Решение по дело №5110/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1551
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330205110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1551
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4313801, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Т. П. П. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и допълнителни мотиви към нея излага
конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата
отмяна. Сочи, че:
в нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП ЕФ бил издаден въз основа на
заснемане от мобилно средство за контрол в присъствие на контролен
орган и нарушител;
не било установено, че именно жалбоподателят е собственик на
процесния автомобил;
мястото на контрол не било обозначено с пътен знак;
средството за контрол не било от одобрен тип и не било преминало
последваща проверка;
не било доказано по несъмнен начин извършване на нарушението
именно от процесния автомобил, доколкото на снимковия материал се
забелязвали два автомобила;
в представеното статично изображение и клип липсвало посочен точен
1
адрес и посока на движение, които оставали недоказани по делото;
не била изготвена снимка на разположение на АТСС.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения
по преписката списък с намерени фишове се установява, че процесния ЕФ е
връчен лично на жалбоподателя на дата 07.07.2021г., жалбата е входирана на
09.07.2021г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 10.12.2020 г. в 12:03 часа в
гр Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу номер 1, посока гр. Асеновград,
при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и
при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час , МПС с рег. №
**** се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч и превишение
на скоростта от 31 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът/ползвател е Т. П. П. .
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 581.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение
към клип № 23553, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Спазено е изискването да е
2
попълнена графата с рег.№ на МПС, като посоченият номер съответства на
този, който се вижда на снимковото изображение и е отразен в ЕФ.
-приложената по делото справка за регистрация на МПС (каквато
противно на възраженията в жалбата е налична по делото), от която е видно,
че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е
въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в
общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното
от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва
изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа
да се установява действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021
г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното
лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този
случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава
нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе
от собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
3

Противно на възраженията в жалбата по делото се установява по един
несъмнен начин, че нарушението е извършено с процесното МПС с рег.№
****.
Действително на две от снимките, в самия край на снимката се
забелязват очертанията и на друг автомобил. Същият не попада обаче в
кадър, неговият регистрационен номер не е заснет, поради което не би
могло да възникне съмнение, че заснетото нарушение би могло да е относимо
към него. Този извод е особено важим, ако се проследи комплексно и
взаимосвързано заснетото на четирите представени снимки.
Каза се, че очертанията на втори автомобил се забелязват в контурите
само на първите две снимки: Т = - 0,9 и Т=0 (измерен). На последващите
във времево отношение две снимки обаче Т= 1,0 и Т=1,8 очертания на
друг автомобил не се забелязват, което е доказателство, че лъчът на
радара еднозначно е отчел именно процесното МПС като най-бързо
движещо се и е следил само и единствено него при изготвяне на клипа на
нарушението.
В тази връзка следва да се съобрази и отразеното в т. 5.2 от
Инструкцията за експлоатация, че радарът винаги регистрира МПС-движещо
се с най-висока скорост, като при трафик с много висока интензивност или
МПС с голяма отразява повърхност, тоест ако има възможност да се
повлияе на точността на измерването и да се внесе съмнение за кое МПС
се отнася, радарът автоматично блокира. В процесния случай е изготвен
валиден клип и радарът не е блокирал.
Нещо повече, вече се изясни, че от представените снимки е видно, че
радарът еднозначно е следил именно процесния автомобил , като на
последващите снимки в кадър остава само той, поради което не възниква
абсолютно никакво съмнение, че именно с него е извършено нарушението.
Цитираната от жалбоподателя практика на Административен съд е
неотносима към процесния случай, доколкото касае различна фактическа
обстановка, при която на всички представени снимкови изображения са
били налични по два автомобила, при което действително обективно е било
невъзможно да се прецени кой от тях е засякъл радара. Процесният случай,
както вече се изясни е коренно различен, доколкото от снимки Т= 1,0 и Т=1,8
еднозначно се установява, че радарът следи именно МПС с рег. № ****
4
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на административен
съд-Пловдив - Решение № 790 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно
+/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е
отчело скорост на движение на процесния автомобил 84 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
която е наказан дееца с ЕФ- 81 км/ч. и която скорост законосъобразно е
посочена в ЕФ като наказуема.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/,
според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за
последваща проверка № 8-33-20, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
5
Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 /
2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече от представената снимка на техническото средство е
видно, че по същото са поставени стикери за съответствие с одобрен тип,
които са валидни до месец 09.2021г.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 8-33-20;
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.

Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи,
че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в
средствата за масова информация, поради което същите не представляват
изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
6
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Отново във връзка с изричните възражения в жалбата следва да се
посочи, съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР
на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само
за тези от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа
мобилни-прикрепени към превозно средство, каквото е процесното ( TFR 1-
M)
Така Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г.
на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от
09.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1241 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 732 от 09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1438 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1014 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав
7
на Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к.
адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Цитираната от защитника практика във връзка със снимката на АТСС е
неотносима към процесния случай, доколкото касае преносими АТСС ( ARH
CAM s1 и Cordon), а не прикрепено към патрулен автомобил АТСС, каквото е
процесното ( TFR 1-M).
Още повече, че в процесния случай снимка на АТСС реално е
изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона, като
направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ, доколкото
на нея се виждат ясно и отчетливо поставените върху АТСС стикери за
съответствие с одобрения тип.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4
ЗДвП, доколкото превишение от 31 км/час в градски условия попада именно
в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира с
законоустановения размер.

ПО ОСТАНАЛИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

1) Относно възражението за непосочване на мястото и посоката на
движение в изготвения снимков материал към клипа следва да се посочи, че
такова изискване за реквизит на снимковия материал в нормативната уредба
липсва. Освен това, както точното място на контрол, така и посоката на
контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
8
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
2) Възражението във връзка със заснемането на нарушението с мобилна
камера и в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие
камерата не държи сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС законодателни
изменения. След приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с мобилни камери е
отпаднала.
Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54
от 2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се
отнася само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и
установяване на нарушението, доколкото правна конструкция, при която
нарушителят не участва в дейността по извършване и установяване на
нарушението е юридически нон сенс.
Така изрично Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1314
от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1059 от
21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда за 2021 г.
на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив
Поради изложеното законосъобразността на Еф не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
9
3) Във връзка с възраженията досежно обучеността на служителя, който
е поставил в действие АТСС, следва да се отбележи, че при Еф законодателят
е възприел качествено нов подход на санкциониране на лицата:
-при който човешкият фактор е ирелевантен
-като е въведен принцип на пълен автоматизъм при заснемане,
установяване и наказване на дееца.
Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие
камерата, но служителят няма абсолютно никакво отношение към
установяване и заснемане на нарушението. Видно от съставения клип
служителят се е справил успешно със задачата да включи камерата, а предвид
липсата на неговор участие в последващите етапи на издаване н ЕФ, неговата
професионална квалификация се явява ирелевантна.
Така изрично Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1183 /
2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че в случая спазването на всички нормативни и технически
изисквания при заснемането се установява от Протокола по чл. 10 от
Наредбата, който както се каза представлява официален удостоверителен
документ, включително и за начина на извършване видеоконтрола.
Поради неоснователността на всички изложени в жалбата възражения и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4313801, издаден от
10
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Т. П. П. е наложена глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. П. П. , ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11