РЕШЕНИЕ
гр.София,21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1116 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.07.2018 г. по гр.д. № 72760/17 г., СРС, ГО, 77 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И.Х.М., ЕГН ********** и К.Х.М., ЕГН ********** дължат на „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б разделно - всеки по 1/2 от следните суми:
- сумата от 874.46 лв. - неизплатена главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2017 г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 874,46 лв. до пълния предявен размер от 1234,04 лв. и за периода м.05.2013г.-м.05.2014г.;
- сумата от 37.28 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 37.28лв. до пълния предявен размер от 43,40 лв.
- ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 105,31 лв.. представляваща обезщетение за забава плащането на задължения за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2014г. до 22.06.2017г. и за лихва за забава плащането на главницата за дялово разпределение в размер на 9.79 лв. за периода 15.08.2014г.-22.06.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК И.Х.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б сумата от 220.03 лв. - разноски за исковото производство и сумата 24.40 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. 44234/2017г., по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК К.Х.М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б сумата от 220.03 лв. - разноски за исковото производство и сумата 24.40 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. 44234/2017г., по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ***, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Б да заплати разноски на ответниците, съразмерно на отхвърлената част от иска, както следва - на И.Х.М., ЕГН ********** - 29.17 лв., на К.Х.М., ЕГН ********** - 29.17 лв.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Във въззивната жалба се сочи,
че решението е неправилно.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил
претенции за всички дължими суми по фактура за период от май 2013 г.до април 2014 г.като погасени по
давност.Била издадена обща фактура на 31.07.2014 г. със срок за плащане
15.09.2014 г.,от който момент започвала да тече давността.Сумите са дължими до
30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят,съобразно чл.32
ал.1 ОУ.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се
претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Постъпила
е частна жалба от ответниците срещу определение по чл.248 ГПК,с което е
отхвърлена молбата им за изменение на решението в часттта за разноските. По
частната жалба не е постъпил отговор.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответниците оспорват дължимостта
с подаденото възражение по чл.414 ГПК..
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е
собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода 01.05.2013 г. -м. 31.05. 2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 04.07.2017 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 31.05.2014 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2014 г. Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството. В приетата и неоспорена по делото комплексна експертиза е изчислена стойността на потребената топлинна енергия. Сума за доплащане като резултат от изравнителната сметка не е посочена.
Въззивната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и
законосъборазно следва да се потвърди.
По частната жалба на
ответниците :
Според частните
жалбоподатели неправилно съдът не присъдил разноски за адвокатски хонорар в
размер на 1000 лв.,съобразно представен договор за правна помощ.Действително не
бил отбелязан начина на плащане –в брой или по банков път,но в графата платена
сума било отбелязана сумата,което означавало,че е платена в брой.
Жалбата е
неоснователна.
С ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС - в договора
за правна защита следва да е отбелязан начина на плащане на уговореното
адвокатско възнаграждение. В случая в представения договор за правна защита и
съдействие не е посочен уговорен начин на плащане на адвокатското
възнаграждение, нито фактически как е платено то, което препятства съда да
извърши преценка за действителното плащане на така уговореното възнаграждение и
респективно е пречка тези разноски да се
възложат върху насрещната страна, съобразно отхвърлената част от исковете. Няма
представен и друг документ, извън договора между адвоката и клиентите му, удостоверяващ
плащането на така уговореното възнаграждение. Няма законова презумпция, нито е
известно на съда, че основния начин за разплащане в адвокатската практика е в
брой, за да се приеме, че непосочването на такъв презюмира извършено плащане в
брой.
Разноски на
възиваемата страна не следва да се присъждат ,тъй като няма доказателства за
сторени такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.07.2018 г. по гр.д. № 72760/17 г., СРС,
ГО, 77 с-в
ОСТАВЯ без уважение частна жалба срещу
определение от 29.10.2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.