Решение по дело №3422/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 92
Дата: 5 февруари 2023 г.
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20221720103422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Перник, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720103422 по описа за 2022 година
Производството по делото e образувано по искова молба на И. И. Д. срещу
Областна дирекция на МВР - Перник, с която иска осъждане на ответника да заплати сумата
от 2278.00 лева, представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.05.2019 г. до 01.06.2022 г., сумата от 310.00 лв. –
обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд, дължимо от датата на забава на плащането на главницата до 08.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е служител ******/ на МВР, като за периода от 01.05.2019г.
до 01.06.2022г., е бил ***** на длъжност - ****** в група „***“ във Второ РУ при
Областна дирекция на МВР - Перник, като е полагал труд на 12 часови работни смени
съгласно месечни графици за дежурство утвърдени от началника на Второ РУ - Перник,
като смените са дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР като с протоколи са
били отчитани и часовете изработен нощен труд.
За периода от 01.05.2019г. до 01.06.2022г. ищецът е положил нощен труд в размер
на 1977 часа, който е бил изплатен както нощен труд както следва: 464 ч. за периода от
01.05.2019г. до 31.01.2020г. по 0,25лв. на час и 1 545 ч. за периода от 01.02.2020г. до
01.06.2022г. по 1 лв. на час, видно от платежните бележки за начисляване и изплащане на
1
заплатите от ответника ОД МВР Перник..
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва
исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото
разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Страните по делото не спорят, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът И. И. Д. е назначен като държавен служител в МВР. за периода от 01.05.2019г. до
01.06.2022г., е бил ***** на длъжност - ****** в група „***“ във Второ РУ при Областна
дирекция на МВР - Перник, като е полагал труд на 12 часови работни смени съгласно
месечни графици за дежурство утвърдени от началника на Второ РУ - Перник, като смените
са дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа при сумарно изчисляване на работното време.
Страните не спорят и че И. И. Д. е държавен служител в МВР през процесния
период като е полагал труд на смени, в това число и нощен труд.
По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното
заключение не е оспорено от страните. От последното се установява, че ищецът е работил на
часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е
изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице уточнява, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 - часов период.
На следващо място от експертизата се установява, че в периода от 01.05.2019 г. до
01.06.2022 г. ищецът е положил 1960 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.). Предвид
поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са преизчислени чрез
превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143), при което се
получава 2240 часа дневен извънреден труд. В тази връзка от експертизата се установява, че
стойността на така положения извънреден труд за процесния период възлиза на 2579.89
лева. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че съобразявайки разпоредбата на чл.
187, ал. 4 ЗМВР, действаща от 10.07.2020г. разликата между приравнения извънреден труд и
платените нощни часове е в размер на 443.96 лв., а лихвата е в размер на 112.97 лв..
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и
2
данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството . Освен
това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на документи, съставяни от
представител на ответника, поради което съдът му дава вяра.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т.
2 от ЗМВР и по чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни
отношения с ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения
нощен труд, при което се получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже
размера на дължимото възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на
ответника е да установи плащането на дължимото се допълнително трудово
възнаграждение.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявеният иск за допустим, а възражението на
ответника за липса на пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са
три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни
служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители,
работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът е държавен служител по ЗМВР,
като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР - гр. Перник, тъй като същият е издал
заповед за назначаване на ищеца на горепосочената длъжност. По тези съображения съдът
счита, че именно ОДМВР - гр. Перник е пасивно легитимирана да отговаря по процесния
иск, доколкото посочената дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на
ищеца в процесния период. В този смисъл е и трайната съдебна практика - напр. Решение №
99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на
пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение № 311/08.01.2019 г.
по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за
положен извънреден труд.
В тази връзка съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен
служител в ОДМВР - гр. Перник. Това налага извод, че приложимият закон, който урежда
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по
аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
3
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 -
или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно
време съгласно ал. 5 от същия текст се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск
за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите работещи на смени.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители да се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В този смисъл основният спорен въпрос по делото е от правно естество, а именно:
следва ли се на служителя допълнително възнаграждение за този труд като извънреден
такъв чрез преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва
да се осъществи това.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В рамките на исковия период от 07.06.2019 г. до 10.07.2020 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е
отменена действащата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила
действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело №
5450/2016 г. на ВАС или от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от двете наредби е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 06: 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.
31 е регламентирано, че отработеното време в рамките на този часови диапазон се отчита с
протокол, с посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове. В Наредбата обаче липсва изрична норма, аналогична на тази на
4
чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен момент Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22: 00 ч. и 06: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Съдът намира, че при
липсата на такова изрично правило, което да регламентира начина за превръщане на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, изразяващо се в нормативна празнота,
приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да намери
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в сила от 01.07.2007 г. / (НСОРЗ), определяща структурата и организацията на
работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови
възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения
на работниците и служителите.
Съгласно посочената разпоредба при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, откъдето следва, че
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна, насочени
към оспорване приложението на разпоредбите на Наредбата, обосновани с липсата на
нормативна празнота и регламентираното заплащане на нощния труд с 0, 25 лв. на час,
съответно с евентуалното прилагане на по-нисък коефициент. Възприемането на тези
съображения би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и които получават такива
допълнителни възнаграждения, съгласно чл. чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ.
Горното тълкуване е в съответствие и с основния принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, установен в чл. 6 от Конституцията на Република България и в чл. 14 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Същевременно,
предвиденото в чл. 179, ал. 2 ЗМВР определяне на размера на допълнителните
възнаграждения за нощен труд със Заповед на министъра на вътрешните работи и
установеното в т. 1 от Заповед № 8121з-8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи изплащане на възнаграждение на държавните служители за нощен труд
в размер на 0, 25 лв. за всеки отработен час в часовете между 22: 00 - 06: 00 ч., аналогично
на нормата на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането на процесното възнаграждение,
дължимо за положен извънреден труд и формирано чрез преизчисляване на нощните часове
в дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като когато последната
е надвишена се касае за положен в повече труд, който следва да бъде компенсиран.
5
В тази връзка следва да се съобрази, че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/20 г., се подчертава, че в полза на такива работници от публичния сектор, като
полицаите и пожарникарите, не се налага специална уредба, но трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. Именно разглежданият механизъм на преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1. 143 и заплащането му като извънреден е такава
мярка за защита под формата на допълнително заплащане, която позволява да се да се
компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд.
С оглед гореизложеното и с оглед установените чрез експертното заключение
факти, съдът намира, че дължимото и неплатено възнаграждение за положен от ищеца
нощен труд за процесния период е в размер на 443.96 лева, получен при приложение на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден.
Следователно главният иск е основателен и следва да бъде уважен до този размер, а
за останалата част до пълния претендиран размер от 2278.00 лв. следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на 112.97
лева, за периода от датата на първото дължимо плащане на 26.07.2019 г. до деня преди
депозиране на исковата молба, поради което същата следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие, ищецът е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 700 лв. Основателно е своевременно въведеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде
редуцирано до 400 лв., съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съобразно материалния
интерес по делото, а именно следва да му бъде присъдена сумата от 77.96 лв.
На осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, при определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а именно следва да му бъде присъдена
сумата от 80.51 лв.
Ответникът следва да заплати таксите и разноските, сторени в производството, а
именно - 50 лева държавна такса, както и 100 лв. - възнаграждения на вещото лице по
основната и по допълнителната ССчЕ, съобразно уважения размер на исковите претенции, а
именно сумата от 54.66 лв..
Искане за предварително изпълнение на решението не е въведено .
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с ЕИК:********* и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Д., с ЕГН: **********, с
адрес******** на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред., ДВ, бр. 81 от
2016 г.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата , 443.96 лева /четиристотин четиридесет и три лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен нощен труд при
сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, положен в периода от 01.05.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 09.06.2022 г., до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска като неоснователен за разликата до пълния претендиран
размер от 2278.00 лв., и сумата 112.97 лева /сто и дванадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/ - обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за
положения извънреден труд, считано от падежа на 26.07.2019 г. до 09.06.2022 г., като
отхвърля иска като неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 310.00 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес******** сумата от
77.96 лева /седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/- разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес******** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР - Перник, ЕИК:********* на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на сумата от
80.51 лева /осемдесет лева и петдесет и една стотинки/ - разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство съобразно прекратената част от исковете
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишки районен съд сумата от 54.66 лева /петдесет и четири лева и шестдесет и
шест стотинки/ - съдебно деловодни разноски съобразно по уважената искова претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7