Решение по дело №2271/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 44
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20225300102271
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
в присъствието на прокурора Албена Янк. Георгиева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300102271 по описа за 2022 година
Производство по чл.336 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. М. Н. – К.,
ЕГН **********, с адрес гр. **********, ул. „******** ****“ № *, ет.*, ап.**,
против Л. М. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. „**********
*****“ № *, ет.*, ап.**, с която е предявен иск за поставяне под запрещение
на ответника.
Ищцата твърди, че ответникът е неин син, който страда повече от 20
години от душевна болест – ************ ***********. За първи път е
хоспитализиран на ** години и оттогава е многократно настаняван за лечение
в психиатрична клиника, повечето пъти принудително. Когато не е в
психиатрична болница отказва да приема предписаните му медикаменти,
което води до влошаване на здравословното му състояние. При спиране на
приема на назначените медикаменти се отключват симптомите, характерни за
болестта му. В тези периоди ответникът има неадекватно поведение, говори
си и се смее сам, занемарява външния си вид и не поддържа лична хигиена,
проявява агресия спрямо майка си и към околните. Има случаи, когато е
1
чупел вещи и покъщнина, или е продавал покъщнината, употребявал е
наркотици, не се е прибирал вкъщи, скитал по улицата и проявявал агресия
към случайно преминаващи хора. Твърди, че ответникът не може да се грижи
сам за своите работи, с поведението си може сериозно да увреди
здравословното си състояние и личните си интереси, опасен е за околните,
проявява агресия и не може да контролира поведението си.
Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде
поставен под запрещение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че искът е
основателен и доказан и следва да се уважи, като се постави ответника под
запрещение, с оглед охраняване на неговите интересите.
Съдът, след като прецени съгласно чл. 235 от ГПК събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Установява се от представеното по делото Удостоверение за раждане
/л.8/, че ищцата е майка на ответника, при което ищцата се явява
легитимирано лице по смисъла на разпоредбата на чл.336, ал.1 ГПК да
предяви иск по чл.5 ЗЛС, с оглед на което предявеният иск е процесуално
допустим.
Разгледан по същество предявеният иск се явява и основателен.
От приетата по делото медицинска документация /л.9-л.14 и л.40-л.41/
се установява, че ответникът е с поставена диагноза „***********
*************“.
От личния разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се
установи, че е добре ориентиран за време и място и за собствена личност.
Отговаря конкретно на по- голяма част от зададените въпроси. Споделя, че е
бил болен от ***********, но вече е добре и не трябва да пие повече
лекарства, защото те са вредни за черния дроб, като сочи, че неговият
психиатър му е казал ако иска да пие лекарствата, ако иска да не ги пие.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Н. Д. /майка на ищцата и баба на ответника/ се установява, че
ответникът е болен от *********** от **-** годишен, ходи по няколко пъти в
2
годината в болница – в психиатрия. Не ходи доброволно на лекар, не иска да
си пие лекарствата. Когато е в болницата обещава да си пие лекарствата, но
когато излезе, спира да ги пие, казва, че болни и луди са майка му и баба му,
той бил добре, не му трябвали лекарства, увреждали черния му дроб и
близките му искали да го отровят с тези лекарства. Става агресивен, когато не
си пие лекарствата, посяга на майка си, като свидетелката описва различни
случаи на агресивно поведение на ответника към майка му. Понякога
употребява наркотици. Редовно разпродава всичко вкъщи- покъщнината,
продава и подарява дрехите си за една цигара.
По делото е прието заключение по допусната съдебно психиатрична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. Г. – специалист психиатър, от
което се установява, че ответникът страда от *********** ***********,
непрекъснато протичане, налице е начална емоционално- волева личностова
промяна, заболяването е с хроничен ход и задълбочаващ се характер. В
резултат на заболяването си ответникът не може да разбира свойството и
значението на извършеното от него и не може да ръководи постъпките си, не
може да се грижи за интересите си. Съгласно заключението болестният
процес е засегнал ядрото на личността му, формирайки личностова промяна
по болестен /***********/ тип. Налице е лошо социално функциониране, т.е
при ответника е налице социална дезадаптация. Дезориентиран е за социални
събития, със снизени интереси. Ответникът е безкритичен. Неуправен дори в
обичайната му среда. Не може да възприеме околния свят в неговата цялост.
Налице е недостатъчно развита асоциативна способност, поради което не
може да вземе бързо правилните решения и да извършва съответните
действия. Налице е също слабост на съжденията, повишена внушаемост и
подчиняемост, нарушение на вниманието и на паметта, недостатъчна
способност за обобщено и абстрактно мислене, затруднение при опит за
елементарен синтез и анализ. При ответника са налице и емоционално-
волеви нарушения, които допълнително задълбочават клиничната картина,
затруднявайки способността му правилно да ръководи своето поведение.
Ответникът е лесно манипулируем, лесно поддаващ се на чуждо влияние,
стига някой да спечели крехкото му „доверие“; лесно дразним и критичен към
близки, които се опитват да му направят забележка относно поведението му, и
в същото време безкрайно доверчив и „поласкан“ от вниманието на непознати
или по- малко познати хора.
3
При така установите по делото факти и обстоятелства, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.5, ал.1 ЗЛС, които дават основание за
уважаване на предявения иск.
Съгласно цитираната норма пълнолетните лица, които поради
слабоумие и душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
В конкретния случай се установи от събраните писмени и гласни
доказателства , че ответникът страда от *********** ***********, което
заболяване пречи на ответника да се ориентира в сложността на нещата,
ставащи около него, да полага грижи за себе си и за интересите си.
Заболяването на ответника му пречи да разбира свойството и значението на
извършваното от него, в резултат от заболяването ответникът не може да
ръководи постъпките си, както и не може да се грижи пълноценно за
интересите си. Заболяването е довело до емоционално- волева промяна на
личността на ответника, със значителни затруднения в социалната адаптация.
Налице е при ответника недостатъчно развита асоциативна способност,
поради което не може да вземе бързо правилните решения и да извършва
съответните действия. Налице е също слабост на съжденията, повишена
внушаемост и подчиняемост, нарушение на вниманието и на паметта,
недостатъчна способност за обобщено и абстрактно мислене, затруднение
при опит за елементарен синтез и анализ.
Този извод не се опровергава от проведения личен разпит на ответника.
Общата му ориентация за време, място и собствена личност и възможността
да извършва елементарни действия в ежедневното си битие не обосновават
извод за запазени интелектуални способности, съхранени емоции и воля в
рамките на нормалните.
От показанията на разпитания по делото св. Д., които се кредитират от
съда напълно, тъй като се основават на непосредствените впечатления на
свидетелката от състоянието на ответника, стана ясно, че ответникът е
безкритичен към заболяването си, не иска ходи на лекар и да си пие
лекарствата, защото същите са вредни за него и така близките му искат да го
отровят; има прояви на агресия както към близки хора от семейството, така и
към непознати.
При тези данни се налага извод за доказаност на критериите, визирани от
нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС за признаване на ответника Л. М. Н. за
недееспособен– медицински и юридически.
Предвид събраните в настоящото производство доказателства,
отчитайки характера на заболяването, както и с оглед придобитите лични
впечатления от ответника по реда на чл.337, ал.1 ГПК, съдът приема, че
състоянието на последния е тежко, поради което следва да бъде поставен под
4
пълно запрещение. Заболяването, от което страда ответникът е нарушило
изцяло психичната му годност да се грижи сам за себе си и за своите
интереси. Интелектът на ответника е силно засегнат в резултат на неговата
болест, до степен да не е в състояние да разбира случващото се около него, да
възприема правилно и да се ориентира в сложността на нещата, ставащи
около него, да взема разумни решения и да поема отговорност за тях, да може
да защитава пълноценно правата си.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи, като ответникът бъде поставен
под пълно запрещение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Л. М. Н., ЕГН **********,
с адрес гр. *********, ул. „********* ****“ № *, ет.*, ап.**.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК препис от
решението след влизането му в сила на Органа по настойничеството и
попечителството при община Пловдив за учредяване на настойничество.



Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5