П Р И С Ъ Д А
гр. Елин Пелин, 07.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на седми март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА
НИКОЛОВА и в присъствието на прокурор МАРИЯ СТОЯНОВА,
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ НОХД № 106 по описа за 2016 година въз основа на закона и събраните по делото
доказателства
П Р
И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Г.А.Т., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. В., българин,
български гражданин, разведен, безработен, осъждан, с основно образование, с
адрес:***, за ВИНОВЕН в това, че на 22.03.2011 г., около 23.55 часа в с. Нови
хан, Софйска област, по ул. „Пловдивско шосе“, с посока на движение към с. Гара
Елин Пелин, е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ- 520И“, с ДК № ...........
без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 001260 от
18.06.2010 г., влязло в закона сила на 28.12.2010 г., поради което на основание
чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 вр, чл. 2, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ПРОБАЦИЯ”, като замяна на наказанието „Лишаване от свобода”,
като определя следните пробационни мерки:
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА;
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА;
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 100
часа за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд в 15-дневен срок
от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М
О Т И
В И
към присъда № 6 от 07.03.2017 г. по НОХД №
106/2016 г. по описа на Елинпелинския районен съд
РП
Елин Пелин е внесла обвинителен акт срещу Г.А.Т., ЕГН **********, за това, че на
22.03.2011 г., около 23.55 часа в с. Нови хан, Софийска област, по ул.
„Пловдивско шосе“, с посока на движение към с. Гара Елин Пелин, е управлявал
МПС - лек автомобил марка и модел „БМВ- 520И“, с ДК № СО3853АР, без съответно
свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 001260 от
18.06.2010 г., влязло в закона сила на 28.12.2010 г., престъпление по чл. 343в,
ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия адв. Г. моли за признаван на
подсъдимия за невиновен. Твърди, че обвинителният акт е неясен, както и
повдигнато обвинение. Сочи, че подсъдимият имал свидетелство за управление на
МПС, като е издържал изпит и е посочен протокол за това. Твърди се, че не е
ясно дали подсъдимият е бил лишаван от свидетелство за управление на МПС или му
е било отнето. Акцентира се върху забавянето на делото в досъдебното
производство, вследствие на което свидетелите нямат спомени за изготвянето на
акта. Твърди се, че са налице основания за връщане на делото на досъдебното
производство още с етапа на привличане. Сочи се, че към 2011 г. наказанието е
било препращащо към ал. 1, но е необходимо правилно да се приложи материалния
закон. Налагането на ефективно наказание не е обществено оправдано и не
съответства на материалите по делото.
Подсъдимият Г.А.Т. не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. В последната си дума моли да не бъде осъждан и заявява,
че няма какво да каже.
От фактическа страна:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият
Г.А.Т. е роден на *** г. в гр.
Велинград, българин, български гражданин, разведен, безработен, осъждан, с
основно образование, с адрес:*** и с ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.А.Т. е с добри характеристични данни – л. 44 от досъдебното производство
(ДП). Същият е осъждан, което е видно от справка за съдимост от 07.03.2017 г.,
както следва:
По
НОХД 312/2009 г. на РС Велинград, в сила от 18.05.2009 г., за извършено на
08.11.2007 г. престъпление по чл. 159б, ал. 1, във вр. чл. 159а, ал.1 НК, на
наказания лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66 НК изтърпяването му е отложено за срок от пет години, както и глоба в размер на
1000 лева;
По
НОХД 64/2012 г. на РС Велинград, в сила от 16.02.2012 г., за извършено на
08.02.2012 г. престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК, на наказание пробация със
следните пробационни
мерки:1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
една година и три месеца с явяване и подписване пред пробационен служител с
периодичност два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и три месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото 100 часа за срок от една година, както и на основание чл. 343г НК
лишаване от правоуправление за срок от една година и три месеца, считано от
16.02.2012 г.;
По
НОХД 254/2014 г. на РС Велинград, в сила от 30.06.2014 г., за извършено на
16.06.2014 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на наказание
пробация със следните пробационни мерки:1.Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично; 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от
една година.
На
22.03.2011 г., около 23.55 часа в с. Нови хан, Софийска област свидетелите И.А.Р.
и П.И.Д.,*** спрели за проверка лек автомобил „БМВ- 520И“, с ДК № СО3853АР, управляван
от подсъдимия Г.А.Т..
Срещу
подсъдимия Г.А.Т. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение АУАН 456/ 22.03.2011 г. (бланков номер 753643) за това, че на
22.03.2011 г. около 23.55 ч. в с. Нови хан по улица „Пловдивско шосе“ в посока
на движение към с. Гара Елин Пелин: 1. Управлява лек автомобил „БМВ- 520И“, с
ДК № СО3853АР, негова собственост, без свидетелство за управление на МПС; 2.
Водачът не използва обезопасителен колан, с който оборудван автомобила, с което е нарушил чл.
150, чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. В АУАН е отбелязано, че е извършена справка ОДЧ и са
снети данни от лична карта *********, издадена на 05.04.2015 г.
Видно е от приложените справки за
нарушител/водач, че подсъдимият Г.А.Т. е имал СУМПС *********, издадено на
11.04.2005 г., валидно до 11.04.2015 г., което е било отнето, поради отнети 39
точки от влезли в сила наказателни постановления.
С наказателно постановление № 167/2006 г. на Началника на
РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на подсъдимия са били отнети 3 контролни
точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 02.03.2006 г. Наказателното
постановление е връчено лично на подсъдимия на 06.02.2007 г. и е влязло в сила
от 14.02.2007 г.
С наказателно постановление № 1564/2008 г. на Началника
на РУ Пещера към ОДМВР Пазарджик, влязло в сила от 08.07.2008 г., на подсъдимия
не са били отнети контролни точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 30.06.2008
г. Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия на 06.08.2008 г. и
е влязло в сила от 12.08.2008 г.
С наказателно постановление № 2152/2009 г. на Началника
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на подсъдимия са били отнети 8 контролни
точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 31.07.2009 г. Наказателното постановление
е връчено лично на подсъдимия на 20.12.2010 г. и е влязло в сила от 28.12.2010
г.
С наказателно постановление № 2301/2009 г. на Началника
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на подсъдимия са били отнети 8 контролни
точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 12.08.2009 г. Наказателното
постановление е връчено лично на подсъдимия на 20.04.2010 г. и е влязло в сила
от 28.04.2010 г.
С наказателно постановление № 1478/2009 г. на Началника
на РУ Елин Пелин към ОДМВР София, на подсъдимия са били отнети 8 контролни
точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 01.09.2009 г., като според
отбелязването в справките за нарушител/водач същото е влязло в сила от 03.10.2009 г.
С наказателно постановление № 2434/2009 г. на Началника
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на подсъдимия са били отнети 5 контролни
точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 02.09.2009 г. Наказателното
постановление е връчено лично на подсъдимия на 20.12.2010 г. и е влязло в сила
от 28.12.2010 г.
С наказателно постановление № 3281/2010 г. на Началника
на РУ Септември към ОДМВР Пазарджик, влязло в сила от 20.01.2010 г., на
подсъдимия не са били отнети контролни точки за нарушения на ЗДвП, извършени на
12.01.2010 г.
С наказателно постановление № 57/2010 г. на Началника на
РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на подсъдимия са били отнети 10 контролни
точки за нарушения на ЗДвП, извършени на 09.01.2010 г. Наказателното
постановление е връчено лично на подсъдимия на 20.04.2010 г. и е влязло в сила
от 28.04.2010 г. Издадена е заповед за прилагане на ПАМ 57/ 11.01.2010 г.
спрямо подсъдимия на основание чл. 177, ал. 1, б. б ЗДвП- временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, тъй като водачът управлява
МПС след употреба на алкохол, като върху заповедта е отбелязано връчване лично
на подсъдимия на 20.04.2010 г.
Видно е от наказателно постановление № 001260 от
18.06.2010 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, че същото е
било връчено на подсъдимия на 20.12.2010 г. и е влязло в законна сила на
28.12.2010 г., като на подсъдимия са наложени глоба от 200 лева по чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП и отнемане на 6 контролни точки по Наредба Iз - 1959/2007 г. на
МВР, и глоба по чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП и отнемане на 8 контролни точки по
Наредба Iз - 1959/2007 г. на МВР.
Със заповед за прилагане на ПАМ 9004/25.01.2011 г. на
Началника на група в сектор ПП към ОДМВР на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП е
заповядано изземването на СУМПС от
подсъдимия на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отбелязано е връчването на
заповедта на подсъдимия на 25.01.2011 г., като няма данни по делото същата да е
била обжалвана.
Неотносими към деянието са съставените АУАН и наказателните
постановления, влезли в сила, след инкриминираната дата 22.03.2011 г.
По
доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля И.А.Р.,
дадени в съдебно заседание на 05.10.2016 г. и на л. 14 от ДП от 16.08.2015 г.,
прочетени на основание чл. 281, ал. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; показанията
на свидетеля П.И.Д., дадени в съдебно заседание на 07.03.2017 г.; прочетените и
приети на основание чл. 283 НПК писмени доказателства по делото: АУАН от
22.03.2011 г., НП от 01.02.2011 г., НП от 18.06.2010 г., справка за съдимост от
17.06.2015 г., справка от ОДМВР, справка за нарушител, справка от 23.06.2015
г., декларация от 23.11.2015 г., характеристична справка от Кмета на Община
Ракитово; справка от НБД Население, справка за нарушител, заверено копие от
Заповед за ПАМ, НП от 01.02.2010 г., заповед за ПАМ от 11.01.2010г., АУАН от
09.01.2010 г., НП от 18.06.2010 г., АУАН от 10.06.2010 г., заверено копие от
АУАН от 01.09.2009г., НП от 25.09.2009
г., АУАН от 11.03.2011г., НП от 11.04.2011 г., НП от 14.03.2006 г., АУАН от
02.03.2006 г., НП от 28.08.2009г., АУАН от 31.07.2009 г., НП от 09.09.2009г.,
АУАН от 12.08.2009г., НП от 25.09.2009г., АУАН от 02.09.2009 г., НП от
01.02.2011 г., АУАН от 16.01.2011 г., НП от 17.03.2011г., АУАН от 08.03.2011г.,
НП от 10.05.2011 г., АУАН от 30.04.2011 г., НП от 06.08.2014 г., АУАН от
16.06.2014 г., картон на акт от 12.01.2010 г., картон на НП, АУАН от 12.01.2011
г., НП от 07.02.2011г., АУАН от 06.12.2011г., НП от 21.12.2011г., АУАН от
04.09.2011г., НП от 15.09.2011г., АУАН от 20.04.2008г., НП от 30.06.2008г., НП
от 17.08.2011г., АУАН от 09.08.2011 г., справка от ОДМВР от 02.12.2016 г.,
справка за нарушител, справка за нарушител, заповед за прилагане на ПАМ от
25.01.2011 г., справка за нарушител с корекция, оригинал на НП от 18.06.2010г.
връчено на 20.12.2010 г., справка за съдимост от 23.01.2017 г., справка за
съдимост от 07.03.2017 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът
на престъплението по чл. 343в, ал. 2 във вр. чл. 1 НК.
За съставомерността на престъпния състав по чл. 343в, ал. 2 НК се изисква да са налице обективните признаци: деецът да
е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС
без свидетелство за правоуправление и преди изтичането на едногодишния срок от
наказването му по административен ред, деецът да управлява МПС, за което не му
е издадено съответно свидетелство за правоуправление. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП -
управление на МПС без свидетелство за управление (Решение № 201 от 5.05.2010 г.
на ВКС по н. д. № 191/2010 г., III н. о., НК). Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно
наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест
на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за
правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. С факта на
отнемане на този документ се преустановява притежаването му от титуляра, който
макар и временно е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на
МПС. Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК се прилага както по отношение на административно
санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за
управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДвП. С факта на административното отнемане на този документ
се преустановява притежаването му от титуляра, който е изгубил качествата и
уменията, позволяващи управлението на МПС и по визираната причина представлява
опасност за транспорта. Целите на закона, очертани в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в
движението, улесняване на тяхното придвижване, опазване на имуществото на
юридическите и физически лица, както и на околната среда от замърсяването от
МПС, не биха били постигнати, ако при нарушение водачите с отнето свидетелство
са поставени при по-благоприятен режим от тези, на които изобщо не е издавано
такова (Решение № 204 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 518/2012 г., III н.
о., НК; Решение № 377 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 328/2010 г., III н.
о., НК).
От обективна страна подсъдимият на 22.03.2011 г., около
23.55 часа в с. Нови хан, Софийска област, по ул. „Пловдивско шосе“, с посока
на движение към с. Гара Елин Пелин, е управлявал МПС - лек автомобил марка и
модел „БМВ- 520И“, с ДК № СО3853АР, без съответно свидетелство за управление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
наказателно постановление № 001260 от 18.06.2010 г., влязло в закона сила на
28.12.2010 г.
За да придобие правоспособност за управление на МПС
дадено лице следва да е провело обучение и да е издържало изпит за придобиване
на такава правоспособност, което се удостоверява със СУМПС, издадено по
установения в Закона за българските лични документи ред. Съгласно чл. 50, ал. 1
от същия закон свидетелството за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. Този, издаден от компетентния държавен орган
официален документ, има удостоверителна функция към адресата му с призната
способност да управлява моторно превозно средство, която е основана на
съвкупност от правно регламентирани факти - възраст, образование, физическа
годност, и издържан изпит, съгласно чл. 150 - 164 ЗДвП.
Съгласно действалата до 15.02.2008 г. Наредба I-139/2002
г. и Наредба Iз - 1959/2007 г. на МВР, действала до 04.02.2013 г., всеки водач
на МПС притежава първоначален размер от 39 контролни точки, за отчитане на
нарушенията му по ЗДВП. С влизане в сила на наказателно постановление на водача
се отнемат контролни точки, когато това е предвидено от законодателя за
конкретното нарушение на ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
действала до 26.06.2007 г. /изм. с ЗИДЗДП, ДВ, бр. 51/2007 г./ - контролните
точки се възстановяват служебно, до максималния им размер, в двугодишен срок от
последното нарушение, с което на водача са отнети контролни точки. След изменението
през 2007 г. е предвидено това да става, отново до максималния размер, но в
двугодишен срок от влизане в сила на последното наказателно постановление, с
което на водача са отнети контролни точки.
Лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в
резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде
допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от шест месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. При хипотезата на чл. 157, ал. 4, във вр. с ал. 3 и ал. 1 ЗДвП,
/загубена правоспособност за управление на МПС в резултат на отнемане на всички
контролни точки/ водачът може отново да я придобие, като възстановяването й
може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 - с полагане на изпит за
това.
От деянията, за които подсъдимият е бил санкциониран само
за влязлото в сила наказателно постановление № 167/2006 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик в сила от 14.02.2007 г., за нарушения на ЗДвП,
извършени на 02.03.2006 г., е изтекъл двегодишният срок на 14.02.2009 г. и
контролни точки са му били възстановени служебно, на основание чл. 158, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, тъй като в двугодишен срок от това деяние, за което е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление, не е извършил друго
нарушение, с което да са му отнети контролни точки. Извършването на нарушение
на 30.06.2008 г., за което с наказателно постановление № 1564/2008 г. на
Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик е наложено наказание за нарушение
по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, не е пречка за възстановяване на точките, тъй
като с него не са били отнети контролни точки.
Следва да се отбележи, че съдът констатира множество
противоречия между изготвените справки за нарушител за подсъдимия и изисканите
заверени преписи от наказателни постановления относно датите на влизане в сила
на процесните наказателни постановления. Датата на влизане в сила на всяко от наказателното
постановление е от особена значимост за делото с оглед съставомерност на
престъплението по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Установи се, че в периода от 28.08.2009 г. до 01.02.2010
г. подсъдимият е извършил множество нарушения на ЗДвП, за които са му били отнети
общо 39 контролни точки. С влизането в сила на 28.12.2010 г. на последните наказателни
постановления (наказателно постановление № 2152/2009 г. на Началника на РУ
Велинград към ОДМВР Пазарджик и наказателно постановление № 2434/2009 г. на
Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик) подсъдимият е загубил 39 от
контролните си точки т. е. същият е станал неправоспособен водач.
Началникът на група в сектор ПП към ОДМВР правилно е
приел, че подсъдимият е изчерпал всичките си контролни точки към СУМПС и на
основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП е загубил правоспособността си да управлява МПС,
за което на 25.01.2011 г. издал заповед № 9004. С тази заповед на подсъдимия
била наложена принудителна административна мярка - отнемане на свидетелството
за правоуправление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 4, във
вр. чл. 157, ал. 4 ЗДвП, и че следва принудително да му се отнеме
свидетелството за правоуправление, тъй като не е изпълнил задължението си да го
върне доброволно, след настъпване на неправоспособността. Следва да се
отбележи, че заповедта за прилагане на ПАМ 9004/25.01.2011 г. е акт, който само
констатира, че по силата на закона е настъпила неправоспособност и тъй като
лицето не е изпълнило задължението си доброволно да предаде свидетелството за
правоуправление на моторно превозно средство, с тази заповед се постановява
отнемането му. Отнемането замества предаването на документа от лицето и е вид
принудително изпълнение на това задължение. Неправоспособността на лицето не
следва по силата на тази заповед, а по силата на разпоредбите на закона.
Към момента на инкриминираното с обвинителния акт деяние
22.03.2011 г. подсъдимият е бил неправоспособен, поради изчерпване на
контролните му точки, тъй като спрямо него са били отнети всички 39 контролни
точки, които е притежавал като водач на моторно превозно средство, като същият
е управлявал МПС, след като е бил наказан за същото по административен ред с
наказателно постановление, с което на основание чл. 171, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
ЗДП му е било наложено административно наказание глоба. Обществената опасност е елемент от правната характеристика
на престъплението и съдържа поставянето в опасност или реалното увреждане на
обществените отношения - обект на защита от съответния престъпен състав в НК.
Обществената опасност в случая е имплицирана в извършване на самото
изпълнително деяние - управлението на МПС от неправоспособен водач, който в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние не е
зачел забраната за управление на МПС - поведение потенциално застрашаващо
безопасността на движението, без оглед на това дали са настъпили или не каквито
и да било последици.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл като форма на вината по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е искал
тяхното настъпване. Подсъдимият съзнавал, че управлява автомобил без свидетелство за управление, което му е било отнето
със заповед № 9004/ 25.01.2011 г., връчена му лично на 25.01.2011 г., създавайки по този начин опасност за живота и
здравето на себе си и другите участници в движението.
По изложените съображения, съдът прие, че
повдигнатото от РП Елин Пелин обвинение беше доказано по безспорен и
категоричен начин.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е
сравнително висока с
оглед тежките възможни
последици и увеличаването на този вид престъпления в страната. Степента на
обществена опасност на подсъдимия средно висока, предвид на това, че е с добри
характеристични данни,
но е осъждан. Съдът
констатира отегчаващи вината обстоятелства – наличие на съставени спрямо подсъдимия множество
актове за извършени нарушения на Закона за движение по пътищата, които не са
въздействали предупредително спрямо него. Съдът намира, че подсъдимият е предаден на съд на 06.04.2016 г.
за деяние, извършено на 22.03.2011 г., като изминалият период от време е
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, като тази продължителност
не се намира в причинна връзка с процесуалното поведение на подсъдимия.
При тези фактически констатации и наличието на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът наложи на подсъдимия
наказание при условията чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК, а именно пробация,
като замяна на наказанието „Лишаване от свобода”, като определи пробационни
мерки по чл. 42, ал. 2, т. 1, 2 и 6 НК близо до предвидения в
закона среден размер: 1. Задължителна регистрация
по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител с
периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца; 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца;
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година.
Съдът
не констатира направени по делото разноски.
Воден от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: