Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260065/30.12. Година
2020 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На тридесети декември Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава
Сапунджиева
съдебен секретар Петранка Паскалева
прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия
Панталеева
ВЧНД № 427 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е
решение № 260029/14.12.2020 г. по ЧНД № 387/20 г. на Окръжен съд
Шумен, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена
от прокурор при окръжния съд в гр.Бове, Република Франция, по отношение на
българския гражданин И.Т.Х., ЕГН **********.
Въззивното производство е образувано по
жалба на адвокат Д.Д.,***, служебно назначен по ЗПП като защитник на Х., с
искане решението да бъде отменено, а предаването на лицето – отказано.
Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и
предлага решението на окръжния съд да се потвърди. И.Х. потвърждава изразеното
несъгласие за предаване в процедура по чл.45 от ЗЕЕЗА, не излага допълнителни
съображения по жалбата, а единствено заявява, че се страхува от пътуването със
самолет, и че моли временно да бъде освободен, за да се сбогува с близките си.
Съставът на апелативния съд намира, че
проверяваният съдебен акт не страда от приписваните му с жалбата пороци.
Жалбоподателят се основава на твърдения
за отсъствие на факултативната предпоставка за предаване по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, за недостатъчност на гаранциите по смисъла на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА,
както и на оплакване по реквизитите на ЕЗА по смисъла на чл.37, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА.
Твърдението от жалбата, че липсва
подробно описание на обстоятелствата по извършване на деянията и степента на
участието на Х. в тях, не може да бъде споделено. В съответния раздел
„Обстоятелства на извършване на престъплението” на предметната ЕЗА, издаващата
страна е изложила достатъчни по обем факти, свързани с инкриминираната
деятелност, от които е извлякла налични четири престъпни състава, намиращи
съответствие, респ. удовлетворяващи изискването за двойна наказуемост съобразно
българското материално право. От изложените факти е очевидно, че се касае за
задружна престъпна дейност и изрично е посочено както, че престъпното поведение
е било осъществено от три лица, така и че И.Х. е идентифициран като един от
тримата извършители.
При служебната проверка и от горното в
частност следва, че съдържанието на конкретната ЕЗА не е съставлявало пречка за
съда да даде дължимите съгласно чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА отговори законосъобразно, което
и е сторено в първоинстанционното производство.
Второто си основание жалбата черпи от
твърдение за липса на достатъчно гаранции по смисъла на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА,
но то не отговаря на действително установеното по делото. Първоинстанционният
съд е изпълнил задължението си по чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА – изискал е и е получил
предварителни гаранции, че в случай на осъждане на лишаване от свобода,
исканият български гражданин Х. ще бъде върнат в Република България за
изпълнение на наказанието, с което изискването на закона за необходимо и
достатъчно гарантиране е било изпълнено.
Липсва основание за отказ и по смисъла
на третата посочена с жалбата разпоредба – чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, тъй като
предвидените в нея хипотези са относими при вече наложено наказание лишаване от
свобода или мярка, изискваща задържане, т.е. в случаите на ЕЗА, издадена за
задържане и предаване на лице с цел изпълнение по приключено наказателно
производство, каквато настоящата заповед не е.
При служебната проверка се установява
неправилност единствено в частта на произнасянето по мярката за неотклонение,
където съдът незаконосъобразно се е позовал на разпоредбата в чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА – неотносима с оглед предмета на настоящото производство, обусловило и
произнасянето с погрешен диспозитив за потвърждаване, а не за вземане на мярка
за неотклонение, както изисква релевантната правна норма – чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА.
По изложените съображения, и като не
констатира служебно други основания за изменение или отмяна на проверявания
съдебен акт, по реда на чл.48, вр.чл.44 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на
Апелативен съд Варна
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №
260029/14.12.2020 г. по ЧНД № 387/20 г. на Окръжен съд Шумен, като на основание
чл.44, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“
на исканото лице И.Т.Х. до фактическото му предаване на издаващата държава.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: