№ 106
гр. гр. Лом, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. А.ова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.ова Гражданско дело №
20231620101962 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, с ЕИК131451059 със седалище и адрес на управление гр. София, кв.
„Бенковски“, ул. „Оралица“ № 24, представлявано от управителя А. В. В.,
чрез пълномощник адв. Ц. М. И. от АК – София, съдебен адрес: гр. Ямбол, ул.
„Ж. Папазов“ №5, ет.4, офис 5, срещу К. В. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. М., обл. М., ул. „Ч.“ № **, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 221, ал.2 от КТ във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
В исковата молба на ищеца се твърди, че ответникът К. В. В. е бил
назначена на работа във „В. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, по силата на Трудов
договор № ****/**.09.2022г. на длъжност „работник строителство“, като
трудовият договор е бил сключен на осн. чл. 67, ал.1, т. 1, вр. чл. 70, ал.1 от
Кодекса на труда с уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и
срок на предизвестие при прекратяването му 30 дни. Твърди се, че в
интервала 04.10.2022г.- 13.10.2022г. К. В. В., не се е явил на работа, като не е
уведомил работодателя за причината за това, не е представил и доказателства
за наличие на уважителна причина за неявяването си. Тъй като според
изнесеното в исковата молба, се касаело за грубо нарушение на трудовата
дисциплина, с писмо от 18.10.2022 г., връчено по телепоща на осн. чл. 193,
ал.1 от КТ, работодателят поканил работникът К. В. В., да представи писмени
обяснения относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина в
двудневен срок. Поканата е била получена от майката на ответника, но в
указания срок писмени обяснения не били представени на работодателя. Въз
основа на това работодателят е взел решение на К. В. В. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и със Заповед № ****
от 26.10.2022 г. е прекратил трудовият договор на основание чл. 330, ал.1, т.6
1
от КТ. Представена е от ищца обратна разписка за връчване на ответника,
чрез майка му В. К., на Заповед № **** от 26.10.2022г., с която е прекратено
правоотношението му с ищцовото-дружество, на дата 26.10.2022г. и не се
сочи, че е била оспорена в законоустановения срок. Ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от Кодекса на труда, съгласно която при
дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение. Твърди,
че брутното трудово възнаграждение на ответника е било в размер на 710,00
лева, съгласно сключения трудов договор, а дължимия срок на предизвестие е
бил 30 дни.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание чл.
221, ал.2 от КТ да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за дължимия срок на предизвестие от 30
дни в размер на 710,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Ищецът претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът К. В. В. не е
депозирала такъв.
Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се
представлява от процесуален представител.
В съдебно заседание ищецът предвид поведението на ответника е
направил искане да се постанови решение при условията на чл.239,ал. 1
ГПК.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е налице спор, че ответника К. В. В. е работил при ищеца
на длъжност „работник строителство“, считано от 26.09.2022 г. по силата на
Трудов договор № **** от 26.09.2022г., сключен при условията на чл. 67,
ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ- безсрочен със срок за изпитване, при
договорено основно трудово възнаграждение в размер на 710 лева.
Със Заповед №1197 от 26.10.2022г. на ответника е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.188,
т.3 от КТ, като на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото
правоотношение между страните е било прекратено. Заповедта за
дисциплинарно уволнение е била връчена на работника, чрез майка му на
02.11.2022г., видно от приложената към исковата молба обратна разписка.
Срокът за оспорване на дисциплинарното уволнение и на заповедта,
с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника е 3 –месечен и
същият е изтекъл на 26.01.2023г., т.е. на 27.01.2023г., като Заповед №1197 от
26.10.202г., с която е прекратен трудовия договор, следва да е влязла в сила.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна
2
до следните правни изводи:
Със Заповед №1197 от 26.10.2022г. на ответника е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ на основание чл.188, т.3 КТ, като на основание
чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение между страните е
прекратено. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на работника
на 02.11.2022г. , чрез майка му, чрез услугата „Телепоща“ на Български пощи
АД, видно от приложените към исковата молба съобщение изх. №
2/01.11.2022г. на пощенския оператор със заверка на съдържание с датно
клеймо на БП и подпис на служител, приел съобщението, в което като
съдържание е инкорпорирана заповедта за уволнение. Съобщението е връчено
чрез БП на ответника, чрез майка му на 02.11.2022г. , видно от приложеното
по делото известие за доставяне. Съдържанието на изпратената чрез услугата
"Телепоща" до ответника заповед за уволнение е удостоверено с датно
клеймо и подпис на приемащия служител и има характер на официален
документ по смисъла на чл. 179,ал.1 ГПК - издадено в кръга на дейността на
Български пощи АД, като лицензиран оператор на пощенски услуги и
удостоверява надлежно връчване на заповедта за уволнение. Услугата
„Телепоща“ включва подаване на две идентични копия на попълнения
формуляр, едно от които се заверява на всяка страница с датно клеймо и
подпис на приемащия служител и се връща на подателя, а второто копие се
предава по факс на пощенската станция по местополучаване за доставяне на
адреса на получателя. По делото липсват доказателства между страните да са
съществували други отношения, налагащи размяна на уведомления между
тях, поради което и предвид датите на изпращане и доставяне съобщението,
то удостовереното от известието за доставяне, връчване чрез майка му касае
съобщението изх. № 2/01.11.2022г. с посоченото в него съдържание.
Доказателства за обжалване заповедта за уволнение по делото не са
представени, поради което и следва да се приеме за влязла в сила
Съгласно чл. 221,ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Договорът между страните е сключен като безсрочен със
срок за изпитване и договорено едномесечно предизвестие, поради което и
ответникът дължи обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за един месец или сумата 710 лева.
Предвид гореизложеното, искът на В. Инжинеринг ООД следва да бъде
уважен като основателен и доказан.
При този изход на спора и на основание чл. 78,ал.1 ГПК на ищеца се
следва присъждане на направените по делото за разноски, установени в
размер на 450 лева разноски направени по делото, от които 400,00 лева за
адвокатски хонорар и 50 лева за държана такса, за които страната е
представила и списък по чл. 80 ГПК.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.
3
На основание горното, съдът намира, че, с оглед направеното искане и
наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1от ГПК
предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковете
бъдат уважени в предявения размер.
Мотивиран от изложеното, Ломски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., обл. М.,
ул. „Ч.“ № ** да заплати на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК131451059 със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Бенковски“, ул. „Оралица“ №
24, представлявано от управителя А. В. В., чрез пълномощник адв. Ц. М. И.
от АК – София, съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Ж. Папазов“ №5, ет.4, офис 5,
сумата от 710,00 лева (седемстотин и десет лева), обезщетение по чл.
221,ал.2 КТ, ведно със законна лихва от 23.10.2023г. до окончателното
плащане, както и сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева),
разноски направени по делото, от които 400,00 лева за адвокатски хонорар и
50 лева за държана такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4