№ 4
гр. Велико Търново , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500230 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 413/29.06.2020 год. по гр. д. № 945/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. второ от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България да заплати на Д. П. П. от с. Деляновци, общ. Свищов сумата 3 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода
11.10.2017 год. – 26.04.2019 год. в резултат на водено срещу него наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, прекратено с влязло
в сила на 26.04.2019 год. постановление на ОП – Плевен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.04.2019 год. до окончателното изплащане.
Със същото решение отхвърлил иска за разликата над 3 000 лв. до
претендирания размер от 100 000 лв.
Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. П. П. сумата 25
лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е уважен за сумата
3 000 лв., ведно с присъдената лихва и разноски, е подадена от Прокуратурата на
Република България чрез прокурор в ОП – Плевен И. Ш.. Счита решението в тази част
1
за неправилно. Наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл. 354а
ал. 1 от НК е приключило с прекратяване на наказателното производство. Той е бил
задържан за срок от 24 часа, а взетата впоследствие мярка за неотклонение е „парична
гаранция“. Съдът неправилно е приложил критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
като изводите му относно размера на обезщетението са необосновани. Моли съда да
отмени решението като отхвърли претенцията или да намали размера на присъденото
обезщетение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от Св. Ц. – прокурор в
Апелативна прокуратура – Велико Търново.
Не е постъпил отговор от въззиваемия Д. П. П.. Същият не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не заема становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Предмет на разглеждане е предявен от Д. П. П. иск с правно основание чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в резултат на незаконно обвинение по ДП № Д-228/2017 год. по описа на ОП –
Плевен, прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху сумата от влизане в сила на постановлението за прекратяване – 26.04.2019 год.
до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 100 000 лв.,
ведно със законната лихва, решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По делото е безспорно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № Д-
228/2017 год., което е било прекратено с Постановление от 18.04.2019 год. поради
недоказаност на обвинението. С оглед на това, налице е хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3
пр. второ от ЗОДОВ – образуваното против ищеца наказателно производство е било
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от дееца и отговорността на
Прокуратурата на Република България за претърпените от него неимуществени вреди
следва да бъде ангажирана.
Въззивният състав намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение
от 3 000 лв. е в завишен размер спрямо доказаните в хода на делото неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконното обвинение. От друга страна,
определимите с чисто житейски критерии обичайни емоционални болки и страдания от
воденото наказателно производство, впоследствие прекратено, са надценени от съда
2
като интензитет, сила и дълбочина на преживяванията.
В случая от съществено значение при определяне размера на адекватното
обезщетение за неимуществени вреди е тежестта на повдигнатото срещу ищеца
обвинение. По делото е установено, че с Постановленията от 12.10.2017 год. и от
15.11.2017 год. на разследващ полицай при РУ на МВР – Левски по ДП № Д-228/2017
год. по описа на ОП –Плевен ищецът е привлечен като обвиняем за извършено от него
на 11.10.2017 год. престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК – държане на високорискови
наркотични вещества без надлежно разрешително и с цел разпространение.
Наказанието, което законът предвижда за това престъпление, е „лишаване от свобода“
от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, което означава,
че е „тежко“ по см. на чл. 93 т. 7 от НК. Повдигането на такова обвинение е
предизвикало у ищеца страх, безпокойство, притеснения и това се установява от
показанията на разпитания по делото свидетел П. П. К. – негов приятел. при
Останалите обстоятелства, които следва да бъдат преценени с по-голяма тежест
при определяне размера на обезщетението, са задържането на ищеца на осн. чл. 72 ал.
1 от ЗМВР със заповед на Началника на МВР от 11.102017 год. за срок от 24 ч. и
извършеното претърсване на обитавания от ищеца недвижим имот – апартамент в гр.
Левски.
От друга страна, образуваното срещу ищеца наказателно производство е
продължило около една година и шест месеца (ДП № Д-228/2017 год. е образувано на
11.10.2017 год.; ищецът е привлечен като обвиняем на 12.10.2017 год., а
постановлението за прекратяване е постановено на 18.04.2019 год. и е влязло в сила на
26.04.2019 год.). Предвид разумния срок, в който е протекло наказателното
производство, следва да се приеме, че продължителността на търпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него разследване не е голяма.
През този период ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1 000 лв. (първоначално определеният размер е бил 10 000 лв., но е бил
изменен от съда на 1 000 лв.), съответно - не може да се счете, че в периода на
наказателното производство той е търпял ограничаване на правото на придвижване, на
полагане на труд и на социални контакти.
Видно от справката за съдимост, в периода 2004 – 2017 год. ищецът е осъждан
няколко пъти, което означава, че с повдигнатото обвинение репутацията му в
обществото не е била накърнена за пръв път.
Като съобразява всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди - емоционални и душевни болки и
3
страдания, дискомфорт и стрес, накърняване на доброто име и авторитет,
безпокойство, срам и неудобство, са с нисък интензитет и малка продължителност,
поради което адекватният размер на обезщетението следва да бъде определен на 1 500
лв. Престъплението, в извършване на което ищецът е бил обвинен, е тежко по смисъла
на закона и това е предизвикало у него безпокойство и страх от предвидената в закона
санкция, включваща и лишаване от свобода, но цялото производство е протекло в
рамките на година и половина при мярка за неотклонение „парична гаранция“, която
не е била променяна. Житейски обосновано е да се приеме, че през този период ищецът
се е притеснявал за своята майка и по какъв начин ще се отрази това на нея, но по
делото няма данни нито за нейните заболявания, нито за това по какъв начин той се е
грижел за нея и е помагал в семейството, още повече при липсата на конкретни данни в
исковата молба за професията, която ищецът упражнява и за доходите, от които се
издържа. Задържането за срок от 24 ч. и претърсването на жилището са причинили на
ищеца физически неудобства и емоционален стрес, които обаче са търпени в рамките
на кратък период от време. Съществено накърняване на доброто име и авторитет на
ищеца не може да бъде обосновано, предвид съдебното му минало, а и по делото няма
данни каква е била преди това репутацията на ищеца в обществото – лична,
професионална и пр., за да се приеме, че тя е била значително негативно засегната от
незаконното обвинение. В този смисъл, показанията на свидетеля К. – че ищецът бил
притеснен да излиза в града, че хората го „сочели с пръст“, сами по себе си не могат да
мотивират извод за съществено засягане на авторитета му. Не може да се приеме, че
изземването на негови вещи – телефони и техника за комуникация, е ограничило
социалния му живот, доколкото през периода на разследването ищецът не е бил
задържан и е можел свободно да общува и да работи. По делото няма данни иззетите
при претърсването пари да са били единствените му средства за живот, от които той е
бил лишен. Както е посочено по-горе, той не е бил задържан, поради което е могъл да
полага трудова дейност, от която да получава доходи и да се издържа. Не е доказано
влошаване на здравословното му състояние в резултат на незаконното обвинение и
показанията на свидетеля в обратна насока са напълно изолирани.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд приема, че обезщетението, което
следва да бъде присъдено на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение по ДП № Д-228/2017 год. по описа на ОП – Плевен,
прекратено поради недоказаност, възлиза на 1 500 лв. Върху сумата се дължи
законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване –
26.04.2019 год. Решението в обжалваната част следва да бъде отменено в частта, с
която искът по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е бил уважен за разликата над 1 500 лв. до
3 000 лв. и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК искът в този размер следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. В останалата част, с която е присъдена сума в размерна
1 500 лв., ведно със законната лихва от 26.04.2019 год. до окончателното изплащане,
4
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно уважената част на иска решението следва
да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищеца и направени от него
разноски пред първата инстанция (общо 510 лв.) за разликата над 8 лв. до 25 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 413/29.06.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. №
945/2019 год. по описа на същия съд в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на осн. чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. второ от ЗОДОВ на Д. П. П. от
с. Деляновци, общ. Свищов, обл. Велико Търново разликата над 1 500 лв. до 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода
11.10.2017 год. – 26.04.2019 год. в резултат на водено срещу него наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, прекратено с влязло
в сила на 26.04.2019 год. постановление на ОП – Плевен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.04.2019 год. до окончателното изплащане, както и в частта
за разликата над 8 лв. до 25 лв. разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. П. от с. Деляновци, общ. Свищов,
ул.********, с ЕГН ********* против Прокуратурата на Република България иск по
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата над 1 500 лв. до 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение по ДП № Д-228/2017 год. по описа на ОП – Плевен, прекратено
поради недоказаност, ведно със законната лихва върху тази разлика от влизане в сила
на постановлението за прекратяване – 26.04.2019 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6