РЕШЕНИЕ
№ 2848
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110158873 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против КР. ИЛ. С. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 19012/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
{фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период
в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани
фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
1
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма], което дружество след края на отчетния период изготвя
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди
се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът
поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника – настоящ ответник, както и срещу други двама
длъжници, но тъй като ответника подал възражение, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции против него. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от
1335,15 лева, представляваща 1/6 част от главница в общ размер на 8010,91 лева за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.”Антон П.Чехов” № 52,
ет.6, мансарден етаж, ап.16-18, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 02.04.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 112,86 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в
общ размер на 677,15 лева върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
17.03.2021 г.; сумата от 23,95 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 143,73 лева, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,10 лева,
представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в общ размер на 24,63 лева върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.03.2021 г.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание с доводи, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение. Твърди се, че ответникът не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на процесния недвижим имот през исковия период. С
оглед предходното се оспорва изложеното в исковата молба твърдение на ищеца, че се
явява „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Дори да се приеме
обратното, се сочи, че фактури са издаване само на името на Илия Соршилов. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „[фирма]” ООД изразява
2
становище, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота и сградата, от която е част,
е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в
процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 19012/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено трима длъжници, след което
и настоящия ответникКР. ИЛ. С. да заплатят на заявителя суми за главница и лихва за
ТЕ и дялово разпределение на ТЕ съобразно посочените в заявлението по чл.410 ГПК
квоти от съсобствеността на недвижим имот, находящ се в [адрес]
С разпореждане от 13.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 19012/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника
– настоящ ответник, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Видно от отбелязването върху издадената заповед по чл.410 ГПК е, че същата е
влязло в сила по отношение на останалите двама длъжници.
По делото са приложени нотариални актове, от които се установява, че
процесния недвижим имот, обединен с един абонатен № от ищеца, е бил собственост
на трето за делото лице – М.Д. С..
По делото е приложено писмо от 2007 г. ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС до
Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху собствения Мария С. недвижим
имот.
По делото е приложено и постановление от 11.05.2016 г. за налагане на възбрана
върху процесния недвижим имот от ЧСИ Мария Цачева, с район на действие СГС.
По делото е приложен протокол от проведено на ОС на ЕС, където се намира
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „[фирма] Б.“ ООД, както и
договор от 30.07.2002 г., сключен с последното в изпълнение на взето решение.
По делото е приложен договор от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката
По делото са приложени справки за издадените фактури през исковия период за
процесния недвижим имот, съобщения към фактури както и приложимите ОУ на
ищцовото дружество.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач документи
3
относно извършеното разпределение на топлинна енергия в процесния имот за исковия
отоплителен сезон, индивидуална справки за отопление и топла вода, протоколи за
отчет, сертификати.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание съдът е приел като
доказателства издадена на 04.12.2014 г. удостоверение от Софийски районен съд по
гр.д.№ 66634/2014 г., от което се установява, че ответникът в настоящото производство
КР. ИЛ. С. е подала молба за отказ от наследството на наследодателя М.Д. С., починала
на 29.08.2014 г., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 1179.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за твърденията си, че ответникът е клиент на топлинна енергия през
исковия период.
От приложените по делото нотариални актове се установява, че собственик на
процесния недвижим имот е било трето за делото лице – М.Д. С.. Видно обаче от
приложените по делото писмо до Агенция по вписванията и постановление за налагане
на възбрана е, че по отношение на процесния недвижим имот е вписана възбрана. По
делото няма данни към датата на смъртта на Мария С., дали последната все още е била
титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
По делото няма данни и за наследниците по закон на това лице, за да може в
настоящото производство съдът да извърши преценка относно притежаваните от
4
ответника в настоящото производство права в съсобствеността, съответно за размера
на дължимите суми за ТЕ и дялово разпределение.
Отделно от предходното, в първото по делото открито съдебно заседание
ответникът чрез процесуалния си представител е представил удостоверение, от което
се установява, че през 2014 г. /т.е. преди началото на исковия период/ в особената
книга на съда е вписан отказ на настоящия ответник от наследството на наследодателя
му Мария С.. Удостоверението не е оспорено от процесуалния представител на
ответника.
С оглед предходното, съдът приема, че в хода на производството ищецът не
проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че ответникът К.С. е била клиент
на топлинна енергия през исковия период по отношение на процесния недвижим имот,
съответно на притежавания от нея дял в съсобствеността. Напротив, от представеното
от ответника писмено доказателство се установява, че през исковия период между
ищеца и ответника не е било налице валидно облигационно правоотношение, по силата
на което дружеството да претендира заплащане на претендираните суми.
С оглед предходното, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните по делото е, че ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, която сума
следва да бъде възложена в тежест на ищцовото дружество.
В заповедното производство не са представени доказателства за направени
разноски от длъжника, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от[ФИРМА], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] против КР. ИЛ. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1335,15 лева, представляваща 1/6 част от главница в общ размер на 8010,91
лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [АДРЕС], ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.04.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от
112,86 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава в общ размер на 677,15
лева върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2021 г.; сумата от
5
23,95 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия в общ размер на 143,73 лева, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 4,10 лева, представляваща 1/6
част от обезщетение за забава в общ размер на 24,63 лева върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 17.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [ФИРМА], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] да заплати на КР. ИЛ. С., ЕГН ********** сумата от 300,00
лева, представляваща направени по производството разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “[фирма]” ООД, , със
седалище и адрес на управление: [ФИРМА], помагач на страната на ищеца [ФИРМА]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6