Р Е Ш Е Н И Е
№375/08.10.2019
г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на втори септември,
две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка Атанасова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №296 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е отрицателен установителен
и е предявен на основание чл.124 ал.1, предл.3 от ГПК.
Ищците настояват съдът да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответницата,
че тя не е собственик на сграда с идентификатор №61710.505.2243.4. Твърдят, че
при покупката на имота сградата е била полуразрушена, служеща за гараж и склад.
След получено разрешение за строеж са направили основен ремонт на жилищната сграда в имота и на гаража,
понастоящем масивен с площ от 24 кв.метра. По стария кадастрален план гаража е
бил разположен изцяло в имот пл.№2243, на калкан с паянтова жилищна сграда, в
последствие съборена, в съседния имот пл.№2242. Заявяват още , че с действащия
кадастрален план грешно е заснета през 1995г. като масивната сграда гараж в
съседното дворно място с идентификатор №61710.505.2242.2. Грешката е отстранена
с изменение на границата между двата ПИ, гаража е получил посочения по-горе
идентификатор-61710.505.2243.4, но независимо това в нотариалния акт за
собственост на ответницата продължава да фигурира сграда с идентификатор
№61710.505.2242.2 и началникът на СГКК Разград е заявил становище, че
преместването на границата няма отношение към установеното право на собственост
върху сградата и в издадената скица отново записва ответницата като собственик
на ½ ид.част от сградата, която е изцяло тяхна собственост.
Ответницата с депозирания писмен отговор и в съдебно
заседание заявява, че иска е недопустим, тъй като тя никога не е имала каквито и да било
претенции по отношение на сградата с идентификатор №6710.505.2243.4 и настоява
производството по делото да се прекрати поради липса на интерес у ищците от
водене на предявения отрицателен установителен иск. От друга страна заявява, че
признава иска, че тя е участвала доброволно в административното производство по
отстраняване на допуснатата в кадастралния план грешка, с поведението си не е
ставала причина за завеждане на настоящия иск и не дължи разноски по делото на
основание чл.78 ал.2 от ГПК.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно
от представените с исковата молба: договор за продажба на държавен недвижим
имот с дата 05.10.1990г.-л.5 и нотариален акт за покупко-продажба №** т.* дело
№**г. на РРС, ищците който са съпрузи, са собственици на 120/754 идеални части от
бивш имот пл.№2243 в кв.168 по предходния плана на гр.Разград, както и на
построената в него жилищна сграда от 37 кв.метра и подобрения. След получено
през 1994г. разрешение за строеж и
строителна линия с протокол №84 от 20.06.1995г.-л.12
от делото, те са пристроили и надстроили жилищната сграда и са направили
основен ремонт на гаража с площ 24
км.метра, построен на калкан със съществуваща в съседния имот пл.№2242
жилищна сграда. Не се спори, а видно и от представеното-л.29 от делото,
заявление с дата 27.06.2006г. от
бившия собственик на имот пл.№2242 С. ***, тази жилищна сграда в съседния на
ищците имот е била съборена от собственика, тъй като е била негодна за
обитаване. Това се потвърждава и от показанията на разпитания по делото св.Т.Т.-л.58
от делото.
При изработване на кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр.Разград през 2008г.
имота на ищците е нанесен с идентификатор №61710.505.2243-дворното място,
жилищната им сграда с идентификатор №61710.505.2343.2, а ремонтирания гараж от
24 кв.метра, поради неизвършено заснемане и грешка, е нанесен в съседния имот с
идентификатор №61710.505.2242.2 като жилищна сграда със застроена площ от 24
кв.метра.
С
нотариален акт №** т.* рег.№2295 дело №** от 2014г. на нотариус В.Т. на
23.04.2014г. ответницата получава по дарение ½ ид.част от имот с
идентификатор №61710.505.2242 и ½ ид.част от жилищна сграда с
идентификатор №61710.505.2242.2 със застроена площ от 24 кв.метра-л.16 от
делото и скица на поземлен имот-л.18 от делото. Видно от писмо на началника на
СГКК Разград-л.15 от делото, със заявление №01-111525/14.04.2016г. ответницата е поискала и заявила вписването й като
собственик на ПИ 61710.505.2242 и сградите в него: 61710.505.2242.1 и
61710.505.2242.2.
Със
заявление №01-265810/29.08.2017г. по
искане на ищците със заповед №18-8371/07.11.2017г.
на началника на СГКК Разград е отстранена допуснатата грешка по отношение на
общата граница между двата поземлени
имота, кадастралната карта е частично изменена и сграда 61710.505.2242.2 е
преминала към имот 61710.505.2243 с нов идентификатор 61710.505.2243.4. Посочената заповед е била съобщена на ответницата,
тя не обжалвала в предвидения 14-дневен срок и е влязла в сила.
Независимо проведената административна процедура и
допуснато изменение в издадената скица за сграда-л.51 от делото, СГКК Разград
отбелязва ,че гаража е със стар идентификатор 61710.505.2242.2 и вписва
ответницата Е.С.К. за собственик с право ½ от сградата. Ищците са
поискали с молба вх.рег.№05-14730/17.10.2018г. заличаване на стария
идентификатор и заличаване на вписания като собственик Е.С.К. относно сградата.
С посоченото на л.15 от делото писмо са получил отказ от СГКК Разград с мотив,
че кадастралната карта и кадастрални регистри отразяват правата на собственост,
а не ги създават.
Ответницата с писмения си отговор и в съдебно
заседание, заявява, че не оспорва собствеността на ищците относно процесната
сграда с идентификатор 61710.505.2243.4 и признава иска. Твърди, че с
поведението не е давала повод за завеждане на делото, доброволно е участвала в
административната процедура за отстраняване на допуснатата грешка относно
общата между двата имота граница и позовавайки се на чл.78 ал.2 от ГПК, не
дължи разноски по делото.
Разпитаният
по делото св.Т. Т. депозира показания, че е чувал страните да спорят относно процесната сграда-
гараж, че ответницата е заявява, че и „къщата им е незаконна, тъй като нямат
нотариален акт“, че баща й, като бивш собственик на съседния имот е съборил
къщата калкан на гаража и не е имал никакви претенции към ищците, но
ответницата многократно е спорела.
Пред вид изложеното съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният
иск е допустим, основателен и доказан и следва да се уважи.
На първо
място, ответницата неоснователно възразява, че ищците нямат правен интерес от
водене на настоящия отрицателен установителен иск за собственост, тъй като тя
няма претенции относно процесната сграда гараж. Напротив анализирайки
поведението й след извършеното в нейна полза дарение през 2014г., през 2017г.
тя е заявила пред СГКК вписване като собственик на сградата, независимо, че
като дъщеря на бившия собственик добре е знаела, че жилищната сграда под №2 в
имота й е съборена още през 2006г., извънсъдебно е оспорвала собствеността на
ищците, както относно гаража, така и относно жилищната им сграда. Не се
констатира и активност и твърдяното съдействие от нейна страна, в
административното производство за отстраняване на допуснатата грешка в
кадастралната карта относно границата между двата съседни имота. Това, че тя не
е обжалвала допуснатото изменение на картата, съдът не възприема като липса на
претенция върху процесната сграда. Още при изповядане на договора за дарение
ответницата добре е знаела, че в имота й няма втора жилищна сграда и заявеното
от нея в съдебно заседание, че е канила ищците да отидат при нотариус и да се
разберат е без правна стойност. Всеки участник в един правен спор сам определя
кога, доколко и какъв обем защита да търси, в случая ищците са предпочели,
предявявайки настоящия иск да постигнат чрез отричане със сила на присъдено
нещо на претендираното от ответницата право. Това е така, още повече, след
получения отказ на АГКК да заличи от кадастралната карта и кадастрални регистри
ответницата като собственик на сграда с идентификатор 61710.505.2243.4 със
застроена площ от 24 кв.метра.
На второ
място, в процеса категорично се доказа, че ищците са единствени собственици на
процесната сграда, която е с предназначение гараж и тази сграда е различна от
фигуриращата в нотариалния акт на ответницата жилищна сгпрада с идентификатор
61710.505.2242.2.
С оглед изхода на делото и пред
вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК и посоченото по-горе поведение на
ответницата тя дължи заплащане на направените от ищците разноски, които
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.47 от делото, са в размер на 920 лева. Пред вид цената на
иска и пред вид §2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение съдът приема за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което в случая е 800
лева и е по-ниско от двукратния размер на предвиденото в Наредбата
възнаграждение.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на И.Г.И. с ЕГН-********** и В.С.И. с ЕГН-**********-***, че Е.С.К. с
ЕГН-********** *** НЕ Е СОБСТВЕНИК на сграда с идентификатор 61710.505.2243.4,
адрес на имота-гр.Р**, с площ 24 кв.метра, предназначение-хангар,депо гараж;
стар идентификатор 61710.5055.2242.2, намираща се в ПИ с идентификатор
61710.505.2243 с адрес: гр.Р** с площ от 745 кв.метра и съседи: ПИ 61710.505.2242;
ПИ 61710.505.2241; ПИ 61710.505.7004; ПИ61710.505.2244; ПИ 61710.505.2245 и ПИ
61710.505.2247, която сграда е била неправилно заснета в съседния ПИ с
идентификатор 61710.505.2242 и по този начин е била придобита от ответницата
съгласно нотариален акт за дарение №** т.* рег.№2295 дело №** от 2014г. на
нотариус В.Т. с р-н на действие РРС, вп.акт №70 т.7 дело №1179/2014г.,
вх.рег.№2000/23.04.2014г. на СВ-Разград и скица №15-42367/04.03.2014г. на СГКК
Разград.
ОСЪЖДА Е.С.К. с ЕГН-********** ***
да заплати на И.Г.И. с ЕГН-********** и В.С.И. с ЕГН-**********-*** сумата от
920 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: