РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Велико Търново, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:ХРИСТО ТОМОВ
Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500765 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 260048/06.08.2021г., постановено по Гр. д.№637/2020г. по описа на РС –
Свищов, са отхвърлени предявените от „БНП П. П. Ф.“ С.А., П., рег.№*********, чрез
„БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ..., със седалище гр.С., ж.к. „М.“, „Б. п. С.“, сграда
.., срещу М. Б. ИВ., с ЕГН **********, искове, с които се търси признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството съществува вземане срещу
ответника за сумата от 2 843,23лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски
кредит №CREX – 15043851/02.07.2017г. и CARD – 15192035/14.11.2017г., 122,11лв. –
мораторна лихва за периода 08.08.2019г. – 16.07.2020г. и законна лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №198/27.07.2020г. по ч.гр.д.№410/2020г. по описа на РС –
Павликени, като неоснователни и недоказани, както и е осъден ищеца да заплати на
ответника сумата от 320лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото „БНП П. П. Ф.“ С.А., П.,
Ф., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, гр.С., чрез ЮК М., с която го атакува като
неправилно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният
договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.7 и т.9 ЗПК. Сочи се, че в приложението
към договора за кредит изрично е посочен размера на предоставения кредитен лимит и
условията за усвояването му. Твърди се, че кредитополучателят се е съгласил с посочените
условия, т.к., след като е получил кредитната карта на 19.09.2017г. е усвоявал суми от
кредитния лимит и е направил множество плащания за погасяването му – в общ размер на
4980лв. за периода от 16.11.2017г. до 27.06.2019г. и 1110 лв. за периода от 30.10.2019г. до
27.12.2019г., с оглед установеното от изслушаната ССчЕ. Твърди се, че лихвеният процент
по кредита е посочен в приложението към договора и е фиксиран за целия срок на договора
и няма нито твърдения, нито данни по делото същият да е бил променян, поради което в
случая е неприложимо посочването на индекс или референтен лихвен процент, който е
1
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяната му. Позовавайки се на ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС, въззивникът твърди,
че ответникът – длъжник по иска дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение
на която е настъпил падежът, договорен от страните, както и че видно от ССчЕ, още преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, вземането е било ликвидно и изискуемо в
целия си размер, т.к. е настъпила последната падежна дата по дълга. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение изцяло, вместо което
постанови друго, с което уважи предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск срещу
М. Б. И.. Претендира съдебни разноски за ЮК възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Б. И. – ответник по делото, чрез пълномощника му адв.К.Н. – ВТАК,
с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде
отхвърлена, респ. обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно по
подробно развити съображения по същество. Претендира съдебни разноски за въззивното
производство.
В СЗ въззивникът, с писмена молба от 02.02.2022г., чрез ЮК М., поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски за въззивното и
първоинстанционното производства.
В СЗ въззиваемата страна М. Б. ИВ., чрез пълномощника си адв.К.Н. – ВТАК, моли
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, развити в
отговора по същата и в хода по същество. Претендира разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира,
че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, съдът приема за установено следното:
Предмет на разглеждане пред РС – Павликени са били предявени от „Б.П. П. Ф.“
С.А., Париж, рег.№*********, чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ..., със седалище
гр.С., ж.к. „М..“, „Б. п. С.“, сграда .., срещу М. Б. ИВ. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4
ГПК главни установителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 2
843,23лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски кредит CARD – 15192035,
сключен на 14.11.2017г. с първата транзакция по кредитната карта, иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 122,11лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
08.08.2019г. до 16.07.2020г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и съединени с тях при
условията на евентуалност, в случай, че предявените установителни искове бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда, осъдителни иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за същите искови суми за главница и мораторна
лихва. В ИМ са изложени твърдения, че на 01.03.2019г. ответникът – кредитополучател е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от
кредитора е подадено заявление по чл.410 ГПК, предмет на образувано ч.гр.д.№410/2020г.
по описа на РС – Павликени, като преди подаването му длъжникът е извършил три
плащания на дати 30.10.2019г., 26.11.2019г. и 27.12.2019г. всяко едно от които в размер на
от по 370лв.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил изцяло
предявените главни установителни и евентуални осъдителни искове като неоснователни и
недоказани. Релевирал е възражения за недействителност на ДПК, поради липса на
2
конкретно посочване в д/ра на елементите от същественото му съдържание. Твърди, че
върху Приложение към ДПК, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX – 15043851 CARD – 15192035/02.07.2017г. липсва подпис
на кредитополучателя и ответникът не е изявявал воля за приемането му. Релевира
възражение за наличие на неравноправни клаузи в ДПК, както и за ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Оспорва предявените искове и като недоказани по размер.
Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК главни установителни обективно
кумулативно съединени иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД
са процесуално допустими, доколкото са подадени в преклузивният срок по чл.415 ал.4 ГПК
и е налице правен интерес у ищеца, с оглед подадено от длъжника възражение по чл.414
ал.1 ГПК срещу заповедта по чл.410 ГПК.
По делото е безспорно установено, че между „Б.. П. П. Ф..“ ЕАД със седалище
гр.София, с ЕИК ..., в качеството на кредитор, чийто правоприемник е ищецът по делото „Б..
П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П., действащ чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон
България, в резултат на презгранично сливане, и ответника М. Б. ИВ. е сключен на
02.07.2017г. подписан между тях Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX –
15043851. Горецитираният договор материализира възникването на две самостоятелни
облигационни правоотношения между страните – едното, въз основа на сключения на
02.07.2017г. между страните Договор за потребителски кредит с размер на кредита
598,41лв., което не е процесно и не подлежи на обсъждане, и второто, процесно - сключен
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD – 15192035, от който последен договор ищецът черпи правата си и
извлича вземанията си за исковите суми за главница и мораторна лихва. С чл.12 от
процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит страните са
уговорили, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000лв., като всички задължения, произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането
от кредитополучателя на издадена кредитна карта по съобщения на кредитополучателя от
кредитора начин. Изрично в чл.13 от процесния договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е предвидено, че кредитният
лимит представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на
кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта. Безспорно от писменото
заключение на ВЛ по изслушаната в първоинстанционното производство ССчЕ се
установява, че издадената от кредитора – ищец на ответника кредитна карта CARD –
15192035 е активирана от кредитополучателя и същият е извършил множество транзакции,
като първата транзакция е от дата 16.11.2017г., считано от която договорът за отпускане на
револвиращ потребителски кредит между страните се счита сключен, като, видно от ССчЕ,
усвоеният от кредитополучателя кредитен лимит е общо 6529,51лв. В чл.15 от подписания
между страните договор за револвиращ потребителски кредит е уговорено, че същият е
безсрочен, като според чл.16 и чл.18 от същия за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит и
за срока на ползването му, като лихвата, таксите и минималната месечна погасителна
вноска, която кредитополучателят следва да заплаща до изплащането на начислените
задължения, ще бъде посочена в приложение по чл.21 от договора, неразделна част от него,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране
на картата.
Представеното с ИМ от ищеца приложение по чл.21 от процесния договор за
револвиращ потребителски кредит, в което е посочен конкретният размер на отпуснатия
първоначално револвиращ кредит в размер на 4000лв., лихвения процент от 35% и ГПР от
44,90% е едностранно подписано само от кредитора, но не и от кредитополучателя –
ответник в процеса, поради което не обвързва последния и между страните липсва
постигнато съгласие относно съществените елементи на сключения процесен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD – 15192035 – досежно конкретния размер на отпуснатия револвиращ кредит, годишен
лихвен процент и ГПР, и договорът, доколкото е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и попада под приложеното му поле, не удовлетворява
3
императивните изисквания за форма по смисъла на чл.11 ал.1 т.7, т.9 и т.10 ЗПК, и се явява
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Обстоятелството, че кредитополучателят е
усвоявал суми от кредитния лимит не изключва извода за недействителност на процесния
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD – 15192035 по смисъла на чл.22 от ЗПК, доколкото постигнатото
съгласие между страните за параметрите на ДПК по чл.11 ал.1 т.7,т.9 и т.10, които са част
от същественото му съдържание, следва да е скрепено с подписите на страните /чл.11 ал.1
т.27 ЗПК/.
Доколкото процесният договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD – 15192035 е недействителен по смисъла на
основание чл.22 ЗПК, на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, предвид което предявеният по
реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 122,11лв.,
начислена върху главницата за периода от 08.08.2019г. до 16.07.2020г., се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
От изслушаната в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че
посредством извършени транзакции в периода от 16.11.2017г. /първа транзакция/ до
27.06.2019г. /последна транзакция/ ответникът е усвоил от кредитна карта по договор CARD
– 15192035 общо 6529,51лв. С ИМ ищецът се позовава на настъпила и надлежно обявена на
кредитополучателя предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда. От кредитора до ответника е изпратено и получено от
последния на 20.08.2019г. уведомление за обявена предсрочна изискуемост от дата
12.08.2019г., но по Договор PLUS – 15735931 от 07.02.2018г., който е различен от процесния
Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD – 15192035, поради което по делото липсват представени от ищеца доказателства за
надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор за револвиращ
потребителски кредит преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
/24.07.2020г./.
Съгласно т.1 от ТР №8/02.04.2019г. по тълк. д.№8/2017г., ОСГТК на ВКС, на което се
позовава и въззивникът, допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. В процесният случай, видно от ССчЕ,
последната извършена от кредитополучателя транзакция от кредитна карта CARD –
15192035 е на дата 27.06.2019г., чийто срок за плащане, видно от представеното с ИМ
Месечно извлечение по кредитна карта с дата на транзакция 27.06.2019г. е – 01.08.2019г.,
който краен падеж по използвания от кредитополучателя кредитен лимит е настъпил преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което и с оглед настъпилия
краен падеж, ползваният от кредитополучателя кредитен лимит от кредитна карта CARD –
15192035 подлежи на връщане, т.е. ищцовото вземане за главница е, освен ликвидно, и
изискуемо.
Видно от ССчЕ, ответникът – кредитополучател е усвоил от кредитна карта по
договор CARD – 15192035 общо 6529,51лв., респ. е извършил плащания по кредитната карта
общо в размер на 6090лв. Видно от ССчЕ, начислените лихви по сключения между страните
договор за револвиращ потребителски кредит са общо в размер на 2062,04лв., такси за
теглене общо в размер на 151,20лв. и месечни такси общо в размер на 80,00лв., като всички
те са недължими от кредитополучателя на основание чл.23 ЗПК. С оглед признатата от съда
недействителност на процесния договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD – 15192035 и на основание чл.23 ЗПК, всички извършени
от кредитполучателя плащания по ДПК в общ размер, установен от ССчЕ от 6090лв., следва
да бъдат отнесени като плащания по главница, поради което и дължимата от ответника
непогасена главница по ДПК възлиза на стойност 439,51лв., явяваща се разлика между
усвоена и погасена главница /6529,51лв. – 6090лв. = 439,51лв./, в който размер предявеният
по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.9 ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
4
уважената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
/24.07.2020г./ до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 2403,72лв. над
уважения до пълния предявен размер от 2843,23лв., като неоснователен и недоказан.
Предвид частично несъвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен установителния иск за
главница по договор за кредит за сумата от 439,51лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на вземането, вместо което постановено
друго, с което установителният иск за главница по договор за кредит за сумата от 439,51лв.,
ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от 24.07.2020г. до изплащане
на вземането, бъде уважен. В останалата му обжалвана отхвърлителна част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
Изходът по въззивната жалба обуславя преразглеждане на отговорността на страните
за съдебни разноски за първоинстанционното производство.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 ГПК обуславя основателност на
претенцията на ищеца за съдебни разноски за първоинстанционното производство /за вн.
ДТ, възнаграждение за ВЛ по ССчЕ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от НЗПП/, съразмерно с уважената
част от иска, в доказан размер от 82,17лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславя основателност на
претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за първоинстанционното
производство /за заплатено адв. възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в доказан размер от 272,57лв.
Съобразно изричното искане на ищеца в ИМ при частично уважаване на исковете
разноските в полза на ищеца да бъдат присъдени по съразмерност и след компенсация,
съдът извършва компенсация на разноски в първоинстанционното производство, след която
в тежест на ищеца следва да бъдат възложени съдебни разноски в размер на 190,40лв.
Съобразно изхода по спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№410/2020г. по описа на РС- Павликени,
съразмерно с уважения размер на иска, в доказан размер от 16,20лв.
Ответникът не е претендирал присъждане на съдебни разноски за заповедното
производство и съдът не дължи произнасяне.
Съобразно изхода по спора, за въззивното производство в полза на въззивника следва
да бъдат присъдени съдебни разноски /за вн.ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено
от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 НЗПП/, съразмерно с
уважената част от въззивната жалба, в доказан размер от 30,66лв.
Съобразно изхода по спора, за въззивното производство в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение/,
съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, в доказан размер от 425,89лв.
Процесуалният закон не предвижда норма, според която съдът да указва на страната, на
която се дължат разноски, да посочи банкова сметка за заплащането им от осъдената за
разноски страна, поради което искането на въззивника в тази насока е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.3 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260048/06.08.2021г., постановено по Гр.д.№637/2020г. по
описа на РС – Павликени, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от „Б. П. П. Ф.“
С.А., П., рег.№..., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК .., със седалище гр.С., ж.к. „М.“, „Б.
п. С.“, сграда ..срещу М. Б. ИВ., с ЕГН **********, по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.9
ал.1 ЗПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница по договор за кредит за сумата от 439,51лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020г. до изплащане на
5
вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. ИВ., от с.К. ул.“П.“ №.., с
ЕГН **********, че дължи на „Б. П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П.,
бул.“О.“ №.., чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон Б., гр.С., ж.к.“М.“, Б. п. С., сгр.., сума в размер
на 439,51 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща непогасена главница по сключен Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15043851/02.07.2017г.
и CARD – 15192035, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.07.2020г. до окончателното изплащане,
за което вземане е издадена Заповед №198/27.07.2020г. по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№410/2020г.
по описа на РС – П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260048/06.08.2021г., постановено по Гр.д.№637/2020г.
по описа на РС – Павликени, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Б. П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П., бул.“О.“ №.., чрез
„БНП П.а П. Ф.“ С.А., клон България, гр.С., ж.к.“М.“, Б. п. С., сгр.14, ДА ЗАПЛАТИ на
М. Б. ИВ., от с.К., ул.“П.“ №.., с ЕГН **********, сума в размер на 190,40 лв. /сто и
деветдесет лева и четиридесет стотинки/ - съдебни разноски за първоинстанционното
производство, след извършена компенсация на разноски.
ОСЪЖДА М. Б. ИВ., от с.К., ул.“П.“ №..с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.
П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П., бул.“О.“ №., чрез „Б. П. П.Ф.“ С.А.,
клон България, гр.С. ж.к.“М.“, Б. п. С., сгр..., сума в размер на 16,20 лв. /шестнадесет лева
и двадесет стотинки/, представляваща направени съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№410/2020г. по описа на РС – Павликени, съразмерно с уважената
част от иска, както и сума в размер на 30,66 лв. /тридесет лева и шейсет и шест стотинки/,
представляваща направени съдебни разноски във въззивното производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Б. П. П. Ф.“ С.А. с адрес на управление във Ф., гр.П., бул.“О.“ №., чрез
„Б. Париба П. Ф.“ С.А., клон Б., гр.С., ж.к.“М.“, Б. п. София,. сгр.14, ДА ЗАПЛАТИ на М.
Б. И., от с.К, ул.“П“ №.., с ЕГН **********, сума в размер на 425,89 лв. /четиристотин
двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща направени съдебни
разноски за въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по Ч.гр.д.
№410/2020г. по описа на РС – Павликени.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6