МОТИВИ: Подсъдимата
А.В.Т., ЕГН ********** *** е предадена на съд за престъпление по чл. 343 ал. 1
б. „в” от НК във връзка с чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК, затова че на 01.04.2012
г. на път І – 4 /*****- *****/ при километър 21+300 при управление на лек
автомобил „******” с ДК № ******, собственост на „******” ЕООД, нарушила
правилата за движение по пътищата чл. 20 ал. 2, изречение последно от ЗДП – при
възникнала опасност за движението от навлизане
в лентата й за движение на насрещно
движещо се МПС, след като била длъжна да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре – не го направила, вследствие на което, по непредпазливост
причинила смъртта на И.Л.В. ***.
В съдебно заседание представителят на
обвинението на основание чл. 287 ал. 1 от НПК измени същото като Окръжна прокуратура
– гр. ***** обвини А.В.Т., ЕГН ********** *** в това, че на 01.04.2012 г. на
път І – 4 /*****- *****/ при километър 21+300 при управление на лек автомобил „******”
с ДК № ******, собственост на „******” ЕООД, нарушила правилата за движение по
пътищата- чл. 21 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДП – при избиране на скоростта си
на движение като водач на пътно превозно средство категория „В”, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал. 1 , именно 90
км/ч и това в конкретния пътен участък е било
сигнализирано с пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до 50 км/ч и допълнителна табела
Т 14- при сняг и зимни условия, се е движила със скорост от 99,10 км/ч, вследствие
на което по непредпазливост причинила смъртта на И.Л.В. *** престъпление по чл.
343 ал. 1 б”в” във връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
В съдебно заседание е предявен и приет
за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от Л.И.В. и С.Н.В., родители на починалия В.,
чрез процесуалния им представител адвокат Б. срещу подсъдимата В. за сумата от
по 150 000 лева неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
01.04.2012.. г. и същите бяха конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в процеса.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа обвинението, така както е изменено в хода на
съдебното следствие. Намира, че по време на последното е събран необходимия
обем доказателствен материал, който от една страна е изяснил обективната истина
по делото, а от друга страна е дал възможност на съда да направи своите правни
изводи. Излага подробни съображения при което изтъква, че по безспорен начин е
било установено, че управляваният от пострадалия лек автомобил **** **** е
навлязъл в ляв за него завой, изгубил е устойчивост и е започнал да се унася
странично с дясната страна напред, в посока – гр. ***** и едновременно с това
завъртане на задната част в посока обратно на часовниковата стрелка. Това е
продължило чрез навлизане в лентата за движение на лекия автомобил ****, като
ударът за него е бил в предната дясна част, а за лекия автомобил ****** в
задния десен ъгъл. Изтъква, че скоростта на движение на последния към началото
на поднасяне е била 93,60
км/ч., а скоростта на управлявания от подсъдимата лек
автомобил е била 99,10
км/ч. Сочи, че заключението на вещите лица по седморната
автотехническа експертиза е категорично, че ако подсъдимата се е движела с
скорост от 50 км/ч,
тя е могла да спре и ПТП не би настъпило. Изтъква, че от показанията на
разпитаните свидетели Д., Д., И., обясненията на В. и хидро-метерологичната
обстановка се установява, че в момента на пътното платно е имало интензивни
валежи от дъжд, преминаващ в мокър сняг, а температурите са били ниски. Счита,
че с оглед на това в конкретната пътна обстановка е действало ограничението на
скоростта. Изтъква, че нарушавайки това ограничение, движейки се с два пъти
по-голяма скорост подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да спре след
възникналата опасност за движението. Сочи, че първопричина за настъпване на ПТП
е поведението на пострадалия, в качеството му на водач на МПС, тъй като
неговите неправилни действия в конкретната пътна обстановка са довели до занасяне
на автомобила и навлизането в лентата за движение на подсъдимата. По изложените
съображения моли настоящата инстанция да призна е подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение и да и наложи наказание лишаване от свобода и
отчитайки наличието на съвина да отложи изтърпяването на същото на основание
чл. 66 от НК, като съдът приложи и разпоредбата на чл. 343г от НК.
Процесуалният представител на
гражданските ищци и частни обвинители в процеса сочи, че се присъединява към
становището на представителя на обвинението. Излага, че към момента в който е
станал удара е имало знак ограничаващ скоростта и това се установява от писмото
на Областно пътно управление – гр. *****, издадено на 08.05.2012 г. Сочи, че
през 2011 г.
