РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 22 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА и с
участието на прокурора АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ като разгледа докладваното
от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 762
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185 и
сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор
от Окръжна прокуратура – Русе против разпоредбата на чл. 10 в частта за
критерий „К 10“ „Деца, чиито родители не дължат местни данъци и такси за
предходната година“ от Наредбата на Общински съвет - Русе за условията и реда
за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини и подготвителни
групи в училища на територията на Община Русе /загл. изм. с Решение № 807,
прието с Протокол № 32/22.03.2018 г./, приета на основание чл. 21, ал. 1, т.
23, ал. 2, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 3 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 59, ал. 1 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО), в сила от 01.08.2016 г. и чл.
7, ал. 1 от Наредба № 5/03.06.2016 г. за предучилищното образование, с Решение
№ 340/19.09.2016 г.; изм. с Решение № 807, прието с Протокол № 32/22.03.2018 г.,
изм. с Решение № 952, прието с Протокол № 37/13.09.2018 г.
В протеста се развиват доводи, че
разпоредбата в оспорената й част е незаконосъобразна, тъй като е в противоречие
с материални закони от по-висока степен, по-конкретно цитирани са разпоредбите
на чл. 96, чл. 81 и чл.92 от ЗМДТ и чл. 3, ал.
2, т. 3 и т. 4, чл. 7, чл. 55 и чл. 56 от ЗПУО. Предвид това прокурорът предлага
на съда да отмени разпоредбата на чл. 10 в оспорената й част относно критерий
„К 10“ от Наредбата на Общински съвет - Русе за условията и реда за записване,
отписване и преместване на деца в общинските детски градини и подготвителни
групи в училища на територията на Община Русе.
Претендира и да бъдат присъдени
направените по делото разноски – такса за обнародване в Държавен вестник в
размер на 20 (двадесет) лева (л. 12 от делото).
Ответникът по оспорването – Общински
съвет - Русе, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт, сектор „Подпомагане
на Общинския съвет“ И. Илиев (л. 22 от делото), оспорва основателността на
протеста.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като
направи проверка по реда на чл. 168, във връзка с чл. 196 от АПК, приема за
установено следното:
Протестът е процесуално допустим.
Подаден е против административен акт,
който подлежи на съдебен контрол от оправомощено лице. Наредбата, конкретна
разпоредба, от която е оспорена, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7,
ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен
административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1
от АПК той подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като това право има и
прокурорът (чл. 186, ал. 2 от АПК), който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
По
делото не се спори, че Наредбата на Общински съвет - Русе за условията и реда
за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини и
подготвителни групи в училища на територията на Община Русе е приета от
компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и
мнозинство. Тя е удостоверена и обнародвана по предвидения за това ред. Налице е
валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването. Спазено
е и изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в редакцията на нормата към 2008 г.),
съгласно която разпоредба преди внасянето на проект на подзаконов нормативен
акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната община заедно с мотивите,
съответно доклада и на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен
срок за предложения и становища по проекта.
Относно съответствието на оспорената
правна норма с материалния закон съдът намира следното:
Наредбата регламентира условията и
реда за записване, отписване и преместване на децата в предучилищна възраст в
общинските детски градини и училища на територията на Община Русе. Същата е
приета на основание чл. 59, ал. 1 от ЗПУО и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 5 за
предучилищното образование, съгласно които условията и редът за записване,
отписване и преместване в общинските детски градини се определят с наредба на
общинския съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от
Наредбата, в оспорената й част по критерий „К 10“ класирането при приема на
деца в детските заведения и подготвителните групи в училищата се осъществява на
база на точкова система според събраните от всяко дете точки в низходящ ред,
съгласно следните критерии: /по „К 10“/ деца, чиито родители не дължат местни
данъци и такси за предходната година. Наличието на този критерий/на това
обстоятелство/ се оценява с 20 т., като същият се установява посредством
служебна проверка, извършвана от Община Русе.
По правилото на чл. 15, ал. 1 и ал. 3
от ЗНА разпоредбата в оспорената й част, като част от подзаконов нормативен
акт, следва да отговаря на изискванията на ЗНА, на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен. Като в чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8 от
ЗНА изрично е посочено, че общинските съвети издават нормативни актове, с които
уреждат обществени отношения с местно значение, но съобразно нормативните
актове от по-висока степен.
Съществуването на такса за ползването
на този вид социална услуга (за ползване на детски ясли и детски градини) е законово предвидено по основание в
чл. 81 от ЗМДТ, като съобразно чл. 92 от същия закон, тя се начислява и събира
от длъжностните лица в съответните заведения и се внася в общинския бюджет.
От друга страна съгласно чл. 3, ал.
2, т. 3 и т. 4 от ЗПУО образованието е национален приоритет и се реализира в
съответствие със следните принципи: по т. 3 равен достъп до качествено
образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик и по т. 4 равнопоставеност
и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното
образование.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПУО всеки
има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си
чрез учене през целия живот.
Законово предвидени са и целите на
предучилищното образование, осъществявано от детските градини (чл. 55 от ЗПУО)
- да положи основите за учене през целия живот, като осигурява физическото,
познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и
творческото развитие на децата.
Съгласно чл. 56 от ЗПУО предучилищното
образование се осъществява от детските градини, а задължителното предучилищно
образование – и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при
условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното
образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и
информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и
центровете за подкрепа за личностно развитие.
Детската градина е институция в
системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат,
възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването
им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното
образование (чл. 24, ал. 1 от ЗПУО), а предучилищното образование е
организирано в учебни години (чл. 63 от ЗПУО), то е със съдържание, определено
с държавен образователен стандарт, и създава условия за придобиване на
съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за
успешното преминаване на детето към училищното образование (чл. 69 от ЗПУО).
Анализът и тълкуването на
горецитираните разпоредби налагат извода, че посещаването на детска градина е
не само ползвана услуга от социален характер, то е етап от предучилищното
образование, което следва да е гарантирано от държавата и по аргумент от чл.
53, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като представлява основно
и неотменимо гражданско право. В тази връзка незаконосъобразно е препятстването
(ограничаването) на достъпа до образование и да се ограничават правата на
децата, като се поставят в зависимост от изпълнение на финансовите задължения
на техните родители за заплащане на местни данъци и такси за предходната година.
Ползването на детска градина е услуга и предоставянето й не може да бъде
поставяно под условие – след изпълнение на други задължения към общината.
Липсват законови ограничения, според които да се откаже административно
обслужване на определени субекти поради наличие на задължения от друго
естество. Редът и начините за събиране на общински вземания са уредени в ЗМДТ и
ДОПК. Съгласно чл. 4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда
на ДОПК. По аргумент от чл. 9б от ЗМДТ по същия ред се извършва
администрирането и на местните такси. Незаплащането на местни данъци и такси
представлява неизпълнение на задължение, по отношение на което е уредена
възможност за принудителното им събиране. Когато заплащането на задължения към
общината се въвежда като условие или предимство за ползване на други услуги или
упражняване на други граждански права и то от друг правен субект, това се явява
скрит способ за принуда на длъжника, чрез който се заобикаля предвидения от
закона ред.
Цитираните по-горе разпоредби от ЗПУО
уреждат основни принципи и права на предучилищното и училищно образование,
които регламентират именно равния достъп до качествено образование и
приобщаване на всяко дете и на всеки ученик в равнопоставеност и недопускане на
дискриминация при провеждане предучилищното и училищното образование, разписани
в ЗПУО. Освен това следва да се има предвид, че при внимателният преглед на
правната норма на чл. 10 от наредбата е видно, че за процесния критерий са
предвидени 20 точки, със същия брой точки се оценява единствено критерий „К2 –
деца от многодетни семейства с три и повече деца до 18 години“, докато за
всички останали критерии са предвидени по 10 т. или по-малко /при допълнителни
точки за избрано желание/. Т.е. дадено е
значително предимство именно на критерий „К 10“ пред останалите.
В заключение следва да се обобщи, че
е недопустимо с наредба на общински съвет, когато това не е предвидено и е в
разрез с изискванията на закона,
стеснявайки неговото приложно поле, да се ограничават правата на децата, като
се поставят в зависимост от изпълнението на финансови задължения на техните
родители към общината.
Подзаконовият нормативен акт следва
да съответства на нормативните актове от по-висока степен и при противоречие между
тях се прилага от съда по-високия по степен акт, в случая ЗМДТ и ЗПУО – чл. 15,
ал. 3 от ЗНА.
Съдът счита, че разпоредбата на чл.
10, в частта за критерий „К 10“ от Наредбата на Общински съвет - Русе за
условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските
детски градини и подготвителни групи в училища на територията на Община Русе, е
приета в нарушение на чл. 15 от ЗНА, тъй като противоречи на разпоредби от
по-висока степен – чл. 4, чл. 9б,
чл. 81 и чл. 92 от ЗМДТ, както и на чл. 3, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 7, чл. 55 и
чл. 56 от ЗПУО.
По изложените съображения оспорената разпоредба
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство във връзка
с препращащата норма на чл. 196 от АПК, ответникът следва да заплати
направените деловодни разноски в размер на 20.00 (двадесет) лева - платена
такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник.
Мотивиран така и на основание чл.
193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 10 в частта за критерий „К 10“ „Деца, чиито родители не дължат
местни данъци и такси за предходната година“ от Наредбата на Общински съвет -
Русе за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в
общинските детски градини и подготвителни групи в училища на територията на
Община Русе /загл. изм. с Решение № 807, прието с Протокол № 32/22.03.2018 г./,
приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 23, ал. 2, във връзка с чл. 17, ал. 1, т.
3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 59, ал. 1
от Закона за предучилищното и училищното образование, в сила от 01.08.2016 г. и
чл. 7, ал.1 от Наредба № 5/03.06.2016 г. за предучилищното образование, с
Решение № 340/19.09.2016 г.; изм. с Решение № 807, прието с Протокол № 32/22.03.2018
г., изм. с Решение № 952, прието с Протокол № 37/13.09.2018 г.
ОСЪЖДА Общински съвет - Русе да заплати на
Окръжна прокуратура - Русе сумата от 20.00
(двадесет) лева - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
След влизането му в сила решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.