№ 141
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20211800500694 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ищецът “П.“ ЕООД обжалва Решение № 260045 / 29.04.2021 г. по гр. д.
№ 1731 / 2020 г. на Ботевградския районен съд в частта, с която предявеният
иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ е бил отхвърлен.
Решението не се обжалва в частите за разноските.
Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
Твърди, че в хода на производството не е било извършено плащане от страна
на ответника.
Въззиваемата страна не е подала отговор по реда и в срока на чл.263,
ал.1 ГПК.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението е неправилно в обжалваната част поради необоснованост.
За да отхвърли иска, районният съд е кредитирал преводно нареждане
от 31.03.2021 г. за исковата сума 4136,71 лв., представено от ответника „ТНП
Г.“ ЕООД в единственото съдебно заседание, и е приложил чл.235, ал.2 ГПК
при решаването на спора.
1
Установява се обаче, че преводното нареждане за кредитен превод е
било създадено на 31.03.2021 г. в 10,21 ч., тоест непосредствено преди
съдебното заседание, насрочено за 10,30 ч. Молбата на ответника, с която
нареждането е било представено, е постъпила в съда в 10,45 ч. и е била
докладвана незабавно на съдебния състав, което е видно от съдебния
протокол. Ищецът не е присъствал в съдебното заседание и не е взел
становище по новото доказателство (електронен документ, представен на
хартиен носител), включително и по въпроса дали признава плащането.
Преводното нареждане от 31.03.2021 г. доказва единствено факта на
неговото съставяне. Няма доказателства преводът да е бил нареден пред
банката, обслужваща ответника. Банката не е генерирала свой референтен
номер, който би доказал, че е получила нареждането за изпълнение. Освен
това съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със
заверяване сметката на кредитора. В настоящия случай до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция заверката на сметката на кредитора
обективно е била невъзможна, тъй като банките, обслужващи ответника и
ищеца, са различни. Следователно не се установява настъпването на факт с
правно значение, който да е подлежал на съобразяване от районния съд на
основание чл.235, ал.3 ГПК.
С въззивната жалба ищецът е представил доказателства, от които е
видно, че преводът обективно не е постъпвал и в последващ момент по негова
сметка. Въпреки дадените от въззивния съд указания, ответникът не доказа,
че плащането от 31.03.2021 г. за сумата 4136,71 лв. е било наредено пред
обслужващата го банка, както и че сумата е постъпила по сметка на ищеца.
Пред настоящата инстанция ответникът дори не поддържа твърдението си,
заявено пред районния съд с молбата от 31.01.2021 г., за погасяване на
задължението.
Изводът е, че от доказателствата по делото не се установява ответникът
да е платил цената от 4136,71 лв. на закупените от него стоки и услуги по
договор за търговска продажба, обективиран във фактура № ********** от
21.11.2019 г.
Тъй като изводите на двете инстанция не съвпадат,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част.
Въззивната инстанция следва да постанови ново решение, с което да уважи
предявения иск в пълния му размер, ведно със законната лихва от завеждане
на исковата молба.
При този изход на делото въззиваемата страна дължи на въззивника
направените разноски по обжалването в размер на 889,90 лв. съгласно
неоспорен списък по чл.80 ГПК. За тяхното реално извършване са
ангажирани доказателства. Що се отнася до разноските, направени пред
първата инстанция и в производство за обезпечаване на бъдещ иск, то те вече
са били присъдени на ищеца.
2
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260045 / 29.04.2021 г. по гр. д. № 1731 / 2020 г.
на Ботевградския районен съд В ЧАСТТА, с която предявеният от „П.“ ЕООД
срещу „ТНП Г.“ ЕООД иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за сумата
4136,71 лв., ведно със законната лихва, е бил отхвърлен, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТНП Г.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК .........., да заплати на „П.“
ЕООД – гр. К., ЕИК ........., на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 4136,71 лв.,
представляваща цена на закупени стоки и услуги по договор за търговска
продажба, обективиран във фактура № ********** от 21.11.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 11.12.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА „ТНП Г.“ ЕООД – гр. Б., ЕИК .........., да заплати на „П.“
ЕООД – гр. К., ЕИК ........., направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 889,90 лв.
В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3