Номер 74615.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Е. Иванов
Галина И. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело №
20202300500472 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юр.к.Я.Табакова, против Решение №260014/13.07.2020г. на Елховски районен
съд, постановено по гр.д.№65/2020г. в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР -
гр.София е осъдена да заплати на П. К. П. от с.М., на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с
чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1 240,38лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху част от главницата - върху сумата 1 129,36лв. от подаване на исковата молба, а върху
сумата 111,02лв.- от 01.11.2020г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 138,60
лева - лихва за забава върху главницата от 1 073,81лв. за периода на забавата до подаване на
исковата молба в съда и разноски в размер на 131,99лв., като ГД "Гранична полиция" при
МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 55,16лв, разноски в размер на 100лв. в
полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че
жалбата е редовна и допустима, при което съдът съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК
извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция
в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага
се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и
чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден
1
труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908
от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда
основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на
основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на
служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо
заплащане и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на
работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-
високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът
изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са
налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по
трудови норми.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част
и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият П.К., чрез пълномощника си адв.Б., е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи
мотивите на районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение в
оспорената му част, като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред
въззивната инстанция.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
ЯОС намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, като
2
съображенията са следните:
На съдебния състав е служебно известен фактът, че пред Съда на Европейския
съюз е висящо дело С-262/2020г., образувано по преюдициално запитване на основание
чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция –
Районен съд - гр.Луковит от 15.06.2020 г. по гр.д.№606/2019г. по описа на същия съд със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител и ответник - ГД"ПБЗН" към
МВР-гр.София, с предмет на делото, идентичен на настоящия, като в преюдициалното
запитване са включени следните въпроси, имащи значение за проверката на въззивната
инстанция, която ще извърши в настоящото производство по оплакванията на въззивника:
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от
установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите
права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за
работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната
правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г.
на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, Определение №190 от 7.07.2020г. на ВКС по
гр.д. №1432/2020г., IV г. о., ГК и др., разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки
български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от
правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на
СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е
задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и
учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на
държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване
на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да
спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр.с чл.631, ал.1, изр.1 от
ГПК, като такъв е разглежданият случай. В този смисъл са и Определение №444 от
11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 по
дело №94/2020 на ВКС, ГК, III г.о. Поради това и след като СЕС вече е ангажиран с
произнасяне по релевантните за делото въпроси, всеки следващ български съд следва да
спре производството пред себе си до произнасянето на Съда на Европейския съд по
3
преюдициалното запитване, по което е образувано дело С-262/2020г. на СЕС.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.633, вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК производството
по настоящото в.гр.д.№472/2020г. по описа на ЯОС, до произнасянето на Съда на
Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020г.
по гр.д.№606/2019г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/20г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране производството по делото подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр.Бургас в едноседмичен срок от връчване
на препис от същото на страните.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва ежемесечно за
проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото
преюдициално запитване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4