№ 564
гр. *** , 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
Секретар:ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201640 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №20-0938-001975/30.06.2020 г. на
** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, на К. Н. Ц. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – налице са несъответствия
между фактите и обстоятелствата на твърдяното нарушение и правната му
квалификация: посочва се, че е управляван автобус „***“, вместо – лек
автомобил; твърди се, че собственик на същото МПС е лицето ***, а
същевременно – за нарушение по чл.145 ал.13 ЗДвП, е ангажирана
отговорността на жалбоподателя; съставеният АУАН е нечетлив и е нарушена
разпоредбата на чл.43 ал.5 ЗАНН. Наред с това, по същество оспорва
извършването на процесното нарушение и изтъква, че е професионален
1
шофьор, поради което, наложените му вид и размер на административни
наказания, се явяват прекомерни. На тази основа, моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки от страна на
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Допълва, че е извършено и друго съществено нарушение на
процесуалните правила: налице е прекратяване на
административнонаказателната преписка съобразно чл.33 ал.2 ЗАНН, тъй
като същата е изпратена по компетентност на РП – ***, с данни за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, но вместо
административнонаказващият орган да посочи, че в случая е налице
Постановление за прекратяване на наказателното производство, което се
явява „задължителен реквизит“ на Наказателното постановление, същият е
посочил предполагаемо прекратената актова преписка. Алтернативно
отбелязва, че връчения на нарушителя препис от АУАН е нечетлив и в тази
връзка – претендира извършването на нарушение по чл.43 ал.5 ЗАНН и чл.42
т.3 и т.5 ЗАНН. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно.
За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
200983/23.02.2020г. от страна на *** – мл.*** при СЕКТОР „**“ при ОДМВР
- ***, в присъствието на свидетеля В. В. К., както и на нарушителя – К. Н. Ц..
Съставен е за това, че на 23.02.2020 г. около 10:45 часа в гр. ***, ул. „***“ до
блок № 6, с посока на движение към ул. „***“, управлява лек автомобил
„***“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕГН: *** като горепосоченото МПС
е с прекратена регистрация на основание чл.143 ап.15 ЗДвП (непрехвърляне
на автомобила в законоустановения срок), считано от 21.10.2019 г. –
нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при
съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
С Постановление от 26.06.2020г. РП – *** отказала да образува
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК и
изпратила преписката на СЕКТОР „**“ при ОДМВР – ***, за реализиране на
административнонаказателна отговорност на К. Н. Ц..
2
Административнонаказващият орган изцяло възприел изложената
от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на К. Н. Ц. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.22 – 23 от делото/.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя и неговия
защитник за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство. Не са налице
претендираните несъответствия между фактите и обстоятелствата на
твърдяното нарушение и правната му квалификация. Действително, както в
съставения АУАН, така и в издаденото НП, първоначално е посочено, че се
касае за управляван от жалбоподателя автобус „***“, вместо – лек автомобил.
Това е очевидна техническа грешка, която по-долу в съдържанието и на
АУАН, и на НП, се явява надлежно коригирана, като е отбелязано, че
превозното средство е лек автомобил. Също така, в обстоятелствената част на
Акта и Наказателното постановление е отбелязано, че като собственик на
МПС е установено лицето ***; неясно е кое обаче притеснява жалбоподателя,
при положение, че в контекста на изложените обстоятелства на нарушението
е видно, че *** е предходният собственик на МПС, на чието име същото е
било регистрирано, а К. Н. Ц. – настоящият собственик на превозното
средство, за когото се твърди, че не е пререгистрирал лекия автомобил в
съответния срок, след смяната на собствеността. Ето защо, не са налице
сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, а още по-
малко, може разумно да се твърди, че е неясно за какво нарушение и въз
основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. По-нататък, не са налице
данни за прекратяване на административнонаказателната преписка съобразно
чл.33 ал.2 ЗАНН, тъй като липсва резолюция в този смисъл, а преписката
единствено е изпратена по компетентност на РП – ***, с данни за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК. Впоследствие, след постановения от
страна на РП-*** отказ да бъде образувано наказателно производство,
административнонаказващият орган е пристъпил към издаване на съответно
Наказателно постановление, а да се твърди, че прокурорското произнасяне в
настоящия случай е „задължителен реквизит“ на Наказателното
постановление – съставлява интерпретация, почиваща на всичко друго, но не
и на правилното тълкувание на разпоредбите на ЗАНН. Що се отнася до
твърдяното нарушение по чл.43 ал.5 ЗАНН /а също и на разпоредбите на чл.42
т.3 и т.5 ЗАНН в тази връзка/, обосновано с това, че е връчен нечетлив препис
3
от съставения АУАН на нарушителя, следва да бъде отбелязно, че в хода на
административнонаказателното производство не се събраха доказателства в
подкрепа на това твърдение на жалбоподателя. В действителност, по делото
се съдържа недотам четливо ксерокопие на съставения АУАН /л.9 от делото/,
но същото е изпратено от страна на административнонаказващия орган, ведно
с другите материали по административнонаказателната преписка, като е
повече от очевидно, че се касае за некачествено ксерокопирана страница
/каквито се срещат и на други места в делото/, а не за изначална нечетливост
на съставения АУАН – което впрочем, убедително се опровергава от
приложения негов оригинал /л.47 от делото/.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите ***, В.
В. К., както и писмени доказателства /л.13 – 21, л.49 – 60, л.63, л.74 от
делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията
на свидетелите *** и ***. Същите са относително подробни, взаимно се
потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН
и в НП фактическа обстановка. Липсват каквито и да било разумни
юридически причини показанията на двамата свидетели да бъдат преценени
като необективни или тенденциозни – напротив, същите оставят убеждението
за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът приема за достоверни и
кредитира изцяло показанията на свидетелите *** и ***. Именно от
показанията на същите свидетели, както и от събраните писмени
доказателства - справка за нарушител от региона, справка за собствеността и
регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № ***, ксерокопие на СРМПС за
лек автомобил „***“ с рег. № ***, справка за съдимост на жалбоподателя,
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява опровергана по надлежен
начин. Следва все пак да бъде отбелязано, че от представените
доказателствени материали се установява по убедителен начин, че предишен
собственик на лекия автомобил е лицето ***, като считано от 20.08.2019г. е
заявена промяната в собствеността - в полза на К. Н. Ц.; въпреки тази
промяна обаче, споменатият нов собственик не изпълнил задължението си по
чл.143 ал.15 ЗДвП, като в срок до 20.10.2019г., не извършил съответната
пререгистрация на МПС; поради това и считано от 21.10.2019г., служебно, на
посоченото правно основание, била прекратена регистрацията на л.а.„***“ с
рег. № ***.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 140 ал.1 ЗДвП, „ По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
4
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.“. Налице е изводимо задължение за бездействие в
случаите, когато съответното МПС не е регистрирано по надлежния ред. При
положение, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с това
задължение за бездействие, а при установените време, място и обстановка е
управлявал МПС, което не е рагистрирано по съответния ред - следователно е
извършил нарушение именно на посочената законова разпоредба и подлежи
на административно наказание на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата.
Ето защо Съдът приема за доказано по убедителен начин и за
правилно квалифицирано нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К. Н. Ц.. Също така правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП. Видът и размерът на административните наказания не
следва да бъде обсъждан, тъй Законът е предвидил кумулативното им
налагане, а административнонаказващият орган е отмерил същите в
съответния минимум; следва все пак да бъде подчертано, че този подход на
административнонаказващия орган бележи снизходителност и хуманност,
като се вземат предвид многократните наказания на жалбоподателя за
различни нарушения на ЗДвП през годините. Нарушението не представлява
„маловажен“ случай, тъй като по обществената си опасност е типично на
обикновения случай на нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, а и подобна
„маловажност“ няма как да бъде изведена, дори само с оглед доказателствата
за личността на нарушителя, в частност – многобройите му предходните
административни наказания по ЗДвП.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-
001975/30.06.2020 г. на ** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, с което на К.
Н. Ц. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
5
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6