МОТИВИ по НОХД
№ 399/2014 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд
Кюстендилска
окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинения срещу подсъдимите Д.К.Д. ***, М.К. *** и К.Й.П. ***, както следва:
срещу подс. Д.К.Д.
-
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, женен, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН – **********, за
това, че при
условията на продължавано престъпление в периода от 04.04.2013 г. до 30.05.2013
г. на МП Гюешево, в качеството му на длъжностно лице - старши инспектор в
Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, е поискал и
приел от М.С.М. дарове, които не му се следват - парични суми на обща стойност
от 150 евро /293,38 лв./, за да не извърши действия по служба / да не бъдат
осъществени митнически проверки по отношение на превозваните от М. товари/,
като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното
положение, както следва:
- 1/ на 04.04.2013 г. на МП
Гюешево, в качеството му на длъжностно лице - старши инспектор в Агенция
„Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево е поискал и приел от М.С.М.
дар, който не му се следва - парична сума в размер на 50 евро /97, 79 лв./, за
да не извърши действие по служба /да не бъде осъществена митническа проверка по
отношение на превозвания от М. товар/, като подкупът е извършен чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебното положение;
-
2/
на 30.05.2013 г. на МП „Гюешево" в качеството му на длъжностно лице -
старши инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП
Гюешево, е поискал и приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума
в размер на 100 евро /195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не
бъде осъществена митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/,
като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното
положение -престъпление
по чл. 302, т. 2, б. „а" във вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
срещу
подс.М.К.М., за това че при условията
на продължавано престъпление в периода от 18.04.2013 г. до г. на МП Гюешево, в
качеството му на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници”, Митница
„Югозападна", МП Гюешево, в съучастие като съизвършител с К.Й.П., също в
качеството му на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница
„Югозападна", МП Гюешево, е поискал и приел от М.С.М. дарове, които не му
се следват - парични суми на обща стойност от 300 евро /586,74 лв./, за да не
извърши действия по служба /да не бъдат осъществени митнически проверки по
отношение на превозваните от М. товари/, като подкупът е извършен чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както следва:
-
1/ на 18.04.2013 г. на МП Гюешево, в качеството му на длъжностно
лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП
Гюешево, в съучастие като съизвършител с К.Й.П., също в качеството му на
длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница
„Югозападна". МП „Гюешево", е поискал и приел от М.С.М. дар, който не
му се следва - парична сума в размер на 100 евро /195, 58 лв./, за да не
извърши действие по служба /да не бъде осъществена митническа проверка по
отношения на превозвания от М. товар/, като подкупът е извършен чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебното положение;
-
2/
на 08.05.2013 г. на МП Гюешево, в качеството му на длъжностно лице - инспектор
в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, в съучастие
като съизвършител с К.Й.П., също в качеството му на длъжностно лице - инспектор
в Агенция „Митници". Митница „Югозападна", МП Гюешево, е поискал и
приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 евро
/195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба, /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/, като подкупът е
извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
-
3/
на 16.05.2013 г. на МП Гюешево в качеството му на длъжностно лице - инспектор в
Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, в съучастие като
съизвършител с К.Й.П., също в качеството му на длъжностно лице - инспектор в
Агенция „Митници", Митница "Югозападна", МП Гюешево, е поискал и
приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 евро
/195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/, като подкупът е
извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение - престъпление но чл.
302, т. 2, б. ”ам във вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК и
срещу подс.К.Й.П.
,
за ТОВА, ЧЕ при условията на
продължавано престъпление в периода от 18.04.2013 г. до
16.05.2013 г. на МП Гюешево, в качеството му на длъжностно
лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП
Гюешево, в съучастие като съизвършител с М.К.М., също в качеството му на
длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница
„Югозападна", МП Гюешево, е поискал и приел от М.С.М. дарове, които не му
се следват - парични суми на обща стойност от 300 евро /586, 74 лв./, за да не
извърши действия по служба /да не бъдат осъществени митнически проверки но
отношение на превозваните от М. товари/, като подкупът е извършен чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебното положение, както следва:
-
1/
на 18.04.2013 г. на МП „Гюешево" в качеството му на длъжностно лице -
инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, в
съучастие като съизвършител с М.К.М., също в качеството му на длъжностно лице -
инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, е
поискал и приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на
100 евро /195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба, /да не бъде
осъществена митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/, като
подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното
положение;
-
2/
на 08.05.2013 г. на МП - „Гюешево“ в качеството му на длъжностно лице -
инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна“, МП Гюешево, в съучастие
като съизвършител с М.К.М., също в качеството му на длъжностно лице - инспектор
в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, е поискал и
приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 евро
/195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/, като подкупът е
извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
-
3/
на 16.05.2013 г. на МП Гюешево в качеството му на длъжностно лице - инспектор в
„Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, в съучастие
като съизвършител с М.К.М., също в качеството му на длъжностно лице - инспектор
в Агенция „Митници", Митница "Югозападна", МП Гюешево, е поискал
и приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100
евро /195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/, като подкупът е
извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение - престъпление по чл. 302,
т. 2, б. ”а" във вр. с чл. 301, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК.
По реда на чл.287, ал.1 НПК е изменена датата на обвинението
срещу подсъдимите М. и П. от 18.04.2013
г. на 19.04.2013 г.
По
време на съдебните прения прокурорът е пледирал за признаване на всеки от
подсъдимите за виновен по повдигнатото му обвинение, тъй като те са
доказани по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Според
прокурора показанията на свидетелите М.,
П., М. и Тодоров и веществените доказателствени средства-СРС установяват изложените в обв.акт фактически обстоятелства.
Обясненията на подсъдимите са преценени от прокурора като тяхна защитна теза,
целяща оневиняването им. Предвид на това е предложил на подсъдимите да се наложат наказания лишаване от свобода между 4-5 години, за който срок им се наложи
и наказанието лишаване от право да заемат съответната длъжност в системата на митниците, а кумулативното
наказание ГЛОБА да се определи в порядъка между 7 000 до 9 000 лв.
Адв.В., като защитник на подсъдимите Д. и М. и адв.Д.,
като защитник на подс.К.П. са излагали съображения за недоказаност на
обвиненията, поради което са пледирали
за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимите не са се признали за виновни, дали са
обяснения, с които са отричали участието си в престъплението, молили са за
постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
По
фактическата обстановка:
Подс. Д.К.Д. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, с постоянен и настоящ адрес:***,
ЕГН – **********,
Подс.М.К.М. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, с постоянен и настоящ адрес:***,
ЕГН-**********.
Подсъдимият К.Й.П. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН – **********.
Към
м.04 и м.V.2013 г. подсъдимите работели на Митнически пункт „Гюешево” към Митница „Югозападна” при Агенция „Митници” към Министерство на финансите.
Подсъдимите М. и П. заемали длъжността
„инспектор”, а подс.Д. –„старши инспектор”. Като такива имали задължения за осъществяване
на митнически надзор и контрол (проверка) на превозни средства, стоки, лица и
документи
при влизане и излизане от страната ни.
През
митническия пункт често преминавал с товарен автомобил св.М.. Превозвал товари (предимно „карго”) от България за
Македония. Стоките били
товарени в Стоков базар „Илиянци” и описвани от спедитор. След това в Столична митница
били изготвяни и издавани митнически документи - фактури, ЧМР, митническа декларация, и
поставяни от митнически
служител пломби на натоварения
автомобил. После св.М. потеглял за ГКПП. Преди това, обаче, получавал от
собственика на товара пари, които да
даде на митничарите на митническия пункт, за да се избегне щателна митническа
проверка (ЩМП) на товара. Така
процедирали, тъй като проверката
забавяла доставката на товара, а понякога имала за последица и увреждане
на стоката, поради качване върху нея с мръсни обувки от проверяващите и
хвърлянето й по земята.
За
бързо и безпрепятствено преминаване през пункта имало тарифа. Размерът й се
определял от митническите служители според превозното средство и товара. Тарифата била
известна на собствениците на товари, които сами пресмятали, каква сума ще
е необходима за митническите служители,
за да пропуснат незабавно превозното средство през пункта.
При
преминаванията си през пункта св.М. предавал на проверяващия го митнически
служител дадените му от собственика на товара пари, за да го пропуска
незабавно, въпреки че имал всички необходими документи по закон за превозвания товар. Това поведение на
митническите служители възмущавало св.М.. През м.март 2013 г. св.М. решил да
съобщи за него в ГДБОП (Главна дирекция
за борба с организираната престъпност)-София. Отишъл в дирекцията и на служител
от същата-св.М. заявил, че митническите служители на МП-Гюешево системно го принуждават
да им дава подкупи при преминаване през границата, както и че желае да
съдейства за документиране на престъпната им дейност. Съгласил се по отношение
на него да бъдат приложени специални
разузнавателни средства (СРС).
Фактически обстоятелства
относно първото деяние, извършено на 04.04.2013 г.
На 04.04.2013 г. св.М. ***
за Република Македония, през
ГКПП-Гюешево с товарен автомобил, м. „Мерцедес”, с ремарке с per. № № ***/ ***. Превозвал стоки. На митнически пункт-Гюешево св.М. спрял превозното
средство до
кабинката за обслужване на товарни автомобили, на трасе „Изход". В
нея бил подс.Д., който го посрещнал с репликата: „Нали знаеш за тези товари, какво трябва да
направиш?". Св. М. влязъл в кабинката при подс.Д. и извадил от джоба си банкнота от 50 евро, дадена му от собственик
на товара -неустановено по делото лице-чужденец. Дал банкнотата на подс.Д.. Той я взел и извикал
още двама неустановени по делото митнически служители. Било му заявено, че
следващия път няма да мине с по-малко от 200 лв. , след което му било разрешено
преминаване. Св.М. бил възмутен от поведението на митническите служители, което
възприел като компромисно относно
дадения размер пари само за този ден.
Фактически обстоятелства
относно второто деяние, извършено на 19.04.2013 г.
На
18.04.2013 г. св.М. *** за РМакедония, през ГКПП-Гюешево. Управлявал микробус, м. „Мерцедес”, с ДК № *** СК.
Превозвал стока (карго
товар), собственост
на македонски граждани, натоварена
в Стоков базар ” Илиянци”.
На МП-Гюешево
до будката за митническа проверка св.М. пристигнал
малко след 00.00 часа на 19.04.2013 г. На смяна били подс.П., като инспектор и подс.М.,
като началник на смяната. Видял отвън подс.М.
и отишъл при него. Подс.М. му казал, че ще
изпрати при него служител, за да се „оправи”. Дошъл подс.П., влязъл в кабинката
за митническа проверка и попитал св.М. , дали са се разбрали с началника. Св.М. отговорил
утвърдително и попитал, какво да
прави. Подсъдимият П. му казал „Слагай! Що че правиш?” Св. М. му предал 100 евро и му казал „Сто са ми дали,
сто Ви давам”. Подс.
П. го попитал, дали е казал на началника. Св.М. му отговорил,
че не са говорили и го попитал, дали да иде да му каже. Подс.П. го изпратил да говори с началника
(подс.М.), който бил в близост до кабинката за митническа проверка. Св.М.
отишъл до подс.М. и му казал:” Сто евро са ми дали и сто Ви давам” Подс.М.
отговорил- Да .Добре. Св.М. се върнал при подс.П. и му предал казаното от подс.М.. Подс.П. му разрешил
да премине и св.М. потеглил.
Разговорите между св.М. и подсъдимите били
записани, а срещите му с тях били заснети
от технически средства, обезпечени от св.М., на който те били върнати от
св.М. преди да напусне българската граница.
Фактически обстоятелства
относно третото деяние, извършено на 08.05.2013 г.
На 08.05.2013 г. св.М. пак следвало
да пътува за РМакедония от София, през ГКПП-Гюешево. Тръгнал с товарен
автомобил,
м. „Ивеко”,
с ДК № *** ВТ. Превозвал карго- товар
от София за Македония.
На МП- Гюешево
били на работа подсъдимият М.
(началник на смяната), подс.П. (инспектор), св.Р.Г. (инспектор) и др. Към 23.15 часа св.М. пристигнал до будката
за митническа проверка на трасе „Изход”. В нея били подс. П. и св.Г.. Св.М. подал
документите за извършвания от него превоз на подс.П.. Той ги взел и излязъл от будката. Отишъл до друга и
извикал подс.М., след което се върнал. Поканил св.М. да се качи
по стълбите към будката преди него и
той го направил. След малко в будката влязъл и подс.М.. Попитал св.М., дали всичко е точно. Св.М. му отговорил с „Да.”. Подс.М. му казал да
свърши работа с колегата и излязъл. Св.М.,
в изпълнение на указанията на подс.М. се насочил към подс.П., който бил седнал на стола до бюрото, на
което работел. Подс.П. се
навел към чекмеджето на бюрото и казал
на св.М.”
„Хайде, давай!”. Св. М. извадил от джоба си няколко банкноти на обща стойност 100
евро и ги оставил на бюрото. Подс.П. ги взел, изправил се и попитал,
дали така трябва да е. Св.М. му казал:” Така са ми дали. Кога е с ремарке, ми казват сто и петдесет.”
Подс.П. прибрал парите в джоба на панталона си и попитал св.М., „дали сега е соло”. Св.М. му
отговорил, че е „соло и че това са му дали и това дава”. След това разрешил на св.М. да продължи към РМакедония.
На
срещата на св.М. с подсъдимите П. и М. бил извършен видеозапис и звукозапис.
Фактически обстоятелства
относно четвъртото деяние, извършено на 16.05.2013 г.
На 15.05.2013 г. М.М.
отново извършвал търговски курс със стока за Република Македония. Потеглил късно
вечерта от София с товарния автомобил „Мерцедес” с ремарке с ДК № № ***/ ***.
Около 02.00 часа на 16.05.2013 г. пристигнал на МП- Гюешево, където пак били
на работа подсъдимите М. и П.. На кабинката, предназначена за товарни
автомобили на трасе „Изход", св.М. заварил подс.П., който лаконично му
казал: „Нали знаеш." и го извикал да се качи в служебното помещение. Отвън
се разхождал подс.М., с когото се поздравили. След като влязъл в
будката, св.М. направо извадил предназначените
за митническите служители 2 банкноти от по 50 евро и ги подал в ръката на подс.П. заедно с документите. Подс.П.
ги взел и му казал да тръгва
Фактически обстоятелства
относно петото деяние, извършено на 30.05.2013 г.
Към края на месец май на св.М. предстояло ново
пътуване за Република Македония, за което той информирал св. М.. Било взето
решение при това преминаване на границата да се пристъпи към реализация и
задържане на митническите служители, искащи и получаващи подкуп.
На 30.05.2013 г. св.М. потвърдил на М., че ще
пътува в същия ден. Още сутринта св.М. получил от македонските
собственици, за които била предназначена стоката, сума в размер на 235 евро за
покриване на нуждите по курса. От тези пари 100 евро били предвидени за подкуп
на митническите служители. Стоте евро се състояли от една банкнота с номинал 50
евро /сер. № ***/, 2 банкноти от по 20
евро / cep. № *** и № ***/
и една банкнота от 10 евро / cep. № ***/. Св.М. предоставил парите на св.М..
Той ги описал в Констативен протокол от
30.05.2013 г. и предал в СДОТО на МВР за обработка със специално химическо
вещество, което при пипане или докосване
полепва по тялото, дрехите и вещите
и при облъчване с ултравиолетови лъчи флуоресцира в жълтозелен цвят.
На 30.05.3013 г. , към 20.00 ч., св.М. *** в посока МП- Гюешево с натоварен със
стока от Илиянци автомобил м. „Мерцедес” с per. № *** СК и ремарке с ДК № ***. В зоната на граничния пункт навлязъл около 22.30 часа. Престроил се в лентата за
товарни автомобили на трасе „Изход”. Когато приближил будката за митническа проверка в нея работели подсъдимият Д. и св. К.. По
указание на подс.
Д. се качил в будката.
Подс.Д. и св.К. провели разговор. Св.К. го питала, какво кара, а подс.Д.-дали
зад него има други камиони. Още св.М.
не бил затворил вратата на будката, когато на нея се появил св. А.М.-отговорник
на смяната. Св.М. и подс.Д. го подканили
да влезе. Св.К. го
питала, къде е документа „ОДНТ” и св.М. й го посочил. Подс.Д. пък му казал „ Що ти е дал шефо, давай!” Св.М. казал:- „Давам” и извадил от джоба си
горепосочените банкноти на обща стойност 100 евро. Подал ги на подсъдимия
Д., който го попитал, колко са? Св.М. му казал, че са „сто” и да ги преброи. Подс.Д.
ги взел и ги прибрал в десния джоб на
панталона си, след което го попитал за тонажа. Св.М.
му отговорил, че е два и деветстотин.
Подс.Д. отбелязал, че е колкото миналия
път, когато е карал при него и когато
му казал, че за малко
тонаж-толкова. Св.М. потвърдил, изричайки: „Да бе. Така е” и добавил:. „Какво
ми дадат, това ти давам”. След като
първо св.М., а след него и подс.Д. му казали да се качва в кабината
св.М. тръгнал към камиона
си, качил се в него и потеглил. Уведомил по телефона св.М., че подкупът е даден и
описал подсъдимия. Веднага
след това св.М., който чакал с колеги в близост до митническата будка с
полицейски автомобил, задържал подсъдимия Д.. Било извършено щателно претърсване на
митническата будка, в която работел подс.Д. и др.помещения, които било възможно
да е ползвал, но дадените от св.М. пари на подс.Д. не били открити. Върху ръцете на подс.Д. и
по дрехите му били
установини
следи от използваното за белязване на банкнотите флуоресциращото вещество.
От лявата и дясната ръка
на Д. били иззети обтривки, като осъществената физикохимична експертиза установява пълна идентичност на
флуоресциращото вещество, открито по ръцете на обвиняемия, с това, послужило за
белязване на банкнотите.
Впоследствие, в рамките
на проведеното разпознаване по реда на чл. 169 — чл. 171 НПК, свидетелят М. идентифицирал подс.Д. като лицето, на
което е дал подкуп на 04.04.2013
год. и на 30.05.2013 год..
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства, в т.ч.:
-гласни доказателствени средства-показанията на св. М. М. (л.64
до 68 и л.141 до 143 от съд.п-во и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. с
ал.1, т.2, пр.ІІ-ро НПК показания от досъд.п-во - л. 98 - 99, л. 106 - 107, л. 108 от т. I-ви
и л. 84 – 86 от
том ІІ-ри), св.
Е. М.-служител в ГДБОП при МВР (л.69 до 70г от съд.п-во и
прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.ІІ-ро НПК показания от
досъд.п-во ва л. 102 – 103 от том І-ви ),
св.Т.Д.- служител в ГДБОП при МВР (л.88-90 от съд.п-во), отчасти
от показанията на св.
Р. Г.-инспектор в Агенция „Митници” (л.71-72
от съд.п-во),
св.Р.К.-инспектор в Агенция „Митници” (л.70г-71 от съд.п-во), св. Р. М.-инспектор
в Агенция „Митници”, МП-Гюешево (л.71г - 72г от съд.п-во и прочетените по реда на чл.281,
ал.4 вр.с ал.1, т.2 пр.ІІ-ро НПК показания от досъд.п-во, на л. 71 – 74, том ІІ-ри ), св. В. И.-инспектор
в Агенция „Митници”, МП-Гюешево (т. II, л. 75 - 77), св. В. П.-инспектор в Агенция
„Митници” (л.73
от съд.п-во и л.80, т.
II-ри от досъд.п-во),
св.А.М.-началник-смяна на МП-Гюешево до 30.05.2013 г. (л.90г-91
от съд.п-во), св.В.В. и св.П.К.-поемни
лица (л.105г от съд.п-во), св. П. П.-международен
шофьор (л.87-88
от съд.п-во и л. 100 – 101, том І-ви от ДП), св.Ф.Г.-търговец
(л.112 от съд.п-во), св.Е.П.-международен шофьор (л.112-113
от съд.п-во), св.В.А.-
международен шофьор ( л.126 от съд.п-во) и
обясненията на подсъдимите (л.133-135 и 141-143 от съд.п-во);
-писмени доказателствени средства- протокол за претърсване
и изземване от 31.05.2013 г. - служебно помещение на МП Гюешево (т. I, л. 88 -
89), протокол за претърсване и изземване от 31.05.2013 г. - служебно помещение
на МП - Гюешево (т. I, л. 91 - 92), протокол за претърсване и изземване от
31.05.2013 г. - служебно помещение на МП Гюешево (т. I, л. 94 - 95), протокол
за личен обиск и изземване - Д. Д. от 30.05.2013 г. (т. I, л. 85 - 86),
протокол за претърсване и изземване - М. М. (т. I, л. 129 - л. 130), протокол
за вземане на образци за сравнително изследване - Д. Д. (т. I, л. 96), протокол
за доброволно предаване - Д. Д. (т. I, л. 97), декларация от М. М. (т. I, л.
104), констативен протокол (т. I, л. 105), протокол за разпознаване и фотоалбум
Ат. М. (т. I, л. 109 -110), протокол за разпознаване и фотоалбум- Кр. П. (т.I,
л.112-113), протокол за разпознаване и фотоалбум - Д. Д. (т.I, л. 115 - 116),
протокол за разпознаване и фотоалбум - М. М. (т. I, л. 118 - 119)
-веществени
доказателствени средства-СРС
-писмени доказателства- писмо на началник
Митница „Югозападна” (т. I, л. 71), справки за съдимост (т. 1, л. 137- л. 139), писмо от
Митница „Югозападна” (т. II, л. 140), писмо от Митница „Югозападна” (т. II, л.
163), писмо от Митница „Югозападна” (т. II, л. 167), писмо от Митница
„Югозападна” (т. III, л. 2), писмо от Митница „Югозападна” за лична
идентификационна карта на Ат. М. (т. III, л. 48), заповед за назначаване на Д. Д.
/старши инспектор/ (т. III, л. 3), длъжностна характеристика (т. III, л. 4 -
8), заповед за назначаване на Кр. П. /младши инспектор/ (т. III, л. 9),
длъжностна характеристика (т. III, л. 10 - 14), заповед за назначаване на М. М.
/младши инспектор/ (т. III, л. 21), длъжностна характеристика (т. III, л. 22 -
26), справки от ИФ на НБД - ЕСГРАОН (т. II, л. 27 - 30), графици (т. III, л. 39
- 46), справки за пътуване на лице и МПС (т. II, л. 125 - 126), справки за
пътуване на лице (т. II, л. 128), превозни документи (т. II, л. 141 - 161),
справка излизащи автомобили (т. III, л. 49 - 63),
-експертиза- физикохимическа
експертиза, изг. от в.л. Р.П. (т. II, л. 116 - 121),
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимите, според които не са взимали никакви
пари, като подкуп, от св.М., тъй като се опровергават от показанията на св.М. и
ВДС-СРС, а отчасти и от производните и косвени доказателства, установени чрез показанията на св. М. и Д.
Съдът
изцяло кредитира показанията на св.М., според които е дал на подс.Д. на 04.04.2013 г.- 50 евро и
на 30.05.2013 г.-100 евро, на подс.П.
и подс.М. на 19.04.2013 г.-100 евро и на П.- на 08.05.2013 г. и на
16.05.2013 г. по 100 евро. Така прие съдът, защото прецени като последователни, убедителни, ясни и категорични показанията на св.М. относно
обстоятелствата, при които е извършено всяко от деянията на посочените пет дати.
Тези
показания на св.М. не са изолирани и самоцелни, не се опровергават и изключват от останалите доказателства, а се
потвърждават от събраните гласни, писмени и веществени доказателствени
средства, от писмени доказателства и физикохимическата експертиза. Не е без
значение в случая приносът на св.М. за образуване на досъд.п-во със съобщаването от
него на св.М. *** за извършени престъпления, изразили се в получаване на
неследващи се пари в дар (подкуп) от митнически служители на МП-Гюешево,
възмущението от което у него станало причина за доверяването му на стореното на
компетентни да разследват такива престъпления органи, каквито са служителите в
ГД БОП към този момент. Съгласието на св.М. да съдейства за разкриване на
престъплението, чрез подслушване на разговорите му и видеонаблюдение на
действията му също според съда изключва евентуална негова
недобросъвестност при свидетелстването му на досъд.п-во и пред
съда. Предвид на това съдът изцяло кредитира показанията на св.М. относно
времето, мястото и начина на предаване от него на 04.04.2013 г. на подс.Д. на
неследващата му се сума от 50 евро. Действително очевидци на предаването на
парите, както и парите-предмет на престъплението, не са установени по делото.
Това не е необичайно предвид субекта на престъплението-митнически инспектори,
осъществяващи дейност, предполагаща наличие на добър интелектуален потенциал,
позволяващ избиране на начин за придобиване на неправомерни доходи, изключващ
възприемането му от свидетели-очевидци извън даващия подкупа, с цел осуетяване
разкриване на престъплението и понасяне на наказателна отговорност за същото. В
този смисъл принципно логично звучи твърдението на св.М. за съучастническа
дейност на митническите служители при получаване на подкуп, тъй като така би се
изключила или снижила до минимум възможността за разкриване на престъплението,
при положение, че съществува основателно предположение за съпричастност към
същото на работещите в смяната митнически инспектори, присъствали на получаване
на подкуп от конкретен митнически инспектор.
Показанията
на св.М. относно дадени от него пари на
подс.Д. на 30.05.2013 г., на подс.П. и
подс.Мартино на 19.05.2013 г. и на подс.П. на 08.05.2013 г. се потвърждават по
несъмнен начин от достатъчни по обем и интензитет доказателства, каквито са веществените
доказателствени средства-специалните разузнавателни средства и протоколите за
разпознаване на подсъдимите. В подкрепа на показанията на св.М. са и производните и косвени доказателства, установени чрез показанията
на св.М.. Показанията на св.М. относно преминаването му през МП-Гюешево на
3.05.2013 г. се потвърждават и от показанията на св.Д.,
както и от протокола за обиск на подс.Д.
и изземване от 30.05.2013 г. , Протокол
за образци на обтривки от ръцете на
подс.Д., физикохимическата експертиза,
която съдът приема за обективна и компетентно изготвена, установяваща пълна идентичност
между намереното по дясната ръка на подс.Д. флуросциращо вещество и
използваното такова за обработка на описаните в Констативен протокол от
30.05.2013 г. пари, дадени от св.М. на подс.Д..
Показанията
на св.М. относно преминаването му през МП-Гюешево на 04.04.2013 г. с превозно
средство с рег. № ***СК/*** и „карго-товар” се потвърждават от писмените
доказателства –международна товарителница от 04.04.2013 г. на л.156, том ІІ-ри
от ДП, търговска фактура от същата дата на л.156г, том ІІ-ри от ДП и Декларация, титулувана ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ на л.151, т.ІІ-ри от ДП.
Показанията му, според които документите му на МП-Гюешево са били обработени
от подс.Данаилов се потвърждават от
подписването от същия на Декларацията „Европейска общност”, от график за
работилите на 04.04.2013 г. на МП-Гюешево, отчасти от обясненията на
подс.Д., който по време на съдебното следствие е заявил, че е бил на работа на
пункта на 04.04.2013 г. и на 30.05.2013 г., както и че само на 04.04.2013 г. е
обработил документите на св.М. за преминаването му пред МП-Гюешево.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подс.Д., според които на 30.05.2013 г. се е
ръкувал със св.М., защото влязъл в митническата бутка с началника-св.М.. Тези
му обясненията се опровергават от показанията на св.М., който по време на
очната ставка с подсъдимите категорично е отрекъл да се е ръкувал с който и да
било от подсъдимите. Съдът кредитира и тези показания на св.М., тъй като се
потвърждават от видеозаписа на срещата му с подс.Д. на 30.05.2013 г., на който
не се вижда двамата да се ръкуват. Съдът приема, че тези обяснения на
подсъдимия, депозирани след заявеното от в.л. П., че флуоресциращото вещество,
с което били обработени парите е възможно да се предава при ръкостискане, целят
установяване, че веществото е полепнало по дясната ръка на подсъдимия при
ръкуването му със св.М..
Показанията
на свидетелите св.Ф.Г., св.Е.П. и св.В.А.
(разпитани по искане на подсъдимите), според които никога на МП-Гюешево не са
им искани пари от митническите инспектори, не изключва верността на показанията
на св.М., на звукозаписа и видеозаписа, установяващи противното, в каквато
насока са били и показанията на св. П. П.-международен шофьор, дадени
на досъд.п-во. Анализирайки показанията на посочените свидетели –международни
шофьори се установява противоречие относно обстоятелството, дали на МП
митническите инспектори взимат или не неследващи им се дарове-пари. Показанията
на св.М., според които имало тарифа за преминаване се потвърждават от
показанията на св.П. Попов, но се опровергават от показанията на св.Г., П. и А.,
според които никога не са им искани пари от митническите инспектори за бързо и
безпрепятствено преминаване.
По правната квалификация:
Действайки по описания
по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимите
са осъществили признаците
на престъплението по чл. 301, ал.1, вр.
с чл. 26, ал.1 от НК, регламентирано
в глава VІІІ
НК "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции", раздел ІV от НК-
"Подкуп".
Обект на престъплението
са обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно
функциониране на държавния и обществен апарат и неговите органи, дейността на
органите на власт и управление.
Предмет на престъплението са парите, дадени като подкуп.
От обективна и субективна страна подс. Д.К.Д. е осъществил престъпление по чл. 301, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като
при условията на продължавано престъпление, в периода от 04.04.2013
г. до
30.05.2013 г. на МП- Гюешево, в качеството си на длъжностно лице -
старши инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП- Гюешево, е поискал и
приел от св.М.С.М.
дарове, които не му се следват - парични суми на обща стойност от 150 евро
/293,38 лв./, за да не извърши действия по служба ( да не бъдат осъществени
митнически проверки по отношение на превозваните от св.М. товари), като включените
в продължаваното престъпления две деяния (престъпления) са извършени, както следва:
-
първото- на 04.04.2013 г. на МП- Гюешево, в качеството му
на длъжностно лице - старши инспектор в Агенция „Митници", Митница
„Югозападна", МП Гюешево е поискал и приел от М.С.М. дар, който не му се
следва - парична сума в размер на 50 евро /97, 79 лв./, за да не извърши
действие по служба /да не бъде осъществена митническа проверка по отношение на превозвания
от М. товар/ и
-
второто- на 30.05.2013 г. на МП „Гюешево" в качеството му на
длъжностно лице - старши инспектор в Агенция „Митници", Митница
„Югозападна", МП-
Гюешево, е поискал и приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума
в размер на 100 евро /195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не
бъде осъществена митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/
От
обективна и субективна страна подс. М.К.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление чл. 301, ал.1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 18.04.2013 г. на МП- Гюешево, в качеството му
на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници”, Митница „Югозападна",
МП-
Гюешево, в съучастие като съизвършител с подс.К.Й.П., също в качеството
му на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна",
МП-
Гюешево, е поискал и приел от св.М.С.М. дар, който не му се следват -
парична
суми на обща стойност от 100
евро /195,
58 лв./,,
за да не извърши действия по служба (да не бъдат осъществени
митнически проверки по отношение на превозваните от М. товари),
От обективна и субективна страна подс. К.Й.П. е осъществил престъпление по чл. 301,
ал.1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на
продължавано престъпление в периода от
18.04.2013 г. до 16.05.2013 г. на МП- Гюешево, в качеството му
на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници", Митница
„Югозападна", МП Гюешево, сам
и в
съучастие като съизвършител с подс.М.К.М., също в качеството му на длъжностно лице -
инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП -Гюешево, е поискал и
приел от св.М.С.М.
дарове, които не му се следват - парични суми на обща стойност от 300 евро
/586, 74 лв./, за да не извърши действия по служба /да не бъдат осъществени
митнически проверки но отношение на превозваните от М. товари,
като всяко от включените в продължаваното престъпление деяние е извършено,
както следва:
първото - на 18.04.2013 г. на МП
„Гюешево", на която дата в качеството му на длъжностно лице - инспектор в
Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, в съучастие като
съизвършител с М.К.М., също в качеството му на длъжностно лице - инспектор в
Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево, е поискал и
приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 евро
/195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба, /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/, ;
-
второто- на 08.05.2013 г. на МП - „Гюешево“, на
която дата в качеството си на длъжностно лице -
инспектор в Агенция „Митници", Митница „Югозападна“, МП Гюешево е поискал
и приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100
евро /195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/ и
-
третото- на 16.05.2013 г. на МП Гюешево в качеството си на длъжностно лице -
инспектор в „Агенция „Митници", Митница „Югозападна", МП Гюешево е поискал
и приел от М.С.М. дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100
евро /195, 58 лв./, за да не извърши действие по служба /да не бъде осъществена
митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар/.
От обективна страна
тримата обвиняеми безусловно са поискали и приели от М.М. /на посочените по -
горе дати и място/ различни парични суми. М. и П. - общо в размер на 100
евро, а П. сам общо в размер на 200 евро и Д. - общо в размер на 150 евро
/293, 38 лв./. Тези пари представляват неправомерни и неследващи се дарове -
извън полагащите им се възнаграждения за изпълнение на служебните им
задължения. Парите митническите
инспектори са поискали и взели, за да не извършат при условията на оперативна
самостоятелност митническа проверка на превозваните от М.
стоки.
Подсъдимите са извършили и двете
форми на изпълнително деяние на пасивния подкуп по чл. 301 НК-
"поискване" и "получаване на дар".
Първата форма на изп.деяние, която е „поискване на дар” се
изразява в демонстриране на желание от страна на подсъдимите пред св.М. да им
се предостави престация, която не им се дължи. Подсъдимите ясно, чрез
фактически действия пред св.М. недвусмислено са поискали дар- заплащане на
пари, които не им са се следвали. Инициативата е изхождала от тях и е била
достатъчно ясна, респ. не е оставила съмнение у св.М. относно естеството на
исканата престация.
Втора форма на изпълнителното деяние на чл. 301 НК,
която е „получаване на дар” също е налице, доколкото подсъдимите (на посочените по горе дати)
фактически са приели подкупа.
Изпълнителното деяние е довършено с
фактическото приемане на горепосочените суми-предмет
на подкупа. Взетите от подсъдимите суми от св.М. съставлява
дар по смисъла на чл. 301, ал.1 НК,
доколкото те са парична престация, която не се дължи на длъжностните лица и би
довела до имуществено облагодетелстване на подсъдимите. Този дар не се следва
на подсъдимите и липсва правно основание за искането им.
Дейността на подс.Д. и П. притежава и
белезите на продължавано престъпление, доколкото всъщност подс.Д. двукратно, а подс. П. на три пъти, са осъществили еднотипни деяния
- искане и получаване на подкуп. Всичко това е сторено от тях през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Престъплението на 19.05.2013 г. е
извършено от подсъдимите П. и М. в съучастие, като съизвършители, тъй като и
двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното деяние, като са си
разпределили ролите-подс.П.-да получи парите, а подс.М. да определи сумата за
получаване и да присъства при получаването й.
Субект на пасивния подкуп може да бъде
само длъжностно лице. Подсъдимите са длъжностни лица по см. на чл. 93, т. 1,б. „а” от НК, доколкото им е било възложено да
изпълняват със заплата постоянно служба в държавно учреждение-МП-Гюешево, към
Митница „Югозападна” при Министерство на финансите. Подсъдимите, като
инспектори в системата на държавната
структура МП-Гюешево, представляващо териториално поделение към Митница
„Югозападна” са изпълнявали служба, която не е дейност само на материално изпълнение.
Възлагането на службата е извършено съгласно установения ред в Закона за митниците и
по силата на трудов договор срещу трудово възнаграждение. При това подсъдимите са
поискали и съответно приели дар, за да не извършат действия по служба,
произтичащо от техните задължения в кръга на службата им, доколкото същите са
извършвали действия, включени в тяхната компетентност по проверка на превозвани
товари през границата на РБългария.
От
субективна страна всяко от деянията от продължаваното престъпление е извършено при форма
на вината-пряк умисъл по см.на чл.11,
ал.1 НК, тъй като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са ги искали.
Всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, тъй
като е имал представа за общественоопасния характер на поведението си, за
неговата запретеност, противоправност и наказуемост. Предвиждал е общественоопасните
последици от своите действия - неправомерно искане и получаване на парична сума
като ответен дар, и е желаел настъпването им.
Подсъдимите
П. и М. са осъществили престъплението в
съучастие, като съизвършители по см.на чл.20, ал.2 НК, тъй като са участвали в
изпълнителното деяние и са действали при общност на умисъла за съвместно
осъществяване на изп.деяние. Наличието на общност на умисъла съдът извежда от
обективните действия на подсъдимите, характерни с взаимност и последователност в извършеното от всеки от двамата, при
разпределение на ролите им в изпълнителното деяние, а именно-подс.П. да изпрати
св.М. при подс.М., за да го уведоми за даването на парите и за размера им, с
цел даване на съгласие от същия за това, фактическо получаване на парите от
подс.П. в присъствие на подс.М.. Цялостното поведение на подсъдимите П. и М., разглеждано
като неразривно свързана недвусмислена поредица от действия, е имало като
развитие и последица получаване на предмета на престъпното деяние.
Предвид на изложените съображения съдът призна подсъдимите за виновни, както
следва:
Подс.Д.- за
престъпление по чл.301, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК
Подс.М.-за престъпление
по чл.301, ал.1 НК, извършено на 19.04.2013 г. в съучастие с подс.П. и
подс.П. - за
престъпление по чл.301, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, като на осн.чл.304 НПК
призна за НЕВИНОВНИ и ОПРАВДА подсъдимите по останалата част от повдигнатите им
обвинения, а именно:
Подс.Д. по обвинението
за извършено престъпление по чл.302, т.2, б”а” с
чл.20, ал.2 НК;
подс.М.- по
обвинението за извършено престъпление по чл.302, т.2, б”а” вр. с чл.26, ал.1 НК, както и за деянията (престъпленията) на 08.05.2013 г. и 16.05.2013 г.
подс.П.-по обвинението
за извършено престъпление по чл.302, т.2, б”а” НК, както и по обвинението за
извършване на престъпленията на 08.05.2013 г. и 16.05.2013 г. в съучастие с
подс.М..
Доколкото присъдата представлява единство от
диспозитив и мотиви, които следва ясно да отразяват волята на съда относно въпросите по чл.301 НПК, съдът намира за необходимо да отбележи пропускът си
в диспозитива на присъдата да посочи цифровата правна квалификация по чл.20,
ал.2 НК на словесно описаната
съучастническа дейност на подсъдимите П. и М. при извършване на престъплението на
19.04.2013 г. Или
вместо квалификация на деянието на подс.П. и М. от 19.04.2013 г. като престъпление по чл.301, ал.1 НК вр. с чл.20, ал.2 НК е посочил само чл.301,
ал.1 НК. Налице е пропуск, предвид на това, че според словесното описание на
престъплението, деянието на 19.04.2013 г. е извършено от подсъдимите в
съучастие като съизвършители, като подс.М. и подс.П. не са признати
за невиновни и оправдани по чл.20,
ал.2 НК.
Съдът призна за
невиновни подсъдимите по повдигнатото им обвинение по чл.302, т.2, б”а” НК, по
следните съображения:
Квалифицираният състав на подкуп по
чл.302, т.2, б”а” НК визира случаите на подкуп, извършен чрез
изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.
Съгласно ППВС
№ 8/81 год. изнудване посредством злоупотреба със служебното положение по
смисъла на чл. 302, т. 2 НК е налице, когато длъжностното лице с цел да набави
за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да
даде неследващ се дар или друга имотна облага, за да предотврати извършване на
такива действия или бездействия по служба, които биха поставили в опасност или
накърнили неговите законни права и интереси.
Изнудването
посредством злоупотреба със служебното положение може да се извърши по различни
начини, включително и чрез употреба на сила и заплашване, като не е абсолютно
необходимо именно това да са формите на употребената принуда. За обективната
съставомерност на подкупа по този състав е необходимо да се установи, че деецът
заема определено служебно положение с характеристиката на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93 НК, която му дава възможност лично да извърши или да не
извърши съответно действие по служба, произтичащо от неговите права и задължения,
включени в служебната му компетентност. По този състав, макар и да не е налице
съгласуваност на волята в класическия смисъл, е необходимо да е налице
съответствие в представното съдържание на дееца и лицето, което е изнудвано -
молителят следва да съзнава, че може да получи "това, което желае, само от
длъжностното лице, което му иска подкупа, а длъжностното лице да съзнава, че
само то може да удовлетвори искането срещу съответното възнаграждение.
Събраните доказателства по делото не установяват подсъдимите да са поставили св.М. при условия, с които да са го
принудили да им даде неследващ се дар. Категорично е изяснено по делото, че св.М.
е давал дар, за да минава незабавно през митническия пункт (т.е. да изключи вероятността от митническа
проверка на товара му, която
митническите инспектори имат право да направят и която би го забавила, а в
най-лошия случай –би станала причина за увреждане на стоката ). Установено е и, че размерът на
дара е определян по предварително известна на собствениците на товара тарифа за преминаване през МП-Гюешево. Поради
това, на процесните дати, на които са извършени престъпленията, не се е
налагало на подсъдимите да изнудват св.М., за да получат дар от него. Данни за
изнудване от подсъдимите при преминаванията си през МП-Гюешево на 19.04.2013
г., 08, 16 и 30.05.2013 г. не съобщава дори св.М.. На всички посочени дати той е предавал на горепосочените митнически служители пари,
като подкуп, дадени му от трето лице. Единствено за преминаването си на
04.04.2013 г. сочи, че след като предал на митническия служител (подс.Д.)
дадените му от собственика на товара 50 евро, бил заплашван от него и извикани
от него колеги, че ще му сложат белезници и ще бъде задържан, а следващия път
няма да може да мине с по-малко от 200 лв. (срвн.показания на л.99, том І-ви от
ДП). Тези заплахи, обаче, са след извършване на престъплението на 04.04.2013 г.
и са целели евентуално получаване на по-голяма сума, с каквато св.М. не
разполагал, тъй като му били дали предадените вече на подс.Д. 50 евро. Предвид на това съдът приема, че
тази заплаха не дава основание за квалификация на деянието от 04.04.2013 г.,
както и на останалите, по чл.302, т.2,
б”а” НК.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимите за невиновни и ги оправда по
повдигнатото им обвинение по чл.302, т.2, б”а” НК.
С присъдата съдът призна за невиновен и
оправда подс. Д. по обвинението за извършване на престъплението вр. с чл.20,
ал.2 НК. Тази цифрова квалификация единстветно в диспозитива на обвинението
съдът счете за техническа грешка, предвид фактическото обвинение и словесното
описание на правната квалификация на същото, които не съдържат данни за
извършване на престъплението от подс.Д. в съучастие. Доколкото НПК не предвижда
ред за поправка на явна фактическа грешка, съдът счете, че следва да отстрани
същата като сам коригира обвинението с присъдата. Така прие съдът, тъй като
счете, че с този процесуален подход не би се ограничило правото на защита на
подсъдимия и защитата.
Подс.М.
е признат за невиновен и оправдан по второто (08.05.2013 г.) и третото
(16.05.2013 г.) от включените в
продължаваното престъпление общо три деяния,
тъй като не се събраха доказателства, които да установяват, че е
участвал в извършването им.
Изпълнението му на функциите на
началник-смяна на тези дати и
твърдението на св.М., че
началникът на смяната винаги го изпращал при дежурния митничар, на който и
давал парите ( а не на началника), не сочат на единствения категоричен и
несъмнен извод за съучастие на подс.М. в тези две престъпления. Така приема съдът, тъй като в показанията си
относно преминаването на МП на 16.04.2013 г. св.М. не споменава изобщо за
участие на св.М. в престъплението, за разлика от 19.05.2013 г.
Поради оправдаването на подсъдимия М. по
обвинението за извършено престъпление на 08.05 и 16.05.2013 г., подс.П. е
признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил тези две
престъпления от продължаваното престъпление в съучастие като извършител с подс.М..
Така прие съда, поради извода си за наличие на предположение по делото за
участие на подс.М. и в тези две деяния. И тъй като присъдата съгл.чл.304, ал.1 НПК не може да почива на предположение, съдът оправда подсъд.М. по тази част от
обвинението му и подс.П. по обвинението му да е извършил тези престъпления в
съучастие с подс.М..
По
определяне вида и размера на наказанието:
Съдът
определи вида и размера на наказанията за всеки от тримата подсъдими съгл.чл.54
от НК в пределите, предвидени от закона
за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс и като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца;
подбудите за извършване на деянието и целите на наказателната репресия по чл. 36 НК.
За престъплението по чл.301, ал.1 и ал.4 НК, за което са признати за виновни
подсъдимите, се предвиждат следните три кумулативни наказания: Лишаване от
свобода до 6 години (с минимум 3
месеца), Глоба до 5 000 лв. (с минимум 100 лв) и Лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК „Лишаване от право
да се заема определена държавна или обществена длъжност” и т. 7 от НК „Лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност”.
Определяне
на наказанието по отношение на подс.М.
Степента на обществена опасност на деянието
е ниска, предвид обстоятелствата, при
които е извършено престъплението-време, място, начин, размер на предмета на престъпление 100 евро
(195.58 лв)-под МРЗ за страната, която към 19.04.2013 г. е 158.50 евро,
последици от престъплението.
Степента на обществената опасност на дееца е
ниска, предвид чистото му съдебно минало, степен на образование-висше, дългогодишна
трудова заетост, добри характеристични
данни, вкл. и по месторабота.
Подбудите
за извършване на престъплението са користни- набавяне на парични средства извън
трудовото възнаграждение за осигуряване на по-добри условия за съществуване.
Предвид гореизложеното съдът определи
наказанията на подсъдимия М. при усл.на чл.54 НК при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това ориентира размера на
наказанията лишаване от свобода и глоба към минималния, предвиден за
престъплението, като наложи на подсъдимия наказание 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лв.
Определяне на
наказанието по отношение на подс.Д.
Степента
на обществена опасност на двете деяния от продължаваното престъпление е относително
завишена, предвид обстоятелствата, при
които е извършено престъплението-време, място, начин, общ размер на предмета на престъпление 150 евро (293.38
лв)-малко над МРЗ за страната, която за 2013 г. е 158.50 евро, последици от
престъплението.
Степента на обществената
опасност на дееца е ниска, предвид чистото му съдебно минало, степен на
образование-висше икономическо, дългогодишна трудова заетост, добри характеристични данни, вкл. и по
месторабота.
Подбудите
за извършване на престъплението са користни- набавяне на парични средства извън
трудовото възнаграждение за осигуряване на по-добри условия за съществуване.
Предвид гореизложеното съдът определи
наказанията на подсъдимия при усл.на чл.54 НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това ориентира размера на наказанията
лишаване от свобода и глоба към минималния, предвиден за престъплението, като
наложи на подсъдимия наказание 1 г. лишаване от свобода и глоба в размер на 1 500
лв.
Определяне на
наказанието по отношение на подс.П.
Степента
на обществена опасност на трите деяния от продължаваното престъпление е относително
завишена, предвид обстоятелствата, при
които е извършено престъплението-време, място, начин, усложнената престъпна дейност, общ размер на предмета на престъпление от трите
деяния от продължаваното престъпление -300 евро (586.74 лв)- малко над 2 МРЗ за
страната, които за 2013 г. възлизат на сумата от 317.00 евро (по 158.50 евро/месечно),
последиците от престъплението-увреждане авторитета на българските митници.
Степента на обществената
опасност на дееца е ниска, предвид чистото му съдебно минало, степента на
образование-висше, дългогодишна трудова заетост, добри характеристични данни, вкл. и по
месторабота.
Подбудите
за извършване на престъплението са користни- набавяне на парични средства извън
трудовото възнаграждение за осигуряване на по-добри условия за съществуване.
Предвид гореизложеното съдът определи
наказанията на подсъдимия при усл.на
чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това
ориентира размера на наказанията лишаване от свобода и глоба към минималния,
предвиден за престъплението, като наложи на подсъдимия П. наказание 1 г. и 5 месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 2 000 лв.
КОС констатира, че по отношение на
подсъдимите са налице предпоставките по чл. 66 от НК,
поради което може и следва да намери приложение институтът на условното осъждане,
предвиждащ отлагане изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (ЛС) за срок
от 3 до 5 години. Така прие съдът, тъй като определеното наказание ЛС на всеки
от подсъдимите е до 3 години, не са осъждани към датата на деянието и целите на
наказанието, предвид личната степен на обществена опасност на всеки от
подсъдимите и степента на обществена опасност на извършеното от всеки от тях
престъпление биха се постигнали и без ефективно изтърпяване на наказанието.
Предвид горните обстоятелства съдът,
на осн.чл.66, ал.1 НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода на всеки от подсъдимите за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Размерът на кумулативното наказание глоба съдът съобрази, съгл. чл. 47 от НК,
с имотното състояние на всеки от подсъдимите, които нямат финансови
затруднения, по- големи от обичайните за обикновената издръжка на едно
семейство.
Съдът в съгласие с чл.301, ал.4 НК вр.с ал.1 НК
наложи на подсъдимите и наказание Лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК,
като им наложи наказание Лишаване от право да упражняват професия или дейност в Министерство на финансите
и Министерство на вътрешните работи за срок от
3 години, за всеки.
При определяне срока на това наказание съдът взе
предвид най-вече последиците от престъплението, изрязващи се в негативно
засягане на авторитета на Митнически пункт-Гюешево към ТМУ „Югозападна” при
Агенция „Митници” към МФинансите на РБ и
засилване недоверието на гражданите към
държавните институции .
Съдът прие, че наложените наказания
са справедливи, тъй като са съобразени със степента на обществена опасност на
деянията и дейците, както и че ще съдействат за постигане целите на наказанието
по чл.36 от НК, като по отношение на подсъдимите ще въздейства
поправително-възпитателно, а по отношение на останалите членове на
обществото-предупредително-възпиращо.
В съответствие с чл.307а от НК, тъй
като предметът на престъпленията липсва, подсъдимите са осъдени да го заплатят
, както следва:
-подс.Д.-50 евро-предмет на престъплението, извършено
на 04.04.2013 г.
подс.М. и П.-100 евро-предмет на извършеното от двамата
престъпление на 19.04.2013 г.
подс.П.-200 евро-предмет на извършените на 08. и
16.05.2013 г. две престъпления от продължаваното престъпление
Подсъдимият
Д. е осъден, съгл.чл.189, ал.3 НПК да заплати и сторените по делото разноски,
тъй като е признат за виновен за престъплението, за разследването на което са
направени.
Разпореждането с веществените
доказателства с диспозитива на присъдата е според вида на същите и
относителността им към делото. Иззетите от подс.Д. дрехи и пари съдът счете, че
следва да му се върнат, тъй като не са от категорията на подлежащите на
отнемане в полза на държавата.
Иззетите от подс.М. банкноти,
съдът счете, че следва да му се върнат, тъй като не се установи да са
средство или предмет на престъплението, в който случай биха подлежали на отнемане.
Иззетите обтривки от подс.Д. , както
и ВДС-СРС съдът счете, че следва да се унищожат след влизане на присъдата в
сила.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: