П Р О Т О К О Л
№ 260098
гр.
Пловдив, 18.02.2021 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
секретар
АННА СТОЯНОВА,
прокурор
КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,
сложи
за разглеждане докладваното от съдия ГЕРМАНОВ
ВЧНД
№ 78 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11,30 часа в залата се явиха:
При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста – П. се
намира жалбоподателят-обвиняем Й.З.Т. в
изпълнение разпореждане на съдията докладчик, издадено
въз основа на Заповед на председателя на Апелативния съд за
разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна
връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
Й. Д., с пълномощно по делото.
В залата се явява и упълномощената за защитник от
обвиняемия негова съпруга – Н. В. Т..
ЗАЩИТНИК Т.: Ще
участвам в производството.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор
КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.
В залата
присъства и системния администратор Валентина Нончева.
СТАНОВИЩА ПО
ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Да се даде
ход на делото.
ЗАЩИТНИК Т.: Да се
даде ход на делото.
ОБВ. Т.: Да се
даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. Д.: Поддържам
частната жалба.
ЗАЩИТНИК Т.: Поддържам
частната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам
частната жалба.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275
от НПК.
Адв. Д.: Нямам искания
за отводи и доказателства.
ЗАЩИТНИК Т.: Нямам
искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания
за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други
доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми
апелативни съдии, нашата жалба е по повод отказа с протоколно
определение на Пловдивски окръжен съд да уважи молбата за промяна на мярката за
неотклонение, като считаме мотивите на съда за необосновани и в техния извод,
неподкрепени от доказателстваения материал по делото, поради
което протоколното определението се явява неправилно и
незаконосъобразно по следните съображения:
За да откаже да промени мярката за неотклонение,
първоинстанционният съд се е обосновал с това, че липсвала достатъчна
категоричност на данните , но не са достатъчно категорични да се касае за друго
престъпление, а не за това, което е повдигнато на доверителят ни –
тежко такова по чл.116 т.4 от НК. Освен това, имало данни за обвинителната
теза, както твърди в мотивите си и в това производство според съда не можело да
се разглеждат доказателствата по делото и там
да се прави извод за друго обвинение, по-леко, което дава основание
за промяна на мярката за неотклонение.
Освен това не било вярно, че стрелбата на Й.Т. по отношение
на пострадалите и починали след това – В. Б. и Х. Б. Освен това се установило
след това, че двамата пострадали не са разполагали с хладно огнестрелно оръжие,
поради което това давало основание да не се променя мярката за неотклонение.
Отделно от това съдът приема, че не следва да промени
мярката за неотклонение, че въпреки добрата характеристика и
характеристични данни, които са събрани в досъдебното производство към
настоящия момент за доверителя ми, именно на тези добри характеристични се е
стигнало до този резултат. Извод, който за мен е трудно да проумея и да
преосмисля, да асимилирам какво иска да каже съдът. Събитията, които се
разследват, са се развили на фона на една обичайна житейска обстановка, което
затвърждавало извода за опасност обвиняемият да извърши престъпление, тъй като
подчертава липсата на нужните личностни задръжки и достатъчен самоконтрол. И
счита, че най-важното, за да оцени характеристиката на едно лице, е не това
какво казват другите и което е събрано като фактологичен материал от лични
наблюдения на повече от 7-8 свидетели, не само негови роднини, а и странични
лица, и най важното е неговата деятелност и от нея се правил извод за
характеристиката на лицето. Обосновава отказа си, че въпреки са изминали 14
месеца от задържането, този срок е законосъобразен и не надвишава определения
от закона дисциплиниращ максимален срок за задържането при това обвинение –
срок от 1 година и 6 месеца. Твърди още, че разследването върви ритмично,
но се касае за фактически сложно дело, поради което е обосновано този
продължителен срок да е нормален от 1 година и 4 месеца и да не е приключило
производството.
Считам, че нито един от тези аргументи не се подкрепя от
фактите по делото. Всъщност съдът твърди, че не следва да се измени мярката за
неотклонение, поради твърдението на защитата и на обвиняемия, че В. Б. и Х. Б.
се ползват с лоша репутация, тъй като нямало категорични данни за тези
обстоятелства по делото, имало само епизодични и отдалечени данни от фактите по
настоящото дело. Нито едно от твърденията на съда като мотивация на
протоколното определение не отговаря на истината.
Съдът е приел, че има данни за това, че престъплението може
да е извършено при неизбежна отбрана по чл. 12 и там вече да се преценява дали
са превишени, или не пределите. Но не били до степен на пълна категоричност. И
освен това е приел, че съдът няма право да обсъжда доказателствата с оглед
евентуално по-леко обвинение. Обстоятелство, което не е вярно и противоречи изцяло
на закона, защото за да се прецени дали мярката за неотклонение е
законосъобразна, съдът трябва да определи обоснованото предположение за какво
престъпление е налице. Дали за кражба, или за убийство. Ако един е извършил
кражба и е наранил леко даден гражданин, могат да го съдят за грабеж, с
придружено убийство, въпреки че няма смърт. Тази логика намирам в твърдението
на съда. Значи има данни за по-леко престъпление, но нямало да го обсъжда,
защото не може да обсъжда доказателствата. Но за по-лекото престъпление
максималният срок в ДП е 8 месеца. Не става ли по този начин 14 месеца не е
актуализирано обвинението по отношение на обвиняемия Т. и изведнъж съдът счита,
че няма да се занимава с него, повдигнал е такова обвинение прокурорът,
следователно на базата на повдигнатото обвинение, а не на реалните данни по
делото, ще преценява евентуалното обосновано предположение. Поставя се въпросът
има ли доказателства в насока, че доверителят ми е действал в състояние на
неизбежна отбрана.
По делото има разпитан само един пряк свидетел, защото само
един пряк свидетел има на събитието. Това е свидетелят Д.. Той е възприел
борбата на двамата баща и син, които са нападнали моя доверител. Д. казва, че
той е бил удрян от Х. Б. с врата от кафе машина по главата, двамата са се
боричкали с него и най-важното, което казва свидетелят: „Ако той не беше
употребил оръжие, при всички случаи той щеше да е мъртвият.“ Т.е. единственият
пряк свидетел е категоричен. Но има ли косвени доказателства за това? И че не
се касае за една формулирана от съда обичайна житейска обстановка? Не! Имало е
натрупано напрежение и има свидетелски показания от свид. Н.,
съдружник на всички участвали в събитието, който казва, че е правил намек В.
Б., че може да вземе фирмата и лесно може да се крадат пари от
нея.
Конфликтът е предизвикан от Х. Б. и не му позволява да
вземе тази машина. Й. тръгва, не за да извърши
убийство, а си взема оръжието, с което
ходи на стрелбището да стреля и е разпитана
служителката на стрелбището. Той е човекът,
който звъни на тел. №112 и вика „Бърза помощ“. В тази
насока, макар да не намирам да е изложено в мотивите, устно той
изложи, че когато са простреляни двамата, са били
на достатъчно разстрояние. Именно като са се разделили е
могло да бъде нападнат от две страни. И затова считам, че по делото има
обосновано предположение и за друго по леко престъпление - за превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Х. Б. му е племенник, В.
Б. е многократен шампион по борба - човек силен, ловък и
опасен. Но наред с това не само заради това, но и по
характер. Събрани са данни, че се е занимавал с немалко
незаконни неща.
Въпреки всичко Й. никога не е правил капитал от това. Но на
съответното събитие той отива, за да вземе една машина. И тъй като не позволява
Х. Б., оттам тръгва конфликтът, предизвикат от Х. Б., където го подгонват, бият
се с него и не искат да му позволят да вземе тази машина. Освен това Й. тръгва
с оръжие не да извършва убийство, а са събрани безспорни доказателства, че той
си взема личното оръжие, законно притежавано, за да отиде да стреля в
стрелбището, където постоянно ходи. В тази насока е разпитана държателката на
стрелбището, която е категорична в това отношение, и е даден списък, от който
се вижда, че той многократно е ходил там, за да стреля с пистолета си. Той не
отива там да убива.
Другите косвени доказателства – става събитието и той е
човекът, който веднага звъни на 112. Той е човекът, който иска да бъде извикан
от III полицейско да дойде и да изпратят линейка за двамата
пострадали. Какво по-ясно доказателство за този човек, че не е извършил
престъпление по чл. 116 с пряк умисъл да отиде да убие тези хора, а се е
самозащитавал.
В тази насока съдът изложи устно едни мотиви, които се
намират в пледоарията на прокурора, че когато са простреляни двамата, баща и
син са се намирали на различно разстояние, следователно не може да неизбежна
отбрана. Точно обратното. Тъй като те са се разделили в един момент, те го
застрашават повече, защото могат да го нападнат от две страни. Той не може да следи
двамата в техните опасни действия по отношение на неговата личност. Затова
считам, че по делото има обосновано предположение, но то е за друго по-леко
престъпление. Аз считам, че може да се обсъжда престъпление за превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Този човек е познавал много добре В. Б. и Х.
Б.. Той е първи братовчед на В. Б., а Х. Б. му е племенник, или някакъв близък
роднина. В. Б. е многократен световен шампион по борба. Многократен европейски
и републикански шампион по борба. Човек силен, ловък и опасен. Но не само
заради това, че е световен шампион е опасен, но той е бил опасен и по характер.
Събрани са от близки роднини данни, че той се е занимавал с не много законни
неща и е напуснал полицията по мутренските времена, когато голяма част от
борците се занимаваха с бухалки.
Х. Б. – също спортист. Здраво момче, яко, по-едро от моя
доверител. И освен това побойник невероятен. Затова е разпитан един свидетел от
„Д..“, който няма никакво близко отношение с моя доверител, и който казва, че
на Х. Б. е било забранено да посещава нощни заведения, които те охранявали
именно поради тази негова склонност, тъй като постоянно предизвиквал побои,
постоянно пострадвали най-различни лица, постоянно им създавал проблеми, това е
проблемен човек. И като е знаел Й., че срещу него стоят двама
такива опасни човека, освен това се нахвърлят срещу него, а единият
го бие с врата, какво по-ясно доказателство, че този човек трябва да се защити?
Постановлението на Пленумът на ВКС № 12 е категорично и в
него много подробно е развита тезата за наличието на неизбежна отбрана.
Най-важното, което искам да подчертая в тази насока, е: ВКС в това
постановление казва, че когато едно лице е нападнато непосредствено или
предстои непосредствено нападение, то се очаква всеки момент нападнатият няма
задължение да бяга. Той има право да защити достойнството си чрез самоотбрана.
Така че развитата теза, че те нямали оръжие – нито хладно, нито огнестрелно,
веднага решавало въпроса. Ами откъде той да знае какво оръжие са имали? Да не би
да ги е обискирал? Ами вратата, с която са го били по главата? Ето защо в тази
насока съдът е изложил неубедителни и неправилни мотиви.
Относно характеристиката на този човек и това дали може да
извърши престъпление или да се укрие:
Установява се по безспорен начин Й.Т. е на 46 години и това
е първото деяние, където има досег с полиция и правосъдие. Същият стриктно е
спазвал досега всички разпоредби на закона. И като такъв го познават всички,
които са разпитани негови близки и приятели. Човек дисциплиниран, организиран,
етичен, добронамерен, готов да помогне на всеки. Този човек вкарва Х. Б. в
собствената си фирма, за да му даде хляб и за да може след това да развива и
той някакъв бизнес. А В. Б. го назначава на работа в собствените си фирми. Този
човек действително има чудесна характеристика и качества. Има и чудесно
семейство. Има шест работещи фирми и е развивал бизнеса си почтено и
добронамерено с всички свои партньори. А някой иска да му краде парите от тази
фирма, въпреки че му е дал хляба в устата. Затова този човек не би извършил
друго престъпление в никакъв случай. Но най-категорично сочи това, че той е
повикал полицията, той е разказал какво е станало. Всячески е съдействал на
органите на полицията, за да се изясни фактическата обстановка.
Аз считам, че не би следвало да се приеме, че има опасност
да се укрие. Има 6 фирми, има семейство, две дъщери, съпруга, за които се е
грижил перфектно. Ето защо не следва да се приеме, че съществува такава
опасност.
Аз няма да обсъждам твърденията на прокурора, че след като
първоначално е взета мярката за неотклонение на основание ал. 2 на чл. 63, не е
възможно да се обсъжда някаква различна хипотеза. Не може да се оборва и
оборимата презумпция, която е в пълно противоречие с нашето законодателство,
със съдебната практика и най-вече със съдебната практика на ЕС, който е
категоричен, а и нашият закон казва, че по всяко време лицето може да поиска
по-лека мярка за неотклонение.
С оглед тези съображения и всички тези, които съм навел в
пледоарията си пред първата инстанция, ви моля да приемете, че на този човек
може да му бъде променена мярката му за неотклонение. Дори ако някой се опасява
този човек да не извърши престъпление, моля да му вземете мярка Домашен арест,
която впоследствие ще покаже, че този човек е действително стриктен, какъвто е
бил досега.
Моля да отмените или измените протоколното определение и да
определите по-лека мярка за неотклонение на Й.Т..
В този смисъл моля да се произнесете.
ЗАЩИТНИК Т.: Уважаеми
апелативни съдии, придържам се към казаното от адв. Д..
Съпругът ми е абсолютно честен човек, и всеки който е нападнат
би се защитил. В крайна сметка, ако не беше се защитил и имаше оръжие, може би
щяхме да питаме защо не се е защитил. Искам да си дойде при нас.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.З.Т. (за лична защита): Само искам да кажа,
че бях заклещен в ъгъла и ако не бях се защитил, щях да бъда убит. И по повод
фирмата на И., ние сме трима съдружници, единият съдружник не искаше И., но аз
настоях, защото исках да му помогна.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, ще ви моля да оставите жалбата без уважение. Така както се
структурира защитната реч в две части – едната част е преразказ на
определението, което се атакува и втората част са правни аргументи, които вече
са чути и обсъждани и от апелативния съд. Може би защото беше преразказ,
анализът на атакуваното определение не беше съвсем точен, защото
когато окръжният съд е казал има какво да се мисли за неизбежната отбрана, е
казал че има и доказателства в подкрепа на тезата на прокуратурата,
а именно, че Т. е убил две лица и това е квалификация по чл. 116 от НК, за което се предвижда най-тежкото наказание, вкл. доживотен
затвор без замяна.
В атакуваното определение цитирам – Съдът счита, че
произведената стрелба не може да се определи като хаотична, както твърди
защитата, предвид данните от изготвените по делото експертизи, сочещи точни
попадения, множество и последователни изстрели. От заключението на
комплексната съдебно медицинска и балистична експертиза
по писмени данни № 333/20 г., депозирана в досъдебното производство
на 08.02.21г., е видно, че стрелбата в повечето от попаденията й не е била от
близко разстояние, както и от упор. Касае се за 5 успешни попадения, две от
които в тялото на постр. В. Б. и 3 в тялото на постр. Х. Б.. Същевременно няма
доказателства пострадалите да са разполагали с хладно /или огнестрелно/ оръжие,
както е съобщил обвиняемия в обясненията си.
Неизбежната отбрана е била неотменима и непрекъснато
защитавана позиция на защитата. Аз за разлика от много други считам, че това е
абсолютно правилна защита, защото може да доведе до изменение на
квалификацията. Но твърдя, че тази теза с многократните й изменения, затова ще
направя кратка ретроспекция. В производство по чл. 64 НПК на 29.11. съдът казва
– съдът е обсъдил тезата за неизбежната отбрана, като там набляга
несъществените наранявания, а на съществените по отношение на двамата
пострадали. Не е установено твърдяното от обвиняемия наличие на оръжие. Аз само
ще се спра на това, което казват за предходно спречкване със заплахи и убийство
и посегателство с дъщерите на обвиняемия с Х. Б.. Само че съдружникът е
разпитван пред вас и за такъв конфликт не споменава, той казва, че отношенията
във фирмата са били много добри и ако е имало нещо, което да е в противоречие
то е във връзка с работата. И това далеч не води до някакъв наличен ковфликт,
който да ни даде основание обв. Т. да действа по този начин.
След това отново имаме производство по чл.
65 НПК, в което вече има готова СППЕ и тя правилно е обсъдена от съда в
контекста на мярката за неотклонение. От цялата теза на защитата според мен
прокурорът е готов за една пледоария по чл. 116 НК, защото всеки съд е изложил
защо няма неизбежна отбрана.
Апелативният съд се е произнесъл на 14 май пак във връзка с
това определение и там още по-директно казва апелативният съд –
заявената позиция за неизбежната отбрана не може да бъде приета по
принцип. Тук се спомена свид. Д., очевидец и този
свидетел, освен във всичките си показания да не дава информация между тримата
някой да е надделял, той дори казва „видях обвиняемия да се
приближава с пистолет и аз си помислих, че идва да ме
убие“. Е тогава какъв свидетел на защитата е този свидетел? Като
обобщение съдът казва, че има доказателства и отчетлива опасност да извърши
престъпление. Отново в първоинстанционното производство се връщаме, отново
съдът ги обсъжда тези неща, отново се казва, че в това кълбо няма надмощие.
По-нататък, има още две производства, аз ще ги съкратя – на
председателя на АС и на съдия Крачолов и нито един от двата състава не говори
за наличие на доказателства за по-леко престъпление. Всички твърдят, че във все
по-голяма степен квалификацията по чл. 116 НК се потвърждава.
Обвиняемият
на един от свидетелите - свид. Д. казва, че някой му краде парите. Сочи се и
свид. А. В., която има отношение към проведените учебни стрелби. Първо той от 6
месеца е придобил право да притежава оръжие и свидетелката казва – винаги,
когато той идваше при мен на стрелби съобщаваше кога ще дойде. Аз
го отбелязвах, когато има свободни и в книгата са отразени данните,
когато са проведени стрелбите. В този ден не се е обадил, което
означава, че е нямал намерение да ходи на стрелба. Значи, той взима този
пистолет не за стрелба, а за нещо друго. При положение, че отива директно да се
разправя със съдружника, при положение, че не е имал да ходи на учебна стрелба
не можем ли да мислим за нещо друго, уважаеми съдии?! Всичко това е
обсъждано от съда – и за неизбежната отбрана, и за превишаване пределите.
Действително срокът на задържане е дълъг, никой не го иска.
Виждате причините – боледуване от корона на разследващия, на прокурора също не
му е приятно да дава обяснения всяка седмица. В същото време той е определен в
чл. 63 ал. 4 НПК, това е разумния срок. Но когато се твърди, че няма опасност
да извърши престъпление тя е изводима и от характера на самото деяние и от
СППЕ. И после, факт е, че се касае не за
безразборна стрелба в хаос. Тоест, когато твърди, че е защитавал
собствения си живот и двамата пострадали са били в различни пози. Изстрел от
уплаха не може да нарани двамата. От 6 изстрела 5 са попаднали в тялото и
забележете, едното нараняване е в тила. Имало ли е някакво оръжие у тях? Не е
намерено. За поведението му свързано с личността му говори последващото –
отиваме, оставаме пистолета под седалката, казваме на свидетеля Д. дай да се
обадим на адвоката. Категорично е осъзнал, че от авторството не може да избяга,
бяга от квалификацията.
Новото обстоятелство, ако изобщо следва да бъде засегнато, това
е срока, а той е в рамките на този, определен в рамките на чл. 63 ал. 4 НПК.
Ще ви моля да потвърдите определението.
Адв. Д. (реплика): Държавното
обвинение се позова на авторитета на Апелативния съд по предишни искания за
изменение на мярката и в тази насока обсъди някои доказателства непълно и
неточно по тяхното съдържание и смисъл.
Ще започна първо от тълкувателното решение, което забранява
на съдилищата да присъединяват авторитета на предходни решения по
мярката, а мярката се гледа сега и на базата на доказателствата, които са
събрани сега. Съдът сам, без да се позовава на другите предишни решения, трябва
да вземе своето решение. Така е по тълкувателно решение от 2000 г., само че
някои не зачитат задължителната съдебна практика.
На второ място искам да кажа, може би за съжаление на
обвинението, че аз също участвам в дела на Апелативен съд, а след
това отиваме във Върховния съд. ВКС не потвърди досега само едно решение по мое
дело в Апелативния съд. Всички останали са или изменени, или отменени, така че
нека не казваме какво е казал някой съдия по тази квалификация. Въпросът за
тази квалификация категорично ще се реши окончателно от ВКС, не от този или от
онзи съд. Аз не разбирам дава ли вяра на свидетеля Д. или не дава. Прокурорът
пита каква е тази метална врата, ами Д. го казва: „Те се боричкаха, а Х. Б. го
удряше с метална врата по главата.“
Какво значение дали са точни изстрелите или не, какво
значение има хаотичната или нехаотична стрелба? Лицето при нападение
има право да се защити, точка. Абсолютно невярно, свързано с твърдението на
държавното обвинение, че този ден той е тръгнал Й.Т. и е взел пистолетът не за
да стреля по стрелбището, а защото не бил уведомил жената, която се намирала
там. Какво пречи да я уведоми по-късно или може да е забравил да я уведоми. Но
всеки може да отиде в това стрелбище и аз съм ходил по всяко време, без да
направи конкретната заявка. Това може да го потвърди и тази свидетелка. Е,
същият ден не бил обадил, не се записал, защото след това са се развили и други
събития . Но ако вярваме на свид. Д., казва: „той ми каза, че ще ходи на
стрелба, беше весел и каза, че отива на склада, за да вземе една машина“ - това
казва свидетелят, не е казвал, че отива да го убие. Има и други доказателства.
Разпитана е сестра му, която казва „аз бях вкъщи, той покани и съпругата си,
защото е ходила друг път да стреля, но тя отказа, остана да пие кафе.
Защо в тази държава, още повече магистратите мразят
адвокатите?! Аз така го разбирам един човек, който все пак е в правната система
да счита за укорително някой да каже, че иска да позвъни на адвокат. Защо се
приема за укоримо, ако някой каже „дай да звъннем на адвокат“, значи той е
виновен в това престъпление по начина, по който го е конструирало обвинението.
Извинявам се, но един професор, за съжаление вече покойник, известен учен проф.
Таджер завърши лекцията си наред с останалите напътствия, с нещо, което няма да
го забравя: „В нашата държава се изгражда негативно отношение към адвокатите.
Трябва да знаете, че те не са мошеници. Те упражняват едно конституционно
задължение за защита правата на хората. Ние действително имаме право да
защитаваме тези хора и да ги защитаваме съгласно дадените в закона правомощия.
Никой не може да бъде лишен от това и да се прави извод, че той е виновен. Неправилно
се интерпретират показанията на Д.. Той първо казва да се позвъни на 112, след
туй си прибира пистолета. Ще го преиере разбира се, но не го е скрил. Нека не
интерпретираме. А какво си е помислил Д., като е видял, че идва с пистолета,
това не е доказателство, а едно преживяване на Д., защото доказателство е не
преживяването, а възриятието.
И едно изречение ще кажа за тази прословута
съдебно-психиатрична експертиза. Аз съжалявам, сигурно на следваща мярка ще ви
представя по едно изнасилване от същите вещи лица експертиза, която я повтаря
почти изцяло по отношение характера на лицето, но уважаеми господа
съдии, има един проф. Бенджамин Франклин Бейли, това е един професор
в университета, най-престижен в Америка, който освен това е и адвокат,
който от 100 дела за убийства, 93 са оправдателни
присъди. Но не затова го казвам. Над 123 дела от тях са с оправдателни поради
заради психичното състояние на лицата. При нас всички граждани са здрави. Няма
такова нещо психично състояние, което го води до ненаказателно отговорен. Така
че нека да не говорим и да не черпим доказателства от една експертиза, която
лично за мен не може да бъде експертизата източник на доказателства. Тя може
само да потвърждава определени тези и експертиза се назначава единствено за проверка
на доказателствения материал, а не е доказателство.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАДЕ
СЕ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ:Аз
имам 6 фирми, имам хора които са чужденци, гласували са ми доверие и
никога не съм ги предал. Виждам, че основният мотив, който изтъкват, е пари.
Бях се включил в един бизнес, където бях измамен и бяха осъдили човека.
Въпреки това една стотинка не съм взел, но парите не са ми
приоритет.
За това, че не съм се обадил на човека от стрелбището, имах
служебен ангажимент и след това щях да се обадя , както правих винаги. Там са
четири коридора и ако няма място къде да стрелям не чакам.
Ако не бях се защитил, щях да бъда убит. От съда искам
справедливост и по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът приема
за установено следното:
Въззивно
наказателно производство е по чл. 65 от НПК.
За да постанови
атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че и към настоящия момент приетото за налично
обосновано предположение за авторството на деянието не е разколебано, нито
опровергано. Няма категоричност на
данните относно наличие на нападение по смисъла на чл. 12 от НК или не, превишена
ли е била защитата срещу това нападение, като
това са въпроси,
които не могат да се решат в производство по мярка за неотклонение. Окръжният съд е счел, че с оглед последната комплексна
съдебно-медицинска и балистична експертиза проведената стрелба – 5 изстрела не
може да се определи като хаотична, като попаденията са точни в резултат на
множество последователни изстрели и то не от упор. Независимо от добрите
характеристични данни за обвиняемия, не е установена каквато и да е конкретна
ситуация извън обичайното битово общуване, което подчертава липса на нужните
личностни задръжки и достатъчен самоконтрол, а оттам и изводът за опасност от
извършване на друго престъпление. В тази насока е и съдебно
психиатрично-психологическата експертиза на обвиняемия. Срокът на задържане не
е надвишил законово определеният и е разумен с оглед фактическата сложност на
делото. Затова и Окръжен съд – Пловдив е приел, че от данните по делото може да
се направи обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към
деянието по възведената му правна квалификация и независимо от изтеклия период
от време не е намалял интензитета на опасността обвиняемият да извърши друго
престъпление до степен обосноваваща изменението на мярката за неотклонение в
по-лека.
Настоящият съдебен
състав счита този извод за обоснован и законосъобразен, тъй като продължава да
е налице наличието на обосновано подозрение в голяма степен на съпричастност на
обв. Т. към деянието, предмет на настоящето обвинение. Съпричастността не се оспорва и в жалбата. Възражението е
относно приложимостта на института на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК.
Апелативен съд – Пловдив намира, че и към този момент
събраните по делото доказателства не дават достатъчно основание да бъде приета
безсъмнена неизбежна отбрана – експертни заключения, местоположение на
уврежданията на пострадалите В. Б. и Х. Б.. Има известни различия в обяснения
на обвиняемия и показания на свидетели. Постъпилата на 08.02.2021 г. комплексна
съдебно-медицинска и балистична експертиза, както правилно е отразил в мотивите
на обжалваното определение Окръжен съд – Пловдив установява редица
обстоятелства, опровергаващи тезата на обвиняемия.
Независимо от събраните в досъдебното производство
доказателства за чисто съдебно минало, семейно положение и трудова дейност на
обвиняемия, то произведените множество целенасочени изстрели към двамата
пострадали, довели до смъртта им, показанията на част от свидетелите, както и
заключението на съдебно психиатрично-психологическата експертиза за емоционална
лабилност навеждат до обоснован извод за изключително високата степен на
обществена опасност на обвиняемия.
При положение, че
продължават да са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, спрямо обвиняемия
следва да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда, която е
съответна на целите по чл. 57 НПК и
затова Пловдивският
апелативен съд счита, че към настоящия момент тези цели на мярката за неотклонение биха се
постигнали чрез „задържане под стража“.
Предвид на изложеното,
Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260215 от 12.02.2021 г. постановено по чнд 353/2021 г. на Окръжен съд –
Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 12,24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: