Присъда по дело №392/2024 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 2
Дата: 11 февруари 2025 г. (в сила от 22 май 2025 г.)
Съдия: Владимир Тодоров Карагьозов
Дело: 20243620200392
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 26 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Нови пазар, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Наказателно
дело частен характер № 20243620200392 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. Р., ЕГН: **********, роден на *** г. в
село К., живущ в село К., ул. „***“ ***, *** *** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
28.04.2024 г. в село К., община К., област Ш., посредством нанасянето на два
последователни удара с юмрук в лицето е причинил контузия на лява очна
ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен
кръвоизлив на лявата очна ябълка, плитка разкъсно - контузна рана на
слепоочието до външен очен ъгъл на лявото око, фрактура на шийките на
втори и трети горни десни зъби, което представлява лека телесна повреда на
Х. З. И., ЕГН: **********, живущ в село К., община К., улица „***“ ***,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага
административно наказание „ГЛОБА“ размер на 2 000 лв. (две хиляди лева);
ОСЪЖДА подсъдимия Н. В. Р., ЕГН: **********, роден на *** г. в
село К., живущ в село К., ул. „***“ ***, *** *** ДА ЗАПЛАТИ на граждански
ищец Х. З. И., ЕГН: **********, живущ в село К., община К., улица „***“ ***,
парична сума в размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД в резултат
на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от датата на извършване на Д.ието 28.04.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени
вреди за горницата над 2 000 лева до пълния претендиран размер от 5 000
лева.;
1
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. З. И., ЕГН: **********, живущ в село
К., община К., улица „***“ *** срещу Н. В. Р., ЕГН: **********, роден на ***
г. в село К., живущ в село К., ул. „***“ ***, *** ***, гражданският иск за
причинени имуществени вреди с основание чл.45 от ЗЗД в размер на 5 867,49
лева в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на Д.ието 28.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата;

ОСЪЖДА Н. В. Р. ДА ЗАПЛАТИ на Х. З. И. парична сума в размер на
250,66 лева, представляваща сторените от частния тъжител и граждански
ищец съдебно – деловодни разноски в производството по НЧХД № 392 по
описа за 2024 г. на РС Н..
ОСЪЖДА Х. З. И. ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Р. парична сума в размер на
1 174,99 лева, представляваща сторените от подсъдимия съдебно – деловодни
разноски в производството по НЧХД № 392 по описа за 2024 г. на РС Н..
ОСЪЖДА Н. В. Р. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по банкова
сметка на Районен съд – Н. парична сума в размер на 80 лева представляваща
държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск, както и 5
лева при издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване в 15 – дневен срок от днес
пред Окръжен съд Ш..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 2 от 11.02.2025 г. по НЧХД № 392 от 2024
г. на Районен съд – Н.

На 26.08.2024 г. е депозирана в РС – град Н. частна тъжба от Х. З. И.,
ЕГН: **********, живущ в село К., община К., улица „***“ *** срещу Н. В. Р.,
ЕГН: **********, роден на *** г. в село К., живущ в село К., ул. „***“ ***, във
връзка с извършено от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.
130, ал. 1 от НК, по която е образувано производство пред първа инстанция.
В частната тъжба е посочено, че на **** г. в село К., където живеели
тъжителят и подсъдимият, които се познавали, консумирали алкохол и
разговаряли в заведение в центъра на селото. Внезапно помежду им възникнал
спор и тъжителят отправил реплика към подсъдимия, че „т***“. Последвали
два последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя Х. З. И., които освен
болка причинили и кървене от местата на ударите, а на земята били паднали и
два зъба на тъжителя. При прегледа от съдебен лекар са установени
травматични увреждания: контузия на лява очна ябълка, кръвонасядане и оток
на клепачите и подочието, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка,
плитка разкъсно - контузна рана на слепоочието до външен очен ъгъл на
лявото око, фрактура на шийките на втори и трети горни десни зъби,
лацерация на лигавицата пред описаните зъби. Насочен към стоматолог
последният установил лацерация на розовата част на устата, пред втори и
трети зъби, както и счупени корени на втори и трети зъб горе вдясно, които са
подвижни и имат кариозни изменения. В заключение е посочено, че на
пострадалия са причинени фрактури в шийките на втори и трети горни десни
зъби, като същите са били облечени в естетични корони, като е причинено
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В резултат на причинените травми тъжителят изпитвал болка и
неудобство. Изложени са твърдения, че му се е наложило да претърпи
операция по изваждане на имплант в Т., за която платената сума е *** евро.
По образуваната прокурорска преписка с вх. № *** от 2024 г. по описа
на Районна прокуратура – Ш. с постановление е отказано да се образува
досъдебно производство.
С разпореждане № 504 от 30.08.2024 год. Н. В. Р. е предаден на съд за
възведеното с частната тъжба обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
Преди началото на съдебното следствие срещу подсъдимия са
предявени два граждански иска – за сумата от 5000 лева, представляващ иск
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на Д.ието,
ведно със законната лихва от датата на извършване на Д.ието и за сумата от
5 867,49 лева, представляващ иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на Д.ието, ведно със законната лихва от датата на извършване
на Д.ието. Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство. Прави се искане да бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа
възведеното обвинение, както и гражданските искове и предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение
като му наложи справедливо наказание, както и да бъдат присъдени
направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият се възползва от правото
1
си да даде обяснения. Изразявайки съжаление, признава, че познанството им с
тъжителя е дългогодишно и че го ударил с юмруци, но е бил провокиран от
репликата, че е „***“ и прави „***“.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На **** г. в следобедните часове в село К., където живеели тъжителят
и подсъдимият, които се познавали от дълги години, защото били комшии,
консумирали алкохол и разговаряли в заведение в центъра на селото. Внезапно
помежду им възниква спор, което не е нещо необичайно за отношенията им, и
тъжителят отправил реплика към подсъдимия, че бил ***, което довело до два
последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя Х. З. И., които освен
болка причинили и кървене от местата на ударите, а на земята били паднали и
два зъба на тъжителя. При прегледа от съдебен лекар д-р В. съгласно
Съдебномедицинско удостоверение №* от *** г. са установени травматични
увреждания: кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото око и
лявото подочие, подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, травматичен
оток на подочието и част от лявата скула, плитка рана на лявото слепоочие
встрани от външен очен ъгъл на окото, лацерация на лигавицата, липсващи
зъби – първи и втори горе вдясно, с липсващи корони. Изготвено е
допълнение от *** г. от дентален хирург Й.В., което установява контузия на
лява очна ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието,
подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка, плитка разкъсно - контузна
рана на слепоочието до външен очен ъгъл на лявото око, фрактура на шийките
на втори и трети горни десни зъби, лацерация на лигавицата пред описаните
зъби, прясно счупени корени в алвеолите на втори и трети зъби, горе дясно,
корените са подвижни и имат кариозни изменения. Като заключение
специалистите формулират констатации, че е възможно травмите да са
получени по съобщения начин, като е причинено временно разстройство на
здравето – неопасно на живота.
По случая е била образувана преписка вх. № ***/2024 г. по описа на
Районна прокуратура – Ш., по жалба на тъжителя. В хода на извършената
проверка от служители на РУ – Ш. били снети сведения. С постановление от
*** г. прокурор при Районна прокуратура – Ш. отказал да образува
наказателно производство, поради липса данни за извършено престъпление от
общ характер. Приел е, че се касае за престъпление от частен характер -
причиняване на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Н. Р., Ф. З., Л.Х., У. С. и Т. М., приетите писмени
доказателства, а от изготвената комплексна съдебно – медицинска и
стоматологична експертиза, заключението по която е прието в съдебно
заседание, се установяват разкъсно – контузни рани по лицето,
кръвонасядания и травматични отоци по лицето, левостранен
субконюнктивален кръвоизлив, счупване на короните на втори и трети горни
зъби, обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Травматичните увреждания са резултат от удари с тъп предмет, респ. удари с
юмруци, нанесени в областта на лицето с последващо падане. Установените
разкъсно – контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци по лицето,
обичайно заздравяват в рамките на 10 – 15 дни. От причинените травматични
2
увреждания на втори и трети десен горен зъб не е налице затруднение на
дъвкателната функция във фазата на отхапване, тъй като и преди инцидента
тази функция е била нарушена. Вещите лица са установили, че по
представената панорамна рентгенография на горната и долната челюст с дата
*** г., към датата на травматичното увреждане са налице хронични
възпалителни изменения около корените на втори и трети десен горен зъб,
както и напреднала резорбция около корена на втори десен горен зъб.
Имплантът, за който се твърди в тъжбата, че е бил премахнат, като разходите
по него са предмет на претенция за обезщетение на имуществени вреди от
конституирания като граждански ищец тъжител, е бил поставен в областта на
долен шести зъб, около който е констатирано възпалително изменение.
Заключението на вещите лица категорично не намира причинно – следствена
връзка между нанесените два удара в друга част на лицето на пострадалия
тъжител и необходимостта от премахване на импланта.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията
на свидетелите безспорно се доказва, че на **** г. на тъжителя са причинени
травматични увреждания. Наличието на такива се установява от изготвеното
съдебномедицинско удостоверение, комплексната съдебно – медицинска и
стоматологична експертиза и от показанията на свидетелите Н. Р., С. С. и Т.
М., които възприели наранявания в областта на лицето на тъжителя, поради
което показанията им в тази част са пряко доказателство по делото, относно
наличието на травматични увреждания. И тримата потвърждават, че за
етническите турци определянето им като цигани е много сериозна обида.
Показанията на тези свидетели в тази част кореспондират с констатираните
при извършеното освидетелстване на травматичните увреждания.
Констатираните при освидетелстването увреждания предвид анатомичните
области, в които са разположени, съответстват с посочения от тъжителя
механизъм на причиняването им, при дадените обяснения на подсъдимия –
удари с юмруци в областта на лицето. Твърденията на тъжителя за
упражненото спрямо него насилие и вида на същото, съдът намира за
доказани. Заключението на комплексната съдебно – медицинската и
стоматологична експертиза по безспорен начин доказва твърденията на
тъжителя за нанесени удари в областта на лицето. Потвърждава се механизмът
посочен от тъжителя за причиняване на травматичните увреждания. Не са
установени, каквито и да е данни тъжителят да е травмиран от някого другиго
въпросния ден или в по-късен период, както и констатираните увреждания да
са били причинени по друг начин.
Съдът намира за безспорно установено и авторството на Д.ието, а
именно че на посочената в тъжбата дата подсъдимият Н. В. Р. е причинил на
тъжителя Х. З. И. лека телесна повреда, изразяваща се в временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Н. Р., С. С. и Т. М. съдът намира за безспорно установено, че на
посочената от тъжителя Х. З. И. дата, подсъдимият заедно с тъжителя се
намирали в заведение в село К., както и че между тъжителя и подсъдимият са
възникнали словесни пререкания, при които пострадалият нарича подсъдимия
„***“, което довело до удари с юмрук в лицето на тъжителя. Подсъдимият не
оспорва тези обстоятелства. Показанията на тримата свидетели съдът
кредитира изцяло, тъй като същите подкрепят събраните по делото писмени
доказателства и не са противоречиви. Същите потвърждават и
3
обстоятелството, че „***“ е сериозна обида за *** етнос. Спорно се явява
обстоятелството дали констатираните травматични увреждания се намират в
причинно – следствена връзка с операцията по премахване на импланта,
доколкото същият се намирал в област от устната кухина, която не е била
предмет на агресия, поради което, според вещите лица, при съобразяване
напредналите възпалителни процеси, премахването на импланта не е в
причиннно – следствена връзка с нанесените с два удара травми на тъжителя.
Последният извод обуславя неоснователност на претенцията за обезщетение за
причинени имуществени вреди, предвид недоказаността й.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира че са
налице доказателства установяващи виновността на подсъдимия.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда, че подсъдимият е извършил възведеното с
частната тъжба обвинение и с Д.ието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по
чл. 130, ал. 1.
Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
От обективна страна подсъдимият Н. В. Р. чрез своите действия е
въздействал на организма на тъжителя, с което му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл – предвиждал е конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния
резултат.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на
обществената опасност на конкретното Д.ие, степента на обществена опасност
на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимия:
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало,
обстоятелството, че е налице афект от отношението на тъжителя, който
обидил подсъдимия като го нарекъл „***“ и изразеното съжаление в съдебно
заседание.
отегчаващи вината обстоятелства – липсата на всякакво внимание,
грижа или извинение към пострадалото лице непосредствено след инцидента
или във времето след това.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и като
4
наказанието бъде определено по следния начин: Съобразно разпоредбата на
чл. 78 а от НК, в сила към момента на извършване на Д.ието, пълнолетно лице
се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лв. до 5000 лв, когато за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание „лишаване от
***“ до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК към датата на извършване на Д.ието и понастоящем
законодателят e предвидил при условията на алтернативност наказания
„лишаване от ***“ до 2 години или пробация. Видно от справката за съдимост
подсъдимият е осъждан през 1982 г. (при настъпила реабилитация по право),
няма налагани наказания по чл. 78а от НК и в резултат на Д.ието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства,
тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна
отговорност като наложи административно наказание „глоба“.
С оглед на вмененото от закона задължение съдът освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, при съобразяване смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, като намери за справедливо да му наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. Така определеното
наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявените граждански искове за претърпените от
частния тъжител имуществени и неимуществени вреди, съдът намира
следното: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на
процесното Д.ие неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от
закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму – чл. 45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат
всички отрицателни последици настъпили за пострадалия (болка, дискомфорт,
страдание, срам), при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
Д.ието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на
подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от Д.ието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили
в резултат на Д.ието. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
5
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. На тъжителя са
причинени травматични увреждания изразяващи се в контузия на лява очна
ябълка, кръвонасядане и оток на клепачите и подочието, подлигавичен
кръвоизлив на лявата очна ябълка, разкъсно - контузна рана на слепоочието,
фрактура на шийките на втори и трети горни десни зъби, лацерация на
лигавицата пред описаните зъби. Касае се наранявания в областта на лицето,
които безспорно за причинили болки, дискомфорт, срам и страдания на
тъжителя. В резултат на получените травматични увреждания на тъжителя е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. От
приетите по делото писмени доказателства – комплексната съдебно –
медицинската и стоматологична експертиза се установи, че
възстановителният период за тези наранявания е между 10 – 15 дни.
Твърдения и доказателства за друг период на възстановяване (по-дълъг или
по-къс) не са наведени и съответно не са ангажирани. Съобразявайки тези
обстоятелства, както и вида и характера на причинените травматични
увреждания, както и обстоятелствата при които е извършеното, съдът на
основание чл. 52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният
граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен частично до размер
от 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от **** г. до окончателното
плащане. В останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Изцяло неоснователен се явява искът предявен срещу подсъдимия за
причинени имуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК в размер на 5 867,49 лева (левов еквивалент на сумата от *** евро),
доколкото претендираната сума е била платена от тъжителя за извършена
стоматологично лечение – хирургическа интервенция – операция по
изваждане на имплант. Установи се от заключението на вещите лица, по
приетата комплексна съдебно – медицинска и стоматологична експертиза, че
между причинените травми в устната кухина и извършената екстракция на
имплант не съществува причинно – следствена връзка. По делото липсват
данни за нанесени увреждания в устната кухина, където се намирал
имплантът, а именно в областта на долен шести зъб, около който е
констатирано протичането на хронично възпалително изменение. Напротив
травмите са нанесени в областта на лицето - втори и трети горни десни зъби,
което обуславя и неоснователност на тази претенция. Наред с това бе
установено от свидетелските показания на Л.Х.н и от заключението на
вещите, че пострадалото лице е предприело действия и с неколкократни
посещения в Т. е пристъпило към изграждане на импланти, в резултат на което
са извадени всички горни зъби и част от долните, а имплантът е изваден,
поради нарушена костна структура от протичащ хроничен възпалителен
процес, започнал преди травматичното увреждане от **** г. Не бе установена
причинно – следствената връзка между причиненото с ударите увреждане и
претендираната имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на сумата от
*** евро за екстракция на имплант на долен шести зъб. Поради изложените
съображения искът за обезщетение на имуществените вреди се явява
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Правилата за разноските в наказателния процес са уредени в
разпоредбите на чл.187 – чл.190 от НПК. Съгласно чл.88, ал.1 от НПК
6
правилата за разглеждане на граждански искове по реда на ГПК намират
субсидиарно приложение, доколкото в относимите текстове на НПК липсват
такива. Съдът намира, че въпросът със сторените разноски следва да бъде
разрешен съразмерно на уважената и отхвърлената част от двата иска. С оглед
уважената част от иска за неимуществени вреди в размер на 2000 лева в полза
на тъжителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 250,66 лева, а с
оглед на постановените отхвърлителни диспозитиви за разликата до пълния
размер от 5000 лева и изцяло за иска за имуществени вреди в размер на 5
867,49 лева гражданският ищец следва да заплати на подсъдимия разноски в
размер на 1 174,99 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата държавна
такса върху уважената част на гражданския иск за неимуществени вреди.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7
Съобщи за изтекли лични данни