Решение по дело №3505/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2021 г.

           

    СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:          ПЛАМЕН КОЛЕВ

                                                                                                              НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

  

     Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 3505/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от З.В.В. срещу постановление за разноски на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 20208440401608, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя по присъединеното изп.дело N 20218440400169. Според жалбоподателят, който е длъжник в изпълнението, постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото допълнителните действия по образуваното изп.дело не се отличават в фактическа и правна сложност, които да обуславят завишаване на претендираното адвокатско възнаграждение. Не са предприети и не е необходимо да се предприемат допълнителни действия извън присъединяването на изп.лист. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер.

    Ответникът по жалбата И.А.А., който е взискател в изпълнението, не  е подал възражение и не взема становище по жалбата.

   Представени са мотивите на съдебния изпълнител,  в които се сочи, че размерът на приетите разноски за адв.възнаграждение на взискателя в размер на 400 лв. е допустимо да надвишава предвидения минимален размер в Наредба N 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 380,09 лв.

    Изп.дело N  20208440401608 на ЧСИ С.Я.е образувано по молба на И.А.А. въз основа на изп.лист от 07.07.2020 г. на СРС по гр.дело N 12630/20 г., с който длъжникът З.В. В.е осъдена да предаде на И.А.А. апартамент N 112, находящ се в гр.София, ж.к.“****************със застроена площ от 83,82 кв.м. – имот с идентификатор 68134.4091.631.1.112.

    С протокол за въвод във владение от 18.11.2020 г.  процесният имот е предаден на взискателя.

    Към това изп.дело е присъединено изп.дело N 20218440400169, което е образувано по молба на И.А.А. въз основа на изп.лист от 07.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.дело N 12630/20 г., с който З.В.В. е осъдена да заплати на И.А.А. съдебни разноски в размер на 1859,83 лв.

      Представен е договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г., от който се установява, че уговореното адв.възнаграждение от 400 лв. е платено в брой на адв.Е.К..

     На 04.02.2021 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Централна кооперативна банка“ АД, което е получено от банката на 05.02.2021 г.

    С писмо от 09.02.2021 г. „Централна кооперативна банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че запоринатата сума е преведена по неговата сметка на 08.02.2021 г.

     С разпореждане от 19.02.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника по молба от 19.02.2021 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя.

   

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на производството пред съда е постановление на съдебния изпълнител за разноски в изпълнението.

 

    Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - чл.435 ал.2, т.7 ГПК. С молба от 19.02.2021 г. длъжникът е направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на  взискателя, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител с разпореждане от 19.02.2021 г., поради което съдът приема, че с подадената на 19.02.2021 г. жалба се атакува отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя.

   Жалбоподателят длъжник не е изпълнил задълженията си по издадения срещу него изп.лист от 07.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.дело N 12630/20 г., поради което е станал причина за образуване на изп.дело N 20218440400169, което е било присъединено към изп.дело 20208440401608. Това означава, че на основание чл.79 ал.1 ГПК сторените от взискателя разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.

   С молбата от  01.02.2021 г. за образуване на изп.дело въз основа на изп.лист от 07.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.дело N 12630/20 г. процесуалният представител на взискателя е посочил като изпълнителен способ „запор“ върху банковата сметка на длъжника, открита в „Централна кооперативна банка“ АД. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 05.02.2021 г., а на 08.02.2021 г. „Централна кооперативна банка“ АД е превела по сметка на съдебния изпълнител запорираната на 05.02.2021 г. сума.

    При тези факти съдът приема, че по същество процесуалният представител на взискателя освен да подаде молба, в която посочи способ на изпълнение като задължителен реквизит на молбата по чл.426 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита и съдействие при извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на задължението по изп.лист от 07.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.дело N 12630/20 г. В този случай взискателят има право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото задължението по изп.лист от 07.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.дело N 12630/20 г. е погасено в срока за доброволно изпълнение и срещу имуществото на длъжника не са предприети принудителни действия, различни от посочения способ в молбата от 01.02.2021 г.

   След като срещу имуществото на длъжника не са били извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ, който да е различен от посочения способ в молбата на взискателя от 01.02.2021 г., няма основание в полза на взискателя да се приемат разноски за водене на изп.дело. На взискателя не се дължат разноски за водене на изп.дело, защото след образуване на изпълнението не са били предприети принудителни действия срещу имуществото на длъжника, различни от посочения способ в молбата от 01.02.2021 г. за образуване на изп.дело.

    Поради ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, образувано за принудително изпълнение на задължението по изп.лист от 07.01.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.дело N 12630/20 г., на взискателя следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение от 200 лв. – в минимален размер за образуване на изп.дело.

    С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 19.02.2021 г. на ЧСИ С.Я.по изп.дело N 20218440400169, присъединено към изп.дело N  20208440401608, с което е отказано да се намали размерът на адвокатско възнаграждение на взискателя И.А.А., прието с постановление, обективирано в покана за доброволно изпълнение N 4473/04.02.2021 г., и вместо това постановява:        

    НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възложените в тежест на длъжника З.В.В. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя И.А.А. по изп.дело N 20218440400169 на ЧСИ С.Я., присъединено към изп.дело N  20**********08.

 

    Решението е окончателно.         

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.