№ 60
гр. Чепеларе, 20.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело
№ 20215450100125 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищците В. К. Т. и Т. Г. К., в качеството й на законен представител
на Г. К. К., редовно уведомени, не се явяват. Същите се представляват от
пълномощника им адв. Т. Д., надлежно упълномощена с пълномощно по
делото.
Ответниците Д. В. М. и А. И. М., редовно призовани, не се явяват.
Същите се представляват от адв. М., надлежно упълномощен с пълномощно
по делото.
Ответницата В. И. М., редовно уведомена, се явява лично и се
представлява от пълномощника й адв. М., надлежно упълномощен с
пълномощно по делото.
Ответниците М. Г. М. и Л. А. М., редовно уведомени, се явяват лично
и се представляват от адв. В. И. и адв. Н. М., надлежно упълномощени с
пълномощно по делото.
Ответницата Т. А. Щ., редовно уведомена, се явява лично и се
представлява от адв. И., надлежно упълномощен с пълномощно по делото.
Вещото лице инж. М. А. Т., редовно призован, налице.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. М.: Няма пречка да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Адв. Д.: Ние водим двама от допуснатите ни трима свидетели.
1
Отказваме се от разпит на трети свидетел, тъй като имаме свидетел, който
може да свидетелства едновременно и за навеса и за ползването на приземния
етаж, така че двама свидетели са ни достатъчни.
Адв. М.: Госпожо Съдия, тъй като се е получило едно разминаване
между ползването на дворното място, като вещото лице е останало с
впечатление, че частите, които дава на първите трима ответници се ползват от
тях, всъщност те се ползват от нашите доверители, аз ще моля да бъде
изяснено това обстоятелство, както и как се ползват двете изби, защото това
има значение после за извършването на експертизата. Свидетелите ще ги
питаме за ползването на избите, има ли пътека или няма и за дворното място.
Видяла съм протокола, но така или иначе на вещото лице не е станало ясно,
той го е заявил миналия път, че не е питал как се ползва дворното място.
Поддържаме си обстоятелствата, за които сме посочили, че нашият свидетел
ще установява.
Адв. Д.: Госпожо Председател, в предходно съдебно заседание Съдът е
допуснат свидетели на двете страни, чрез които ще се изясняват конкретни
обстоятелства по делото. Ако ответната страна или някои от ответните страни
считат, че следва да изясняват и други обстоятелства, за които не са
допуснати свидетели към настоящия момент, то те да формулират според мен
доказателствено искане, също така да се обоснове защо считат, че не е
преклудирано правото да се направи доказателствено искане в днешно
съдебно заседание и едва тогава Съдът да се произнесе дали ще допусне за
тези конкретни обстоятелства свидетели. Ние сме наясно за какви
обстоятелства са допуснати на нас. Аз питам за конкретните неща, за които са
доведени свидетелите. Щом това важи за ищцовата страна, това важи и за
ответната страна, според мен.
Адв. М.: Аз бях в предходно съдебно заседание, но не съм била тогава
когато са се разпитвали свидетели и тогава когато е поскано за какво точно да
бъде разпитан нашият свидетел. Първо, трябва да Ви кажа, че в съдебното
заседание от 23.11.2022 г., на което аз не съм присъствала, всички страни са
били единодушни, че разпределението на ползването на дворното място не
отговаря на фактическото ползване, като и вещото лице е посочило, че не му е
казано кой точно коя градинка ползва. В същото време колегата И. е посочил,
че определеното в зелено от вещото лице за ползване на първите трима
ответници, всъщност го ползват нашите доверители, като адв. М. е заявил, че
не оспорва това, че неговите доверители не ползват тази част. Ако приемете,
че изявлението на адв. М. е достатъчно, няма да разпитваме за ползване на
дворното място. Но, аз не виждам с какво ще се утежни делото, за да се
изясни от фактическа страна и да не се налага да се поставя нова
допълнителна задача на вещото лице. Аз посочих, при условие, че колегите
твърдят, че ползването на дворното място е безспорен факт, така както са го
посочили колегата И. и колегата М., това обстоятелство няма нужда да се
установява. Но според мен е важно да се установи и двете избени помещения,
които реално се ползват като изби – кой ползва голямата изба (с площ от
2
10.71 кв.м) и кой ползва малката изба (с площ от 5.87 кв.м), защото това също
има значение, начинът на разпределянето е това.
Адв. М.: Аз отново поддържам изявлението, което съм направил на
23.11.2022 г., че наистина моите доверители не ползват в зелено оцветените
площи от дворно място. Тези площи се ползват от другите ответници по
делото. Също така попитах доверителите ми по отношение на избата, за да
дам изявление, но Вие ще прецените. По-голямата изба се ползва от
ответниците Л. М., М. М. и Т. Щ..
Адв. Д.: Изба № 2 с площ 10.71 кв.м действително се ползва от
посочените ответници, за това обстоятелство няма спор. Но относно
ползването на дворното място, трябва да бъдат разграничени нещата по
следния начин, като изявление от наша страна: ние не оспорваме Вашето, че
доверителите на адв. М. не ползват техни части от дворното място. Това не го
оспорваме. Имаме спор по отношение на дворното място единствено във
връзка с тази пътека около фасадата и Навеса № 2, който е построен на
дворното място. Спорът е за навеса и пътеката.
Свидетелите бяха приканени в съдебната зала, на които им се сне
самоличността както следва:
Г. Хр. Хр., на 60 години, български гражданин женен, неосъждан, без
наличие на роднинска връзка и съдебни спорове със страните по делото.
К. Н. К., на 53 години, български гражданин, разведен, неосъждан баща
на В. К. Т. и на Г. К. К., без съдебни спорове със страните.
Ал. Д. П., на 59 години, български гражданин, разведен, неосъждан, без
наличие на роднинска връзка и съдебни спорове със страните по делото.
Д. Я. Д., на 64 години, български гражданин, женен, неосъждан, без
наличие на роднински връзки и съдебни спорове със страните по делото.
Ст. Ем. К., на 62 години, български гражданин, разведен, неосъждан,
без наличие на роднински връзки и съдебни спорове със страните по делото.
Съдът предупреди свидетелите за отговорността по чл. 290 от НК, за
което същите обещаха да говорят истината.
Свидетелите бяха изведени от съдебната зала, като в залата остана
свидетелят Г. Хр..
Разпитан свидетелят Хр. даде следните показания:
Св. Хр.: Аз съм участвал в качването на дърва на терасата на сем. К. в
случаите, когато съм гостувал. Реално аз съм гостувал за зимен период
годишно около 3-4 пъти, до 2009 година доста по-често, оставал съм със
седмици. По принцип ски-оборудването ми е при тях, карам ски. Няколко
пъти през сезона се качвам на „Мечи чал“ и карам ски. Това е бил поводът за
гостуването ми до тяхната смърт. Помагал съм, когато съм присъствал.
Помагал съм за прехвърляне на дърва от един навес, който се намира в
задната част на двора.
3
Съдът предявява на свидетеля комбинирана скица, изготвена от
вещото лице инж. Т., приложена към депозираното по делото заключение,
намираща се на л. 263 от делото.
Св. Хр.: От Навес № 1 съм вземал дърва на сем. К. и по една пътека,
която върви над подпорна стена покрай къщата съм хвърлял на тази тераса.
Тази тераса е с вход към хола, където им е котела. Хвърлял съм дърва на
терасата, оцветена на скицата, от ъгъла на сградата откъм сливата. До самата
фасада има малък бетониран отводнителен канал, който е ниско долу, и вече
от подпорната стена има пътека с бетонови плочки, реално аз съм ходили по
високата част на отводнителния канал и от пътеката, която е над подпорната
стена съм хвърлял дърва на балкона. Пътеката е застлана с бетонови плочки.
Общата ширина от фасадата на къщата до края на пътеката е може би от 1.30
м до 1.50 м. Отводнителният канал е неизползваем, то е като бетонирана
канавка. До 2009 година по - често съм гостувал. След това по 3-4 пъти през
зимата съм гостувал. Всяка зима съм гостувал. Това продължи до тяхната
смърт през 2021 година. Част от дървата бяха складирани в Навес № 2 и от
там съм вземал дърва. Не знам тези бетонови плочки от кого са поставени.
Навес № 7 не мога да кажа на кого е собственост и от кого се ползва. Над 20
куб.м дърва побираше Навес № 1. Голям е. Аз не съм вземал от другия навес
дърва, но знам че го ползваха. Въпросът беше има ли друг навес, който да е
ползван от сем. К., а не че аз съм вземал дърва. Навес № 2 е с размери около
1.50 м широк, около 2 м висок и може би около 2.50-3 м. дълъг, около 8-10
куб.м дърва може да побере. Тези плочки винаги ги имаше там когато съм
ходил. Може би от 2003 г. - 2004 г. ходя там. В. Т. в момента живее и работи
във Великобритания. Т. Щ. не знам от кога живее там. От няколко години
живее там, от преди Ковида. Т. К. в момента живее на квартира в гр. Пловдив.
Може би от 5-6 години живее в гр. Пловдив. От Навес № 2 аз нямам спомен
от там да съм носил дърва, но дървата, които техният зет приготвяше за
зимата, бяха складирани и в двата навеса. От сем. К. го знам това
обстоятелство. Не съм виждал сем. К. да са вземали дърва от където съм
вземал аз дърва.
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля, който остава в залата.
В залата бе приканен за разпит свидетелят К. К., който даде следните
показания:
Св. К.: Познавам имота, който притежават моите деца. Той
представлява трети етаж от къщата, стълбище има, гараж има, пътека има
имота. Отзад има навеси за дърва. Зад гаража също има навес за дърва,
стопански постройки и това е. Навесите са в дворното място. Дървата се
съхраняваха в горните навеси, които бяха (на свидетелят беше предоставена
комбинирана скица на стр. 263, като свидетелят посочва Навес № 1). Тук се
съхраняваха дървата. Навес № 2 го направихме преди да почине старата баба.
Аз и Г. К. го направихме преди да почине баба Д.. Понеже беше възрастна
4
жената и не може да носи дървата, има скали, затова направихме тука
дърварника, за да може да носи по-лесно дървата, защото Навес № 1 й
идваше далече. Другите дърва - на К. и на Г. бяха в Навес № 1, а в Навес № 2
бяха дървата на баба Д.. През 2011-2012 година почина баба Д.. След като
почина този дърварник, навес № 2, е ползван от К. К.а и Г. К.. Постоянно съм
прекарвал дърва от този навес, даже и към момента има дърва в навеса, които
са собственост на Г. К. и К. К.а. Никой друг не го е ползвал този навес,
понеже има дърва, които са на Г. К. и К. К.а, не може да го ползва някой друг.
Към настоящия момент има вътре дърва, които са за този етаж на К. К.а и Г.
К., който се ползва от моите деца. Къщата има приземен етаж - има коридор с
баня и две изби. Влиза се в една стая и още една стая, общо две стаи има.
След като почина баба Д. долу имаше цветя. За този етаж се грижеше К. К.а,
никой друг. Тези две стаи, в които баба Д. живееше, тя го поддържаше целият
етаж. Това продължи до смъртта на К. К.а и Г. К.. След това имаше цветя на
прозорците, аз когато съм ходил съм ги поливал постоянно. Вратата, от която
се влизаше за двете стаи, не беше заключена. След това смениха ключалката.
Миналата пролет се смени ключалката. Сложиха патрон, заключиха и повече
в тези стаи не може да се влезе. Не знам кой сложи патрон. Не са го сложили
моите деца. Кой го е сменил и заключил не знам, но не е от моите деца. Това
стана миналата пролет. От тогава нямам достъп до тези стаи. Единствено до
избата имам достъп. За тази външна врата си имам ключ. От кориД. като се
влезе вдясно е по-малката изба, която ползват моите деца. Съдът предявява
на свидетеля Скица от заключението на вещото лице на л. 262 от делото.
Свидетелят показва Изба № 1, че се ползва от неговите деца. Преди това
избата се е ползвала от К. К.а и Г. К.. В зеленото са двете стаи, а розовото е
другата изба. Не знам от кой се ползва. Виждал съм М. М. да ползва частта в
розово. На схемата на л. 262 от делото в зелено са оцветени двете стаи, които
К. К.а поддържаше, и за които не мога да кажа кой ги е заключил и кой е
сложил патрон, защото не съм видял, но е сменено и вече нямам достъп до
тях. Отвън на двора виждам, че са изкарани стари вещи, които са били на
бабата. Вещите още са там. Банята с тоалетната ги ползваше баба Д.. Имаше
външна тоалетна и се направи вътре баня и тоалетна. През 2008 г. – 2009 г.
година се направиха банята и тоалетната (схема на л. 262 от делото). Направи
ги А. М.. На комбинираната скица на л. 263 Стопанска постройка № 7 я
ползвам аз. Аз съм бивш съпруг на Т. К.. Т. живее в гр. Пловдив от около 10
години. През 2010 година се разведохме. В. Т. в момента живее в Англия. От
5 години живее там. Схема на л. 262 – К. К.а и Г. К. са поддържали всичко
след смъртта на баба Д. тези стаи, които тя ползваше. Не мога да кажа дали са
правени ремонти там след нейната смърт. След смъртта на К. и Г. К. бившата
ми съпруга е идвала в имота, аз съм идвал в имота, децата ми също. Ползван е
имота. Понеже го зазимих имота, източих парната инсталация, другата вода
съм спрял, за да не стане проблем. Но когато сме си идвали от Пловдив тука,
сме ходили да проверяваме има ли някакъв проблем. Имам и друга къща в гр.
Чепеларе. Когато идвам в Чепеларе аз отсядам в другата къща в гр. Чепеларе,
5
а не в процесната. Ходя само да проверявам процесния имот. Не се отдава под
наем на наематели жилището. Ходихме си там и дъщеря ми, когато идваха от
Англия, там си отсядаха в този етаж. Преди да зазимя за зимата, когато бяха
тука, те бяха там. Сега последно 2022 година бяха там. Сега искам да направя
по друг начин парното, за да няма зимата проблеми, както съм го направил и
в моята къща.
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля, който остава в залата.
В залата бе приканен за разпит свидетелят Ал. П., който даде следните
показания:
Св. П.: Познавам баба Д.. Знам къде се намира нейният имот. Имотът се
намира на партерния етаж на къщата. Много често съм посещавал този имот.
Правил съм подобрения в имота. Пред входната врата, която е на изток на
имота, камъни сме лепили с А., нова мазилка, таванът под терасата е правен.
Съдът предявява на свидетеля Комбинираната скица на вещото лице на л.
263, за която свидетелят обясни: Има тераса на І (първия) етаж и отдолу има
прозорец с входна врата. Под терасата на първия етаж има прозорец с врата.
Отдолу това беше цялото изкъртено, с А. сме го правили с нова мазилка,
отдолу е налепен камък, отгоре е налепен стиропор. Правихме го преди
Ковида. В източната част градината е облагородявана и съм носил пръст за
градината, а колко пъти съм купувал райграс - не знам. За това ме ангажира и
А., и д-р Л. М., да ги направя тези неща. Навес не съм правил. С А. каквото е
имало проблеми, за стаите говоря, съм му помагал, когато съм имал
възможност. Банята и тоалетната са на приземния етаж, има вход от дясна
страна са банята и тоалетната. С А. съм сменял бойлера, защото беше изгорял.
А. беше купил бойлер. Това беше преди повече от 5-6 години. С А. заедно
сме го правили. Говоря за приземния етаж. Стаите ги ползваше баба Д.. След
като почина баба Д. ги ползваше А.. Ракийка сме пийвали, кафе сме пили,
даже чашата с кафето ми стои още там. Никой не му е оспорвал ползването.
Той ме кани като домакин. По-минала седмица последно бях там. А. извади
ключ и отключи стаите. Стаите са отключени, само входната врата е
заключена - входната врата към приземния етаж. От входната врата се влиза.
От дясната страна е банята, отляво е кухненското боксче и веднага е вратата
за двете стаи. Вратите за стаите са отключени. В първата стая, която е зад
кухненския бокс има печка на дърва и въглища, легло русенско. Двете стаи са
преходни. В другата стая, която бяхме има легло бял кухненски гардероб и
гардероб за дрехи. А. като домакин ме е канил. На западна фасада има
подпорна стена, в смисъл такъв, направено е дуварчето да не влиза влага в
спалнята на д-р М., а това е като тераса. То беше почти паднало на четири
пръста от земята, лично аз съм го копал бетона и съм го изправял бетона, за
да не може да пада пръст надолу. Говоря за зелената площ, оцветеното в
зелено. Няма пътека. Слагал съм плочки (свидетелят посочва до подпорната
стена), за да не пада пръст от дъжда. Пръстта се свличаше, малко е под
6
наклон. Не мога да кажа кога слагах плочките - много преди Ковида, баба Д.
не беше жива. След нейната смърт и много преди Ковида са слагани
плочките. Тези плочки не са пътека. Ромбоидни улични плочки. Сложил съм
ги, защото като вали дъжда, калта пада надолу. Доктор М. ми възложи да
направя това. Аз живея в гр. Пловдив. Много често съм посещавал имота.
Всяка седмица. Аз съм от гр. Пловдив. Идвам на гости - и на А. и на д-р М..
Почти всяка седмица им гостувам, да не кажа всяка. Всяка седмица петък,
събота и неделя. По-миналата седмица бяхме с А.. Навес № 2 го ползваше
баба Д., тя си прибираше дървата в него и дървата бяха нейни. Не съм го
правил аз. Знам човека, който го е правил този навес. Той е свидетел по
делото. Баба Д. почина преди повече от 10 години. А. до последно си държи
дърва вътре. Когато е студено, вземаме си дърва с А., палим си печката с А. и
си сядаме. Тези дърва са на баба Д.. Останали са от нея. Не мога да кажа
точно коя година е починала – 2011 година ли? Аз знам, че са на баба Д.
дървата и А. ги ползва. А. също беше взел дърва, които ги беше оставил
нацепени и ги беше оставил там. От Чепеларе ги е донесъл дървата. Не знам
кой ги е донесъл от Чепеларе не мога да кажа. Казах: докараха ги дървата на
Агнел. Не сме ги докарали ние. Когато ги разтовариха дървата, аз помогнах
на А. и ги оставихме долу в навеса (свидетелят посочва Навес № 2). Това се
случи когато беше Ковида, или преди Ковида, не си спомням вече. От
другаде А. на е вземал дърва в мое присъствие. Дървата бяха чамови дърва,
иглолистни дърва. Не мога да кажа колко кубика дърва побира този навес.
Навесът сигурно е около 4-5 м дълъг, широк около 2-2.5 м, приблизително.
Точно до преди входната врата на приземния етаж и е залепен за гаража.
Гаражът предполагам, че е около 3 м, значи около 2.50 м е навеса широк.
Помогнах му да прибере дървата. В предния край на навеса имаше останали
дърва. Навесът е разделен на две. В предния край имаше дърва. Бяха даже
мухлясали. Стопанска сграда № 7 не знам кой я ползва. Доколкото знам я
ползва на д-р М. чичо й, вуйчо ли, не знам точно. Г. ли беше? Постройка № 6,
я ползва д-р М., а № 5 се ползва от горния етаж и долу от партера, ползва се
от първия етаж и втория етаж. Ползва се от калеко й на д-р М. - Г. К. се казва.
След смъртта на К. К.а и Г. К. Постройка № 5 сега никой не ги ползва,
защото вътре е цигания, вътре е ад под небето. Не знам какво се е гледало –
животни ли, но вътре е нещо страшно. Постройка № 7 също вътре е пълно с
боклуци и от никой не се ползва в момента. То не може и да се ползва. Там е
страшно. Ако се влезе в къщата от входа от северната страна е трева, човек
ако слезне може да се пребие (свидетелят показва северната страна на скицата
на л. 263 от делото).
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля, който остава в залата.
В съдебната зала бе приканен за разпит свидетеля Д. Д., който даде
следните показания:
Св. Д.: Познавам баба Д., защото аз от 25 години живея от другата
7
страна на пътя, къщите ни са една срещу друга. Баба Д. я познавам откакто
живея там. Знам къде живее, знам кой как е разпределен в етажната
собственост. Съдът предявява на свидетеля Комбинирана скица на л. 263 от
делото. Аз живея тук (свидетелят показва място срещу източната страна на
процесния имот). Това е гаража, това е градинката, това е друга градинка на
сем. К., това е техния гараж. Това е дърварника на баба Д. (свидетелят
посочва Навес № 2 и го нарича „дърварника на баба Д.“). Аз съм го правил.
Когато комшиите правеха стена, този дърварник падна, аз съм го правил,
защото аз, когато живеех тука, баба Д., тази жена /свидетелят посочва
съседите от северната страна/ и още една сееха картофи. Те бяха в моята
бригада и аз им бях като бригадир и момче за всичко. Южната страна, това е
пътеката, по която се качва сем. М.и, а от северна страна е вход за Г. К.. Това
са стълбите към стопанската им сграда, която тази част е на Атанас М., а това
е на Г. К.. Сграда № 5 се полза от сем. Г. и К. К.. Това е стопанска сграда,
отдолу се гледаха животни, горе има стаи. В Навес № 2, където стояха
ярмомелки, Г. К. гледаше животни, дърва си слагаше. Сега в момента кой го
ползва този навес не мога да кажа. Сграда № 6 е на Атанас М. - наследодателя
на Л. М., Т. Щ. и М. М.. Тука е градинка на М. М.. А ниското, това е една
канавка, която я правихме, защото в новата къща в стаите влизаше вода.
Защото това е пристройка към къщата и има спалня и се овлажняваше
стената. Канавката е 40 см. До канавката няма нищо, това е градинка. Навес
№ 3 е за дърва на М. М.. Следват стълбите от южната страна. Когато баба Д.
беше жива, имаше две стаи отпред, кухничка зад стаята. Тя ползваше
дърварника (Навес № 2). На първия етаж живее сем. М.и, на втория етаж
живее сем. К.. От гр. Пловдив е братът на бате Н. – Иван. Децата на Иван - В.
и А., те идваха постоянно тука. Те живееха с баба им и знам, че двете стаи и
кухнята са за тях. Ползвала ги е баба Д.. Аз знаех, че има завещание, не съм
го чел, но знам че има завещание след смъртта на дядо А. това остава за тях,
защото те живеят в гр. Пловдив – А. и В., защото нямат дял в цялата къща, а
само това долу. Затова баба Д. казваше, че това си е за пловдивчани. След
смъртта на баба Д. този Навес № 2 го ползват А. и В.. Те си правеха ремонт и
си ползваха дърварника. Виждал съм ги да ползват дървата. Когато баба Д.
беше жива, дървата се цепеха. На бабите аз им осигурявах, както на баба Д.,
дървата. Семейство К. ползваха Навес № 1. Те не купуваха дърва, защото се
отопляваха на ток – с акумулиращи печки. Много рядко, в един момент той
ползваше трифазен ток, тъй като имаше ярмомелка и други работи, и стълбът,
който е точно тук и нашата къща и тази къща сме вързани на едно място. В. и
А. ползват Навес № 2. Едната изба я ползва М. М., другата изба е на К. и Г. К.,
която е зад стаите на баба Д.. Съдът предявява на свидетеля скицата с
приземния етаж на л. 262 от делото. Двете стаи са оцветени в зелено, има
лятна кухня, на която входа е от страната на сем. К.. Като се влезе, вдясно е
мивката, коридор, от там се влиза в предната стая, избата оцветена в розово е
на М. М., в синьо оцветената изба е на сем. К.. Те скоро починаха, значи
техните наследници следва да я ползват. В момента не мога да кажа, аз не
8
стоя постоянно. Това са стаите, които постоянно са ползвани от баба Д., сега
от А. М. и В. М.. Този навес се ползва от сем. К. – свидетелят посочва на
скица на л. 263 от делото Навес № 1. Това е масивна постройка, долу се
гледаха животни, отстрани беше навес. Стопанска сграда № 7 я ползва Г. К..
След смъртта на Г. К. не знам кой я ползва. От 8 години не живея в къщата от
другата страна. След като не живее вече там много често минавам от улицата.
Аз съм облечен за бати Н. М., след като почина за съм облечен за него и тъй
като и аз много често посещавам М. М., като почина, аз като най-близък, баба
Д. затова ме уважаваше мен, защото аз съм облечен за нейния син. Когато
съм живял там съм минавал всеки ден там. При баба Д. не съм влизал след
като почина, но при М. М. често, да кажем 1-2 пъти на месеца. Ходя на гости
на М. М. на първия етаж. М. ми показва какви подобрения са направили.
Когато ходя на гости, аз влизам в дворното място, но не ходя по другите
части. Единствено съм ходил в стопанската сграда. След смъртта на бате Н.,
г-н К. беше напълнил тяхната част с всевъзможни работа. Говоря за Сграда №
5 и за Сграда № 6. Сграда № 6 е на М. М., Г. К. беше я напълнил със
всевъзможни работи. Влезнах, защото те искаха да се направи официална
делба – М. М., внука и Д., за да може всеки да си знае коя идеална част на
кого е. Аз отидох да видя колко боклуци е струпал навсякъде. Точно като
оплакване. Аз просто констатирах. Не съм помагал за премахване на
боклуците, но съм го констатирал, че не е техен багаж. Това е случая когато
влизах отзад в двора. Не мога да си спомня точно кога беше, преди Ковид
беше. Не бяха починали още Г. и К. К., все още бяха живи. Това е поводът за
посещението ми зад къщата. Преди това съм имал много поводи да ходя в
къщата, след това не. Преди 8 години с бате Н., когато беше жив, гледахме
прасета, в същото време и Г. гледаше крави и прасета. Бяха като кооператив.
Навес № 2 съм го направил може би преди 20 години. Когато М. Кисьова
взеха да подравняват двора, направиха подпорна стена, не много висока,
защото този имот е по-висок от съседния. Около 1.30 м е висока бетонната
стена. Тогава навеса падна. В това време Г. К. си прокопа канала, за да се
върже водата със селскостопанската сграда и навесът падна тотално. Аз като
задължение възстановихме навеса, за да може баба Д. да си слага дървата. В
Навес № 1 Г. К. си е складирал дърва. На втория етаж живееше Г. К.. Много
рядко ползваше дърва, защото се отоплява с акумулиращи печки и в момента,
когато гръмна инсталацията… Всеки си носеше дървата. Не мога да кажа Г.
К. през къде си носеше дървата. Когато беше жива баба Д., постоянно
посещавах приземния етаж. Когато ходих при М. М. и когато баба Д. беше
жива, да, посещавал съм приземния етаж, защото съм минавал през нея
постоянно. След смъртта на баба Д., когато съм ходил при М. М., не съм
посещавал приземния етаж всеки път, защото беше заключен. Когато А. и В.
са тука и те правеха някакъв ремонт. А. се хвалеше какво е направил. Той
казваше: „Ето правим си ремонт на стаите“. Защото баба Д. беше жива и
ползваше повече тази стая, тази беше като гостна. След като почина баба Д. с
А. сме се виждали, защото и той живее в Пловдив и ми каза. Малко след
9
смъртта на баба Д., след една година, те си правиха ремонт. Лятно време
почти бяха тука. А. и В. живеят в Пловдив, на работа са, идват. В. работеше
на Пампорово, тя си беше постоянно с баба Д.. От 8 (осем) години се
преместих да живея в Пловдив. Не постоянно живея в Пловдив. По няколко
пъти в седмицата съм тука. При дъщеря ми идвам. Тя живее на 600-700 метра
от процесния имот. Когато идвам в Чепеларе, оставам при дъщеря ми. В друг
имот отсядам.
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетеля, който остава в залата.
Адв. Д.: Госпожо Председател, на основание чл. 174 от ГПК, моля да се
извърши очна ставка между свидетеля К. и свидетеля Д., по един конкретен
въпрос, относно противоречащите твърдения на двамата свидетели, защото
всеки от тях твърди, че е построил процесния Навес № 2.
Адв. М.: Противопоставям се на искането на колежката Д. за поставяне
на свидетелите в очна ставка. Всички знаем какво се получава при очна
ставка - всеки държи на това, което е казал. Ако има противоречия, няма да се
установят по този начин.
Адв. М.: А и има много други доказателства, събрани по делото, които
могат дадат много достоверна представа на Съда за това кой, кога и какво е
ползвал.
Адв. И.: Предоставям на Съда, иначе резултатът е ясен.
Съдът намира, че следва да допусне направеното от процесуалния
представител на ищците искане за поставяне на свидетелите К. и Д. в очна
ставка на основание чл. 174 от ГПК, доколкото се констатираха противоречия
в показанията на двамата свидетели относно обстоятелството кой и кога е
построил Навес № 2.
Ето защо, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Уважава искането на процесалния представител на ищците, като
поставя свидетелите К. и Д. в очна ставка по въпросите: кой и кога е построил
Навес № 2?
Св. К.: Познаваме се.
Св. Д.: Много добре.
Св. К.: В нормални приятелски отношения сме.
Св. Д.: От около 30 години се познаваме.
Св. К.: Да, толкова. Нямаме роднински отношения между нас.
Св. Д.: Нямаме роднински отношения.
Св. К.: Поддържам твърдението, което изразих при даването на
показанията. Тези платна, които са долу настелени, аз съм ги изкарвал от
къщата, кофража, за да ги сложим, защото беше пръст и дървата бяха в
пръста. Дървеният материал, от който беше направено това нещо и интернита,
10
всъщност са самата конструкция на Навес № 2. Интернита и платната съм ги
сложил аз. Мисля, че това го правих 2008 год. - 2009 год.
Св. Д.: Строил съм Навес № 2 преди повече от 20 години. Той беше
паднал, аз съм го възстановил изцяло, за да може баба Д. да си слага дървата.
Направих го от дъски и капаци (кофражни дъски). Имаше покрив. Аз сложих
покрива. Когато падна навеса и покрива падна. Направихме го наново.
Задните подпори бяха отишли, нови подпори сложихме. Преди изселването
ми в Пловдив, навесът беше в такова състояние, в какво аз го направих аз.
След смъртта на баба Д., аз съм виждал навеса, но не съм ходил до него.
Конструктивно съм я виждал. Не мога да кажа дали се е намесвал някой, не
съм се вглеждал. От улицата се вижда само гърба на навеса, а като се влезе в
двора между гаража и къщата тогава може да се види. Не съм обръщал
специално внимание дали има изменение, да са извършвани някакви
укрепващи дейности. Поддържам твърденията, които съм изложил.
Св. К.: Поддържам си твърденията.
Св. Д.: Казвам истината.
Св. К.: Казвам истината.
Съдът прикани в съдебната зала за разпит свидетеля Ст. С., който даде
следните показания:
Св. С.: Познавам Л. М. и М. М.. Аз съм им бил майстор. Правили сме
много подпорни стени, шахта отпред и източно на къщата, облицовал съм
гаражите с плочки/тикли. По двора, южната страна съм правил подпорни
стенички. Съдът предявява на свидетеля Комбинирана скица на л. 263 от
делото. В източната част има стеничка, която е на д-р М.. Гаражът е
облицован с плочки и с тикли. (свидетелят посочва подпорната стена до
западната фасада на сградата). Това е стена, която е отводнителна стена, с 40
см широчина, почти като канавка. До ъгъла /свидетелят посочва ъгъла на
западната фасада на сградата/ е с плочки, защото се задържаше вода и
влизаше вътре в стаята и се наложи да обърна наклона на западната стена на
сградата и до нея съм направил въпросния дренаж, за да не се наводнява
къщата. Обърнахме наклона към северната част на дворното място, за да не се
задържа вода. За мен това не е пътека – площта между подпорната стена и
западната стена. След западната стена има и друга стеничка, тя е подпорната
стена. След подпорната стена направих това отводняване. Плочките са за
горните сгради. Има плочки, но за мен това не е пътека. За мен това е
дренаж, който отделя къщата от това да не се задържа водата. Има поставени
пет плочки след тази канавка. От ъгъла до приблизително до средата на
западната стена на пристройката има плочки и после няма плочки. Не съм
виждал някой да минава по тези плочки. Дренажът е широк 40 см. Не може
да се минава, защото като минаваш или коленете ще ти бъдат обелени от
къщата, или ръцете. Не може да се минава от там. Плочките са широки 40 см,
тротоарни плочки. Даже са широки 33 см. Слагани са, за да не пада пръст.
Разстоянието от подпорната стена е 40 см. След дренажа е подпорната стена.
11
От стената е 3 плочки ширина едно до друго. Направена е пътека, за да не се
стъпва по пръста. Пътеката върви към горната сграда. Три тротоарни плочки е
широка пътеката. Плочките покриват дренажа. Дренажът е като канал, за да
може да се обърне наклона. В западна посока има друга пътека с тротоарни
плочки. Облицовахме дренажа с теракотни плочки. Нагоре Ви показах, че те
са с тротоарни плочки. От ъгъла сме положили тротоарни плочки. Едната
тротоарна плочка е с размер 25/25 см. От ъгъла към западната страна
започнахме да слагаме тротоарни плочки. Това е друга пътека. Тези
тротоарни плочки с размер 25/25 см ги положихме до подпорната стена в
западната посока. Бяха на три реда. Тук пак има стеничка, и по тази пътечка
г-жа М. се качва по нея и да отива към градината /свидетелят посочва в
западната посока на имота/. След дренажа, над канавката има настелени един
ред тротоарни плочки, за да не пада пръста отдолу в дренажа. Настеленото по
цялото протежение е с ширина 30 см. Аз съм го правил това. Мисля, че
преди 3 или 4 години съм го правил, преди Ковид беше. Доктор М. ме помоли
да направя това нещо и майка й, нейното семейство. Аз я посъветвах да я
направи тази пътека, защото имаше влага в стаята.
Страните поотделно: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
Свидетелите бяха освободени от съдебната зала.
Адв. Д.: От предходно заседание Съдът даде възможност за разпит на
свидетели, след което беше посочено, че ще ни бъде дадена възможност в
писмени молби да формулираме задачите към допълнителната експертиза.
Госпожо Съдия, моля да ми се предостави подходящ според Съда срок, в
който да формулираме допълнителни задачи към вещото лице, така както е
разпоредено в предходното заседание.
Адв. М.: В момента нямам искане.
Адв. М.: Уважаема госпожо Съдия, при запознаване с делото
констатирах, че вещото лице на скиците е посочило Стопанска страда № 7 с
площ от 11 кв.м, но тя не е включена никъде в разпределението за ползване в
предходната експертиза. В тази връзка една от задачите, вещото лице като се
съобрази, че по делото бе установено, че тя се ползва от ищцовата страна, да
се включи в частта определена за ползване на ищцовата страна. Другото,
което считам, това е че прекалено голяма обща площ за ползване е
предоставило вещото лице, като според мен частта в жълто, която е запад-
северно, е твърде широка и не може ли тази част за общо ползване да се
намали малко, защото според е много. За едно дворно място, което е около
200 кв.м. да се дадат около 90-100 кв.м. за общо ползване е прекалено голямо.
Моля да ми се даде възможност допълнително с писмена молба да
формулирам задачата.
Реплика адв. Д.: Госпожо Председател, аз още сега искам да заявя, че
по този начин формулирана задачата за събиране на доказателства е
неотносима, т.е. ще се събират неотносими доказателства по настоящото
дело. Предметът на делото е очертан с Исковата молба. Постройката, която се
12
сочи - Постройка № 7, е обект който не е включен като предмет на
разпределение в настоящото производство. Навесите в случая са временни
състояния/постройки, не представляват строежи, които заемат площи от
незастроеното дворно място. Те не са самостоятелни обекти в кадастъра и
това е единствената причина площта под тях да бъде предмет. Но останалите
постройки с номера - № 5, № 6 и № 7, съответно № 6-1 възразявам да бъде
поставена задача към вещото лице по отношение на тях, тъй като по
отношение на тях ние ищците не сме предявили иск за разпределение на
ползването.
Дуплика адв. М.: Госпожо Съдия, оспорвам твърденията на колегата
Д., че навесите, стопанските сгради не следва да бъдат предмет на
разпределението, че това не е относимо към спора. Моля Ви, петитумът на
Исковата молба е пред Вас, да се разпредели ползването на съсобствения
поземлен имот с идентификатор 80371.241.766. Навес № 7 Сграда №, 5
Сграда № 6, Навес № 2 са част от този поземлен имот. Така, че те подлежат
на разпределение. Нещо друго, съдебната практика е категорична, че при
решаване на въпроса за разпределянето право на ползване задължително се
взема какво е фактическото състояние и самите ищци в никакъв случай не са
изключили от предмета на делото тези постройки. Те не пишат поземлен имот
с идентификатор еди-кой си, с изключение на тези сгради, за да не подлежат
на разпределение.
Адв. Д.: Категоричната воля на ищците е да се разпределя дворното
място, разбира се незастроено дворно място, и съответно приземният етаж.
Няма искане за разпределение на посочените постройки с номера - № 5, № 6 и
№ 7. Не сме предявявали такъв иск.
Доколкото Съдът в предходното съдебно заседание, проведено на
23.11.2022 година, принципно е изложил становище за допустимостта на
направеното доказателствено искане от ищовата страна, поддържано от
ответниците М. М., Л. М. и Т. Щ., чрез техния процесуален представител адв.
И. за поставяне на допълнителна задача към Съдебно-техническата
експертиза и е отложил произнасянето по нейното допускане, намира че в
днешното съдебно заседание, поисканата допълнителна Съдебно-техническа
експертиза следва бъде допусната, като се предостави възможност на
страните, чрез техните процесуални представители в едноседмичен срок от
днес, с писмена молба, с препис за останалите участници в процеса, да
формулират задачите си към допълнителната експертиза.
Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска допълнителна Съдебно-техническа експертиза със задачи, за
формулирането на които на страните се предоставя възможност с писмени
молби в едноседмичен срок от днес, при депозит в размер на 400 лева, от
който 100 лева вече са внесени, а останалите 300 лева следва да бъдат внесени
от страните – всяка от тях по 100 лева в едноседмичен срок от днес.
13
За събиране на допуснатите от Съда доказателства, делото следва да
бъде отложено за други дата и час.
Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага и насроча делото за 10.05.2023 година от 11.00 часа, за които
дата и час страните са уведомени в съдебно заседание.
Да се призове вещото лице инж. М. Т. след внасяне на депозита.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което беше закрито в 13.45 ч.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
14