зимното поддържане на пътищата е било въведено на 07.11., съгласно заповед на
директора на Окръжно пътно управление – ***** и този знак с това ограничение е
следвало да бъде демонтиран в началото на м. април, съобразно атмосферните
услови. Изтъква, че от приложения към делото огледен протокол е видно, че този
знак на 01.04.2012 г. се е намирал там, където е посочено в писмото. Сочи, че наличието
на дъжд преминаващ в мокър сняг е потвърдено още на досъдебното производство на
л. 41 и в тази връзка са и свидетелските показания, както и заключенията на
вещите лица по експертизите, с изключение на първата. Излага съображения
относно поведението на подсъдимата, с оглед на нейните обяснения, като изтъква,
че същата е посочила, че не е забелязала знака, ограничаващ скоростта на
движение, че е карала със скорост, съобразена с пътните условия, което не
отговаря на истината, че не се е обадила на съответните органи, които да
установят какво се е случило и линейка, която да окаже евентуално помощ на
пострадалия. В пледоарията си процесуалния представител излага съображения
относно всички изслушани в съдебно заседание заключения на вещи лица. Моли с
оглед на всички събрани по делото доказателства съдът да признае подсъдимата за
виновна и да и наложи справедливо наказание, чието изпълнение да отложи при
условията на чл. 66 от НК. По отношение на приложението на чл. 343г от НК,
предоставя на съда да определи размера му по начин, които да въздейства на
подсъдимата предупредително-възпиращо и създаване на по-голяма критичност към
това, което е извършила. Моли настоящата инстанция да уважи в пълен размер
предявения граждански иск. Счита, че неимуществените вреди са доказани от показанията
на разпитаната свидетелка А. Б., свидетеля И. П., Р. В.. Намира, че по делото
има достатъчно основание да не бъде възприемано наличието на съпричиняване. В
тази връзка сочи съдебна практика
решение № 53/81 г. на ОСНК, решение № 29/2011 г. на първо наказателно
отделение по наказателно дело № 686/2010 г.
Защитникът на подсъдимата В. в съдебно
заседание излага, че от доказателствата по делото се установява навлизане на
пострадалия в лентата за насрещно движение, тогава, когато по нея се извършва
движение на приближаващо превозно средство, което е най-тежкото нарушение на
правилата за движение. Изтъква, че
лекият автомобил е попаднал в лентата за движение на лекия автомобил ****,
поради загуба на управление, което представлява нарушение на чл. 20 ал. 1 от
ЗДП. Сочи, че и пострадалият не е спазил
знака относно скоростта на движение.
Счита, че и техническото състояние на превозното средство е било
известно на водача и той е бил длъжен да се съобрази с него. Счита за недопустимо
за целите на служебен автомобил да се използват гуми, които имат различно
предназначение – летни и зимни. Излага, че вещите лица от седморната
автотехническа експертиза са достигнали до извода, че завъртането на лекия
автомобил, управляван от пострадалия и неговото навлизане в лентата за движение
на лекия автомобил **** е станал на 47 метра преди настъпилия удар между двете
превозни средства. Сочи, че на 01.04.2012 г. сезонът зима е приключил, като
излага подробни съображения в тази насока. Изтъква, че календарно пролетта
настъпва на 22.03., което обстоятелство не се нуждае от доказване. От
приложената справка се установява, че в деня на произшествието температурите са
били положителни, което сочи, че зимата си е отишла. Излага, че в тази връзка
са и снимките от приложения към делото фотоалбум, от които е видно, че в района
местопроизшествието няма сняг, а има локви, които не са замръзнали. С тези
факти са се съобразили и вещите лица при изготвяне на експертизите си. При
горните съображения приема, че подзащитната му не е нарушила правилата за
движение по пътищата. Освен това възразява и от приетото от представителя на
обвинението, че от субективна страна престъпната форма на вината е
самонадеяност. В тази връзка намира, че
свидетелят М.И. е бил предубеден, поради което неговите показания следва да
бъдат извадени от доказателствения материал. По отношение на твърдението, че са
били налице зимни условия, посочва разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 4 от ЗДП,
отнасяща се до понятието „зимни условия”, където е посочено, че водачите на
превозни средства трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия за
периода от 15.11. до 01.03. По изложените съображения намира, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК по отношение на действията на подзащитната
му. Намира, че при тези доводи, следва
да бъде отхвърлен и гражданския иск като родителите на пострадалия, могат да
бъдат възмездени по реда на чл. 200 от КТ. Моли при горните съображения съдът
да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитната му за невиновна.
Подсъдимата А.Т. в съдебно заседание
посочва, че много съжалява за това, което се е случило, моли съда да вземе под
внимание фактите и да бъде призната за невиновна.
От събраните по време на досъдебното
производство и съдебно следствие доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели Р.В., Д.Д., С.В., Л.В., Б.Д., М.И., А.Т., Я.Д., *** Б., И. П. и
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската и автотехническите
експертизи съдът приема, за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Т. ***. Работела като
служител в „******” ЕООД. Притежавала свидетелство за правоуправление на МПС с
валидност от 11.04.2008 г. до 11.04.2018 г., категория „В” и „М”/приложено на
л.73 от досъдебното производство/.
Дружеството притежавало лек автомобил
„**** **”, с рег. № ******.
Пострадалият И.Л.В., работел като *****
в „Т.” АД – гр. *****. Дружеството притежавало лек автомобил „******” с рег. № *****.
Задните гуми на лекия автомобил били зимни с грайфер от 3,5 мм, а предните „слизали
под 2 мм”/показанията
на свидетеля Д./.
На 01.04.2012 г. подсъдимата В. и
свидетелят Б.Д., неин колега, се намирали в гр. *****. Около 12.00 часа потеглили от там с посочения по-горе
автомобил, като го управлявала подсъдимата В. ***. Времето било „мокро”….,
валеше сняг, дъжд, набиваше се”/показанията на свидетеля Д./*** в посока гр. *****
пътувал с посочения по-горе служебен автомобил
и пострадалия В.. Същият се прибирал у дома си в гр. *****.
Около 14.00 часа двата автомобила се
намирали на първокласен път І-4/ ***** – ***** при км. 21+300 в близост до
разклона за с. *****. И в този участък времето било облачно с целодневни валежи
от дъжд, преминаващи в мокър сняг, като температурата на въздуха била от 02 до
07 градуса и снегът е продължил през целия ден/ справка от хидро-метеорологична
обсерватория – ***** - писмо приложено на л. 40 от досъдебното производство/. Преди местопроизшествието подсъдимата В., с
управлявания от нея лек автомобил извършвала изпреварване, като изпреварила
леките автомобили, управлявани от свидетелите Д. и И.
– „…бях задминат от лек автомобил **** с транзитни номера, които караше
изключително бързо според метерологичните
условия”/свидетелят Д./, „движеше се така доста бързичко”/свидетелят И./. От заключението на вещите лица по седморната
автотехническа експертиза е видно, че лекият автомобил, управляван от
пострадалия се движел със 93, 60
км/ч, а лекият автомобил управляван от подсъдимата с 99,10 км/ч. Скоростта на
движение в района на местопроизшествието била ограничена и в двете посоки
със с пътен знак В 26, ограничаващ
скоростта до 50 км/ч
и допълнителна табела Т 14- при сняг и зимни условия. Лекият автомобил,
управляван от пострадалия навлязъл в ляв за него завой и в процеса на движение е била нарушена неговата устойчивост, поради
което той придобил въртеливо движение в посока, обратна на часовниковата
стрелка с едновременно движение наляво.
Това движение на автомобила продължило с
навлизане в лентата на движение на лекия автомобил „**** **”, след което
последвал удар между двата автомобила, като ударът за автомобила управляван от
пострадалия В. бил в заден десен ъгъл, а за автомобила, управляван от
подсъдимата в предна дясна част. Лекият автомобил, управляван от пострадалия
бил отхвърлен напред и в дясно спрямо първоначалната посока на движение на лекия автомобил „**** **” , като се
увеличила интензивността на въртеливото му движение. Задният му ляв ъгъл
достигнал до намиращата се там мантинела, до първото закрепващо стълбче, като
вследствие на последвал удар в него то се огънало навън и се скъсал закрепващия
болт. При удара в предпазната ограда, се променила посоката на въртене на управлявания
от пострадалия лек автомобил, който се насочил към прилежащия към пътя терен и
паднал на мястото където е намерен при огледа. При удара бил откъснат задния мост на
управлявания от пострадалия лек автомобил, като този управляван от подсъдимата
продължил да се движи напред и косо надясно, достигнал до предпазната ограда, в
която се ударил с предната си част. От този удар се завъртял и останал на
пътното платно в лентата си за движение.
След установяване на двата автомобила
подсъдимата В. слязла от управлявания от нея лек автомобил.
На място преустановили движението си и
други леки автомобили, като различни лица между които и свидетелят М.И. се
обадили на телефон 112.
Пристигнали служители на полицията и медицински
екип, като последния установил, че И.В.
е починал.
От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза д- р Г. е
видно, че на В. вследствие на ПТП са причинени множество порезни рани в дясната
лицева половина, порезни рани на дясната ушна мида, кръвонасядане на горната
трета на бедрата, корема, счупване на костите на лява китка, счупване на дясна
предмишница, кръвонасядане на меките черепни покривки, субарахноидна хеморагия
в областта на големите и малките мозъчни полукълба, счупване на гръбначния
стълб, кръвонасядане на меките тъкани около счупването, прекъсване на
гръбначния мозък на ниво първи и втори шийни прешлени. Непосредствена причина
за смъртта е съчетаната черепно мозъчна и гръдна травми, изразяващи се в
счупване на гръбначния стълб и прекъсване на гръбначния мозък, както и
масивните субарахноидни кръвоизливи, които са довели
до бърза и неминуема смърт.
От изложената по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че вина за настъпилото ПТП и
последиците от него има подсъдимата В.. Същата при управлението на лек автомобил
„**** **” с рег. № ****** е нарушила правилата за движение чл. 21 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДП – при избиране на скоростта си на движение
като водач на пътно превозно средство категория „В”, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1 ,
именно 90 км/ч
и това в конкретния пътен участък е било сигнализирано с пътен знак В 26,
ограничаващ скоростта до 50
км/ч и допълнителна табела Т 14- при сняг и зимни
условия/писмо на Областно пътно управление, приложено на л. 227 от досъдебното
производство/, се е движила със скорост от 99,10 км/ч. Това се
установява от показанията на разпитаните свидетели Д., И., Д., Т. и от
заключението на вещите лица по седморната автотехническа експертиза и допълнителните
към нея приложени на л. 291 и л. 485. На досъдебното производство са назначени
и изслушани от съда единична, тройна, петорна и седморна автотехнически
експертизи, както и назначени и изслушани от съда три допълнителни седморни автотехнически
експертизи. Съдът дава вяра на
заключенията на вещите лица по седморната автотехническа експертиза и
допълнителните такива, тъй като те е съответства на показанията на разпитаните
свидетели и приложените към делото писмени доказателста
– протокола за оглед на местопроизшествието, фотоалбума към тях, изготвената
скица от Окръжно пътно управление – гр.*****, справката от
хидрометеорологичната станция, като в основната седморна автотехническа експретиза са посочени и причините за различията между
отделните експертизи/единична, тройна, петорна и седморната/, а именно
определянето на ъглите, които сключват векторите на посочените скорости с осите
на избраните кординатни системи. Съдът изцяло
възприема направените заключения. Следва да се посочи, че вещите лица по
седморните автотехнически експертизи са съобразили заключенията си с конкретните пътните условия на мястото на произшествието –
мокра пътна настилка , „…асфалтова настилка, без повреди” и са изградили своите
заключения върху тях. Съдът приема, че пътната настилка е била е мокра от валеж на сняг, примесен с
дъжд”/протокол за оглед на местопроизшествието втора страница на л. 9, както и
приложения към делото фотоалбум – фигури 7,8, 9,10 и 11/. В тази връзка е и
приложената към досъдебното производство справка, цитирана по-горе от хидро-метеорологична обсерватория – ***** приложена на л.
40 от досъдебното производство. От заключението на вещите лица по седморната
автотехническа експертиза е видно, че в района на местопроизшествието пътят е
прав след ляв завой, с радиус от 500 метра/ в посока гр. *****/ посока на
огледа/, платното за движение е широко 7,80 метра и е разделено
на две ленти с прекъсната и непрекъсната осови линии,
като прекъсната е за движение в посока – гр. *****. От двете страни на платното
за движение има затревени банкети широки по 1,10 метра. В посока към
гр. ***** има монтирана указателна табела за разклон, знак ограничаващ
скоростта от 50 км/ч
и указателна табела Т – 14 при сняг и
зимни условия. Скоростта на движение на лек автомобил „**** **” рег. № ****** към
началото на удара е 99,10
км/ч, а на лекия
автомобил „******” с рег. № ***** към
момента в който е започнал да се занася е 93,60 км/ч., а към началото на удара 45 км/ч. От допълнителната
седморна автотехническа експертиза, приложена на л. 485 е видно, че видимостта
на подсъдимата, когато лекия автомобил, управляван от нея се е намирал на 151 метра преди мястото
на удара е била напред към автомобили, движещи се в завоя от разстояние 281 метра. От
заключението на вещите лица по допълнителната седморна автотехническа
експертиза е приложена на л. 291 – л. 295 от съдебното производство том първи е
видно, че минималното надлъжно разстояние, което лекият автомобил управляван от
пострадалия трябва да измине за да се завърти към началото на удара е 47,6 метра и същото той е изминал със средна скорост от 19,25 км за 2,47 сек. При
движението си със скорост от 99,10
км ч., лекия
автомобил управляван от подсъдимата е изминал разстояние от 68 метра. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил „**** **” при тази скорост е 107,62 метра.
