Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1538 19.10.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет и седми
септември през две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Г. Д.
прокурор: Дарин
Христов
като разгледа докладваното
от съдията Колева административно дело № 1125
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството
е образувано по повод искова молба от Д.Д.С. *** против „УМБАЛ –Бургас“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ №731,
представлявано от Б. М., на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение в размер на 823.89 лв., представляваща
имуществени вреди за периода от 21.01.2020г. до 23.09.2020г. и сумата от
1500лв., представляваща неимуществени вреди за периода от 23.01.2020г. до
07.10.2020г., настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт ЕР
на ТЕЛК №0255/21.01.2020г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК
№0115/15.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че в резултат на незаконосъобразния акт за периода 21.01.2020г. до
23.09.2020г. е претърпял имуществени вреди в размер на 823,80лв., изразяващи се
в невъзможност да получи полагащата му се добавка към пенсия на основание
чл.103 от КСО. Неполучаването на добавката формира причинена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения акт. Отделно твърди, че са му причинени и
неимуществени вреди в размер на 1500лв. за периода от 23.01.2020г. до
07.10.2020г., изразяващи се в психически дискомфорт, изнервяне, стрес, страх от
несигурност и срам, че е изцяло физически зависим от съпругата и сина си,
смущение и тревожност поради липсата на финансови средства да заплаща
необходимата му чужда помощ, сърцебиене, повишено кръвно налягане и неспокоен
сън. Отделно допълнителните изследвания в резултат на отменения акт са правени
в епидемия от коронавирус при поток от информация за пикови стойности на
заразяване, предвид възрастта и рисковата група в която попада и многократните
посещения на лечебни заведения, придружаван от сина си са предизвикали страх и
притеснение от възможността той и синът му да се заразят. Представят се
доказателства.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не
се явява. Представлява се от адв. Ц.Ц.. Процесуалният представител счита, че
искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „УМБАЛ Бургас“ АД, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител. В представена молба по хода на делото изразява
становище за необоснованост и неоснователност на иска. В случай, че съдът
приеме претенцията за основателна, счита, че предявената претенция за
прекомерна и несъобразена с критерия за справедливост. Не ангажира
доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция за основателна и
доказана, поради което предлага да бъде уважена в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
Ищецът е пенсионер с право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с пожизнен срок (удостоверение с изх. №
3110-02-15/01.06.2021 г., издадено от специалист в ТП на НОИ – Бургас и
представени по преписката разпореждания на ТП на НОИ- Бургас от 01.07.2019 г.,
01.07.2020г.) и е имал същото качество през целия период, за които се
претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Видно от удостоверение с изх. № 3042-02-398/01.06.2021 г., издадено от
специалист в ТП на НОИ – Бургас, С. е получавал пенсия, включително за периода
на исковата претенция, в следния размер: от м. 01.2020 г. до м. 06.2020 г. –
378.41 лева, за м.07.2020 г. - 403.76 лева, и от м. 08.2020 г. до м.04.2021 г.
– 453.76 лева, която сума включва определената пенсия в размер на 403.76 лева и
добавка към нея в размер на 50 лева, но през периода м.01.2020 г. – м.04.2021
г. не е получавал добавка за чужда помощ.
С експертно решение на ТЕЛК № 3155/07.10.2019 г. на
експертна лекарска комисия към „УМБАЛ Бургас“ АД на Д.Д.С. е определена 100%
степен на увреждане без чужда помощ.
С експертно решение на ТЕЛК
№0255/21.01.2020г., изготвено от първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД по
отношение на ищеца е дадена оценка на работоспособността 100% степен на
увреждане без право на чужда помощ. Така издаденото експертно решение е
оспорено от С. по административен ред пред НЕЛК. С решение № 0115 от 15.05.2020
г. на специализиран състав на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК № 0255/21.01.2020 г. и
е върната преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване, като са дадени указания
за извършване на допълнителни изследвания в това число и стационарно уточняване
на диагнозата на лицето в Психиатрична клиника.
След
провеждане на изследвания през м.07.2020 г. и м. 08.2020 г., за което са
представени амбулаторни листи и резултати от изследвания, в това число и
осъществен престой в „Център за психично здраве Проф.Д-р Ив.Темков- Бургас“
ЕООД, за което е представена и епикриза, е издадено ново експертно решение на
ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД № 2852 от 23.09.2020 г. Със същото на С. е
определена 100% степен на увреждане, пожизнена, и пожизнена чужда помощ. Решението
е връчено на представител на ищеца на 07.10.2020 г. Въз основа на това решение
за степен на увреждане по отношение на ищеца от директора на ДСП- Бургас е
издадено направление за включване в механизма „Лична помощ“ №
20025408/14.12.2020 г. със срок на валидност до 14.12.2025 г., а на 07.01.2021
г. на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за лична помощ е сключено тристранно
споразумение между получателя на помощта, определения личен асистент (неговия
син) и Община Бургас.
На
01.06.2021 г. пълномощник на ищеца – синът му Даниел С. е подал заявление до директора
на ТП на НОИ- Бургас за отпускане на добавка за чужда помощ на основание чл.
103 от КСО. С разпореждане от 07.06.2021 г., изготвено от ръководител „ПО“ на Д.С.
е отпусната добавка по чл. 103 от КСО в размер на 106.22 лева, считано от
01.06.2021 г.
В хода
на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел – Д. С., син на
ищеца. Свидетелят сочи, че след като с ТЕЛК не била определена чужда помощ,
баща му е имал притеснения, било му е неудобно и е бил подтиснат, тъй като е
получавал помощ от него. Наред с това, през периода от отмененото експертно
решение до издаването на решението, с което е определена чужда помощ, С.
получил нестабилно кръвно налягане – високо кръвно и учестен
пулс, което измервали и следили посредством апарат за кръвно, което състояние
не било обичайно за баща му, тъй като приемал хапчета за кръвно. Отклоненията в
кръвното налягане, според свидетеля, са се случили няколко пъти през периода
след получения отказ. Свидетелят посочва, че е придружавал баща си на всички
прегледи и лечения, като при провеждането им и при пътуванията за тяхното
осъществяване, баща му се е притеснявал поради обилните данни за заразяване с
коронавирус.
Свидетелят посочва, че в решението на НЕЛК, с което се
отменя решението на ТЕЛК, е имало указания ищецът да премине диагностициране в
психиатрична клиника, а в самото решение на ТЕЛК е имало определен набор от
изследвания – биологични и неврологични, които е трябвало да се представят,
което е наложило и необходимост от извършване на нови изследвания.
Свидетелят посочва, че е подал заявление по
чл. 103 от КСО за получаване на добавка за лична помощ на по-късен етап, тъй като
е считал, че същата ще бъде отпуснато автоматично, и не е получил информация,
че трябва да подаде такова заявление.
В хода на съдебното производство е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която, размерът на
дължимата се надбавка по чл. 103 от КСО за периода от 21.01.2020 г. до
23.09.2020 г. е в общ размер на 826.53 лева, а именно от 21.01.2020 г. до
30.06.2020 г. по 99.47 лева месечно и 35.30 лева за м. 01.2020 г. (при социална
пенсия за периода в размер на 132.63 лева) и от 01.07.2020 г. до 23.09.2020 г.
– 106.22 лева месечно и респективно 81.44 лева за м.09.2020 г. (при социална
пенсия за периода 141.63 лева).
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
В съответствие с чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или
по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и
чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от
отмененото експертно решение на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД със седалище и адрес
в гр. Бургас, т.е. мястото на увреждане е гр.Бургас и настоящият адрес на ищеца
е гр. Бургас, следователно при спазване правилата за родова и местна
подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е именно Административен съд
– Бургас.
Искът е предявен против „УМБАЛ Бургас“ АД, което е
юридическо лице, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните
заведения. Съгласно чл. 105 от Закона за здравето и чл. 10, ал. 2 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи териториалните
експертни лекарски комисии се откриват към държавни и общински лечебни
заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за
кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове и са структурни
звена на лечебните заведения, към които са открити. Решението на ТЕЛК представлява
по същество индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като решаването на поставените въпроси от съответната комисия е възложено
със закон – Закона за здравето. Ето защо, следва да се приеме, че ТЕЛК е
носител на административни правомощия и издател на административни актове. Доколкото
органът, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите, е в
структурата на „УМБАЛ Бургас“ АД, то в съответствие с чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.
Претенцията за присъждане на обезщетение е основана на
административен
акт ЕР на ТЕЛК №0255/21.01.2020г., което е отменено по административен ред с ЕР
на НЕЛК №0115/15.05.2020г., като последното е влязло в сила, поради което на
основание чл.204 от АПК искът е допустим.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. отменено, като незаконосъобразно решение
на ТЕЛК, 2. претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото решение и вредите. В тежест на ищеца е да установи наличието
на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Решението на ТЕЛК представлява волеизявление на
административен орган, което по същество засяга правата на неговия адресат,
неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети. В случая ищецът се
позовава на незаконосъобразен акт ЕР на ТЕЛК №0255/21.01.2020г., който
видно от данните по делото е отменен по административен ред с ЕР на НЕЛК
№0115/15.05.2020г. С отменителното решение на НЕЛК преписката е върната на ТЕЛК
за ново разглеждане с дадени задължителни указания. Административното
производство е приключило с издаване на ново експертно решение на ТЕЛК към
„УМБАЛ Бургас“ АД № 2852 от 23.09.2020 г., което е влязло в сила.
С оглед
обстоятелството, че производството е продължило след отмяна на първото решение
на ТЕЛК и респективно е приключило с акт, обосноваващ получаване от ищеца на
добавка към пенсията за чужда помощ по смисъла на чл. 103 от КСО, то следва да
се установи дали към момента на издаване на двата акта – отмененото решение и
последвалото, са били налице предпоставките за определяне на чужда помощ. Видно
от мотивите на отменителното решение на НЕЛК, към датата на издаване на ЕР на
ТЕЛК №0255/21.01.2020г. административният орган е разполагал с данни за
психическия статус на лицето – приложен в МЕД амбулаторен лист от психиатър от
13.01.2020 г., както и установена трайна абсолютна аритмия и лимитирана помпена
функция, определяща процент на неработоспособност 40%, които не са адекватно
отразени в отмененото ЕР. Неизвършване на цялостна проверка относно
медицинското състояние на лицето, включително и по данните в МЕД, е станало
повод за отмяна на ЕР на ТЕЛК №0255/21.01.2020г. и връщане на преписката на
органа за ново произнасяне. С новото решение на ТЕЛК от 23.09.2020 г. повечето
от показателите за степен на увреждане съответстват на тези посочени в
отмененото решение на ТЕЛК, с тази разлика, че в ново е приета 50 % степен на увреждане
относно психичното състояние на ищеца, при допуснати 20 % в отмененото решение,
както и са добавени нови 10% за интраокуларна леща, което липсва в предходното
решение. Видно от мотивите на отменителното решение на НЕЛК, данни за
посочените заболявания и тяхната значителност са били налице още при
постановяване на ЕР на ТЕЛК от 21.01.2020 г., но органът не се е съобразил с
тях, не ги е взел предвид, както и не е събрал допълнителни доказателства – не
е назначил необходимите допълнителни изследвания. Още към постановяване на
отмененото решение на ТЕЛК е имало данни, че лицето е с отслабена годност на
мозъчната активност – груба ориентация, бавен мисловен процес, зрителни
халюцинации, снижени памет и интелект. При наличието на идентични данни (с
минимални разлики) за психическото и физическо състояние на ищеца към
21.01.2020 г. комисията е приела, че лицето може да се обслужва самостоятелно,
т.е. не е налице необходимост от чужда помощ по чл. 68 от НМЕ, а с решение от
23.09.2020 г. е прието, че лицето не може да обслужва само, т.е. налице е
необходимост от чужда помощ по чл. 68, ал. 2 от НМЕ. Ето защо съдът намира, че
макар и решението на ТЕЛК от 23.09.2020 г. да е постановено въз основа на нови
изследвания, то установените данни за необходимост от чужда помощ са били
налице и при постановяване на решението от 21.01.2020 г. (поради идентичност на
физическото и психическото състояние).
Съгласно
чл. 103 от КСО пенсионерите с трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават
към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия за
старост. За да се получи сочената надбавка е необходимо нуждата от чужда помощ
да бъде предварително установена от съответната ТЕЛК, доколкото това е органът
оправомощен да извършва тази преценка съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от НМЕ. Като
не е постановил нужда от чужда помощ с решението от 21.01.2020 г., комисията е
възпрепятствала ищеца от правото му да получава надбавка към пенсията по чл.
103 от КСО. Съществуването на решение на ТЕЛК с установена нужда от чужда помощ
е материално-правно основание за получаване на сочената надбавка, поради което
съдът намира, че е налице пряка и непосредствена връзка между отменения като
незаконосъобразен акт – ЕР на ТЕЛК от 21.01.2020 г. и невъзможността лицето да
получи надбавка по чл. 103 от КСО за периода от издаване на решението
(21.01.2020 г.) до постановяване на новото решение на ТЕЛК, с което е приета за
установена нуждата от чужда помощ – 23.09.2020 г.
Следва
да се посочи, че действително предоставянето на тази надбавка по чл. 103 от КСО
се осъществява след нарочно подадено от лицето заявление пред НОИ, т.е.
упражняването на това право е поставено в избор на лицето. Доколкото обаче с
незаконосъобразното решение на ТЕЛК лицето изначално е лишено от цитираното
право, то същото не е получило и възможност да прецени дали да го реализира или
не и от кой момент. Правно релевантен в случая е факта на лишаване от
материално-правна предпоставка за реализиране на едно право, а не желанието на
неговия адресат. Още повече, че в последствие след издаване на решение на ТЕЛК,
с което е установена нуждата от чужда помощ лицето се е възползвало от
възможността за назначаване на личен помощник – издадено е направление за включване
в механизма „Лична помощ“, сключено е тристранно споразумение за определяне на
личен асистент, както и е подадено до НОИ заявление за получаване на надбавка
към пенсията по чл. 103 от КСО.
В случая
ищецът претендира вреди, представляващи пропуснати ползи през периода на
действие на отмененото решение на ТЕЛК, изразяващи се в размера на дължимата
надбавка по чл. 103 от КСО. Лишаването на ищеца от получаване на посочената
надбавка безспорно представлява настъпила за него имуществена вреда. При тези
данни съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за претърпени имуществени вреди в следствие на отменен
незаконосъобразен акт.
Ищецът е
обосновал размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди на размера
на дължимата му надбавка върху пенсията по чл. 103 от КСО. Налице е разминаване
между посочения размер на надбавката за всеки месец в исковата молба и този
установен от вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, като
вторият е по-голям. При тези данни съдът намира, че искът относно
претендираните имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло, а именно в
размер на 823.89 лв.
Налице е
причинно-следствена връзка и между неимуществената вреда и отменения
незаконосъобразен акт. От показанията на свидетеля Даниел С. се установява, че
вследствие на отказа за определяне на чужда помощ ищецът претърпял безпокойство
и притеснение, влошаване на здравословното състояние, което не било типично за
него. Незаконосъобразното засягане правото на С. да получи дължимата му се по
закон помощ и материалното обезпечаване на нейното получаване, всякога представлява
посегателство върху честта и достойнството на лицето, чиято защита е
гарантирана от чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България. Нарушаването
от страна на държавни органи и техни длъжностни лица на конституционно
гарантирано право на български гражданин - винаги поражда отговорност на
държавата по чл. 7 от Конституцията на Република България. Създалото се
състояние на тревожност у ищеца е продължило от постановяване на решението на
ТЕЛК, с което е отказано правото на чужда помощ, до получаване на последващото
решение, с което му е определено право на чужда помощ – на 07.10.2020 г., т.е.
към този момент ищецът е установил, че вредоносното действие спрямо него е
отстранено. Ето защо искът в частта относно претендираните неимуществени вреди
също се явява основателен.
Съдът
намира за справедлив и размера на претендираните неимуществените вреди – 500
лева. Ищецът не е бил в добро здравословно състояние и преди постановяване на
незаконосъобразния акт, а неговото съществуване в правния мир е довело до
допълнителни здравословни проблеми (нестабилно кръвно) и психически травми
(безпокойство и притеснение). От друга страна, възникналото състояние е
продължило почти години (около 10месеца), което е значително дълъг период.
Липсват основания, които да доведат до извод, че направената претенция е
завишена. Ето защо предявеният иск следва да се уважи за сумата от 500лв.
относно претендираните неимуществени вреди, а в останалата част да се отхвърли.
В
обобщение следва да се посочи, че предявените от Д.Д.С. искове за имуществени и
неимуществени вреди, се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат
изцяло уважени.
Ищецът е
направил искане и за присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, което
трябва да бъде уважено. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от
наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото,
респективно основателно е и искането на ищеца за присъждане на законна лихва
върху претендираните суми.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, съобразно
уважената част. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК претенцията е за 600
лева, от които 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 100 лева
депозит за вещо лице, като след съобразяване на уважената част следва да се
присъдят в полза на ищеца -342лв.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд –
Бургас,
ОСЪЖДА „УМБАЛ
–Бургас“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан
Стамболов“ №731, представлявано от Б. М., да заплати на Д.Д.С. ***, обезщетение
за причинени имуществени вреди за периода от 21.01.2020г. до 23.09.2020г. в размер
на 823.89 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт ЕР
на ТЕЛК №0255/21.01.2020г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК
№0115/15.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „УМБАЛ –Бургас“
АД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ №731,
представлявано от Б. М., да заплати на Д.Д.С. ***, обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 23.01.2020г. до 07.10.2020г. в размер на 500
лева, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт ЕР на ТЕЛК
№0255/21.01.2020г., отменено по административен ред с ЕР на НЕЛК №0115/15.05.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане, като в останалата част над 500лв. до
предявения размер от 1500лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА „УМБАЛ –Бургас“
АД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ №731,
представлявано от Б. М., да заплати на Д.Д.С. ***, съдебни разноски в размер на
342 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: