№ 19
гр. Добрич, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Н.
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Н. Административно наказателно
дело № 20243230200506 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на И. Х. Д. с ЕГН: **********
срещу Електронен Фиш Серия К № 788046 от 01.08.2023 год. на ОД на МВР
гр. Добрич .
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50/петдесет/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва издадения фиш ,като
незаконосъобразен и необоснован.Редовно уведомен , се явява лично в
съдебно заседание и се представлява от адвокат Д. Д. от АК гр. Варна.
Въззиваемата страна не се представлява .
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 01.08.2023 г. в 14:15 часа в в гр. Добрич по бул. Добруджа до кръстовището
с ул. Силистра при общо ограничение на скоростта от 50/петдесет/ километра
за населено място жалбоподателя е управлявал лек автомобил *** с рег. № ***
със скорост на движение от 62/шестдесет и два/ километра установено с
АТСС TFR1-M.В последствие бил издаден Електронен Фиш Серия К №
788046 от 01.08.2023 год. на ОД на МВР гр. Добрич.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпитите на
свидетелите : М. И. В. , И. П. Т. и Н. В. Н. и от приобщените по делото
писмени доказателства.
1
Наведените в жалбата основания за отмяна на атакуваното НП
кореспондират с установената в настоящото производство фактическа
обстановка както следва:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от категория В за населеното място е
50 км/ч, извън населено място - 90 км/ч, а по автомагистрала - 140 км/ч, като
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак.
В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с "автоматизирано техническо средство" по смисъла на чл. 189, ал.
4 от Закона за движението по пътищата.В същата разпоредба са посочени и
реквизитите на Електронния фиш, а именно: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съдът намира, че процесният електронен фиш е издаден при формално
спазване на законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4
реквизити.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
средството за измерване е преминало проверка за техническа годност , за
което е издаден протокол.
Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението
съответстват на приложения снимков материал и описаното в електронния
фиш.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето
предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и
от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на
измерването. Видно е, че в електронния фиш е приета скорост на движение на
автомобила от 62 км/ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков
материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на
движение 65 км/ч.
Независимо от изложеното, съдът намира, че АО е допуснал нарушение,
като не е изяснил въпроса, досежно възраженията на жалбоподателя за субекта
на нарушението.
2
Необходимо е да се посочи, че тежестта на доказване е за
административния орган, но същият прояви абсолютна пасивност в
производството.
На 29.06.2023г. жалбоподателя - Д. сезирал органите на Прокуратурата
/Районна прокуратура-Варна/ със сигнал, че през лятото на 2021 г. е продал
автомобила „***” с рег.№ *** на изплащане на лицето И. П. Т. и от тогава
автомобилът не бил в негово владение. По случая прокурор при РП гр. Варна
възложил проверка на органите на Второ РУ-Варна. В хода на същата били
изяснение обстоятелствата посочени в сигнала на Д., В рамките на пр.пр.№
8677/2023г. по описа на РП-Варна, преписка №365000-37843/2023г. по описа
на Второ РУ-Варна било констатирано, чрез снети сведения от Д. и И. Т., че
автомобилът през 2021г. бил „продаден“ от жалбоподателя - Д. на Т. не по
установения ред- без писмен договор с нотариална заверка на подписите. Било
констатирано още, че през месец септември 2022г. Т. от своя страна „продал"
автомобила на лицето Н. В. Н. от с.Карапелит, който на 10.09.2022г. го
представил на годишен технически преглед. На Н. били снети писмени
сведения и му бил съставен протокол за полицейско предупреждение, като му
било указано да уреди придобИ.ето на автомобила по законоустановения ред.
При тези данни прокурор при РП-Варна преценил, че липсват данни за
престъпление от общ характер, а се касае за граждански правоотношения
между страните, в които няма основание за намеса на прокуратурата. Поради
това с постановление от 27.10.2023г. отказал образуването на досъдебно
производство.
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов
извършител. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е
жалбоподателя-Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая, след получаване на
електронния фиш наказаното лице не подало до административнонаказващия
орган възражение, в което да декларира, че не е извършило нарушението. От
друга страна още през м. юни 2023г. жалбоподателя е сигнализирал органите
на прокуратурата, а чрез тях и органите на полицията в гр.Варна, че
процесният автомобил не се намира в негово владение от м.юли 2021г.
Административните полицейски органи са били известени и че автомобилът е
във владението на Н. В. Н. от с.Карапелит от м.септември 2022г. а преди това
е бил във владението на лицето И. П. Т. доколкото по случая била извършена
пълна проверка от органите на Второ РУ-Варна.
В случая съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС-
жалбоподателя е понесъл тежестта за установяване на водача на МПС.
3
Същият, обаче, е посочил на кога е предоставено МПС. АНО е следвало да
извърши разследване и да установи в чие владение се е намирало процесното
МПС към 01.07.2022г.
Настоящия състав намира, че жалбоподателя не би могъл да се сдобие
правомерно с копие от български личен документ на друг български
гражданин, като изиска от него предаването на такова копие, за да може да
изпълни изискването на ЗдвП и да декларира, че друг е управлявал МПС, като
представи копие от неговото СУМПС. Процедурата изиска предоставяне на
копие от СУМПС на управляващия водач, което по смисъла на ЗБЛД е личен
документ, копие от който не следва да се предоставя на трети лица извън
държавните институции, но пък този правен парадокс е преодолим чрез
провеждане на административно разследване от компетентните за това
административни полицейски органи.
Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението, за което е
издаден електронният фиш, да е извършено от наказаното лице, тъй като в
хода на съдебното следствие бе безспорно установено посредством
изисканите и приобщени по делото материали по пр.пр.№8677/2023г. по описа
на РП-Варна, че към процесната дата МПС се е намирало във владение и е
било ползвано от друго лице, а не от жалбоподателя.
Тъй като не е доказано нарушението, за което е издаден електронният
фиш, да е извършено от наказаното лице, това обосновава извод за
незаконосъобразност и неправилност на същия.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че административния орган
грубо е нарушил процедурата по издаване на електронния фиш, респективно
последният следва да бъде отменен.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯМ Електронен Фиш Серия К № 788046 от 01.08.2023
год. на ОД на МВР гр. Добрич , с което на И. Х. Д. с ЕГН: **********за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал.4 във вр. с чл. 182
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4