Следователно при тази скорост подсъдимата не е могла да спре преди мястото на
удара. При скорост от 50
км/ч в конкретната пътна обстановка – мокро пътно платно от валеж на сняг и наличието на зимни условия, опасната зона за
спиране е 35 метра,
поради което същата е имала техническата възможност да спре преди мястото на
удара. Изготвеното заключение на вещите
лица по допълнителната седморна
автотехническа експертиза приложена на л.485, е в подкрепа на посоченото по
горе заключение и в него вещите лица правят същия извод, а именно, че при
отстояние от 47 метра
на лекия автомобил, управляван от пострадалия от унасянето му до мястото на
удара, времетраенето на движението е 2,44 сек, отстоянието на лекия автомобил,
управляван от подсъдимата в този момент до мястото на удара е 67,22 метра и при
движение от нейна страна със скорост от 99,10 км/ч опасната зона
за спиране е 107, 52 метра,
а при скорост от 50 км/ч
- 35 метра, поради което ако
тя се е движила с тази скорост е могла да спре аварийно преди мястото на удара
при конкретната пътна обстановка. От заключенията на вещите лица по седморната
автотехническа ескпертиза и допълнителната такава
приложена на л. 5 безспорно се установява, че мястото на удара по дължина на
пътното платно е било на около 51
метра от избрания при огледа ориентир, представляващ
пътен знак, ограничаващ скоростта при зимни условия в посока – гр. *****,
посоката на огледа, а по широчина на пътя на около 1,50 метра вдясно от
левия край на платното за движение в посока на огледа гр. *****, като началото
на удара е бил изцяло в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимата В..
Съобразявайки всички събрани по делото
доказателства и изложеното по-горе съдът приема, че движението на управлявания
от подсъдимата В. лек автомобил се е извършвало при сняг и зимни условия. Това
се установява от показанията на свидетеля Д. „ …тръгнахме преди обед, валеше
сняг, дъжд, набиваше се”, свидетеля Я.Д. „валеше много силен дъжд, почти
отиваше към сняг”, свидетелят Т./фелдшер в бърза помощ/ „Като пристигнах леко
ръмеше, не обилен дъжд, но беше мокро”, свидетелят М.И. – „Спомням си, че
времето беше дъждовно, даже доста интензивен дъжд ни завари, преди самото
местопроизшествие”, приложената на л. 40 справка относно пътната обстановка,
като и приложените две такива към делото, между които няма различия, като
лицето, което ги е изготвило, посочва, защо в първоначалната изискана от съда и
тази приложена на л. 40 от досъдебното производство са били налице различия,
фотоалбума приложен към делото и по конкретно фигури 7,8, 9,10 и 11, от които е
видно, че върху лекия автомобил, управляван от подсъдимата и на затревената
площ има следи от валеж на сняг. Следователно от началния момент на потегляне
на подсъдимата, с лекия автомобил от гр. ***** до местопроизшествието пътната
обстановка е била усложнена като е валяло сняг, премесен с дъжд, поради което
същата е следвало да се съобрази с тях, т. е налице са доказателства от които
както бе посочено по-горе съдът приема, че движението се е извършвало при сняг
и зимни условия. Факта, че температурата на въздуха е била в порядъка от 02 до
07 градуса, че то е станало на
01.04.2012 г. че в писмо приложено на л. 227 от досъдебното производство,
Окръжна пътно управление – гр. ***** е посочило, че зимното поддържане съгласно
указания на АПИ е прекратено на 22.03.2012 г., не променя посочения по-горе
извод. Налице е бил снеговалеж, на места преминаваш в дъжд и същия е продължил
през целия ден. Несъобразяването с това обстоятелство от страна на подсъдимата
и движението й със скорост от 99,10 км/ч при ограничена такава до 50 км/ ч е
и знак Т-14 при сняг и зимни условия е пряката е непосредствена причина за
настъпилото ПТП. С оглед на това съдът намира, че не е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като настъпилия противоправен
резултат се дължи на виновно поведение от страна на подсъдимата.
Съдът приема, че вина за станалото ПТП
носи и пострадалия В., който при управлението на лекия автомобил е нарушил правилата за движение като се е
движел със скорост от 93, 52
км/ч при разрешена от 50 км/ч при сняг и зимни условия в конкретния пътен
участък, лекият автомобил е бил износени предни гуми, в процеса на управление
при ляв за него завой последния се е
унесъл, завъртял се е и е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимата, като по този начин е допринесъл за станалото ПТП, в
което той е починал.
От субективна страна подсъдимата е
действала виновно, по непредпазливост като проявна
форма на вината е престъпна небрежност – същата не е предвиждала настъпването
на обществено опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Този извод на съда се подкрепя от събраните по-горе доказателства, поради което
съдът не споделя приетото от представителя на обвинението, че проявната форма на вината е „самонадеяност”.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата В. е осъществила
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 1
б”в” във връзка с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК като на 01.04.2012 г. на път І – 4
/*****- *****/ при километър 21+300 при управление на лек автомобил „******” с
ДК № ******, собственост на „******” ЕООД, нарушила правилата за движение по
пътищата- чл. 21 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДП – при избиране на скоростта си
на движение като водач на пътно превозно средство категория „В”, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал. 1 , именно 90
км/ч и това в конкретния пътен участък е било
сигнализирано с пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до 50 км/ч и допълнителна
табела Т 14- при сняг и зимни условия, се е движила със скорост от 99,10 км/ч, вследствие
на което по непредпазливост е причинила
смъртта на И.Л.В. ***.
При горните съображения настоящата инстанция не
споделя възраженията направени от страна на защитника на подсъдимата, изразени
в неговата пледоария.
Съдът не споделя и направените
възражения от страна на процесуалния представител на пострадалите, че не е
налице съпричиняване от страна на пострадалия, също по съображенията изложени
по- горе.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе под внимание
от една страна високата обществена опасност на деянието, произтичаща от големия
брой престъпления от този вид, ниската такава на самата подсъдима, с оглед на
чистото й съдебно минало, критичното й отношение към извършеното, както и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Отчитайки тези
обстоятелства съдът и наложи наказание от две години лишаване от свобода, чието
изпълнение отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът
приложи разпоредбите на чл. 66 ал. 1 от НК, отчитайки конкретните факти по
делото и личността на Т., като прие, че за нейното поправяне не следва наложеното
й наказание да бъде изтърпявано реално. Счита, че същото е справедливо, съответства
на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Освен това съдът наложи на В. и
наказание на основание чл. 343г от НК по
чл. 37 т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от две години,
считано от влизане на присъдата в сила, след отнемането на свидетелството й за
правоуправление по административен ред.
От събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите С.В., Л.В., Р.В., А. Б. и И.
П., съдът приема, че С. и Л. В., в резултат на ПТП са претърпели болки и
страдания, които ще ги съпътстват до края на живота им. Починалия И.В. е бил
опора за своята майка и същата след неговата смърт е получила редица
здравословни проблеми, които продължават и до днес. Отчитайки този факт, както
и приетото по-горе съпричиняване от страна на пострадалия съдът осъди
подсъдимата В. да им заплати по 30 000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.04.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 3000 лева разноски за повереник, като иска до пълния размер на предявения
граждански иск от по 150000 лева неимуществени вреди, като неоснователен и
недоказан отхвърли.
Вещественото доказателство по делото –
лек автомобил марка „******”, с рег. № *****, намиращ се в автотранспортна база
към ОД на МВР – *****, след влизане наприсъдата в
сила следва да бъде върнат на „Т.” АД –
гр. *****.
При този изход на процеса подсъдимата В.
следва да заплати по сметката на Окръжен съд – гр. ***** сумата от 6445,49 лева
разноски по делото, както и сумата от 2400 лева държавна такса върху уважения
размер на предявените гражданските
искове и по сметката на РУ на МВР – гр. Угърчин сумата от 2385 лева разноски за
експертизи.
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: