Р Е Ш Е Н И
Е № 260074
Гр.Сливен, 1.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 1199 по описа за
2020 год.
на Сливенски районен съд ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Жалбоподателят твърди, че заповед РД 15-960/31.03.2020, издадена от кмета на Община Сливен, с която е отказано правото на наследниците на С. В. Н. да придобият собственост чрез закупуване, върху поземлен имот пл.№335 в м.Тюржмен, землище с.Злати войвода.Сочи се, че заповедта е неправилна и не отговаря на действителното положение с владеенето на земите в поземлен имот пл.№335 в м.Тюржмен, землище с.Злати войвода.Твърди се, че земите са раздадени на времето от ТКЗС по 800кв.м. с цел извършване на самозадоволяване на населението на с.Злати войвода, по списък, който го е имало в с.З. в..Сочи се, че е направено общо събрание на с.З.в..Твърди се, че земята на собствениците на поземлени имоти е намалена с тези 800 кв.м. при връщането им.Сочи се, че този протокол е предаден на поземлена комисия.Сочи се, че искането за закупуване на тези 800кв.м. е от 17.06.1992г. и е преди решението на общото събрание на ползвателите на тези парцели и преди решението на ПК да намали връщането на земите на хората ползватели на тези парцели с 800кв.м., тъй като те вече ползват тези парцели
Поискано е, да бъде отменена заповед РД 15-960/31.03.2020, издадена от кмета на Община Сливен.
Съдът е квалифицирал така предявената жалба като такава с правно основание §62,ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Указано е на жалбоподателя, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че той и неговия наследодател са били ползватели на имота, че издадената заповед на кмета на община Сливен е незаконосъобразна, е нагова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от Община Сливен е постъпил.
В отговора е заявено, че с разпоредбите на § 4, ал.1 и ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи. които са
предоставени на граждани по силата на актовете на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет и се създават селищни
образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в тях са
застроени. Според правилото на § 4а. ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които
е предоставено право на ползване върху земи по §4. при спазване на изискванията
на актовете на държавните органи посочени в него. придобиват право на
собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991
год. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от
Министерски съвет, съгласно чл. 36, ат.2 , в тримесечен срок от влизането в
сила на оценката. Според § 46. ал.1, земите трябва да представляват лозя.
овощни градини или земеделската земя да е единствената на семейството на
ползвателя. който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът.
Правото по тези параграфи възниква за гражданите, на които е предоставено право
на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967
год., Указ № 922 на Държавният съвет от 1989 год..постановления на Министерски
съвет № 21 и № 23 от 1963 год.. № 12 от 1971 год.. № 76 от 1977 год., № 1 от
1981 год.. № 11 от 1982 год.. № 30 от 1985 год., № 26.58 и 67 от 1987 год. и №
34 от 1989 год. - § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране ла
правото на ползване в право на собственост е разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Заявленията за придобиване право на собственост трябва да са подадени
до 31.01.1998 год. Комисия, назначена от кмета на общината се произнася със
становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи,
посочени в § 4а и §4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ. които дават основание на ползвателите
да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи.
Решението на комисията се обективизира в протокол,
въз основа на който кметът на общината издава заповед, с която отказва или
признава правото да се придобие собственост от ползвателите.
Твърди се, че за да се придобие
собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от ПЗР на
ЗСППЗ от наследниците на С. В. Н. е необходимо да са изпълнени следните материатноправни предпоставки при условията на кумуластивност: заявяване на правото до 31.01.1998 год. -
условие за допустимост на производството: правото на ползване върху
земеделските земи. което е предоставено по силата на Указ № 596 на Президиума
на Народното събрание от 1967 год. Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 год.,
постановления на Министерски съвет № 21 и № 23 от 1963 год., № 12 от 1971 год.,
№ 76 от 1977 год., № 1 от 1981 год.. № 11 от 1982 год., № 30 от 1985 год, № 26,58 и 67 от 1987 год. и № 34 от 1989 год. Земите
да представляват лозя, овощни градини или земеделската земя да е единствената
на семейството на ползвателя. който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът.
Сочи се, че от представената молба с № 1800-63/17.06.1992 год. е видно,
че е упражнено правото на трансформация в срока на § 61 от ППЗСПЗЗ - 31.01.1998
год. На изследване подлежи изпълнението на второто нормативно условие, което
изисква да се удостовери надлежно предоставеното право на ползване. Твърди се,
че жалбоподателят сам сочи, че не притежава удостоверение, а основание за
ползването му е «списък», находящ се в кметството на
селото. Удостоверение не е представено и към молбата от 1992 год. Сочи се, че,
не е осъществена предпоставката на §46. вр. с §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. а именно: правото на ползване върху земеделската земя да е
удостоверено с акт на Президиума на Народното събрание, на Държавният съвет и
на Министерски съвет, при спазване на изискванията, посочени в него.
Твърди се, че отказът на кмета на община Сливен да издаде заповед по
реда на §62, ал.З от ПЗР на ППЗСПЗЗ е правилен и законосъобразен.Направено е
възражение, че ищецът или неговия наследодател не е бил ползвател на процесния
недвижим имот.
Указано е на ответните по жалба страни, че доказателствената тежест по отношение на спазването на процедурата, предвидена в §62,ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е тяхна.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се явява, вместо него се явява адв.М.С., който моли да бъде уважена жалбата, не претендира за направените по делото разноски.
В съдебно заседание Община Сливен, редовно призовани, представител не се явява.
Заинтересованата страна Т.С.Й., редовно призована,не се явява, не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид представените и приети по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 248-328 от 31.05.1991 г. на кметството на с.Злати войвода-Сливенска община се установява, че по приложение на 11 ПМС от 2.03.1982 г. и решение от 6.10.1982 г. на районната комисия по самозадоволяването – гр. Сливен е предоставено право на ползване на С. В. Н. с ЕГН********** на земя в размер на 0,800 дка, находяща се в землището на с. З. в., местността Тюржемен по парцеларния план при граници изток Р.Г., запад Стоян С., север път, юг –синор и път..
На 17.VІ.1992 г. е подадена молба от Стоян В. Николов с ЕГН********** с адрес ***, с която е поискано от кмета на Община Сливен да му бъде направена оценка на земята, дадена на Недев с удостоверение от 1978г., намираща се в местността Тюржумен, състояща се от 800 кв.м. площ, при граници север – Щ. И., , изток – Ц. А., , запад – П. Д., юг – помпена станция и К.П.. Посочено е в молбата, че има трайни насаждения, лозе с 84 кола лози шардоне 5г., лозе 200м букет, череши 2 броя пет годишни, люцерна 800кв.м.Към молбата е представена скица на имота.
С декларация от 17.06.1992г. С. В. Н. от с.З. в., общ.Сливен е декларирал, че имота в м.Тюржемен, в замлището на с.З. в. му е предоставена с удостоверение от 1978г.
От удостоверение за наследници на С. В. Н. с ЕГН**********, се установява, че е починал на 4.10.1996г. и оставил за наследници М.Е.Н.-съпруга, починала на 31.10.2001г., В.С.В.-син и Т.С.Й.-дъщеря.
От удостоверение за наследници на М.Е.Н., починала на 31.10.2001г.,се установява че е оставила за наследници В.С.В.-син и Т.С.Й.-дъщеря.
На 10.02.2020 г. е изготвен протокол на комисията назначена със заповед от 17.12.2019 г., като в графа „Нямат право на закупуване поради това, че не отговарят на § 63 от ПЗР от ППЗСПЗЗ за закупуване на земеделски земи в землището на с. З.в., следните ползватели, в т. 61 е посочено наследниците на С. В. Н. с ЕГН********** за имот пл.335 в м.Тюржемен – не е приложен документ за предоставено право на ползване”.
Със заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен е наредено, че се отказва правото на наследниците на С. В. Н. да придобият собственост в поземлен имот отпл.№335 в м.Тюржемен, в землището на с.Злати войвода,общ.Сливен. В мотивите на заповедта е посочено, че не са спазени изискванията на § 4А и 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са налице условията на § 63 от ПЗР от ППЗСПЗЗ, които дават основание на наследниците на С. В. Н. да придобият право на собственост върху заявената земя, тъй като няма приложен документ за предоставено право на ползване. Препис от заповедта е връчен лично на В.С.В. на 29.04.2020 г. и лично на Т.С.Й. на 18.05.2020г.
На 11.05.2020г. е подадена жалба от В.С.В. срещу заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен.
Със заповед от 29.05.2020г. на областния управител на Област Сливен е отхвърлена жалбата на В.С.В. против заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен и е постановено, че заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен подлежи на оспорване в 14дневен срок от съобщаването на заповедта на областния управител, чрез кмета на община Сливен пред РС Сливен.
На 12..05.2020г. е входирана жалбата от В.С.В. против заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен, с която е поискано да бъде отменена заповедта
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.84,ал.1 от АПК във връзка §19, ал.1 от ПЗР на АПК срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт- заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен .
Безспорно се доказа в производство, че наследодателя на жалбоподателя С. В. Н. подал молба на 17.06.1992г., ведно с декларация, но без да представи документ, с които ме е предоставено право на ползване .Удостоверението за предоставяне на право на ползване издадено на наследодателя на жалбоподателя е представено в настоящото съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на § 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ Гражданите , на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1.03.1991г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, и определени от Министерския съвет, съгласно чл.36,ал.2 в тримесечен срок от влизане в сила на оценката.Съгласно разпоредбата на §.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ 596 на Президиума на народното събрание от 1967г., Указ №922 на Държавния съвет от 1989г., постановления на Министерския съвет №21 и 23 от 1963г., №12 от 1971г., №76 от 1977г., №1 от 1981г., №11 от 1982г., №30 от 1985г., №26, 58 и 67 от 1987г. и №34 от 1989г.Доказа се в производството по безспорен и категоричен начин, че на С. В. Н. му е предоставено право на ползване по силата на цитираните по-горе укази и постановления. С. В. Н. е подавал заявление по реда и по условията на ЗСПЗЗ.По отношение на твърденията на жалбоподателя, че е придобил имота по давност твърденията са ирелевантни в настоящото производство, което е административно и има за предмет обжалване на заповед заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен.Съгласно разпоредбата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ права по § 4а и 4б от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. Установи се в производството, че на наследодателя на жалбоподателя е предоставено право на ползване по ПМС№ 11 от 1982 г. върху 800кв.м. С оглед изложеното подадената жалба срещу заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен еоснователна и следва да бъде уважена, като заповедта бъде отменена, преписката върната на кмета на община Сливен за извършване на оценка по §.62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Така мотивиран , СлРС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № РД -15-960 от 31.03.2020 г. на кмета на Община Сливен, като незаконосъобразна и ВРЪЩА преписката на кмета на Община Сливен за извършване на оценка по §.62, ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Решението може да бъде обжалвано в 14дневен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред Административен съд Сливен.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: