РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1603 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.Ш.Х.
с ЕГН **********, с адрес *** срещу община Дългопол с ЕИК *********.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на дворно място от
1967г., находящо се в с.***** с площ 570 кв.м. съгласно нотариален акт № 121.
том II, дело 631/1967 год.. Твърди, че през 1976г. със Заповед №
4464/11.08.1976г. са му отчуждени 220 кв.м. от дворното място за построяване на
детска градина, за което получил обезщетение.
Ищецът счита, че е собственик на останалите 350 кв.м. от отчужденото му
дворно място, но служители от община Дългопол му обяснили, че му отчуждено
цялото дворно място.
Ищецът твърди, че не са му заплатени останалите 350 кв.м. от дворното
място, затова подал молба с вх.№ ОС-183/19.06.2017г. до Председателя на
общински съвет Дългопол, с която поискал да бъде обезщетен за отчуждените му
350 кв.м. от дворното място. На 14.09.2017г. получил отговор с писмо с изх.№
ОС-257/14.09.2017г., с което се казвало, че ищецът бил обезщетен със сумата от
878.90 лева, която сума е обезщетение само за 220 кв.м. и паянтова постройка,
съгласно Заповед № 4464/11.08.1976 год.
Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на
5000 лева за отчуждените му със Заповед № 4464/11.08.1976г., но незаплатени 350
кв.м. от собственото му дворно място с пл.№ 387, в кв.5 по плана на с.*****
съгласно нотариален акт № 121, том II. дело 631/1967 год..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник по делото.
В него той излага, че исковата молба е нередовна, тъй като не било ясно
какво искане прави ищеца. Дали предявения иск е осъдителен или установителен.
Исковата молба не отговаря на императивните изисквания на чл. 127 ал. 1
т. 4 и 5 от ГПК, като задължение на ищеца е да изложи фактите от значение за
спора и да формулира съответно на тях искане до съда, но в случая това не е
сторено еднозначно, ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които
основава иска и предмета на заведения иск.
Имот с пл. № 387 в кв.5 с.***** (за част, от който претендира ищеца) е
по предходния план на с. *****, а по действащия план представлява части от УПИ
VII-за училище и УПИ VIII за детски дом в кв. 11, които са публична общинска
собственост на Община Дългопол съгласно АОС № 114/10.12.1999 г. и АОС № 280 /
31.01.2002 г.
В действащия кадастрален и регулационен план на с.***** одобрен със
Заповед № 2010 / 16.12.1987 г. са заснети имотни граници, които съвпадат с
регулационните граници на УПИ VII-за училище и VIII-за детски дом, което от
своя страна доказва, че Община Дългопол владее имотите описани в АОС в тяхната
цялост от преди 1987г. Сградите в имотите - училище в УПИ VII и детска градина
в УПИ VIII са заснети в действащия кадастрален и регулационен план на с.***** към
момента на одобряването му - 1987 г., което е доказателство, че в УПИ VII -за
училище и в VIII -за детски дом в кв. 11 строителството е реализирано преди
1987 г.. Процесния имот е отреден за училище и детски дом през 1976г., при
действието на ЗТСУ /отм./ като отреждането е станало със Заповед № 3750 от
1976г. на председателя на ОНС - Варна, въз основа на която е издадена Заповед №
4464 от 11.08.1976год. на председателя на ИК на СОНС - с. *****, което
установява проведена на законово основание и по законен ред процедура по
отчуждаване на имота.
След отчуждаването на имота са реализирани мероприятията, наложили
отчуждаването, като в същия е построена сградата на училището като в частта
извън сградата са реализирани благоустройствени мероприятия - тротоари, зелена
площ, прокарани са електропроводи и т.н. Предвид това размерите и границите на
дворното място не съществуват така, както са били към момента на одържавяване.
Всичко това показва, че реализираните на място предвиждания на плана засягат
изцяло бившия имот пл. № 387 в кв.5 и поради това няма възможност за образуване
на самостоятелен УПИ при условията на чл.19, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗУТ.
Към момента на депозиране на исковата молба границите на дворното място
не съществуват, така както са били към момента на одържавяването. Имота не
съществува в тогавашния си вид нито по плана, нито на място.
На собственика на одържавения имот е изплатена сумата, представляваща
определеното обезщетение. Актът с който е определено обезщетението не е оспорен
от ищец.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищеца чрез назначения му процесуален представител
моли за уважаване на предявения иск, ответникът чрез процесуалния си
представител моли за отхвърляне на предявения иск като недоказан и
неоснователен.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От Нотариален
акт № 121, том ІІ, дело № 631/1967 г. за правото на собственост се установява,
че ищецът е признат за собственик въз основа на придобивна давност на постройка
и дворно място, находящо се в с.***** с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5 по
плана на с.*****, при граници: селски съвет, училище, път, Шакир Х..
От
Заповед № 4464/11.VІІІ.1976 г. на Окръжен народен съвет Варна; Протокол № 10 на
комисията по чл. 263 от ППЗТСУ се установява, че на 07.07.1976г. комисията по
чл.265 ППЗТСУ назначена със Заповед № 179 от 07.05.1976г. е констатирала, че
отчуждаването на имотите отредени за детски дом по плана на с.***** става
съгласно Заповед от 25.06.1876г. на председателя на ОНС Варна. Комисията е
оценила отчуждените имоти за Детски дом в с.***** като от имота на ищеца с пл.№
387 са оценени 220 кв.м. по 1 лев общо 220 лева, оценена е паянтово жилище за
623 лева и ябълка 25 години на стойност 35 лева, обща стойност 878.90 лева. Със
Заповед № 4464/11.08.1976г. на основание чл.95 ЗТСУ вр. с чл.268 ППЗТСУ и въз
основа на предложението на комисията по чл.265 ППЗТСУ и на приетия протокол №
10 на комисията е отчуждена част от имот с пл.№ 387, включен в парцел VI, в кв.5 по регулационния план на с.***** отреден за
детски дом, за имота на Б.Х. с пл.№ 387 е определена оценка от 878.90 лева и
паричното обезщетяване на ищеца.
От Акт № 280 за общинска собственост от
31.01.2002 г.; Акт № 114 за общинска
собственост от 10.12.1999 г., Скица № 251/25.11.2013 г., Скица № 387/06.12.2001
г.; се установява, че на 31.01.2002г. е издаден Акт № 280 за общинска
собственост, с който е актувано като публична общинска собственост на община
Дългопол дворно място с площ от 3180 кв.м., съставляващо парцел VIII, в кв.11 по регулационния план на с.***** и ЦДГ „Кокиче“, като бивш собственик е
посочена държавата с АДС № 1008/28.01.1981г., при граници кметство, Ибрям Али,
училище, улица.
На
10.12.1999г. е издаден Акт № 114 за общинска собственост, с който е актувано
като публична общинска собственост дворно място с площ от 6360 кв.м.,
съставляващо парцел VII, в кв.11 по регулационния план на с.***** и типово четирикласно училище, построено през
1970г., като бивш собственик е посочена държавата с АДС № 750/03.12.1991г.,
границите на имота са от две страни улица, парцел VI-334, парцел X336 , парцел VIII за детски дом.
Видно от
приложената комбинирана Скица № 5/16.01.2020 г. в парцел VII е построено училище, а в парцел VIII детски дом. Имота на ищеца с пл.№ 387 е бил
разположен и в двата парцела като паянтовото жилище е било в парцел VIII детски дом.
От Молба
с вх. № ОС-183/19.06.2017 г.; Писмо с вх. № ОС -257/14.09.2017 г. до Б.Х. се
установява, че на 19.06.2017г. ищецът е поискал от общински съвет гр.Дългопол
да му бъдат заплатени 350 кв.м. от отчужденото му дворно място с пл.№ 387 по плана на
с.***** за училище и магазин, за които не му били заплатили обезщетение, тъй
като не била извършена оценка, заплатеното му обезщетение било за отчуждената
част от имота му за детска градина. Общински съвет гр.Дългопол в писмено становище
до ищеца твърди, че имота му с пл.№ 387 по плана на с.***** е отчужден за детска
градина, за което му е заплатено
обезщетение в размер на 878.90 лева.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявеният
с исковата молба е
осъдителен иск по чл.95 вр. с чл.98 ЗТСУ (отменен) за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за отчуждените собствени на ищеца 350 кв.м. ид.ч. от
дворно място, находящо се в с.***** с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5 по стария
план на с.*****, при граници: селски съвет, училище, път, Шакир Х..
В тежест на ищцовата
страна е да докаже, че
е бил собственик на дворно място с пл.№
387, в кв.5 по предходен план на с.***** съгласно нотариален акт № 121, том II,
дело 631/1967 год., което е отчуждено с Заповед № 4464/11.08.1976г., че са му
заплатени пари само за отчуждените 220 кв.м. и паянтова постройка, че
стойността на незаплатените и отчуждени 350 кв.м. от дворното място към момента
на отчуждаване е 5000 лева.
В тежест на ответника е да докаже, че
отчуждителната процедура на процесното дворно място е законосъобразна, че е
заплатил на ищеца определеното в Заповед № 4464/11.08.1976г. обезщетение за
цялото дворно място, че мероприятията, за които е отчуждено са изпълнени.
На основание чл.95 ЗТСУ отменен, в редакцията
му обн. ДВ. бр.29 от 10 април 1973г. недвижимите имоти, които са необходими за
мероприятия на държавата се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на
изпълнителния комитет на окръжния съвет, при който е създаден Съвет за
архитектура и благоустройство. Отчуждаването се извършва след извършване на
оценка на имотите, които подлежат на отчуждаване от нарочна комисия.
На основание чл.98 от ЗТСУ отм. в редакцията
му изм. ДВ. бр.87 от 8 ноември 1974г. със заповед за отчуждаване на имота се
определя оценката на имота, който подлежи на отчуждаване, начина по който
собственика се обезщетява в пари или с недвижим имот. Заповедта се съобщава на
заинтересованите лица, които имат право да я обжалват в 14-дневен срок от
съобщението.
В случая се установи, че ищецът е собственик
въз основа на давностно владение на постройка и дворно място, находящо се в с.*****
с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5 по стария план на с.*****, при граници:
селски съвет, училище, път, Шакир Х.. Със Заповед № 4464/11.VІІІ.1976 г. на
Окръжен народен съвет Варна и Протокол № 10 на комисията по чл. 263 от ППЗТСУ е
определено, че на ищеца ще бъдат отчуждени 220 кв.м. от дворното място за осъществяване
на мероприятие Детски дом ведно с построеното в него паянтово жилище, за които
е определено обезщетение в размер на общо 878 лева.
Между страните не е спорно, че това
обезщетение е заплатено. По делото няма данни заповедта да е обжалвана от
ищеца, поради което тя е влязла в сила. Между страните е безспорно, а и се
установява от писмените доказателства, че мероприятието детски дом е
реализирано. Поради това съдът намира, че е спазена отчуждителната процедура на
220 кв.м. от дворно място и паянтово жилище на ищеца, находящо се в с.*****
цялото с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5.
Издаден
е Акт № 280 за общинска собственост от 31.01.2002 г., с който е актуван като
публична общинска собственост на община Дългопол дворно място с площ от 3180
кв.м., в което попада и отчуждената част от дворното място на ищеца, съставляващо
парцел VIII, в кв.11 по регулационния план на с.***** и ЦДГ „Кокиче“.
Същевременно видно от комбинирана Скица №
5/16.01.2020 г. имота на ищеца с пл.№ 387 по стария план на с.***** е бил
разположен в парцел VIII по плана на с.*****, в
който е изградена детската градина и в парцел VII по плана на с.*****, в който
е построено училище през 1970 година.
От това следва, че останалата част в размер
на 350 кв.м. ид.ч. от дворно място на ищеца, находящо се
в с.***** цялото с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5 по стария план на с.*****
не са отчуждени със Заповед № 4464/11.08.1976г. на председателя на ОНС Варна.
По делото не са представени доказателства, от които да се установи, дали тези
350 кв.м. въобще са отчуждени, с какъв акт, за какво мероприятие, оценени ли са
и каква е тяхната стойност. Обстоятелството, че част от имота на ищеца попада в
парцел VII по плана на с.*****, в който е построено училище през 1970 година е
индиция, че вероятно е проведена друга отчуждителна процедура, с която на ищеца
е отчуждена и тази част от дворното му място, но доказателства в тази насока не
са представени. Дори и да не е проведена отчуждителна процедура за 350 кв.м. от
дворното място на ищеца то видно от писмените доказателства, те са завзети още
с построяването на училището през 1970г. и са ползвани първоначално от
държавата, а след това от ответника чрез неговите органи и ответника е загубил
собствеността си върху тях.
Предвид гореизложеното ищецът не доказа
фактите, които бяха разпределени в негова тежест, че 350 кв.м. от дворно място
на ищеца, находящо се в с.***** цялото с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5 по
стария план на с.***** са отчуждени и не доказа каква е стойността на тези 350
кв.м. към момента на отчуждаването.
Предвид гореизложеното искът се явява
неоснователен и следа да бъде отхвърлен.
Ищецът не е претендирал разноски, ответникът
е претендирал разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение и те
следва да му се присъдят на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран
така, Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание по чл.95 вр. с чл.98 ЗТСУ (отменен) от Б.Ш.Х. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу община Дългопол с ЕИК ********* за
осъждане на община Дългопол да заплати на Б.Ш.Х. сума в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за отчуждените собствени на ищеца 350 кв.м. ид.ч. от
дворно място, находящо се в с.***** цялото с площ 570 кв.м. с пл.№ 387, кв.5 по
стария план на с.*****, при граници: селски съвет, училище, път, Шакир Х..
ОСЪЖДА Б.Ш.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА община Дългопол с ЕИК *********
разноски по делото в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………