МОТИВИ към Присъда №20/22.03.2017г.,
постановена по НОХД №142/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Против
подсъдимия Н.В.С. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на
07.03.2016г. в с.Т., общ.Павел баня обл. Стара Загора на ул. “ДЛ” до №*** при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка “ГАЗ 330202” с руски
регистрационен номер ****при извършване на маневра завой надясно в посока запад
– север нарушил правилата по Закона за движение по пътищата: чл.5 ал.1 т.1,
чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.2, чл.25 ал.1, чл.47 и чл.116, като с деянието си по
непредпазливост причинил смъртта на П.П.З. ***, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по
чл.343а ал.1 б.”б” вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1от НК.
Производството по делото се проведе по реда на Глава
Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Н.С.
призна изцяло изложените в обвинителния акт обстоятелства и се съгласи за
същите съдът да не събира доказателства. Съответно с определение по чл.372 ал.4 НПК съдът обяви, че ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства в съдебното
производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че на подсъдимия следва да се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
доколкото отегчаващи такива не са налице – две години лишаване от свобода,
което да бъде намалено с една трета и да бъде отложено изпълнението му за
изпитателен срок от три години. Счита, че на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 НК
следва подсъдимият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок, равен на срока на наказанието лишаване от свобода.
В настоящето производство бяха конституирани в
качеството на частни обвинители съпругът и децата на пострадалата Пена З. – З.Д.З.,
Д.З.Д. и Т.З.Д..
Повереникът на частните обвинители адв. М.З. намира
обвинението за доказано и моли при определяне на наказанието да се отчетат
лошите характеристични данни за подсъдимия като водач на МПС. Ето защо счита,
че наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода, като не възразява
изпълнението на същото да бъде отложено при условията на чл.66 НК. Моли подсъдимият
да бъде лишен от правоуправление за срок от шест години. Претендира за
разноските по делото, направени от всеки от частните обвинители.
Защитникът на подсъдимия адв. Р.К. пледира за
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за определен
от съда изпитателен срок. При определяне на размера му моли съдът да вземе
предвид трудовата му ангажираност и поведението му след произшествието.
Подсъдимият Н.В.С. поддържа изложеното от защитника
си. Поднася съболезнования на близките на пострадалата и изразява съжаление за
случилото се.
В последната си дума подсъдимият Н.С. отново изразява
съжаление за извършеното и моли за условна присъда, тъй като се налага да
замине за Русия, където има установени отношения на семейни начала.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият Н.В.С. ЕГН ********** притежава руско
свидетелство за управление на МПС, кат.“В“ от 2010 год. Същият живее в Русия на
семейни начала с руска гражданка. Прибрал се в България, за да извърши ремонт
на наследствения си имот в с. Т..
На 07.03.2016 год. С. управлявал
товарен автомобил марка „ГАЗ 330202“ „Газела“ с руски рег.№****в с.Т.,
Общ.Павел баня, като в автомобила пътувал и св.Х.И.Й.. Около 17.30 часа
подсъдимият се движел с автомобила по ул.“****“ на селото в посока запад и на
„Т“ образно кръстовище предприел завой на дясно посока север по ул.“ДЛ“. По
същото време пред дома си на ул.“ДЛ“№50 била и пострадалата П.П.З., която
видяла своята съседка св. М.Е.А., намираща се
на отсрещния тротоар и тръгнала към нея. Наближавайки своята съседка,
която била на тротоара, пострадалата З. се спряла на пътното платно и двете
започнали да разговарят. Двете видели, че от ул.“****“ идва автомобил, който
завива надясно по тяхната улица. Поради това З. тръгнала към св.М.А., за да се
качи на тротоара. Навлизайки с автомобила по ул.“ДЛ“ с около 11 км.ч., подсъдимият Н.С.
също забелязал възрастната жена на платното и, вместо да намали скоростта или
спре автомобила, същият продължил движението, като завил наляво с цел да я заобиколи.
В този момент пострадалата З. тръгнала бавно към тротоара, но не успяла да
преодолее бордюра и залитнала, като направила две крачки назад, където била
ударена от преминаващия зад нея автомобил. Първоначалният контакт между
пострадалата и автомобила настъпил с предна външна част на заден десен
пластичен калник във външната част на дясното бедро на пострадалата на височина
0.64 м.
от пътното покритие и с дясната каната на товарната каросерия на височина около
0.91 м.
в дясната част на тялото на пострадалата. След удара тялото на пострадалата З.
паднало странично от автомобила на платното за движение. Подсъдимият С., след
като чул викове, веднага преустановил движението на автомобила на около 4.8-5 м. след мястото на удара и
заедно със св.Х. Й. отишли при пострадалата З.. Двамата я вдигнали от земята,
сложили я да седне на бордюра, след което подсъдимият се обадил на тел.112 и
отишъл в центъра на селото да чака линейката, за да я отведе до
местопроизшествието. След пристигане на медицинския екип пострадалата З. е
откарана незабавно във ФСМП-Казанлък и след извършени рентгенови изследвания е
транспортирана в УМБАЛ-Ст.Загора за оперативно лечение. Около 23.00 часа
състоянието на З. се е влошило и около 23.15 часа същата починала.
Видно от заключението на изготвената по делото
съдебно –медицинска експертиза на труп №79/2016 г. П.П.З. ЕГН********** е
получила при автозлополуката: Коремна травма, счупване на дясна бедрена кост,
масивна мастна емболия в белите дробове, оток на мозъка и белите дробове, остри
циркулаторни нарушения на вътрешните органи, счупване на 4 ребра в дясна гръдна
половина, разкъсно контузни рани на главата и пръсти на дясна ръка. Непосредствена
причина за смъртта на П. З. е травматичен шок усложнен с масивна мастна емболия
в белите дробове. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
при описаното в материалите ПТП—блъскане на пешеходец от товарен автомобил и последващо
падане на пострадалата върху терена.
Видно от
заключението на изготвената авто –техническа експертиза, мястото на удара между
пострадалата З. и товарен автомобил марка „ГАЗ 330202“ „Газела“ с руски рег.№****,
управляван от С. *** в напречно разположение се намира на около 3-3.2 м. източно, а в надлъжно
разположение на около 2-2.2 м.
северно от мерната линия; скоростта на движение на автомобила към момента на
удара и преди него е 11 км/ч
; Водачът на процесния товарен автомобил е имал техническа възможност да
възприеме пешеходката на платното за движение на ул.“ДЛ“ от момента, в който е
предприел маневра „Завой надясно“. Водачът е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез спиране от момента, в който е възприел
пешеходката. В конкретния случай същият е предприел технически неправилна
маневра заобикаляне на намиращата се на платното за движение пешеходка.
Основната
причина за настъпване на конкретното ПТП е технически неправилно предприета
маневра от водача на товарния автомобил заобикаляне на намиращата се на
платното за движение пешеходка вместо спиране.
След
инцидента на С. е взета кръв за изследване с оглед употребата на алкохол и
наркотици, като резултатите от двете изследвания са отрицателни.
Горната фактически обстоятелства се установява по
категоричен начин от направеното от подсъдимия Н. С. самопризнание, подкрепено
убедително от събраните в хода на досъдебното разследване доказателства:
Протоколи за оглед на местопроизшествието и фотоалбуми л.28-41, протоколи за
разпит на свидетели л.65-82; справка за съдимост на обвиняем л.83;
автотехническа експертиза л.93-106; СМЕ на труп л.112-116; химическа експертиза
л.124; комплексна съд.мед. и химическа експертиза л.141-145; трасологическа
експертиза л.158-161.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин с деянието си подсъдимият Н.В.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343а ал.1 б.”б” вр.
чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1от НК. Същият на 07.03.2016г. в с.Т.,
общ.Павел баня обл. Стара Загора на ул. “ДЛ” до №50 при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка “ГАЗ 330202” с руски
регистрационен номер ****при извършване на маневра завой надясно в посока запад
– север нарушил правилата по Закона за движение по пътищата - чл.20 ал.2 предл.
второ, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на П.П.З. ***,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата. Деянието е извършено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Съдът намери, че с поведението си С. е нарушил единствено
правилото на чл.20 ал.2 предложение 2 ЗДвП, за което го призна за виновен, като
за останалите вменени му нарушения на правилата на ЗДвП - чл.5 ал.1 т.1, чл.5
ал.2 т.1, чл.25 ал.1, чл.47 и чл.116 – го призна за невинен и го оправда в тази
част от повдигнатото обвинение. Разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1 и
чл.116 ЗДвП са общи и неприложими в конкретния случай, когато съставомерния
резултат е настъпил единствено поради това, че при възникало препятствие на
пътя /пострадалата З./ подсъдимият не е намалил и спрял, а се опитал, макар и с изключително ниска скорост от 11 км/ч, да я заобиколи.
Съответно при установеното нарушение, разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.47 ЗДвП
не могат да намерят приложение.
Обстоятелството,
че след извършване на деянието подсъдимият се погрижил за пострадалата, като я
привдигнал и й помогнал да седне на стол, обадил се на тел.112 за помощ и
посрещнал медицинският екип, обосновава хипотезата на привилегирования състав
на чл.343а ал.1 НК.
ДОСЕЖНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до четири години. В конкретния случай съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата му ангажираност и обстоятелството, че с поведението си
пострадалата е допринесла за настъпването на съставомерния резултат. П. З. е
останала продължително време на пътното платно, разговаряйки оттам със
съседката си, с което е нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.2 ЗДвП. На това
обстоятелство беше придадена и по-голяма тежест при индивидуализиране, както на
наказанието лишаване от свобода, така и кумулативно предвиденото съобразно
чл.343г НК лишаване от правоуправление. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство бяха отчетени данните за допуснати нарушения по ЗДвП, за които
подсъдимият е санкциониран по административен ред. Съдът взе предвид обаче, че
се касае за сравнително леки нарушения, в частност несвързани с превишаване на
скорост или такива при извършване на маневри, пряко застрашаващи живота и
здравето на участниците в движението.
Съдът не взе предвид данните за установено нарушение на 06.12.2016г.,
тъй като за същото все още няма влязъл в сила съдебен акт. При така изложеното
съдът определи на подсъдимия Н.С. наказание една година и два месеца лишаване
от свобода, което намали с една трета съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК.
След редукцията съдът наложи окончателно наказание девет месеца лишаване от
свобода. В случая са налице всички законови изисквания, визирани в разпоредбата
на чл.66 ал.1 НК, като съдът счете, че за поправянето и превъзпитанието на С. не се налага
наказанието да бъде ефективно изтърпяно, Ето защо изпълнението му беше отложено
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК съдът
наложи на подсъдимия Н.С. наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от девет месеца, имайки предвид изложеното по-горе за
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода.
В тежест на подсъдимия бяха възложени и направените от
всеки от частните обвинители разноски в хода на цялото наказателно производство
– за възнаграждение на повереник, като го осъди да заплати на всеки – на З.Д.З.,
Д.З.Д. и Т.З.Д. сумите от по хиляда и триста лева.
Подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Стара Загора направените по делото разноски общо в размер на 1 301 лв.
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. ПВЦ
парче с неправилна форма, част от заден десен пластичен калник на товарен
автомобил, /приложен към материалите по делото/ след влизане на присъдата в
сила да бъде унищожено като вещ с малозначителна стойност.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: