№ 5801
гр. *, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110113098 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. М. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор № ***, по силата на който
заемал длъжността „Програмист софтуерни приложения“. Със Заповед № ***
г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, трудовото
правоотношение между страните било прекратено – с предизвестие от
11.01.2024 г., считано от 11.02.2024 г. Ищецът счита, че уволнението му е
незаконно, поради липса на реално съкращаване на щата, тъй като
изпълняваната от него трудова функция продължавала да съществува,
независимо под какво наименование е в щатното разписание. Сочи още, че
работодателят не е изпълнил императивното си задължение да извърши
подбор, като не е назначена комисия за извършването му и не са взети предвид
всички обстоятелства, обуС.ящи законосъобразното прилагане на чл. 328, ал.1,
т.2, предл. 2-ро КТ. Ищецът твърди още, че трудовото му възнаграждение за
месец декември 2023 г. е изплатено със закъснение – на 06.03.2024 г., а преди
този момент е получил частично плащане – в размер на сумата от 1000 лв.
При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което: 1. Да признае
уволнението му за незаконно и да го възстанови на заеманата преди това
длъжност; 2. Да осъди ответника да му заплати сумата от 12 048,16 лева
/дванадесет хиляди и четиридесет и осем лева и шестнадесет стотинки/ -
обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от
11.02.2024г. до 11.04.2024 г., в размер на 2 брутни трудови възнаграждения,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -
07.03.2024 г.; 3. Да осъди ответника да му заплати сумата от 36.77 лв.
1
/тридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава
върху сумата от 4000 лв. – трудово възнаграждение за м. 12.2023 г., начислено
за периода 11.02.2024 г. – 06.03.2024 г.; 4. Да осъди ответника да му заплати
сумата от 23,99 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 1 361.55 лв. –
трудово възнаграждение за м. 01.2024 г., изчислено за периода 11.02.2024г. -
28.03.2024 г. и сумата от 17.58 лв. - обезщетение за забава върху сумата от 900
лв. – трудово възнаграждение за м. 01.2024 г., изчислено за периода
11.02.2024г. до 02.04.2024г.
В условията на евентуалност - в случай, че предявеният иск по чл. 344. ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно не бъде уважен,
претендира присъждане на обезщетение в размер на едно брутно месечно
възнаграждение в размер на 6 024. 08 лева /шест хиляди двадесет и четири
лева и осем стотинки/ за оставането му без работа в продължение на 1 месец -
от 11.02.2024г. до 11.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024 г. до
окончателното й плащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове за отмяна на
незаконно уволнение, за възстановяване на работа и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението. Не оспорва
основанието и размера на заявените претенции за заплащане на законна лихва
върху изплатени със забавяне трудови възнаграждения /респ. части от тях/ за
месец декември 2023г. и месец януари 2024 г. По отношение на
претендираното в условията на евентуалност заплащане на обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ за период от един месец, следващ уволнението, сочи, че ако
действително ищецът е останал без работа в периода 11.02.2024г. - 11.03.2024
г., то обезщетение на посоченото основание му се дължи, но лисват
доказателства в тази насока. Възразява относно определената от ищцовата
страна начална дата на претендираната законна лихва върху евентуално
дължимите обезщететения по чл.225, ал.1 КТ или по чл.222, ал.1 КТ, като
сочи, че при дължимост на съответното обезщетение, законна лихва е
дължима, но не от датата на подаване на исковата молба, а от по-късен
момент. Признава и не оспорва твърденията на ищеца за съществувало между
страните трудово правоотношение за изпълнение на длъжността „програмист
софтуерни приложения”, възникнало по силата на трудов договор от
20.04.2018г. и прекратено на 11.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.
второ от КТ - поради съкращаване на щата, след отправено преди това до
служителя предизвестие от 11.01.2024г. Не оспорва размера на договореното
месечно трудово възнаграждение, което служи за основа при определяне на
обезщетенията по чл.225, ал. 1 КТ и по чл.222, ал. 1 КТ - брутно трудово
възнаграждение в размер на 6024.08 лева, респ. нетен размер - 5000 лева.
В отговора на исковата молба се излагат съображения, че уволнението на
ищеца от заеманата длъжност било извършено законосъобразно, въз основа на
осъществено реално, а не фиктивно съкращаване на щат, след извършен
законосъобразен подбор измежду всички лица, изпълняващи идентични, респ.
сходни длъжности в предприятието, при спазване на критериите по чл.329,
2
ал.1 КТ и при обективно съответствие на извършената крайна преценка с
действително проявените професионални качества и квалификация на
служителите, участващи в подбора, с оглед на възложената работа. Твърди се,
че при определяне на конкретното лице, което да бъде освободено, бил
извършен съответен сравнителен анализ и обективна оценка, както на
образованието и професионалната квалификация на участниците в подбора,
така и на точното, качествено и ефективно изпълнение на трудовите
задължения от страна на всеки участник. Сочи се, че преценката относно
необходимостта от съкращаване на щат е субективно право на работодателя и
не подлежи на съдебен контрол. До съкращаването, довело до
освобождаването на ищеца, щатните длъжности за програмисти при ответното
дружество били общо осем, от които две длъжности за младши програмисти,
като е съкратена една длъжност. В месеците, следващи уволнението на ищеца,
периодично били съкращавани още щатове за програмисти, като към месец
май 2024 г. от наличните щатни длъжности са останали само две. Оспорва
твърдението за публикувана от страна на работодателя, от негово име или на
негов електронен сайт обява за търсене на заместващ длъжността на ищеца
програмист. Поради неоснователността на главния иск за незаконност на
уволнението, счита за неоснователен обусловения от него акцесорен иск за
възстановяване в длъжност, като сочи, че дори по някаква причина
уволнението да бъде преценено като незаконно, то възстановяване в длъжност
не би било възможно, защото щатната длъжност на ищеца не съществува. С
оглед неоснователността на главната претенция за отмяна на уволнението,
изразява становище за неоснователност и на акцесорният иск за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В условията на евентуалност въвежда
възражение, че ищцовата страна не е положила дължимите усилия за активно
търсене на работа, както и за заемане на свободна подходяща длъжност, за
която притежава квалификация, поради което и евентуалното му оставане без
трудови доходи не е единствено по причина на уволнението, а и поради
собственото му бездействие. По отношение на претенцията за законна лихва
върху евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ сочи, че
законна лихва може да бъде търсена най-рано от 11.04.2024 г. При тези
твърдения моли съдът да постанови решение с което да отхвърли предявените
искове за отмяна на уволнение, за възстановяване на работа и за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ - за оставане без работа в резултат на
незаконно уволнение за периода 11.02.2024г.-11.04.2024г. В случай, че ищецът
поддържа исковете за заплащане на законни лихви върху забавени
възнаграждения, не възразява по уважаването им. В случай, че ищецът
действително е останал без работа след 11.02.2024г., не възразява по
присъждането на обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ, като заплащането на
евентуална законна лихва върху главницата на обезщетението бъде
определено с начален момент от 12.11.2024 г. Претендира разноски за
производството.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
3
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ и чл. 86 ЗЗД, а в
условията на евентуалност – иск с правно основание по чл. 222, ал. 1 КТ,
както следва:
Иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на
В. Н. М., извършено със Заповед № *** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -
поради съкращаване на щата, с предизвестие връчено на 11.01.2024 г.
Иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на В. Н. М. на заеманата
при ответника ***, преди уволнението длъжност „Програмист софтуерни
приложения“.
В условията на евентуалност – иск с правно основание по чл. 222, ал. 1
КТ за осъждане на ответника *** да заплати на ищеца В. Н. М. сумата от 6
024,08 лв. - обезщетение за оставането му без работа в продължение на 1
месец за периода 11.02.2024г.- 11.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024 г. до
окончателното й плащане.
Иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника
*** да заплати на ищеца В. Н. М. сумата от 12 048,16 лева - обезщетение за
времето, през което е останал без работа - за периода от 11.02.2024г. до
11.04.2024 г., в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 07.03.2024 г.;
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника *** да
заплати на ищеца В. Н. М. сумата от 36,77 лв. - обезщетение за забава, върху
сумата от 4000 лв. – трудово възнаграждение за м. 12.2023 г., начислено за
периода 11.02.2024 г. – 06.03.2024 г.;
Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника *** да
заплати на ищеца В. Н. М. сумата от 41,57 лв. - обезщетение за забава, върху
сумата от 2261,55 лв. – трудово възнаграждение за м. 01.2024 г., начислено за
периода 11.02.2024 г. – 02.04.2024 г.
С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение №
51215/17.12.2024 г. и обявен за окончателен без възражения от страните, съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти:
1. Наличието на сключен между страните безсрочен трудов договор №
*** г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Програмист
софтуерни приложения“.
2. Прекратяване на трудовия договор със Заповед № *** г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 11.02.2024 г.,
за което ищецът е уведомен с предизвестие от 11.01.2024 г.,
3. Размерът на брутното трудово възнаграждение по трудов договор №
*** възлиза на сумата от 6024,08 лева, респ. нетен размер - 5000 лева.
4. Ответникът е заплатил на ищеца трудово възнаграждение за м. 12.2023
г. в размер на сумата от 4 000 лв. на 06.03.2024 г., а трудовото възнаграждение
за м. 01.2024 г. е заплатено както следва – на 28.03.2024 г. – сумата от 1 361.55
4
лв. и на 02.04.2024 г. – сумата от 900 лв.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ответника е да установи по делото, при условията на пълно и главно
доказване, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
заеманата от ищеца длъжност е съкратена, при спазване формалните
изисквания за уволнение, на основание съкращаване на щата, свързани с
извършване на подбор, съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че
такъв е бил задължителен - ако не са съкратени всички щатни бройки за
заеманата от ищеца длъжност и е съществувала/и друга/и длъжност/и с
еднородни, близки или сходни трудови функции.
От представените по делото писмени доказателства – 3 бр. справки за
щатно разписание, съответно към 03.01.2024 г.; 10.04.2024 г. и 17.05.2024 г.,
изготвени от ответника, преценени съвкупно с приобщените 2 бр. справки от
НАП за действащи трудови договори при ***, към 11.02.2024 г. и 31.12.2024 г.,
се установява, че е налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищеца
длъжност „програмист софтуерни приложения“ в предприятието на ответното
дружество. В тази връзка следва да се посочи, че решението на работодателя
да извършва промени в щатното разписание в предприятието, е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на правораздавателен контрол /Решение № 265
от 28.09.2012 г. по гр. д. № 1456/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 106 от
30.03.2015 г. по гр. д. № 5857/2014 г., 4-то г. о. на ВКС и др./.
В случай като настоящия - при съкращаване на една от съществуващите в
щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ - „програмист
софтуерни приложения“, прекратяването на трудовия договор с работника,
заемащ съкращаваната длъжност, задължително се предпоставя от подбор,
който става част от правото на уволнение и подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност – така Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ОСГК
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., и Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на
ОСГК на ВКС по т. д. № 5/2019 г., както и формираната каузална практика на
ВКС /Решение № 311 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 727/2011 г., 4-то г. о.;
Решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г., 4-то г. о.; Решение №
382 от 27.11.2013 г. по гр. д. № 50/2013 г., 4-то г. о.; Решение № 752 от
13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о./, в която се приема, че при
"задължението за подбор" работодателят е длъжен да извърши такъв, в случай
на съкращаване на част от повече еднакви длъжности, за да може да определи
кои работници да уволни и кои да запази на работа.
Съобразно възложената доказателствена тежест, ответникът е представил
по делото Заповед № *** г. и протокол за извършен подбор на служители в
***, които заемат длъжността „програмист софтуерни приложения“ и
сходната на нея длъжност „младши програмист софтуерни приложения“, от
които се установява, че работодателят, в съответствие с разпоредбата на чл.
329 КТ, е назначил комисия, с членове в състав заместник- управител на
дружеството и финансов мениджър, която да извърши подбор между всички
служители на тази длъжност, по критериите: 1. Трудов стаж в предприятието;
5
2. Образование; 3. Спазване на начало и край на работното време; 4.
Самоорганизация на служителя и собствена инициатива за активност, както и
уплътняване на работното време в рамките на работния ден; 5. Изпълнение
разпорежданията на прекия ръководител; 6. Похвали от партньори/клиенти; 7.
Оплаквания от партньори/клиенти и 8. Работа към момента на подбора по
клиентски софтуерни разработки. В изпълнение на възложеното, комисията е
поставила оценки на служителите, отразени в Протокол от 05.01.2024 г., като
ищецът е с най-нисък брой точки - 3. При тази обстоятелства и резултатът от
извършения подбор, работодателят е издал Заповед №*** г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е прекратил трудовото правоотношение с
ищеца, считано от 11.02.2024 г.
В съдебната практика, еднозначно се приема становището, че при въведен
довод за нарушение на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с оглед твърдения за
необективна оценка на трудовите качества на уволнения служител, преценката
на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Такъв именно
е и настоящият случай – ответникът оспорва представените по делото
документи, като съставени за целите на процеса, както и истинността на
отразените в тях констатации, вкл. компетентността на лицата извършили
оценка на качествата на служителите.
С оглед горното, съдът следва да провери съответстват ли приетите от
работодателя оценки по законовите критерии, на действително притежаваните
от работника/служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в Решение
№ 126 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2016 г., IV г. о., ГК, както и
цитираната в него съдебна практиката (Решение № 322 от 20.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1177/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 237 от 9.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1460/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 273 от 4.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1566/2010 г., IV г. о., ГК), съгласно които протоколът за
подбор не е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства, при
съдебно заявено оспорване от ищеца на констатациите на работодателя, за
квалификация и ниво на изпълнение на работата на служителите, между които
е извършен подбора. Протоколът за подбор, като частен свидетелстващ
документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него
изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила
за истинността на отразените в него обстоятелства. При оспорена с исковата
молба законосъобразност на подбора, работодателят не ангажира в
настоящото производство доказателства по съдържанието на протокола и
изводите на комисията по оценяването, както и за това дали оценките на
работодателя за служителите, участващи в подбора, включително ищеца,
съответстват на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на
изпълняваната работа. В случая, работодателят не установява по делото, при
условията на пълно и главно доказване, че оценката поставена на ищеца,
съответства на действително притежаваните от него квалификация и ниво на
изпълнение на трудовите задължения. Единствените точки, получени от
6
ищеца са формирани по два от оценяваните критерии – трудов стаж в
предприятието и образование, които представляват обективни факти, извън
субективна оценка на членовете на комисията. По всички останали 5 критерия
ищецът не е получил точки. В тази връзка, ответникът не е ангажирал
доказателства, които да подкрепят изводите на комисията по оценяването,
като видно от данните нанесени в приложената към протокола за извършен
подбор, таблица, ищецът – не спазва началото и края на работното време
(колона 3); липсва организация и инициатива (колона 4); не изпълнява
разпорежданията на прекия си ръководител (колона 5); липсват похвали от
партньори/клиенти на работодателя (колона 6); налице са оплаквания от
партньори/клиенти на работодателя партньори/клиенти на работодателя
(колона 7) и към момента на подбора, ищецът не е работел по клиентски
софтуерни разработки (колона 8). В тази насока са ангажирани единствено
гласни доказателства, чрез разпит на св. *** и ***. Показанията на св. *в
потвърждават констатациите в протокола за подбор, но същите следва да
бъдат ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК, доколкото именно този
свидетел в качеството си на заместник-управител (заемащ длъжността и към
момента, в предприятието на ответника) е обективирал своята оценка в
посочения частен документ, поради което същият потвърждава пред съда,
изявленията си в него. С разпоредбата на чл. 172 ГПК е въведено
предположение относно посочените в лица за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото, поради което съдът е длъжен да
извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на
свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла
на достоверността на показанията му. Не съществува забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната
страната, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани
по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му. Заинтересоваността на свидетеля в полза
или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни
по делото, при отчитане на възможната му необективност, поради което към
показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена
критичност - Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на ВКС, IV -
то г.о.; Решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о.; Решение № 86
от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3260/2021 г., I г. о.; Решение № 50242 от 29.11.2022
г. по гр. дело № 117/2022 г. на ВКС, IV г. о. В случая, доколкото свидетелят *в
възпроизвежда собствените си изявления, оценка и становище по извършения
подбор, съдът намира, че показанията на посочения свидетел не представляват
източник на доказателствена стойност, доколкото представеният частен
свидетелстващ документ не е оспорен в частта относно авторството му, а
относно верността на констатациите съдържащи се в него – направени от св.*в
и възпроизведени от него в о.с.з. На следващо място, от показанията на св. *
7
(бивш служител на ответника) се установява, че същият не е имал наблюдения
върху работата на ищеца и не може да даде оценка на същата, като свидетелят
потвърждава, че между св. *в и ищеца е имало разногласия по отношение на
присъствието в офиса на дружеството, което през есента на 2023 г. е поставено
като изискване към служителите, но за други проблеми с работата на ищеца,
вкл. и относно нейното качество не е запознат.
С оглед горното, съдът намира, че по делото не са ангажирани
доказателства във връзка с преценката на критериите, възприети от
работодателя при извършване на подбора между служителите, в това число и
за формираната обща оценка на ищеца, която е послужила като основание за
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение на
осн. чл. 328, ал. т. 2 КТ.
Ето защо настоящият съд намира, че уволнението на основание чл. 328,
ал.1, т. 2 КТ, извършено със Заповед № *** г., на управителя на ответното
дружество ***, е незаконно и следва да бъде отменено поради липса на
подбор, извършен в съответствие със законоустановените изисквания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Предвид основателността на иска с по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и с оглед
обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е безсрочно,
основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
предишната работа, поради което ищецът следва да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – „Програмист софтуерни
приложения“ в предприятието на ответника - ***.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал.
2 КТ.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца. От представената по делото
справка от НАП, се установява, че за периода от датата на уволнението –
11.02.2024 г. до 11.04.2024 г. /включително/, ищецът е останал без работа.
Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, основа за определяне на размера на обезщетението
е полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение. В случая
размерът на брутното трудово възнаграждение е отделен като безспорен
между страните факт и същият възлиза на сумата от 6 024,08 лв., поради което
искът предявен за периода 11.02.2024 г. – 11.04.2024 г. в общ размер на сумата
от 12 048,16 лв. е основателен и следва да бъде уважен. Основателно е и
искането за присъждане на законна лихва, считано от 07.03.2024 г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорни по делото са обстоятелството във връзка съд заплащане на
трудовите възнаграждения на ищеца, със забава, а именно - трудово
възнаграждение за м.12.2023 г. в размер на сумата от 4 000 лв. - заплатено на
06.03.2024 г., а трудовото възнаграждение за м. 01.2024 г. е заплатено както
8
следва – на 28.03.2024 г. – сумата от 1 361.55 лв. и на 02.04.2024 г. – сумата от
900 лв., поради което предявените искове следва да бъдат уважени.
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ***
да заплати на ищеца В.С. Н. М. сумата от 36,77 лв. - обезщетение за забава,
върху сумата от 4000 лв. – трудово възнаграждение за м. 12.2023 г., начислено
за периода 11.02.2024 г. – 06.03.2024 г. е основателен изцяло, доколкото,
размерът на обезщетението възлиза на сумата от 38,31 лв. – изчислен от съда с
помощта на електронен калкулатор (https://www.calculator.bg).
Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от
41,57 лв. - обезщетение за забава, върху сумата от 2 261,55 лв. – трудово
възнаграждение за м. 01.2024 г., начислено за периода 11.02.2024 г. –
02.04.2024 г., е частично недопустим – за периода от 07.03.2024 г. до
02.04.2024 г., доколкото периодът обхваща и времето след депозиране на
исковата молба и в тази част производството следва да бъде прекратено.
Искът за присъждане на обезщетение върху сумата от 2261,55 лв. за периода
от 11.02.2024 г. до 06.03.2024 г. е основателен за сумата от 21,66 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 41,57 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ищецът
претендира разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на
сумата от 1 100 лв. – адв.възнаграждение, изплатено изцяло и в брой,
съобразно представен ДПЗС (л. 121), поради което, с оглед уважената част от
исковете, в тежест на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1098,19 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на сумата от 2 760 лв. – адв.
възнаграждение, изплатено изцяло по банков път (л. 124). Ищецът е направил
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно, предвид
правната и фактическа сложност на делото. Пропорционално на отхвърлената
част, в полза на ответника се следват разноски в размер на сумата от 4,53 лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати в полза на
бюджета на съда, държавна такса в размер на 4% от цената на всеки от
исковете, а именно – сумата в общ размер 160 лв. – д.т. по исковете с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ (по 80 лв. за всеки иск); сумата от
481,93 лв. – д.т. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и сумата от
100 лв. – д.т. за предявените искове с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Общият
размер на разноските дължими от ответното дружество в полза на СРС
възлиза на сумата от 741,93 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на В. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ж.к. ***, извършено
със Заповед № *** г. на управителя на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. ***, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
9
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ж.к. *** на заеманата преди уволнението длъжност
„Програмист софтуерни приложения“ в ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *, бул. ***.
ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 225 КТ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. *** да заплати на В. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ж.к. *** сумата от 12 048,16 лв. (дванадесет хиляди
и четиридесет и осем лева и 16 стотинки) - обезщетение за времето за
оставане без работа - за периода от 11.02.2024г. до 11.04.2024 г., в размер на 2
брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. *** да заплати на В. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, ж.к. *** сумата от 36,77 лв. - обезщетение за забава, върху сумата от
4000 лв. – трудово възнаграждение за м. 12.2023 г., начислено за периода
11.02.2024 г. – 06.03.2024 г. и сумата от 21,66 лв. - обезщетение за забава,
върху сумата от 2261,55 лв. – трудово възнаграждение за м. 01.2024 г.,
начислено за периода 11.02.2024 г. – 06.03.2024 г., като ОТХВЪЛРЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 41,57 лв.
ОСЪЖДА осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. *** да заплати на В. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, ж.к. *** сумата от 1098,19 лева (хиляда и деветдесет и осем лева и 19
стотинки).
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, В. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, ж.к. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *, бул. *** сумата от 4,53 лв. (четири лева и 53 стотинки) –
разноски за производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *, бул. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 741,93 лева (седемстотин
четиридесет и един лева и 93 стотинки) – държавна такса върху уважените
искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13098/2024 г. на СРС, 32
състав, в частта с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за
забава начислено върху сумата от 2 261,55 лв. – трудово възнаграждение за м.
01.2024 г., за периода 07.03.2024 г. - 02.04.2024 г., като недопустим.
Решението на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд, в двуседмичен срок от постановяването му –
01.04.2025 г., обявен в открито съдебно заседание, проведено на 18.03.2025
г.
В частта, с която производството по делото е прекратено, актът
има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Софийски градски съд, в 1-седмичен срок от
постановяването му – 01.04.2025 г., обявен в открито съдебно заседание,
10
проведено на 18.03.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11