин да остане
без жилище, което
посочената разпоредба не
допуска. Едновременното
изпълнение върху всички притежавани
от длъжника жилища е
недопустимо.
Предвид горното жалбата е основателна и ще се уважи,
като се отмени насочването на изпълнението върху несеквестируемия имот. С жалбата се
иска отмяна и на несъвместимите
с несеквестируемостта изпълнителни действия-
възбрана и насрочване на
опис върху имота. Това искане е
неоснователно. Съгласно
задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение
№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, налагането
на възбрана и
опис върху несеквестируеми непотребими
вещи е допустимо
и не нарушава несеквестируемостта, като в
случаите когато съдът
постановява отмяна на
насочването на изпълнението
върху такива вещи тези действия
не подлежат на
отмяна. Ето защо
независимо от уважаването на жалбата
няма да се постанови
отмяна на наложената
възбрана и насрочения опис на имота.
С оглед
обстоятелството, че съдът
се произнася по
жалбата веднага след
постъпването й не следва
да се постановява поисканото
от жалбоподателката спиране
на насрочения опис
на имота.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.444, т.7
от ГПК насочването на изпълнението по изпълнително дело
№20188250400289 по описа на ЧСИ
Стефан Горчев, рег. № 825, район
на действие- ОС- Пловдив, върху следния
недвижим имот- апартамент, находящ
се в гр. **********, с площ от
35,87 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.540.229.5.18, ведно
с прилежащото към него избено помещение
№1 с площ от 3
кв.м. и 0,374 %
идеални части от общите
части на сградата,
собственост на длъжника
С. Г. М., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за отмяна
на наложената възбрана и
насрочения опис на имота, както
и за спиране на
насрочения опис на
имота.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: